Атаката на съня

Всеки ден Дан-Бътлър Морган се нуждае от четири часа повече сън на ден от нормалния човек. Маргарет Бидмийд не може да стои будна повече от три часа. Заспива по всяко време, на всяко място. Бренда Роудз заспива по време на вечеря един ден, откакто се е омъжила.

Ученичката Жаклин Лидъл припада повече от 50 пъти дневно.
Всички тези хора имат рядко срещано нарушение на съня си. Лечение няма.

Във Великобритания са регистрирани около 20 000 случая на нарколепсия. Заболяването на Жаклин е в една от най-изострените форми.
Майка й забелязала, че нещо не е наред през 1996 г, когато Жаклин била на 8 години.

Припадъците на Жаклин са известни като катаплексия. Момичето не заспива, но пада, защото мозъкът изключва от контрол мускулите й. Този вид парализа обхваща и нас по време на сън, като по този начин не ни позволява да реагираме на това, което сънуваме, но при Жаклин това се случва по всяко време на деня.

На 8-годишна възраст Жаклин припада до 50 пъти на ден, обикновено при случаи на силна емоция като изненада или смях. През 1997 г тя е прегледана от педиатъра-невролог, д-р Зубери, в детската болница Йоркли в Глазгоу.

Когато Жаклин постъпва в гимназията, някои от учителите са загрижени за състоянието й. Главният симптом на всички страдащи от нарколепсия е изключителна сънливост през деня. Учителите на Жаклин трябва да се примирят с факта, че е възможно тя да заспи по време на урока. Понякога това може да продължи три часа.

Майка й се старае да поддържа живота у дома по възможно най-нормален начин, но е принудена да направи няколко промени с оглед на безопасността. Tя поставя душ в банята, тъй като Жаклин заспива във ваната всеки път, когато влезе вътре. Момичето не стъпва в кухнята.

Д-р Зубери обяснява, че много хора смятат, че болните от нарколепсия са просто мързеливи, но всъщност нарколепсията е невролгично нарушение на съня. Когато Жаклин изпитва това непреодолимо желание да спи, или т. нар. атака на сънливост, за нея е много трудно да стои будна. Тя наистина трябва да се бори със съня.

Дори и да е спала в училище, първото нещо, което прави, когато се върне вкъщи, е да подремне. Поне три пъти в седмицата тя спи непробудно до сутринта.

Мечтата на Жаклин е да стане танцьорка. Това е единственото, което я държи будна. Взима уроци от 6-годишна. Джоан Лехей обучава Жаклин през последните 8 години.

Когато танцува, Жаклин почти никога не изпада в състоянието на катаплексия, в което е през по-голяма част от останалото време.

Според д-р Зубери, това се дължи на огромната й концентрация по време на танците, и ако е в състояние да поддържа това, той не не вижда причина, поради която да не стане танцьорка.

Жаклин се готви упорито за изпитите в края на годината. Те ще са й нужни, за да осъществи мечтата си да стане професионална танцьорка. Тя е толкова запалена, че се справя за една вместо за две години. Г-жа Лехей е трябвало да прецени какво напрежение може да понесе Жаклин. Нито тя, нито учителката биха използвали нарколепсията като извинение за допуснатите грешки.

Първият изпит на Жаклин е степ. Следва джаз и след обяд класически балет. Екзаминаторката не знае, че момичето страда от нарколепсия. Жаклин е танцувала изключително добре на първия изпит. Силната й концентрация е попречила на катаплексията да се прояви.

Изтощението винаги довежда Жаклин до състояние на катаплексия. То я обзема и след като първата част на изпита е приключилa, докато си почива.

Шест седмици след изпитите, резултатите на Жаклин пристигат. Тя се е справила блестящо. Получила е висока похвала за балет, много висока за степ и награда за джаз балет.

Да получиш такава похвала на първия си такъв изпит в старша група е страхотно. Доволна съм. Трябва да си се справила 80%, за да получи такава оценка. Дълбоко в себе си Жаклин е балерина. Тя наистина обича да танцува. Балетът изисква много самоконтрол и това очевидно се харесва на Жаклин. Тя чувства, че ако го изгуби, ще изгуби контрол и върху състоянието си. Щеше ли да е по-добра, ако нямаше нарколепсия? Навярно, защото животът й би бил по-добър и тя би се чувствала по- отпочинала всичко в живота й щеше да е по-добре. Тя ще реализира своя потенциал и каквото и да се случи, сигурна съм, че ще се справи, смята Джоан.

