Бъфало Бил: как беше създадена легендата

Бъфало Бил: Винаги съм гледал далеч напред. Моите интереси бяха в Запада, модерния Запад... Срещал съм крале и обикновени хора, мъже на силата и въображението. През 1913-та, искаха да направят филм за моя живот. Отказах, но това ми даде идеята сам да заснема такъв, при това с оригиналните участници.

"Кой друг познава по-добре детайлите на кампаниите, които съм преживял? Това ще бъде моята история, историята на Бъфало Бил и опитомяването на Запада."

Бъфало Бил е един от малкото хора, които се превръщат в легенди и стават национални и международни звезди още приживе. Президентът Теодор Рузвелт нарекъл Коуди "Американецът на американците. Той олицетворява качества като смелост, сила и сърцатост, които са жизненоважни за благото на една нация. Рузвелт бил много загрижен за нещо, което нарекъл "Национален характер". Това били аспектите на расата. Според него, англо-саксонците или "англо-тевтонците", както той ги наричал, имали чертите на завоевателя, на администратора, на владетеля. Той обичал да засвидетелства признание към хора като Даниел Буун, Дейви Крокет, Кит Карсън и Бъфало Бил, които олицетворявали тези доминантни расови черти в най-чистия им и най-героичен вид.

Бъфало Бил е роден на 26 февруари 1846 година, в община Скотс, щата Айова. Родителите му, Айзък и Мери Коуди, които били сред първите пионери на Айова, му дават името Уилям Фредерик. Той е четвъртото дете в семейството. Когато се е родил, семейството обитавало голяма ферма. След избухването на калифорнийската златна треска, баща му се отказал от фермерството и се преместил в Льо Клер, Айова, планирайки да поеме на Запад. Но се разболял и изоставил идеята. Семейството се преместило в Канзас, където все още имало незаселена земя. Узаконителният акт на Канзас бил приет през 1854 година и заприиждали хиляди хора, като голяма част от имигрантите идвали от съседните щатове. Хората от Мисури били настроени предимно за робството и правели големи митинги, на които изразявали желанието си Канзас да бъде робски щат. На един подобен митинг бащата на Бъфало е намушкан с нож. Година по-късно той починал. Тогава младият Коуди започнал работа при големите правителствени превозвачи Ръсел, Мейджърс и Уодъл, които транспортирали говеждо месо из цялата страна за армията.

Майката му умира на 22 ноември 1863 г. Тогава той се записал в армията. През пролетта на 1864 година полкът е бил преместен в Тенеси. Талантите на Бъфало Бил били забелязани от висшестоящите и той бил повишен в подофицер и назначен за скаут. През зимата, докато бил в щаба в Сейнт Луис, той се запознал с Луиза Фредреси и се оженил за нея. Купил един хотел и се опитал да се установи със съпругата си в Солт Крийк Вали. Но начинанието се оказало прекалено спокойно за него, и скоро той отново поел към откритите пространства и равнините.

По това време канзаската железопътна линия е стигнала до сърцето на страната на бизоните и компанията наела 1 200 души за строежите. Работодателите искали по 12 бизона на ден - т.е. по 24 бута. По време на службата си за компанията Уилям Коуди убил общо 4 280 бизона и така станал известен като Бъфало Бил (Бил Бизонът).

След Гражданската война имало огромна нужда от национални герои, които да заместят нещата, разделили страната на две. Заселването на Запада се превърнало в национален проект. То било едничкото, което можело да обедини Севера и Юга. Търсел се и герой, който да символизира тази нова граница. За тази роля бил избран Бъфало Бил.

През май 1868 г. Канзаската железопътна линия достигнала до Шеридан и вече нямало нужда от Бъфало Бил. Тогава той отново станал скаут за армията. До генерал Кар достигнала новината, че шейените на Високия Бик държат в плен две шведски дами - госпожа Алдърдайс и госпожа Виечел. Армията тръгнала по следите им. Войниците открили лагера на индианците и го атакували. Те открили двете бели жени съпругата на Високия Бик току-що била убила едната от тях с томахавка и била ранила другата. Индианците били прогонени. Но скоро се върнали, водени от вожда Високия Бик, яздещ прекрасен кон. Бъфало Бил изключително харесал животното и убил индианеца, за да не убие коня.

Американският Запад символизира борбата - расова и културна - между индианците и белите за притежаване на земята. Собствеността върху жената символизира бялата цивилизация, която трябва да бъде спасена от индианците. И когато командващият в региона генерал Шеридан изпратил армията през 1868-69 година, един от основните мотиви в подкрепа на индианските войни бил спасяването на бели жени, отвлечени от индианци. Но всъщност е запазено едно писмо на Шеридан, в което той казва, че те вече са преживели съдба, по-лоша от смъртта. Така че армията буквално нахлувала в лагерите и стреляла по всичко, което мърда. Ако са имали късмет да спасят жените живи, това било допълнителен успех.
Писмото, разбира се, не било публикувано по онова време.

