Изгубеният град на Маите

В течение на хиляда години маите владеят джунглите на Централна Америка. Когато Европа излиза от мрачното средновековие, маите имат развито изкуство, архитектура и математика. През периода на най-големия си възход, те изоставили градовете си и изчезнали. Това е една от големите мистерии в древната история.

Катрин Рийс Тейлър от университета в Калгари организира експедиция в неизследваните джунгли на Гватемала. Придружава я нейният колега Марк Зендър. Той владее 5 езика и е един от малцината, които разчитат писмото на маите. С тях е и гватемалският археолог Ернесто Аредондо, чиито открития промениха представите ни за маите. Пътуването им ще продължи няколко седмици и те ще посетят три от градовете на маите. Последният от тях е напълно непознат. Пътят им минава през джунгла, пълна с маларийни комари и едни от най-отровните змии на света. Наградата им ще бъде отговорът на една хилядолетна мистерия.

Катрин, Марк и Ернесто поемат към град Наштум в териториите на маите, който е открит преди 80 години. По пътя екипът посещава наскоро изследвани градове, които лежат скрити в джунглата Дос Пиляс и Ла Хоянка.

Последните открития хвърлят нова светлина върху изчезваналата цивилизация на маите. Около 700 година след Христа, в златния век на маите, територията им е разкъсана на 60 малки кралства. Сред тях има две свръхсили - Тикал и Калакмул. Само с каменни инструменти, без колела и впрягове, маите построяват най-високите пирамиди, създават най-великите градове и най-изящното изкуство в Америка. При идването на испанците през 16-и век тези градове били изоставени от цели 600 години.

Според една от популярните теории за изчезването на маите, около 810 година е настъпила ужасна суша и населението измряло. Но тя не съответства на археологичните доказателства. Северните кралства, разположени в най-сухия район, процъфтяват доста по-късно. Много от южните градове по течението на големите реки са изоставени 50 години преди началото на сушата. Затова се смята, че причината е друга.

Първият ключ за разкриване на мистерията е на юг, в Дос Пиляс, един от първите изоставени градове. Няколкото хълма покриват великите храмове на владетелите. Преди 1300 години те се издигали на свещения площад. Заедно с боядисаните в червено дворци и останалите постройки, образували центъра на процъфтяващ град от онова време. Когато археолозите започнали разкопки тук, намерили нещо неочаквано. Останки от защитна стена, построена с камъни от пирамидите, и село, изградено насред свещения площад. Сякаш са открили бивак на скитници в градините на Бъкингамския дворец. Причината за това е открита неотдавна в подножието на пирамидата в Дос Пиляс. Наскоро силна буря случайно изкоренила дърво. В корените му били намерени останки от декорирано стълбище, водещо към върха на пирамидата. Орнаментите на стъпалата предлагат уникален поглед към света на маите.

Подобно на египтяните, маите записвали собствената си история на камъните, най-често на високи, продълговати монументи, наречени стели. Един век по-късно експерти се опитват да дешифрират сложните йероглифи, но едва отскоро започват да разчитат писмеността им. Символите са над 800 и се наричат глифи. Те изразяват едновременно срички и думи. Това е най-съвършената писменост в предколумбова Америка. Стелите били издигани веднъж на 20 години, за да се отбележи важно събитие. Преди да разчетат глифите, археолозите изучавали красивите образи на градове и храмове, и направили заключението, че маите са изградили миролюбиво и хуманно общество. Всички противоречия на този принцип били игнорирани от експертите.

Когато кралете и кралиците на маите проливали кръв, те пресъздавали мита за Сътворението. Маите са вярвали, че хората са направени от зърното и кръвта на боговете. Кралиците на маите пускали кръв от езиците си, а кралете пробивали кожата на пенисите си, за да омилостивят боговете. Но най-скъпото, което принасяли в жертва, бил човешкият живот.

Маите се биели по особен ритуален начин. Кралете водели войската и приближените си и често нападали при появата на планетата Венера символа на войната. След сраженията пленявали враговете си, но рядко се стигало до опожаряване на градове. Победените трябвало да принесат дарове. Маите измъчвали пленниците си. Изтръгвали ноктите на ръцете им и се провеждали свещени ритуали с жертвоприношения.

Храмовете на маите имат толкова стръмни стъпала, за да бъдат унизят пленниците по време на грандиозните ритуали. Маите ги водели нагоре, често ги спъвали и те падали по стръмните стъпала. След това, на върха, извършвали жертвоприношението. Най-често с обезглавяване. Но въпреки бурната история, която ни разказват новите находки, това не е доказателство за изчезването на цяла цивилизация.

Катрин и екипът й имат нужда от нови доказателства. Те потеглят на север, към кралството Хишуиц и столицата Ла Хоянка, където потърсил убежище владетелят на Дос Пиляс. Тук Ернесто и колегите му правят изненадващо откритие, което ги води до мястото на един от дворците, където е намерена нова защитна стена различна от стената в Дос Пиляс. Начинът на градеж показва, че е построена след идването на краля на Дос Пиляс. Стената е изградена с отломки от пирамидите. Може би това е последният отчаян опит за защита. Тук, в Ла Хоянка, не се опитвали да отбраняват центъра на града, а всяко семейство искало да осигури собствената си защита.

