Белгийският град Ипър е място на три от най-жестоките битки от Първата световна война. Жителите му никога няма да забравят ужаса и разрушенията, които войната оставя из цяла Европа.
Всяка вечер в осем часа градът отдава почит на четвърт милион британски войници, които се сражават и умират тук. По стените на портата Менен са изписани имената на петдесет и пет хиляди войници, чийто тела не са намерени и са останали без гроб. Кои са тези мъже? Какъв живот са имали и как точно са загинали? За тях се знае много малко, но след почти деветдесет години в полето край Ипър е намерено ново доказателство, което разкрива случилото се и разказва историята на битка забравена от историята.
В Белгия професионалните археолози не се интересуват от Първата световна война. Те използват ограничените си средства за откриване на находки от древността. Археолозите-любители могат да разкопават места, заплашени от индустриалния подем с разрешително, издадено от Белгийското правителство.
През последните две години "Копачите", любителска група от археолози, се интересуват от място близо до канала край село Бузинге, което се превръща в индустриална зона.
Те откриват огромно количество амуниции, които подсказват, че мястото е било свидетел на ожесточени сражения. Но в Бузинге не е имало военни действия. Това е загадка за историците на групата, която изисква задълбочено разследване. За Първата световна война има много литература. Но, никъде не се споменава за събитията около Бузинге.
Копачите откриват муниции, където и да копаят. Намират гилзи от артилерийски снаряди до изоставена английска пушка. Освен тези муниции, тук намират празни гилзи, от което личи, че се е водела ожесточена битка. В калта намират и класически атрибут от бойното поле кълбо бодлива тел. Разкопките продължават и няколко стъпки по-дълбоко са открити дъсчени настилки. Очевидно това е бил подът на автентичните окопи от Първата световна война. Конструкцията, която поддържа пода и стените на окопите е оцеляла в почвите на южна Фландрия. Оказва се, че Копачите са открили най-запазената система от окопи от Първата световна война. Но какво е станало в Бузинге? Какво е значението на откритите муниции? Книгите по история не могат да помогнат. Историците на групата се насочват към архива от военни карти от Първата световна война.
Английска карта показва, че мястото, на което копаят се намира точно над британско-немските фронтови линии, място на ожесточени бойни действия. Те разкопават едно от малко известните полета на смъртта от Първата световна война.
Предните линии са много близо една до друга. Това е ничия земя от няколко метра. Забравено бойно поле.
В края на 1914-та година немската армия и съюзническите сили се окопават в протежението на линия от седемстотин километра, простираща се от белгийския бряг до границата с Швейцария. Ипър е последната част от Белгия, която не е паднала в ръцете на немците. Тук съюзническите сили навлизат в окупирана Белгия, за да предпазят града. Бузинге се намира в северния край на тази издатина. Въпреки, че историческите книги не споменават селото, в тях се говори за близкия Лангемарк.
На 22-ри септември, 1915 година немските войски престъпват конвенцията от Хага, която забранява употребата на химически оръжия. В пет следобед те разпръскват смъртоносен облак от хлор и задушават френските и алжирски войски при настъплението им. Само за часове немците преместват фронтовата линия с три километра, преди да им заповядат да копаят край Бузинге. И двете армии остават на мястото цели две години докато британците настъпват през 1917-та година преди ада край Пашендейл.
Само на три стъпки под зелената трева, любителите археолози откриват мрежа от окопи, които са изчезнали напълно преди осемдесет години. Откриването на тези окопи разкрива подробности за немските предни линии край Бузинге. Други немски окопи на тази територия няма.
Благодарение на окопите, "Копачите" научават неща за живота на войниците докато те не са воювали. Тук те намират тенджери, в британските английско-френски речник, гребен, джобен часовник. Всякакви продукти изпратени от вкъщи, който да направят живота в окопите по-поносим. Откриват лични вещи, например лулата на войник и венчалната халка на немски войник.
