Един англичанин в Сибир

Журналистът на Би Би Си Джак Дий предприема пътуване в Сибир. За 4 дни изпитания в обителта на северните елени, той научава много за живота на местните жители и най-вече за самия себе си. Ето и неговият разказ:

Изглежда съм се съгласил да ме изпратят в Сибир. Така е, когато човек не внимава на събрание на Би Би Си.

Първата ми спирка от това придобиващо все по-тревожни форми четиридесет и осемчасово пътуване, е Москва.

Трябва да летим с хеликоптер до обителта на северните елени. Заглавията в днешната преса съобщаваха за гибелта на Александър Лебед при катастрофа с хеликоптер на път за същото това място. Задължително трябва да сме сигурни, че нашият хеликоптер ще може да се справи с мъглата, защото неговият явно не е успял.

Напуснах прекрасния хотел на летището. Още 8 часа на север към Яркутск - град, който се намира в края на тази почти милион квадратни мили пустош, където никога не става по-топло.

Добре дошли в Сибир, казва служител на летището.
Последен поглед към цивилизацията. За съжаление нямам време да разгледам забележителностите на Яркутск. Вместо това едно такси ме откарва, по живописен маршрут, до по-малко летище, откъдето с полет от два часа и половина трябва да стигнем до същинската част на Сибирските планини.

Вече сме на летището, което буди у мен чувство на разочарование. То не прилича на летище, а по-скоро на общинска земя със самолети и обслужващ персонал. Всичко е занемарено и изглежда на по 40- 50 години. Очевидно това тук е хеликоптер. Но аз трябва да се уверя. Ще товарим багажа, хеликоптерът отваря задната врата и може да наблюдавате прецизното му товарене, за което ви е нужно поне четиригодишно обучение. Ако не го направите както трябва, всичко пада и може да пострадате. За щастие бяхме наели най-добрите товарачи в Сибир, които наистина си разбираха от работата.

На север и още по-на север стотици мили замръзнали гори, планини и лед. Хеликоптерът е единственият начин да стигна до селото на пастирите, където трябва да се срещна с Анатоли, местният експерт, който ще ме научи как да оцелея в тази пустош.

Току що пристигнахме и кацнахме на очевидно замръзнало езеро.

След час и половина полет от Яркутск до езерото тук сме изминали половината път. Зареждаме малко гориво, за да стигнем след още час и половина до едно от най-отдалечените места в света.

Никога преди това не бях виждал отблизо такава пустош. Искам да знам какво има там долу и дали това е мястото, на което ще трябва да оцелявам. Ако е така, предизвикателството е наистина сериозно.

Изведнъж някъде на края на света се появи малко селце с дървени къщички. Тук срещнах Анатоли, моят наставник и експерт по оцеляването, който всъщност изглежда доста приятен човек.

Водачът на пастирите ще Ви покаже как да управлявате шейните и как да подредите багажа си, казва Анатоли.

Анатоли е професор в университета в Яркутск и изнася лекции за хората, които живеят тук и за начина им на живот. Освен това той е експерт по въпроса как да се оцелее по тези места и познава терена много добре. Прилича ми на човек, комуто мога да поверя живота си.

И така какво ще се случи утре, когато тренировката започне?

Смятам , че са наясно с факта, че не мога да усвоя всичко за 24 часа, след което да пребивавам успешно сам в продължение на 4 нощи.

Току що се събудих в това изключително село на пастири, наречено Сибиън Хол. Часът е около шест и половина, а температурата минус 18 градуса. Днес започва тренировката ми. Имам на разположение 2 дена , през които да се науча как да оцелея в тази безнадеждна обстановка.

Ние не забравяме, че северът не прощава никакви грешки, напомня Анатоли.

Истината за това, какво очакваха от мен да запомня, започна да ме озарява, и аз искам да запаметя всеки детайл така че да мога да разпъна палатката правилно, да запаля печката, но най-на първо място да стигна с елените там, където трябва. Имам пред вид че впрягането само по себе си е проста работа, но тук по-скоро прилича на китайски пъзел.

По дяволите. Началото бе опасно. Все едно да се качиш в кола, която е на скорост. Доста трудничко, за малко да падна от еленския впряг.

Шейните си вървят, а водачите им скачат в движение в тях и продължават. Ето това се опитвам и аз да направя. Аз мисля, че елените разбират, че нещо не е наред. Усещат, че съм различен, че не съм техният господар, техният пастир. Защо тогава да си правят труда.

Наруших обедната им почивка с моята тренировка и безспорно са раздразнени. А Анатоли ми каза, че и не им мириша както трябва.

