Главите на Олмеките

Преди три хиляди години, дълго преди ацтеките и преди маите, в древно Мексико процъфтява една от най-загадъчните цивилизации от древността - олмеките.Те са известни с гигантските си глави издялани от камък. Въпросът е как тези уникални статуи са били създадени и пренасяни?

В малко рибарско селце в Мексико стартира проект, целящ да разкрие тайните на олмеките. Трябват да бъде преместен огромен камък с тяхната технология.

Селото се намира на брега на Мексиканския залив, в самото сърце на земята на олмеките. В района на залива има няколко техни селища. Ла Вента е едно от най-значимите, някога е бил развит град. В Ла Вента са открити няколко хиляди тона издялани блокове, но той се намира в блатиста местност и тук няма естествени скали. Сега археолозите знаят, че олмеките са изминали огромни разстояния, прекосили са джунгли, блата и широки реки, за да докарат огромните камъни от вулканичните планини, намиращи се на сто и шейсет километра. Но как са ги преместили, по суша или по вода са ги докарали?

Екип от учени ще се опитат да намерят отговор като пренесат един камък по суша и един по вода, използвайки технологията от времето на олмеките.

Инженерът Питър Гътри и бившият сержант от военновъздушните сили Боб Лоу обмислят проекта. Те решават да построят обърната железопътна линия, в която релсите са отдолу и шейната, която носи камъка да се движи по самите траверси. Планът е готов и изглежда лесно. Но ги очаква значителна промяна. Питър Гътри травмира гърба си и не може да пътува. Сега Боб трябва да се справи сам.

Не само Боб е подложен на изпитание. В селото пристига Глин Уилямс, преподавател по скулптура в Кралския колеж по изкуства в Лондон, който трябва да издяла подобна глава с каменни инструменти.
Глин разполага с десет дни за завършването на главата.

Боб се присъединява към групата. Той е направил голяма дървена шейна по скиците на Питър.

Той не може да използва скрипци и повдигачи защото олмеките не са имали такива. Но използването на въже и дървета е позволено. Той се надява, че ако привърже камъка към рамка приличаща на буквата А, ще го контролира и той няма да смаже шейната отдолу. Засега всичко е наред.

Муждевременно, Глин Уилямс се опитва да открие начин, по който да направи своята глава. Той е силно впечатлен от майсторството на олмеките. Главите са спонтанни и създадени със замах. Те са постижение в изкуството.

Цивилизацията на олмеките е първата в Америка. Културата-майка. Обществото им било йерархично и свързано с окултни занимания. Последните открития показват, че преди три хиляди години олмеките са извършвали ужасяващи ритуали, за да контактуват със свръхестественото.

В края на осемдесетте години, археологът Понсиано Ортис и екипът му откриват дървени глави с естествен размер. До момента не е намирано дърво на възраст три хиляди години. В тропическите гори костите, дори керамиката се разпада. Главите са се запазили защото били заровени в кал без достъп на кислород. До всяка скулптура имало останки от неродени бебета. Изтръгвали са ги от майчината утроба преди раждането. Други са новородени. Повечето са с отрязани ръце, крака и глава и поставени над дървените скулптури.

Това е първото доказателство за човешко жертвоприношение в Америка.

Глин разбира, че много трудно може да издяла камъка. Той е по-твърд от донесената му мостра.

Боб също е изправен пред трудност при поставянето на камъка на шейната и Глин му се притичва на помощ. Боб изчислява, че камъка тежи дванайсет тона, но по-голямата тежест се намира в задната му част и вдигането му върху шейната е много трудно.

Борбата им продължава почти през целия ден. Успяват да го преместят и сега Боб може да махне рамката, за да преместят камъка в центъра на шейната. Тази задача не се оказва по-лесна. Времето му изтича, изгубил е пет от десетте дни, за да стигне дотук. При падането на нощта, те най-после успяват да преместят камъка върху шейната.

Но защо олмеките са местили и дялали гигантските глави? Какво е тяхното значение?

Всяка глава е различна подобно на лицата, които ни заобикалят. Формите на очите са различни, в носовете има подобие, но устните също се различават. Това вероятно са портрети на древни владетели. Пренясянето на камъните от планините изисквало огромен труд. Дори само тонажът на тези монументи ясно подчертава силата на владетелите и управляващия елит.

Олмеките не са оставили писмени документи, не са открити артефакти, чукове, колела или пътища построени с тази цел. Няма никакви указания как са създадени или преместени тези глави и само по експериментален път можем да посочим начина на преместване.

Боб и екипът му полагат шестдневни усилия да преместят камъка и той се тревожи, че няма да свърши навреме. Завързал е въжето така, че да не пречи на шейната и макар че сега тя се движи по-лесно, движението в права линия е проблем. Зад камъка има двама души с прост спирачен механизъм, в случай че изгубят контрол върху шейната. Докато се движат надолу по склона, шейната излиза от релсите.

Междувременно, Глин продължава да обработва камъка. Той разполага с вулканична скала, чуплива е, но и много твърда. Работата е тежка, Глин се опитва да издяла статуята като удря камък в камък.

Боб изоставя превозването на камъка по суша, но е решен да построи сал. Остават му само три дни. Той разполага само с недовършените планове на Питър, по които да построи сала. Ще използва бамбук, който е достатъчно здрав, за да издържи тежестта на камъка. Задачата е много трудна.

Боб изчислява всичко повторно. Ако сгреши, салът и камъка ще потънат на дъното.

Салът е голям девет на десет метра. Той плува отлично, но няма да издържи дванайсентонния камък и шейната върху себе си. За да подпомогне сала, Боб ще привърже канутата на местните рибари към него. Но има опасност голямата тежест да ги притисне до самата водна повърхност и той трябва да ги направи непромокаеми.

За щастие археологът Понсиано Ортис е осенен от чудесна идея. Те ще покрият канутата с тъкан импрегнирана с течен каучук, получен от местните дървета. Самото име олмеки означава тези, които живеят в земите на каучука.

Сега Боб трябва да качи шейната с камъка върху сала.

Боб решава да построи кей, по който да придвижи шейната. В основата му ще чака кануто, на което ще бъде качен камъкът, за да бъде транспортиран.

На теория звучи просто, но земята е нестабилна. Колът излиза при леко разклащане.
Местен човек посочва на Боб решение на проблема. Той го съветва да забие кола и да го остави почвата около него да се слегне.

Междувременно, Глин Уилямс продължава да работи над статуята без особен успех. Той още не е разкрил тяхната мистерия. Какво са знаели олмеките, което ние не знаем? Дали тайната се крие в използвания материал или техника?

Те не са имали метални инструменти, но са имали технология, с която са правели чудеса. Главите са прекрасни, изкусно издялани. Глин е готов да се предаде в тази битка с олмеките. Но е силно шокиран, когато открива, че камъкът на Боб е много различен, въпреки че е от същото място както неговия камък. Той е мек и лесен за обработка.

Кеят е завършен, канутата са привързани върху и около бамбуковата основа. Боб е готов да премести камъка върху сала. Най-после нещата потръгват, шейната се движи отлично.

Сега те трябва да разглобят кея, което ще освободи сала и се надяват, че той, шейната и камъка ще отплават. Преценяват, че шансовете им са по-големи ако изчакат прилива.

Но салът е неподвижен, Боб го е направил много гъвкав и само ръбовете се издигат.
Накрая Боб разбира, че салът му никога няма да потегли.
Олмеките отново победиха.