През целия си живот Маргарет е заспивала в най-неподходящите моменти. Преди 10 години тя не е подозирала, че има нарколепсия. Маргарет е родена в Ричмънд, но винаги е живяла в Лондон.

В началото лекарите не могат да си обяснят найните симптоми и поставят диагноза множествена склероза. Поставянето на диагноза нарколепсия е доста рисковано, тъй като в 7-годишното обучение по медцина , само 7 минути са отделени на съня. Сега Маргарет е на 67 години, вдовица, и отделя голяма част от времето си за разясняване на опасностите от нарколепсията. През последните 10 години тя е била в комитета за подпомагане болните от нарколепсия. Лошото е, че в него участват само нарколептици.

Откакто съпругът й е починал, Маргарет живее в Ашфорд, Мидълсекс. Тя разполага с времето си, което не е много. Щом като напусне дома си, тя сякаш върви срещу своя часовник. Дори и обиколката из супермаркета прилича на състезание преди да заспи отново. Обикновено Маргарет може да удължи прозореца от три часа, ако удвои лекарствата си.

Ако не я безпокоят, Бренда Роудз би могла да спи по цял ден. Kъщата й е в близост до писта на летището Хийтроу, но и това не помага. В Асоциацията за нарколепсия Маргарет се е сприятелила с Бренда. Посещава я по няколко дни в седмицата, за да й помага.

За нарколептика е без значение колко дълго спи, през деня или през ноща, сънят не е ободрителен. Понякога Бренда е толкова уморена, че дори не съзнава какво върши.

Тя и съпругът й Кен са женени от 40 години. Имат двама големи сина и четири внука, които живеят наблизо Но двамата излизат заедно твърде рядко.

Маргарет и Бренда вземат по рецепта Екс-амфетамин силен стимулатор, който да ги държи будни. Учените не знаят дали нарколепсията е наследствена или не. Във Великобритания са регистрирани 2 500 случая и малко се знае за причината за болестта.

В Лонг Мелтън, Сафък, е домът на Дан и Клер Бътлър-Морган. Те са отседнали при родителите на Клер, докато ремонтират новата си къща. През целия си живот Дан е бил изключително сънлив. Като тийнейджър спи през целия уикенд. Опитва всичко, което да го държи буден нищо не помага. Дан напуснал училище на 16 години и си намерил работа като механик. След като започнал да заспива и на работа, отишъл в клиниката по съня, където му поставили диагноза нарколепсия. За Клер това означава, че ще прекарва по-голяма част от времето си сама.

Дан разказва, че заради нарколепсията няколко пъти е отхвърлян, когато е кандидатствал за работа. Според него хората гледат на нарколепсията като на недъг.

Клер не винаги спи добре през нощта. Дан има и другите симптоми на болестта. Сънна парализа и халюцинации превръщат сънищата му в кошмар. Сънната парализа е вид катаплексия, която постепенно завладява Дан, докато прави опит да заспи. Той лежи буден и парализиран и започва да халюцинира.

Ако погледна към прозореца или встрани, привиждат ми се ръце, една голяма ръка се приближава към мен. Виждам силуети или пък черни фигури подобни на човек, който е навсякъде. Където и да погледна има някой. Не мога нищо да направя нищо срещу това и е толкова страшно. Независимо, че съм до Клер, в собствената си стая, под собствените си завивки, аз съм в един напълно непознат свят, обяснява Дан.

Много от нарколептиците получават тези ужасни халюцинации. Както за повечето симптоми на нарколепсията, и за тези няма лекарство.Това е нещо, с което Дан и Клер ще трябва да живеят.

Малко са хората, които имат такава остра форма на катаплексия, като Жаклин и Дан, но с течение на годините той се е научил да я овладява и това е довело до големи промени на личността му. Преди да му поставят диагнозата той е бил щастлив и весел, разказвал е вицове
Сега той пак разказва вицове, но когато стигне до кулминацията, не винаги я улавя.

Дан и Клер ще отпразнуват 26-ия рожден ден на Дан в клуб в Ипсуич. Преди катаплексията му е вземана за пиянство и често го изхвърляли от клубовете.

Нарколепсията се проявява дори в най-интимните им моменти. Понякога след секс, катаплексията спира дишането на Дан. Имало е случаи, в които след това той лежи в леглото посинял, защото не може да диша.

Всички тези хора не могат да бъдат излекувани от необичайното си заболяване. Единственото, което им остава, е да продължат живота си и всекидневната си битка за време с атаката на съня.