Исак Нютон

През 1936 година огромният архив от ръкописи на сър Исак Нютон е разпродаденР след като се пази в тайна повече от 200 години.

Прочутият икономист Джон Мейнърд Кейнс купува 100 страници. През следващите 6 години Кейнс се опитва да разкрие мистериозния код, използван при написването им. Документите го въвличат в свят обитаван от шарлатани и магьосници. Светът на алхимията. След като Кейнс разшифрова документите, представата му за Нютон е тотално разбита. Той осъзнава, че най-прочутият учен на Великобритатия е и най-известният алхимик.

Геният се разкрива и като религиозен фанатик, който тълкува силните метафори на словото Божие. Според него, древните храмове крият тайната на Вселената. Той мисли, че е открил датата, на която този развратен свят ще престане да съществува.

Тайният живот на Нютон започва когато Исак Нютон се връща в Тринити Колидж през 1667-ма година. Той е само на двайсет и пет години, но е преживял невиждани политически трусове и социални безредици гражданска война, цареубийство, бубонната чума и големия пожар в Лондон. Две години Нютон се крие от чумата в провинцията. Но от религиозния фанатизъм нямало къде да избяга. Нютон е яростен протестант.Това не е популярното схващане за Нютон, а разкритията, до които стигат изследователите на ръкописите му. Строги морални правила определяли целия му живот.
Той бил потресен от декадентството, което открил в Кеймбридж при пристигането си през 1661-ва година.

Особено след реабилитацията на Чарлз Втори настъпило време на веселие и лудории. Нютон бил отчаян от състудентите си.
Той бил мълчалив и замислен човек, който бил скучен за околните. Нямаме доказателства, че някой го е харесвал, освен приятеля му Джон Уикинс.
Уикинс и Нютон заживели заедно след като изпаднали в депресия от съжителство с хора, които поставяли удоволствията преди работата.
Връзката им била особена, защото Уикинс имал по-висок социален статус в Тринити, но изпълнявал ролята на секретар на Нютон през следващите двайсет години. Очевидно са били много близки. Живели са в една стая повече от двайсет години. Не е известно дали двамата са имали сексуална връзка, но това е най-дълготрайното приятелство в живота на Нютон.
През следващите две десетилетия Нютон се отдава на изследвания.

Истината е рожба на тишината и постоянната медитация, пише Нютон.
Не е ходил никъде. Рядко е пътувал. Никога не е стъпвал на континента. Бил е ужасно изолиран, живеел е в стаите си и работел седем дни в седмицата, по осемнайсет часа дневно, като непрестанно е мотивирал себе си. Личната му библиотека е съдържала 1600-1800 тома. В голяма степен той е виждал света посредством напечатан текст или ръкописи. През 1660-та година Нютон взима дръзко решение:
Аз съм приятел на Платон приятел на Аристотел. Но истината ми е по-голям приятел.

Нютон решава да разшири границите на класическите схващания, за да стигне до нови истини. Той поглъща философията на модерния френски учен Рене Декарт. През ранните години на 17 век Декарт описва вселената като гигантски часовников механизъм създаден от Бог, който продължава да работи. През 1665 и 1666 година, по времето на чумата, Нютон е заинтригуван от Декартовата философия на механиката. Но той не вярва в нея.
След създаването на вселената Бог няма никаква роля.

В природата нищо не е случайно. Откъде идва този ред и красота, който виждаме в света? Причината не е ли феномен като нематериалното, разумно и вездесъщо същество, което вижда цялата Вселена със собствените си сетива, усеща ги и ги възприема в тяхната цялост и частност?, пише Нютон.

Този отшелник решава да изпита теориите на Декарт. Дали Вселената е просто нежива материя или селения управлявани от Бог? Той е обсебен от силата, която държи Луната в орбита и кара ябълките да падат. Гравитацията е божествена сила, в това няма съмнение. Нютон бил вманиачен.

За осемнайсет месеца той станал най-великият математик на света и създал формули, които по-късно му помогнали да изчисли орбитите на планетите. Философите от Аристотел до Декарт мислели, че бялата светлина е чиста и цветовете се пораждат при нейното преобразуване. Нютон обръща тази теория с главата надолу. Използвайки призми, Нютон доказва, че бялата светлина е съставена от основните цветове цветовете на дъгата.

Към 1670 година мълвата за невероятните открития на Нютон се разнася из Европа. Но религиозното му вдъхновение е игнорирано.

Нютън е искал да създаде вселена, в която Бог присъства и има пълна власт. В това има огромна ирония. През 18 век армия от тълкуватели, повечето от които французи, премахват Бог от Нютоновия свят и за нас остава само часовниковият механизъм. Доста популярна представа за света на Нютън, за неговата бездушевност, механичност и енергия, която не е теологично обоснована, разказва д-р Шафър.