Това е краят на втория ми ден в селото, доста е натоварено, тъй като графиката на обучението ми , всъщност не е крива, а вертикална права. Аз питам пастирите откъде знаете всичко това? О,това е в главата ми, в кръвта ми. А знаете ли накъде е север. Ето натам. Откъде знаете? Та ние сме насред планината и не е задължително да знаят накъде точно е север.

Тогава те в един глас ми отговарят, че това са инстинкти, които очевидно ние нямаме.

След двучасова подготовка, сме готови да тръгнем. Разполагаме с 60 елена и 42 шейни и ще пътуваме 35 км на север за около 7 8 часа.

Ето за това става въпрос и то е истинско изпитание. Искам да кажа, че това е техният начин на живот, но за мен е особено трудно. Не зная достатъчно неща, за да оцелея. Не зная какво точно ще ям, а разпъването на палатка ще се превърне в система от догадки, какво от това , че са ми показали как.

Разнообразие от трудности. Един от елените си счупи рог в шейната и трябва да го видим как е. Незнайно как спрях моя елен. Сега не мога да ги накарам да тръгнат. Ето защо имаме кратка почивка.

Оказва се, че пътуването ще бъде по-дълго, отколкото предполагахме и всеки мъничко се тревожи за времето, което губим.

След осемчасовото изнурително пътуване, лагерът внезапно изникна пред очите ни , а Кирша, водачът на пастирите дойде да ни поздрави.

По план сега трябва да построим лагер. Ето къде ще спя тази вечер в палатка.

Намираме се на 5 мили южно от Арктичната окръжност. Доста е студено това място, в което се налага да оцелявам.

Анатоли е много загрижен дали ще ми е достатъчно топло. Той дори стигна до там да ми демонстрира как да вляза в спалния чувал, което е много мило от негова страна. А може би това е демонстрация на моята безпомощност, която той осъзнава в този момент. Човек не може да придобие такива умения за ден и половина.

Сега ще свърша работата с цепенето на дърва по възможно най-простия начин и да се надяваме, че ще стъкна огъня в печката. Сигурен съм в това.

Часът е три без пет. Току що се събудих замръзнал с главно З. Огънят е съвсем изгаснал. Използвах няколко от резервните съчки, за да го припаля отново.

След това ще поставя голяма цепеница в него и да се надяваме, че ще изкарам ноща. Днес е последният ми ден за тренировка преди да изляза сам сред тази пустош, за да оцелявам. Вали сняг. Снощи беше минус 30 градуса. Ето защо е важно нещата да се правят както трябва.

И така кое е първото нещо от списъка за тази сутрин?

Първото нещо е да хванеш елен и да го убиеш. Според местните обичаи когато посрещат гости е задължително да убият елен, за да нахранят не само тях , но и духовете им, казва Анатоли.

Пастирите почистиха кожата на убитото животно по най-бързия начин, опърлиха я на печката, след което някак си я захванаха в краищата, отделиха я и ми предложиха да опитам.

Взех, защото не исках да ги обидя. Съществуват толкова междукултурни недоразумения, че не исках да обидя някого отказвайки му месо от току що опърлен елен. Как решават кой елен ще убият?

Обикновено убиват мъжкия, пояснява Анатоли.
Те не гледат на това като на убийство, защото вярват, че душата на животното ще се прероди отново.

Джак, ще трябва да пиеш от местната вода като всички пастири, допълва Анатоли. Лед от реката? Да, получаваш чиста прясна вода.

Утре ще разбера къде ще трябва да ходя. Анатоли ще ми каже и това ще постави началото, след което ще започна да мисля по начин, който той се опитваше да ми внуши. Имам пред вид, че ще направя купища грешки, но се надявам поне да не са фатални.

Нощта преди тръгване . Малко е странно тук, не е много тъмно, а хълмовете и планините в далечината, kоито са същите като тези зад мен, изглеждат доста зловещо в този монотонен сив цвят. Мисълта че утре ще съм съвсем сам, превърна нощта ми в не от най-приятните.

Странна работа. Не зная по какъв начин, но просто трябва да мина през това изпитание и да погледна на страха като на нещо необичайно.

Три нощи и четири дни. Трябва да пътувам 30 км през долината, която е зад гърба ми и това ще ми отнеме 3 нощи и 4 дни. Всеки ден ще трябва да опъвам палатката, след това да я събирам и да продължавам нататък. По 10 километра на ден.

Анатоли каза, че след 3 нощи и 4 дни пътешествието ми ще е свършило. Само дето не ми обясни откъде ще разбера за това. И така мястото, в което отивам се нарича Халодная гора , което ще рече Студена планина. И не зная дали Анатоли не си мисли, че ще позная мястото защото е студено. Тогава да си призная честно смятам , че вече съм пристигнал и ако все пак има друго място, което се нарича Студена планина, сигурен съм че ще е адът на земята.

