В търсене на Неси

В началото на 21 век, на Земята има все по-малко тайни места. Прокарват се пътища и се изследват континенти, но независимо от безкрайните усилия, загадката на чудовището от едно езеро в Шотландия остава неразгадана.

Това е Лох Нес домът на легендарното лохнеско чудовище. Хората търсят мистериозното създание от години. Никой не го е откривал, но някои са го виждали случайно.

Ако има чудовище, как изглежда то? И как живее?

Ако искате да направите филм за чудовища, няма по-добро място от Лох Нес. Езерото е дълго и дълбоко, тук чудовището може да се скрие навсякъде.

Единственият начин да открием Неси в това голямо езеро е чрез сонар. Извикахме едни от най-големите специалисти в света, които разполагат с уникална сонарна система. Тя покрива 400 метра от морското дъно на един курс и после създава изображение. Уредите се управляват от космоса. Връзката между сонара и сателитите помага да се провери всеки сантиметър на езерото. Уникалното при тази експедиция е, че сателитите са свързани с многолъчев сонар. От една лодка се изпращат едновременно 300 лъча. При старите технологии това би означавало да се изпратят 300 лодки. За всеки случай сонарните лъчи са удвоени. 600 сонарни лъча се изпращат в езерото по едно и също време с тяхна помощ може да се намери и напръстник.

Ако намерим нещо, разполагаме и с подводна камера, която ще го заснеме. Ако слушаме обаче местните легенди и тези опитни учени няма да помогнат да открием Неси. Много хора смятат, че Неси лесно ще избегне сонара, като се скрие в подводните пещери.

Дали в Лох Нес има подводни пещери?

Пещерите се образуват в мек камък като варовика, който се отмива и в резултат остават кухини. Гранитът е прекалено твърд за това. В твърдите стени на Лох Нес няма пещери.

Но езерото е огромно и има много места, където може да се скрие Неси. Тук има повече вода, отколкото във всички езера в Англия и Уелс взети заедно. След като няма пещери, в които да се скрие, чудовището очевидно е някъде в езерото. През последните седемнайсет години хората активно го търсят. Всичко започва с една снимка, направена през 1934 година. Чудовището прилича на древен плезиозавър животно от епохата на динозаврите, загинало преди 65 милиона години. Не е чудно, че перспективата да намерим живо доказателство от мезозойската епоха, което се крие в едно шотландско езеро, вдъхновява поколения от учени. Те снимат от брега с камерите си, но не откриват нищо. През 70-те години ситуацията се променя. В търсенето се включват и водолази.

През 1975 година, сензационна снимка е публикувана в списание Нейчър водещо издание по естествена история. Тя е заснета с подводен фотоапарат от американския учен Робърт Райнс. Всички са убедени, че на снимката е плезиозавър. Мнението на Райнс се поддържа и от сър Питър Скот известен естественик и двамата изнасят пресконференция, за да обявят новото си откритие.

Снимката в Нейчър им спечелва огромна слава сред учените. Световната преса отразява всяка тяхна дума. Снимката на Райнс потвърждава видяното от хората.

Официално може да се заяви, че чудовището от Лох Нес е плезиозавър.

Ако в Лох Нес има скривалище, може би там се крият плезиозаври, оцелели от епохата на динозаврите.

Според една хипотеза, те са загинали след като голям метеорит се ударил в Земята преди 65 милиона години. Но може би някои от влечугите са оцелели. Подобно на плезиозавъра и те живеели във водата.

Плезиозавърът бил водно влечуго за разлика от динозаврите. Едно от малкото оцелели водни влечуги след онзи катаклизъм живее в езерата на северна Австралия. Той е близък роднина на плезиозавъра от Лох Нес. Австралийският соленоводен крокодил. Най-голямото и зло водно влечуго в света.

Плезиозавърът е имал много силна захапка. Ако в Лох Нес живее такъв, плуването там не се препоръчва.

Крокодилите ядат всичко, включително хора. През последните 30 години в Австралия са нападнати 52 души от крокодил. 16 от тях са загинали. Но никога никой не е изчезвал в дълбините на Лох Нес. Няма сведения за изчезнали животни от бреговете на езерото. Това не значи, че във водата няма плезиозавър. Както и в други случаи в палеонтологията, отговорът на загадката се крие в костите.

В големите кухини в черепа на плезиозавъра има огромни мускули. Те улесняват лова на и животни. Учените със сонара трябва да търсят пъргаво чудовище с бърза и силна захапка. Заливът е изследван наполовина, но следи от чудовището няма. Екипът бавно напредва.