Срещата на Бъфало Бил с полковник Джъдсън, известен още като Нед Бънтлайн, променило живота му. Нед Бънтлайн бил една от водещите личности в така наречената културна промишленост. "Романът за десет цента" - популярният литературен бизнес в САЩ - се превърнал в сериозна търговска индустрия в средата на века. Той предлагал евтини книжлета по голямо разнообразие от теми - от американската история, през измислени пиратски истории, дори до научнофантастични разкази.

Бънтлайн е истински пионер в тази област. Той бил човек, който откривал какво иска масовата публика и й го предлагал възможно най-евтино и най-бързо. През 70-те имало огромен интерес към новата земя, която се открила с построяването на железниците. Бънтлайн отивал там, където се случвали събитията и в крайна сметка открил Бъфало Бил.

След съвместната експедиция на Бъфало Бил и Нед, той написал първата от четирите си истории за скаута. Това накарало и други да започнат да пишат за приключенията му. Скоро Бъфало Бил станал известен на всеки мъж, жена и дете от източния до западния бряг.

През 1872 г. Бил бил помолен да посети Петнистата Опашка, един от приятелски настроените сиуси. Трябвало да го убеди да демонстрира начина, по който ловуват бизони. Спектакълът бил предназначен за великия граф Алексей от Русия, който бил с тях на лов за бизони. Ловът бил организиран от армията и генерал Кастър и генерал Шеридан придружавали Бъфало Бил. Това бил много успешен рекламен ход. Той бил част от опитите на армията и железницата да подкрепят експанзията на железопътната линия в индианска територия. Затова изпращали известни личности, богаташи, редактори на вестници политически лидери на лов за бизони. Закарвали ги с влаковете до стадата и често дори не слизали от вагоните - просто стреляли през прозорците и избивали животните.

Избиването на бизоните не било дело на спортните ловци, а на ловците на кожи. Причината била, че кожата на бизона е много здрава - използвали я за колани на машините. Така че има директна връзка между избиването на бизоните и индустриализацията на американската икономика в периода, за който говорим.

Даниел Буун, Дейви Крокет и Кит Карсън са били известни личности. За всички тях е имало написани разкази по онова време. Но единствено Бъфало Бил е разбрал какви пари могат да бъдат изкарани от тази слава. Може би защото само той е живял в културна среда, където масовите медии са били достъпни. Той осъзнал, че Бънтлайн експлоатира името му, затова отишъл в Ню Йорк със смътен план да направи нещо, с което да си възползва от известността си и да я превърне в стока.

Бънтлайн му предложил кариера на сцената. Поласкан и заинтригуван от идеята, Бъфало Бил решил да си опита късмета. Взел със себе си още един скаут от форта - Джак Тексасеца - и двамата участвали в първата продукция на Бънтлайн "Скаутите на прерията", която имала огромен успех и това се оказало повратната точка. Пред Бъфало Бил се открил нов живот ... Разочарован от дела си от печалбите, ловецът реорганизирал продукцията без участието на Бънтлайн...

От есента до пролетта обикаляли по театрите, а през лятото били водачи на ловни групи или скаути за военните. Част от успеха на театралните изпълнения на Бъфало Бил се дължал на факта, че той продължавал да служи като скаут в армията през лятото. Това е промяната на истинските събития от настоящето, събития описани по вестниците, и почти моменталната им трансформация в легенда, в метафора, в мелодрама. Това е най-големия принос на Коуди към американската култура и това му дава огромни културни сили. Защото той носи със себе си автентичността на човек, който върши истински дела, дела описани във вестниците. И те са свидетелство за автентичността на основно фалшивия образ, който той показвал на сцената.

Дълги години сред белите се носели слухове за злато в Черните хълмове. През 1874 година армията решила да установи истината и изпратила генерал Кастър с голяма войска да изследва хълмовете. Той бил придружен от професионални миньори и журналисти, чиято задача била да популяризират откритията и да създадат настроения за нова златна треска.

Докато имал представление в Масачузетс, Бил получил телеграма, че малкият му син Кит е тежко болен от скарлатина. Скоро детето починало от болестта. Тогава Бил се върнал в Пети кавалерийски полк. Когато тръгнали към форт Ларами, научили за избиването на генерал Кастър и неговата група герои при Литъл Бигхорн на 25 юни 1876 г. Същата вечер пристигнал един скаут със съобщение, че 800 шейени са напуснали Ред Клауд, за да се присъединят към войските на Седящия Бик край Бигхорн. Войниците тръгнали да ги пресрещнат при Уорбонет Крийк. По време на битката Бъфало Бил скалпирал шейенския вожд Жълтата Ръка, който бил син на Отрязания Нос - главният вожд на шейените. Някои го наричали Жълтата Коса, заради русия женски скалп, който носел на пояса си. Отрязаният Нос изпратил съобщение на Бил, че ще му даде четири мулета, ако му предаде бойните пера и другите лични вещи на Жълтата Ръка, но получил отказа му.