Търсейки нови доказателства, Ернесто открил още по-странно нещо в двореца - останки от разбит трон и човешки скелет до него. В центъра на града археолозите намират последните следи от обитателите му. Останки от селски колиби, изоставени в началото на 9-и век. Възможно ли е Дос Пиляс да е атакуван по онова време и условията да са станали толкова нетърпими, че хората да са го напуснали? Има един проблем находките, които сочат, че насилието е причина за изселването, са открити само в няколко западни града.

Екипът напредва към неизследвани участъци от гватемалската джунгла. Те отиват в загадъчния град Наштум, разположен между двете свръхсили на маите Тикал и Калакмул. От 1930 година мястото е посетено само от неколцина учени. Археолозите са водени от чиклероси, които идват в джунглата, за да събират дървесен сок, използван като основна съставка на дъвката. Само те знаят пътя. Град Наштум е толкова отдалечен, че само 70-годишният дон Матиас е ходил дотам. Той води екипа в стара колиба, близо до сечището. Вътре откриват древни съдове на маите, намерени в джунглата. Много от тях произхождат от древни гробници или от жертвените места под стелите. Маите са погребвали мъртвите заедно с храна и питиета за пътуването им към отвъдното. Археолозите извличат голяма част от информацията си от керамиката и разбират връзката между отделните кралства, тъй като всяко има свой неповторим стил. Все едно сравняваме автомобили всеки модел е свързан с определено място и епоха. Катрин предполага, че съдовете произхождат от района около Наштум.

След много дни експедицията стига до блато. Маите пресушавали тези райони, за да обработват земята. Тук те построили градовете си. Това е сигурен знак, че Наштум е наблизо. Скоро изследователите откриват храм. Кралят на Наштум е използвал сградата за срещи. Височината й е била 18 метра. Иззидана е в необичаен стил целта й е била да впечатлява. Нищо чудно, че кралете на Тикал и Калакмул са пирували на такива места. Двете свръхсили са били наблизо и бъдещето на Наштум е зависело от дипломатическите умения на владетеля.

Археолозите и чиклеросите правят лагер. Въпреки опасностите, които крие джунглата нощем, те отиват на място, за да разчетат стелата. Ерозиралият камък се разчита по-лесно нощем, отколкото през деня. Но Марк е разочарован. Дори с помощта на насочено осветление, стелата е прекалено увредена, за да се разчете.

Единствената информация, с която разполагат археолозите, е описанието и картата от 1933 година, на която са насесени постройките и стелите. Екипът е наясно, че има няколко стели, които документират периода, довел до срив на цивилизацията. Сега трябва да ги открият и да разчетат глифите. Водени от дон Матиас, те стигат до мястото на свещения площад и потеглят към най-голямата пирамида в околността. Марк се надява, че тук ще открият важна стела, която да разчетат. След изследване на пирамидата и околните хълмове, Катрин е убедена, че тя е построена в права линия с останалите храмове. Сенките им образуват линия по време на зимното и лятно слънцестоене специални събития, които се отбелязвали с ритуали.

Учените най-после намират стела и Марк смята, че може да разчете глифите. Той е първият човек , който ще прочете посланието на маите след 1 200 години. Според стелата, през 731-ва година дъщерята на слънцето, дъщерята на краля на Тикал, става кралица на Наштум. Портретите на жени се срещат изключително рядко и когато ги видим означава, че жената е имала голяма власт. Жената е чужденка, идва от Тикал, което значи, че двете кралства са били в много силен съюз.

След тази информация, екипът открива друга стела. Тя показва нова промяна в политиката на Наштум в последните дни на кралството. Интересното в последния момумент е, че той не разказва за Тикал, а за Калакмул. Научаваме нови факти за политическата ситуация в района. Глифите разказват, че Наштум не е завлядяван първо от Тикал, а после от Калакмул. Градът е сключил съюз с Тикал, което се вижда и от други писания на това кралство. Но по-късно влиянието на Тикал отслабнало и градът станал съюзник на Калакмул. Смяната на съюзници след отслабване на една от свръхсилите е помогнала за оцеляването на Наштум. Дали политическите маневри в Наштум са доказателство за безредици в целия район?

През последния ден Ернесто прави голямо откритие. Той намира останки от 4-метрова стена, обграждаща свещения комплекс от храмове и домове на старейшини. По форма и стил тя прилича на стената в Ла Хоянка, но е по-голяма. Несъмнено е имала защитна функция. Археолозите предполагат, че причина са размириците по онова време. Тази стена е първото археологично доказателство, че бойните действия са стигнали до Наштум малко преди неговия край.

Доказателствата показват, че маите са променили старата си практика и вече не се биели, за да вземат пленници, а започнали да воюват за територии. Според датата на стелата, войните избухнали, когато двете свръхсили Тикал и Калакмул загубили контрол над по-малките кралства. Находките от Дос Пиляс, Ла Хоянка и Наштум показват, че въпреки огромните храмове и големи градове, въпреки постиженията си в изкуството и писмеността, маите са били унищожени от войни, последвани от глад и суша. Войните им приличали на гражданските войни днес жестоки, подли и всеобхватни...

Така, след четири дни и нощи прекарани тук, Катрин и екипът й напускат Наштум, разгадали тайната на маите, и оставят града във владение на джунглите...