Пушка. Подаръкът, който ми дадоха е очевидно бут на елен, при това вкоченен, тъй като е бил оставен навън . Това е, с което се храня сега , а какво ще ям съвсем не зная. А, да и торба с ориз. Хранително, нали. И навярно точно от това ще се нуждая. А с пушката , ако не друго поне ще накарам елените да се движат по-бързо. Независимо от всичките ми съмнения, почувствах облекчение, че пътешествието ми ще започне и ще се изправя пред предизвикателството да оцелея, като прекарам три нощи и четири дни сам в Сибир.

Съвсем не съм сигурен дали сега съм на прав път. По-скоро си мисля, че трябва да вървя по онзи там, долу. Може би ще се слеят.

Има страшно много облаци и аз самият се движа сред облаци, което никак не ми харесва, тъй като това означава лошо време, а този ситен сняг в лицето ще създава сериозни затруднения, когато разпъвам палатката и търся дърва за горене.

Първо трябва да реша къде за първи път ще лагерувам. Трябва да намеря леда, замръзналата река. Почти цялото пътуване е покрай замръзналото корито на реката, ето защо няма да е трудно. Уверен съм. И задължително трябва да лагерувам близо до вода, до лед. Така също трябва да съм на ясно колко лед ще ми е нужен. Това ще реша в движение. Минаваме по много дебел лед и това не им харесва, ето защо ще трябва да сляза и да дърпам елените.

Какво облекчение. Отне ми около половин час да се справя с този лед. Не знаех къде е краят му, защото наподобяваше на замръзнали вълни, през което елените съвсем основателно не искаха да преминат,толкова бе хлъзгаво. Не можеха да се справят, а и аз нямах опит и трябваше да потърся заобиколен път.

Наистина съм обезпокоен от времето. Пътувам в мрак, заобиколен от планини, които не виждам. Нещата вървят на зле.

Колкото до екипа, би трябвало да са на два часа път зад мен. Такъв беше разчета.

Исках да си пийна глътка вода от шишето, което носех, но то бе абсолютно замръзнало.

Опитвам се да разпъна лагер. На брега на река съм. Избрах мястото, защото виждам плитчини от сняг, въпреки че трябваше да прегазя сняг до кръста, за да стигна до тях. Мисля, че си струва. По-лесно е да се копае място за палатка, когато снегът не е прекалено дълбок. Освен това и елените могат да попасат, а това за мен би било облекчение, защото наистина не искам да ги пускам да вървят. Пусна ли ги, ще ги загубя.

Това, с което ще трябва да ям, за да оцелея е малко пакетче чай, което Киршика, жената на водача, ми даде. Много мило от нейна страна. Малко ориз. Доста щедра торба с ориз. И разбира се това месо. Завито е в пaрче плат и изглежда, че е стояло цяло лято върху капака на шейната. Но не е замръзнало, въпреки че се надявах да бе. Това е, което те ядат и което аз ще трябва да ям.
Ще отрежа едно парче и ще обмисля как да го сготвя.

Има и малка изненада! Не съм сигурен, че това е сюблимния за Би Би Си кадър. Когато отворих торбата с ориз, а в нея още една и още една, намерих око от елен, което те са сметнали, че ще оценя високо.

Бях на диета с еленско месо цяла седмица и ми се повдига от него. Господи, този ориз не бих дал и на кучето си, ако е болно.

Ден втори. Реших какво ще правя през нощта. Ето ще нахлузя екипа , който съм взел със себе си и ще се пъхна в спалния чувал като по този начин ще мога да позволя на печката да изгасне, а аз да не се събудя премръзнал от студ. Проблемът е как ще се изхлузя след това за да запаля огъня, а това е доста неприятно изживяване.

Не зная колко е натрупало през нощта, но трудно се върви, когато снегът е пресен. Особено ако носите парче лед като това, което току що откъртих, и брадва, и пушка , и чайник, и всичките тези дрехи започват да ми пречат имам чувството, че отивам на фитнес. Въпреки че дрехите са много ефикасни, страшно добри, аз искам да си облека моите. Мисля, че е на психологическа основа. Опитвам се да си върна старата идентичност, а от тази да се отърва. От групата току що отидоха да обядват, което е малко обидно, тъй като на мене ми е наложен лимит на времето, но не, не, те трябва да обядват. Мен би ме забавило, а това ще ми струва скъпо. Ще трябва да цепят дърва вместо мен, ето това е факторът време, а аз ще се чувствам много неудобно те да правят такова нещо. Така че аз не мога да ям преди да съм опънал палатката си, навярно не по-рано от 6 часа довечера. Термометърът ми показва минус 10 или минус 11 градуса, но той често греши и няма да се учудя, ако е много по-студено. Нямам опит с такива температури.