Голяма част от езерото е останала неизследвана. Но може би усилията на учените са напразни. Водните влечуги са студенокръвни и имат нужда от топлина, за да оцелеят. Затова живеят в топъл климат. Но водата в Лох Нес е студена. Следователно студенокръвните не могат да оцелеят в езерото.

За да намерин отговор на този въпрос, трябва да посетим едно от най-горещите места на Земята - австралийската пустиня, известна с името Лунна долина. Тук са открити много кости на плезиозаври.

Преди 120 милиона години това горещо място е било с 30 градуса по-студено. Това значи, че плезиозаврите са плували във вода, която е била толкова студена колкото и водата в Лох Нес, ако не и по-студена.
Защо големите водни влегуги са живели в толкова студени води?

Причината се крие в храната. Наносите са много богати на планктон.

Водата в Лох Нес е студена и това е благоприятно за чудовището. Влечугото може да издържа на студ и това обяснява как Неси се крие от преследвачите си. Ако в студените води на Лох Нес живее плезиозавър, той е много подвижен и затова е трудно да се проследи.

Късите му и широки перки означават, че е пъргав плувец и това е причината да не може да бъде проследен лесно. Сонарният анализ засега няма успех. Ако Неси е в езерото, той може да бяга, но не и да се скрие от лъчите на сонара.

Екипът учени би трябвало лесно да открие чудовище в Лох Нес, защото не може да има само едно. Всеки животински вид трябва да се размножава, за да оцелее.

Ако в езерото има повече от едно чудовище и те се размножават, защо не виждаме женските да снасят яйцата си на брега? Водните влечуги го правят. Всяка година в размножителния сезон костенурките излизат на брега, за да снесат огромните си яйца. Малките трябва да се излюпят на сушата, защото дишат с бели дробове и иначе ще се удавят. Но никакви яйца не са открити на бреговете на Лох Нес. И никой не е виждал женски плезиозавър да пълзи по пясъка като костенурка.

Както при китовете, шансовете за оцеляване на плезиозавъра на сушата не са големи. Това че диша с белите дробове няма да му помогне. Той ще се задуши под собственото си тегло. Много палеонтолози са на мнение, че плезиозаврите никога не излизали на брега, защото раждали във водата.

Ако в Лох Нес има плезиозаври, това обяснява защо те не излизат на сушата. Въпреки че нямаме доказателство за съществуването на древните влечуги в езерото, изследванията показват, че това е възможно. Подобно на крокодила и плезиозавърът е изумителен хищник. Да не забравяме, че крокодилът съществува от милиони години. Плезиозавърът не само оцелява в студената вода, но там е в най-добра форма. На базата на всичко това, не е изключено плезиозавър да живее в езерото. Но има един проблем - водните влечуги не могат без въздух. Това значи, че редовно трябва да излизат на повърхността на всеки 10-15 минути. Крокодилът може да не изплува няколко часа, ако стои неподвижно. Колкото повече се движи, толкова по-често трябва да излиза на повърхността. В студените води на Лох Нес, плезиозавърът трябва да се движи, за да генерира топлина, така той ще изразходва кислород и ще трябва да изплува за това няма алтернатива. Ако в езерото има колония от плезиозаври, ние ще виждаме как редовно подават глава на повърхността точно като соленоводните крокодили в лагуните на северна Австралия. Гледката би била съвсем обичайна. През няколко секунди ще виждаме глава на повърхността. Това е доказателство, че в езерото няма чудовища, няма нито едно чудовище. Не е чудно, че въпреки задълбоченото сонарно изследване, излязохме с празни ръце.

Но хиляди хора са виждали нещо. Една част са фантазьори или шегаджии, но повечето са искрени.

Всички знаем, че фотообективите лъжат, но дали можем да вярваме на очите си? За съжаление, не можем. Данните, които получаваме от очите си са минимални, от тях създаваме сложни предположения или хипотези за това какви са обектите около нас. Но ние правим грешки.
Когато това стане край Лох Нес, човек вижда чудовища.

Възможно е хората да виждат големи змиорки, риби, дори тюлени в езерото. Но сред тях няма нито праисторически същества, нито чудовища.

Всъщност в езерото няма почти нищо и това го прави загадъчно. Отсъствието на обекти е причината за виденията на хората. Ако вярвате, че там има чудовище, сигурно ще го видите. Би било чудесно, ако имаше водно влечуго от епохата на динозаврите. Но според науката това е невъзможно. Колкото и да го желаем.