Днес в Бузинге не мислят за историята. С багери и булдозери се копаят основите на нови индустриални центрове. Уникалното находище от Първата световна война скоро ще бъде покрито от нови сгради и асфалтови пътища, а най-важната част от работата на археолозите дори не е започнала. Между двата завода се намира може би най-голямата структура останала от войната. Британската землянка е построена през пролетта или през ранното лято на 1917 година. Тук се е намирал щабът на батальон или батареа. Но дали е останало нещо под тоновете кал, които нарочно са изсипани във входа на землянката, за да го запечатат след края на войната? През Първата световна война окопите се наводнявали и било невъзможно да се запазят сухи. Почти век по-късно отводняването на землянката е мъчителна задача, за която трябва време. Въпреки, че е погребана от осемдесет години, структурата е в много добро състояние.
Зад фронтовата линия и дълбоко под земята, землянката е предлгала временно убежище за войници и офицери. Тук било по-тихо и сухо отколкото в окопите, но животът под земята сигурно също е имал ужасни страни.
Копачите търсят няколко дни в калта и откриват поредните неизползвани муниции. Освен тях намират ремъци за носилки, свещи и печки за въглища, както и други неща от ежедневието на войниците, както и две празни кутии. Кутиите съдържали детонатори за особено смъртоносно британско оръжие газохвъргачката Ливенс.
Археолозите разбират, че и двете страни са използвали отровен газ през войната, но когато немците го използват за първи път през 1915 година, съюзниците са напълно неподготвени. Десетина дни след първата газова атака те измислят елементарна защита. Копачите откриват няколко маски в Бузинге.
Те са използвани само няколко месеца през войната. Маските са се разпаднали, но снарядите съдържащи газ са все още невредими.
Войниците се страхували от газови атаки, но най-голямата заплаха за тях бил артилерийският обстрел. Артилерията всявала ужас, а влагата и вонята в окопите подкопавали морала.
Копачите правят неочаквано и шокиращо откритие множество тела на войници, лежащи там където са загинали. Те са в ничията земя между двете страни.
Мъжете често са излизали от окопите, за да патрулират, или на групи да ремонтират преградата от бодлива тел. Шансовете да загинеш там били много по-големи отколкото в окопите, защото нямали никакво прикритие освен да залегнат в дупка от снаряд. Когато войника загине при такива обстоятелства, тялото му често се загубва, защото обстрелът продължава след това и рискът за другарите му е прекалено голям. Никой не отива да го прибере, снарядите падат, изхвърлят пръст във въздуха и погребват тялото му.
Не е трудно да се определи националността на телата открити в Бузинге, но да се разберат имената им е почти невъзможно. От седемдесет британски войници открити на мястото, никой не е идентифициран.
Предметите, които лежат в близост до телата може да помогнат в разпознаването на поне един британски войник загинал на това място. Намерена е обикновена лъжица с щамповани цифри и букви на обратната страна.
"Копачите" се надяват, че буквите и цифрите на лъжицата се отнасят до полка или личния номер на самия войник, и предчувствието не ги лъже. Загиналият е ефрейтор Уилям Банфийлд от Хемпширския полк. Той се е сражавал край Бузинге и тук е загинал. Погребан е в Талана Фарм, най-близкото гробище.
Датата на смъртта му върху нагдгробната му плоча навежда копачите на размисъл.
На шести юли 1915 година са загинали много хора. Тази дата не се споменава в книгите по история, но доказателството от гробовете показва, че в този ден е станало нещо ужасно, което причинило смъртта на войниците.
Загиналите са поне сто и двайсет, дори повече. Тези мъже умират в един и същи ден. Няма логично обяснение. Това не е всичко. Открива се, че погребаните тук са само една малка част от загиналите по това време. Според отчетни документи се вижда, че в този ден всички части при Бузинге са изгубили много хора и повечето тела не са намерени.