Коуди излагал на показ бойните пера и скалпа на Жълтата Ръка пред театрите, в които играел. Мнозина, особено така наречените "приятели на индианците", го заклеймявали, но това определено увеличило славата на Коуди и посещаемостта на шоуто му и му помогнало да натрупа състоянието си.

Когато се приготвял за битката срещу индианците, той нарочно свалил дрехите си на скаут и облиякъл театралния си костюм, който бил копие на каубойско облекло от кадифе. Той нямал представа, че ще убие Жълтата Ръка, но знаел, че нещо ще се случи. Просто се подготвял за момента, когато щял да застане на сцената като герой от пиеса. Тогава щял да каже на публиката, че е облечен в автентичните одежди, които носел, когато взел "първия скалп за Кастър", както скоро всички го наричали.

Бъфало Бил сериозно смятал да направи своето шоу реалистично и автентично. То винаги казвал, че това не е шоу. Нарекъл го "Дивия Запад" и говорел за него като за изложение, като за отмора, като за монумент на историческата реалност. В него той пресъздавал истински и доказани исторически събития, като смъртта на Високия Бик при Съмит Спрингс и най-вече последната битка на генерал Кастър. Той говорел сериозно за реализма и историзма, но влагал и патриотична пищност, като често включвал свидетелства на учители, които твърдели, че Бъфало Бил преподавал много важен урок от националната история.

Безпрецедентният успех из цяла Америка с шоуто Дивия Запад породило амбицията да бъдат покорени и други нации освен американската. Бъфало Бил наел парахода "Небраска" и на 31 март 1887 г. поел към Европа.

Връзката на Коуди с индианците станала много позитивна. Той им предложил нов живот - шанс да пресъздадат поне на ужким стария си начин на живот, старите начини на ловуване, на танцуване, и да спечелят пари от това. Много индианци приемали предложението му. В Лондон те изнесли специално представление на Дивия Запад за Нейно Величество Кралицата.

Появата на Бъфало Бил в Европа била приета от американците като утвърждаване на американската култура и нещата, които Америка може да предложи. Известността на Бъфало Бил пред хора като кралица Виктория му придавала автентичност, една културна сила, каквато той не притежавал дотогава.

В подхода на "Дивия Запад" към Империята централна роля играели оръжията и насилието. Карабината, казал Коуди, била в помощ на цивилизацията, инструмент на цивилизацията. Насилието било необходимо за прогреса. Това е урока от американската история и той е напълно приложим на световната сцена.

През следващите няколко години 6 милиона души в Европа и Америка видели изложението на Коуди "Дивия Запад". Скоро той започнал да инвестира големи суми в няколко проекта, сред които били мина в Аризона и голям участък земя в Бигхорн, Уайоминг, където бил източният вход към Йелоустоун. В следващите няколко години вложил милиони долари в тази област, построявайки напоителни канали и основавайки новия град на Коуди. Бъфало Бил започнал да публикува вестник, построил хотел, който нарекъл Ирма - на една от дъщерите си. Бракът му не вървял. За да се разведе тихо, Бъфало Бил оставил на съпругата си всичката си собственост в Норт Плат и една част в Коуди. Но тя се отметнала, след като й прехвърлил всичко.

Към края на живота си Коуди се чувствал хванат в капан от ролята, която сам си изградил. Публиката искала да продължава със същите неща - да убива Жълтата Ръка и Високия Бик отново и отново.

Последният опит на Бъфало Бил да създаде едновременно легенда и история бил епичният филм "Индианските войни". Той го заснел толкова реалистично, че повечето от зрителите се молели по време на екшън сцените. Някои от тях били толкова детайлни, че правителствени чиновници конфискували много от лентите. Те вече са изгубени и последният и най-велик опит на Бъфало Бил за създаване на мит не може да бъде възстановен.

Америка е изкуствена нация, създадена от европейски емигранти, които трябвало да построят страна при безпрецедентни условия. За Съединените щати винаги е било важно да имат историческа митология. Тъй като придвижването на цивилизацията към дивите земи е най-отличителната черта от американската цивилизация, за нас беше съвсем нормално да вземем най-ранните си герои от онези, които бяха по границата. Когато Америка погледне към новия запад, тя тъгува за отмирането на дивата земя, за края на пред-модерната епоха. В същото време, тя празнува прогреса, който доведе цивилизацията в запада. Тази комбинация от любов към прогреса и носталгия към изгубеното е част от всяка легенда за Буун, Крокет, Карсън и Бъфало Бил. Разликата е, че Бъфало Бил и неговата граница бяха последните от своя вид. След Великите равнини вече няма Американски запади.

Това е края на моята история. История за Великия Запад, какъвто беше той. Запад, който вече го няма. Запад на старите времена, с неговите сурови битки и огромни площи самота. Нищо не може да го заличи от паметта ми. Нито, надявам се, може да го заличи от паметта на американския народ, чиято безценна собственост е той.