Древните чудеса на Йерусалим

Това е най-святото място на Земята. Дом на три вероизповедания. Тук Авраам принася сина си в жертва на Господ. Тук е разпънат Иисус от Назарет и оттук Мохамед възлиза в рая. Тук се водят войни от хилядолетия и това древно място привлича огромен брой поклонници. Той е разрушаван и благославян. Това е блаженият град Йерусалим.

Йерусалим е столицата на днешен Израел. Но преди векове са го смятали за център на света. От зората на цивилизацията, крале и поклонници идват, за да се помолят на боговете си. Йерусалим е необяснимо магнетичен. На всяка улица и във всеки камък е закодирано бурното минало.

В покрайнините на Йерусалим се намират исторически паметници на повече от 3 000 години. В руините се крие отговорът за произхода на града. Това са единствените останки от митичния град на Давид.

Хиляда години преди рождението на Иисус, млад воин на име Давид си спечелва безсмъртие с победата над гиганта Голиат. Славата на Давид му помогнала да обедини 12-те племена на Израел и да стане цар.

На кралството била необходима нова столица. Малкият ханаански град отговорил на изискванията.

Давид направил хитър ход, донасяйки в Йерусалим светия Ковчег на завета ковчеже, съдържащо десетте заповеди, които Мойсей получил от Господ. Йерусалим станал политическа столица на цар Давид заради този религиозен символ. Така политиката и религията били неразривно свързани през цялата история на града.

Градът се разраствал и просперирал. Давид поставил началото на династия, която доразвива оставеното от него. Когато синът му Соломон построил величествен храм, за да приюти Ковчега на завета, Йерусалим навлязъл в своя златен век.

Тези развалини са всичко, което е останало от града на цар Давид. Под повърхността миналото оживява. Проходът, дълъг 1 600 стъпки, е издълбан в масивната скала и е невероятно постижение на тогавашните инженери. Построен е от цар Езекиил - наследник на Давид, управлявал 700 години преди Христа. Тунелът е създаден, за да отвежда водата от изворите в оградения център на града и да го предпазва в случай на обсада.

Езекиил царувал, когато асирийците заплашили Йерусалим с обсада. Те не го превзели, но тунелът на цар Езекиил помогнал при отбраната временно. През 586-а година преди Христа Йерусалим бил унищожен от вавилонците. Великият град на цар Давид вече не съществувал. Но особената връзка между Бог и този град е останала и до днес.

Една от най-впечатляващите гледки са великолепните градски стени. Те са предпазвали Йерусалим през вековете. Стените описват непрекъснат кръг около града и са дълги три километра и половина. В тях има осем порти, седем от тях се използват и днес. Най-голямата и красива е Дамаската порта, която била главен вход към града.

Йерусалим днес е крайно оживено място, както и по времето на Иисус. В библията е описано триумфалното му влизане в Йерусалим, дни преди да го разпънат. На Цветница християни от цял свят организират шествие през портата на Свети Стефан в източната част на града. Не се знае през кой вход е минал Иисус, но в легендата се споменава за тази зазидана порта в източната стена на града, която се свързвала с идването на новия месия.

Цитаделата е най-високата част от стените. Тя служела за отбрана на града векове наред и е сред най-старите части от стените. Тя датира от времето на Иисус. Според историците, тук стоял Иисус, когато Пилат Понтийски го изправил пред тълпата.

След хиляда години, по време на кръстоносните походи, отбраната на града отново била подложена на изпитание. В стените има места за стрелци, големи порти и отвори, през които изливали вряща мазнина върху нашествениците. В продължение на 400 години стените били в окаяно състояние. Те били построени отново през 16-и век, по заповед на отоманския султан Сюлейман Великолепни.

Той никога не е бил в Йерусалим, но насън чул глас, че лъвове ще го разкъсат, ако не направи стени около града. Някои смятат, че легендата е истина, и посочват зверовете на портата Свети Стефан, която е наречена Лъвската порта.

Благословените стени на града били свидетели на три бурни хилядолетия. Зад тях се намира самото сърце на Йерусалим старият град. Той е разположен на по-малко от два квадратни километра и представлява лабиринт от тесни улички, пазари и храмове. Така се е запазил през вековете. Старият град е разделен на четири зони мюсюлманска, еврейска, християнска и арменска. Поклонниците изразяват преклонението си по различен начин както никъде другаде по света.

Мюсюлманската четвъртина е най-голяма и многолюдна. Има много пазари за храни, подправки и екзотични стоки.