Да си гладен, да ти е студено и да си малко нещо уплашен не е много забавно. И вече не гледам на цялата работа като на интересен проект или игра, и изобщо не ме е грижа дали ще стигна Студената планина или не, сега искам да се прибера отново у дома. Може би за да вляза в собствената си кожа.

Видях цяло стадо полудиви елени, стотици. Вървят надолу по дефилето.

Рогата им също бяха много големи, такова нещо не бях виждал до сега. Гледката е наистина зашеметяваща. Главното стадо се състои от около 15 хиляди. Това е страшно много.

Ще разпъна палатката колкото се може по-скоро, ще намеря някъде място. Не тук в долината, а на брега.

Умирам от жажда, а трябва да свърша толкова много работа преди да си легна. Особено от риненето на сняг ми е дошло до гуша.

Нощта е като вчерашната и това ще продължи до към полунощ. Тревожа се за палатката. Надявам се да се закрепи. Оказа се, че съм голям майстор. Измайсторих щипки, с които прихващам палатката. Страшно съм доволен, тъй като не ми бяха показали как, трябваше сам да импровизирам.

Денят тази сутрин е по-хубав, по-ясен . Ще стана, ще закуся и чак тогава ще си стегна багажа.

Чувствам се по-уверен. Запалих лагерния огън пред палатката, което е страхотно, защото ме зареди със самочувствие, че мога да свърша тази работа, при това добре. Щастлив съм, че съм със собствените си дрехи , защото от миризмата на другите ми се гади. За минута си помислих, че времето се оправя, но сега е по-студено и вятърът промени посоката си. Не бях изпитвал до сега подобно нещо. Навярно е минус 8, минус 10 градуса. Не познавах замръзващия ефект на засилващия се вятър, но е наистина неприятен. Краищата на пръстите ми са вкочанени, а краката ми изстиват, време е да спра. Тази работа никак не ми се нрави. Направих няколко неуспешни опита да се кача на шейната, но елените се движат толкова бързо. Задният елен ме стъпка, а шейната ме удари.

Освен борбата с умората, глада и развалящото се време, другият ми страх беше да не съм загубил тотално посоката и да изоставам от разписанието.

Независимо, че нещата вървят много на зле, за последен път трябва да копая.

Да, отново съм сбъркал , за трети път. От време на време чувам мотора на шейната. Като много далечно жужене. Зная, че снимачният екип е някъде там. Горе на хълма.

Разпънах палатката по време на снежна буря, така че изобщо не виждах какво правя. Времето беше страхотно тази сутрин, но се обърна на буря. Исках да отида, където трябва, но се оказа убийствено, наистина убийствено.

Тази вечер думите ми липсват , правя един куп глупави грешки, изгорих се няколко пъти на печката, доста болезнено. Неправилно сглобих комина на печката по време на бурята. Представяте ли си, че този комин се състои от 4 тръби, които влизат една в друга и се прихващат. Аз го направих на обратно и целият дим се върна. Без да съм знаел това , запалих огъня,излязох и когато се върнах всичко беше потънало в дим.

Часът е седем. Последната сутрин, в която трябва да стана и да събера палатката. Все още не мога да повярвам.

Последните 5 дена ме снимаха, а аз водех дневника си, говорейки пред камерата , единствената ми компания бяха 6-те животни. Нещо като приказката за по-големия брат.

С тази разлика, че те изглеждат по-добре. Заприличал съм на някакво хипи. Сега мисля, че мястото е от значение за мен.Така както влажните гори си имат своя Стинг, така и Сибир си има своя Джак Дий. Все пак някой трябва да отстъпи и това безспорно са влажните гори.

Днес е повече от необичайно, защото се предполага, че ще разбера незнайно по какво , че пътуването ми е свършило.

Най-неприятното чувство на света е да си в този стадий, когато не искаш да продължаваш. Чувстваш се толкова слаб. Студът е също така изтощителен. И най-лошото от всичко е , че не зная какво точно трябва да видя. Дали е тази планината , но аз съм заобиколен от планини. През последните 4 дни не виждам нищо друго освен планини. Естествено ще разбера , когато пристигна. Що за план е това. Има някой пред мен. Господи, дано да е така. Има някой, който ми маха. Това е Анатоли.

Джак, човек пътува по различни причини. Често той просто променя местоположението на тялото си. По важно е обаче да промени отношението си , посредством знанията, които е придобил. Мисля, че ти научи много тези 4 дена, и за нашия живот, и за самия себе си. Ето защо мисля, че пътуването ти свърши, каза Анатоли.

Понякога човек се хваща на някоя работа, заради парите. Друг път, защото това ще го издигне в кариерата или заради невероятното изживяване. През останалото време , какъвто е и този случай, заради самата задача.