Историята не ни помага да разберем какво е станало край Бузинге в този ден, но историците се вглеждат в документи, които другите са пренебрегнали. Били изминали шест седмици след газовата атака, която изместила фронта обратно до канала на Бузинге. Било време за контраатака. На шести юли около четири сутринта имало гъста мъгла, коята скривала вражеските окопи от артилерията. Час по-късно мъглата се вдигнала и британците открили преграден огън като подготовка за настъплението си. В шест часа британските части щурмували немските позиции. На рисунка от военния дневник се вижда, че една от целите е била германския окоп Фортин-17, същият окоп, от който се интересуват Копачите. В атаката е участвал и Уилям Банфийлд. Заедно с друг ефрейтор от Хемпширския полк Ърнест Каудри. И двамата умират в този ден. Каудри е погребан през един гроб от Банфийлд. Друга жертва е редник Джордж Паркър. Тялото му не е открито до днес, но след осемдесет и пет години Копачите намират неговия бръснач. Капитан Джон Гуен се грижел за ранените на бойното поле.
В полковия дневник е описан начина на смъртта му. Нашият прекрасен лекар, капитан Джон Гуен дълго време се грижеше за ранен. Веднага след като стана, бе пронизан от куршум на снайперист. И той е погребан в Талана Фарм. Битката продължава и през следващата нощ. След края й са убити шестотин души, а ранените са няколко хиляди. Няколко дни по-късно, главнокомандващият британските войски генерал Плумър обявява битката за невероятно постижение и пълен успех, който ще влезе в историята като най-успешната битка от кампанията. Но фронтовата линия е напреднала само с трийсет метра и това положение на пат продължава още две години. Битката не влиза в историята и само осемдесет години по-късно е вече забравена.
В края на 2001 година трансформацията на местността край Бузинге в индустриален район напредва стремително. А "Копачите" откриват нови останки. Костите на британски войник лежат в калта на бойното поле. Това е сто двайсет и четвъртото открито тяло.
Тези войници са от друг полк. Металните им значки сочат, че са от Кралският Уелски Полк, британска част, която служи край Бузинге около две години по-късно. Засега Копачитете не са научили името на нито един войник.
Войниците се страхували, че на бойното поле няма да открият телата им и семействата им няма да знаят нищо за тях, затова носили табелка с име на китката си.
Но тези табелки не са лесни за откриване, въпреки че други лични вещи са оцелели.
Копачите откриват вещ, която може да послужи за идентификация. Това е малка дървена четка. След като бъде почистена, тя може да разкрие кой е собственика й, възможно е да има номер на полка.
През последните двайсет и пет години във Фландрия е идентифицирано само едно тяло на незнаен британски войник. Ако личните вещи помогнат на Копачите да открият самоличността му, ще бъде известно името на още един загинал. Копачите са разочаровани, но по-късно откриват кожено портмоне с монети.
Освен указанията за времето на смъртта му, монетите не разкриват нищо за самия войник. Но, въпреки че не могат да го идентифицират, археолозите започват да се ориентират как е загинал. Войникът е умрял с противогаз и не е бил подготвен за бой виждат се останки от него. При подготовка за атака, или за отбрана при вражеско настъпление, войниците слагали щикове на пушките си. Но щиковете на двамата са в ножниците, те дори не са носили пушките си.
Какво са правели войниците точно преди да загинат?
Окопът е малка траншея пред фронтовата линия, който служи за наблюдателен пост. Той е лесна цел за вражеската артилерия.
Тук са експлодирали снаряди, хората са загинали моментално и са се свлекли на дъното на окопа. Други снаряди са вдигнали пръст във въздуха и така те са били заровени. След това, разбира се, не са ги открили.
Бойното поле ревниво прикрива жертвите и отказва да съобщи имената им. Костите на тези британци ще бъдат преместени във военното гробище, за да ги погребат отново. Копачите са разочаровани, защото искат да знаят имената на тези войници.
Ако тук има още погребани войници, ще минат много години преди хората да имат шанс или мотивация за нови разкопки. Забравената битка, която е открита след толкова малко време отново ще потъне под земята. Търсенето приключва и остава един последен акт на почит.
Девет войника от забравените битки край Бузинге намират последното си място за покой. Имената им са изписани сред изчезналите на портата Менен, но поне са открити тленните им останки.