Еврейската четвъртина е най-новата част от стария град. По времето на Иисус това бил богат квартал, но при бунтовете на юдеите срещу Рим през първи век, римляните разрушават тази част и изгонват евреите от Йерусалим. От древния юдейски град е останал само домът на първосвещеника, наречен изгорената къща. Евреите се връщат тук чак през 13-и век.

Може би арменската четвъртина е най-тихата. Арменците първи приели хрстиянството за своя религия и поклонници идват от родните си места край Черно море 300 години след смъртта на Иисус.

В центъра се намира катедралата Св. Димитър,построена през 11 и 12 век. Ритуалите в нея не са се променили от тогава. Скрита зад други стени, арменската част е град в града.

Последната част е християнската. Тя датира от времето на Римската империя, когато християни под владичеството на Константин управлявали града. В нейния център се намира църквата Божи гроб, построена през 7-и век на мястото, където се смята, че е бил разпънат и възкръснал Иисус. Това е най-посещаваната част от стария град, която предлага на посетителите странна смесица от религия и търговия.

Със смесицата от древни култури и свещени храмове старият град на Йерусалим прави възможно пътуването във времето. В югоизточната част на града се намира Елеонският хълм символ на преклонение, който в миналото бил покрит с маслинови гори. Историците са съгласни, че много от събитията, описани в Библията, са се случили на Елеонския хълм.

Елеонският хълм е осеян със сгради, които напомнят за живота на Иисус. Храмът Отче наш бележи мястото, където Иисус е изнесъл много проповеди. Смятат, че тук Иисус е казал за първи път Господнята молитва. Църквата ни напомня за събитието и на плочките по фасадата можем да я прочетем на повече от 60 езика.

Елеонският хълм бил свято място много преди Иисус. Там има древна еврейска гробница, датираща от второто столетие преди Христа - най-старото еврейско гробище в света. Днес е най-желаното място за погребения. Останките на религиозни евреи пристигат отвсякъде, за да бъдат положени тук. Плащат се астрономически суми за тази привилегия, защото смятат, че тя ще изиграе важна роля в деня на Страшния съд.

В полите на хълма е мястото, където протичат най-драматичните мигове от живота на Иисус Гетсиманската градина. Според евангелията, тревожният Иисус е дошъл да се моли тук вечерта преди разпъването си и тук, сред маслиновите дървет,а е арестуван по обвинение в престъпления срещу храма. Ученикът Юда Искариотски го предава с целувка за 30 сребърника. За Иисус това е целувката на смъртта. За християнството един нов живот. Част от легендарната градина още може да бъде посетена. В нея има маслинови дървета от времето на Иисус.

Южно от градските порти се намира друго свято място за християни и евреи планината Сион. На нейния връх се издига храм, но по-интересното са близките сгради. Под този манастир от дванайсти век смятат, че се намира гробницата на цар Давид, великия воин.

Планината Сион е място на важно събитие за християнството. В съседство с гробницата на цар Давид има голяма стая от дванайсти век, построена по времето на кръстоносните походи. Тя ни напомня за съдбовната вечер, когато Иисус и учениците му дошли тук за Тайната вечеря. Тук Иисус разкрил пред най-близките си каква е неговата участ.

В стария град се намира най-святото място за евреите западната стена на храма. От векове евреите идват да плачат, да се молят и да изразят почитта си тук. Само тази стена е останала от юдейския храм, който се е издигал тук. Той бил важно място за евреите и го смятали за чудо на древната архитектура. Но в края на първи век юдеите въстанали срещу Рим и римляните разрушили храма, а после изгонили юдеите от Йерусалим..

Често я наричат Стената на плача заради проляните сълзи в името на евреите. Някои твърдят, че това е портал към рая. Много посетители оставят записаните молитви между каменните блокове. Въздействието на стената е много силно и тези, които не могат да я посетят, адресират писмата си до там и пощенската служба ги доставя.

На празници като Пасха и Шабат, големият площад пред стената се изпълва с хора и се превръща в синагога на открито. Посетителите са добре дошли, но трябва да спазват местните обичаи, например да покриват главата си докато се молят. Мъжете и жените се молят на различни места и на Шабат, снимките са забранени. За тези, които се потопят в атмосферата, посещението на Стената на плача е незабравимо.

Най-трагичният път в Йерусалим. Виа долороса или Пътят на мъките местата, откъдето е минал Иисус, за да стигне до мястото на разпятието. От средните векове насам францискански монаси провеждат шествие всеки петък, вървейки по последния път на Иисус.

Най-голямото шествие се провежда в деня на Христовата смърт. В петък, преди да настъпи Великден, в града идват хиляди хора. Шествието започва от източната част и всички тръгват на запад, през еврейската част, докато стигнат до църквата на Божия гроб в християнската четвъртина. По този път има специални места за молитва, наречени станции и бележат важни моменти от изкачването на Голгота. Поклонниците минават оттук от векове, но не всички са убедени в местата на станциите.

Виа долороса завършва пред един от най-свещените храмове в света църквата Божи гроб. Това е мястото на Христовото разпятие, погребение и възкресение.

Според легендата точното място на разпятието е открито от Света Елена, майката на римския император Константин, по преме на пътуването си до Йерусалим през 326-а година. Тя видяла насън къде е гробът на Иисус и на следния ден наредила да копаят там. Копачите открили празен гроб от времето на Иисус и три кръста. В Свещеното писание се казва, че Иисус е разпънат между други двама. За да определи кой е кръстът на Иисус, Елена помолила една болна жена да докосне всеки един от тях. Елена разбрала кой е по това, че той изцерил жената.

По настояване на Елена, император Константин построил прекрасен храм на мястото. Базиликата е ремонтирана многократно, но важните неща остават недокоснати и правят този храм най-посещаваното християнско място в Йерусалим. Вътре се пази свещеният камък, на който е било помазано Христовото тяло преди погребението. Поклонниците докосват камъка с кърпички в опит да поемат от неговата святост. На мястото, където е намерен кръстът, е построен параклис. Под централния купол е самият Божи гроб. В този мраморен параклис има малък олтар, покриващ мястото, където лежало тялото на Христос до възкресението.

Църквата Божи гроб е единствената, която приютява всички вероизповедания на християнството. Арменците, гръцката православна църква и католиците се стремят към контрол на целия храм. Етиопските християни били изгонени от църквата и се заселили на нейния покрив.

Въпреки различията, повечето секти идват тук на Великден, за да видят чудотворното запалване на огъня - най-важния ритуал в храма на Божия гроб. Той започва, когато главата на гръцката православна църква влезе в гробницата. Патриархът излиза със запален факел, получававайки огъня направо от Бог. Светлините загасват и църквата потъва в мрак, който напомня за разпятието. Ако патриархът донесе огъня, чудото се е осъществило.

Едно място представя историята на Йерусалим по-добре от всяко друго. Харам-ал-Шариф, огромният ансамбъл. То е свещено за евреи, християни. Според легендата, при сътворението на света Бог казал: Да бъде светлина! и светлината озарила първо това място.

Според някои, това е библейската планина, където Авраам принесъл Исак в жертва на Господ. Древните храмове на Соломон и Ирод били тук и Иисус често ги посещавал.

Днес тук се намира огромен мюсюлмански храм, наречен Харам-ал-Шариф, което значи свещен храм. Това място е свещено за мюсюлманите. Великолепните градини, площади и сгради са неподражаем пример за изящество в ислямската култура и архитектура. В центъра е разположен Храмът на скалата, построен през седми век, когато Йерусалим е бил в ръцете на мюсюлманите.

Стените вътре са покрити от хиляди мозайки, много от тях изобразяващи сцени от Корана - древното писание на мюсюлманите. Точно под купола се намира открита скала - планинският връх, където Авраам принесъл сина си в жертва и откъдето пророк Мохамед се възкачил на небето.

Историята разказва, че Мохамед стигнал до това място на крилат кон. Оттук той полетял към небето, за да получи Божиите указания, върнал се на скалата и отлетял обратно в Мека през същата нощ.

На празници като Рамадан, десетки хиляди поклонници се събират на Харам-ел-Шариф, за да се молят. Това място е важно и за евреите. То е разположено над Западната стена. Те го наричат Храмовия хълм заради великолепния еврейски храм, който се е издигал тук. Той бил едно от чудесата на древността и символизирал твърдостта на еврейската вяра.

Храмът е свещено място както за евреите, така и за християните. Храмовият хълм или Харам-ел-Шариф се е превърнал в символ на града. Големият му силует доминира в очертанията му и бележи свещено място за три големи вероизповедания, място, където небето се слива със земята.

В зората на писаната история Йерусалим става люлка на три големи религии. Той вдъхновява светци, пророци и крале, които са оставили по нещо за посетителите. Откъдето и да идвате, пътуването до този свят град е пътуване на духа. Йерусалим блаженият град.