Днес чисто механичната представа за Нютотония свят е възприета навсякъде. Но в Йерусалим има доказателства за огромна измама извършена от поколенията. Историкът д-р Стивън Снобелен е тук, за да проучи четири хиляди страници, които са продадени на търга, но не са собственост на Мейнард Кейнс. Ръкописите разкриват един съвсем различен Нютон, различен от традиционната представа. Мислител, който имал огромен проект за разкриването на истинската Божия доктрина. Нютон не е бил просто учен, правещ изчисления. Това разкрива Нютон в цялото му величие. Виждаме теологията и алхимията скрити зад науката му.

Алхимията е мрачната тайна на Нютон. От 1668 до 1693-та година той се отдава на това незаконно и потайно занимание. Векове наред алхимиците търсят философския камък, мистичната съставка, която превръща основните метали в чисто злато. Много шарлатани твърдели, че го притежават. Нютон тайно става един от водещите алхимици в Европа. От 300 години хората се питат защо се е захванал с тази незаконна практика. Работил е в пълна тайна. Дори асистентът му не е знаел какво вижда Нютон в тигела.

Днешните учени още се опитват да проникнат в мозъка на Нютон. В университета в щата Индиана, професор Бил Нюмън прекарва години в дешифриране на кодираните рецепти на Нютон. Той повтаря експерименти, които Нютон е правил преди триста години. Задачата му е непосилна. Нютон, както и други алхимици е вярвал, че рецептите са тайно вмъкнати в библейските текстове и класическите гръцки митове. Професор Нюмън създава рецепта от един мит намерен в текстовете на римския поет Овидий. Според Исак Нютон от тази рецепта се получава лилава сплав, наречета мрежата, която е една стъпка напред към откриването на философския камък. Нютон, подобно на другите алхимици, прикривал съставките с метафори и оксиморони. Той използва думи като зеленият лъв, мръсната уличница и мензиса на мръсната уличница в описанието на различните метали. Какво е криел Нютон? Важни следи са открити в Кралския колеж в Кеймбридж, където се пазят ръкописите закупени от икономиста Мейнърд Кейнс. Професор Ротанзи твърди, че препис на древна алхимична рецепта с почерка на Нютон, показва скритата цел на алхимичните му търсения. Това е Табулус Марадина. Смята се, че цялата тайна на философския камък е скрита в този кратък документ, казва проф. Ротанзи. Но, според професор Ротанзи, Нютон не е търсел философския камък, за да забогатее като превръща металите в злато, а за да намери отговор на Божиите тайни. Нютон е вярвал, че Бог е предал тайните си на ученици като Ной и откъси от тях са оцелели под формата на писания, древни текстове, легенди и особено в алхимичната литература. Той е смятал, че Бог специално го е избрал да ги разшифрова. Той пише името си на латински Исакус Нютонус, после създава анаграма от същите букви Йехова Санктус Унус: Единсвен Свят Господ. Имаме сведения, че младият студент от Кеймбридж се е приемал за специален, за избраник или за адепт, в алхимичния смисъл на думата. Човек, който е надарен и има възможност не само да изучава феномените, но и да интерпретира света, казва доктор Шафър. Според Нютън Божиите тайни можели да бъдат разкрити чрез алхимията. С тази странна смесица наречена груба химия, митът и худжествените образи на митологията му помагат да стигне до големите прозрения за света. Според професор Нюмън, елементарните експерименти на Нютон му дават информация за природата на цветовете. Точно когато той е напълно отдаден на тайните на алхимията, ранните му научни постижения му извоюват огромна известност. Разбирам, че свойствата на светлината не са напълно известни и най-вече свойството на пречупване. Но то може да се изследва при някои експерименти, пише Нютон. Само на двайсет и шест години той става професор по математика. Налага се да изнася лекции. Но не му остава време за студенти. И те нямат интерес към странния, непонятен професор. Нютон се изправя пред ужасна дилема, още в деня, в който започва академичната му кариера. Трябвало да бъде ръкоположен за свещеник в англиканската църква. Така той сам създава риск от преследване срещу себе си. Той проучва историята на Християнството и се убеждава, че католическата и англиканската църква използват за основа преиначеното Божие слово. Нютон много рано стига до заключението, че Светата Троица противоречи на Първата божа заповед, защото в нея се казва: Да нямаш други богове освен Мене. Преклонението пред Отца, Сина и Светия дух според Нютон е ерес, казва проф. Гейл.

До 1670-та година Нютон става таен еретик. Той е убеден, че доктрината за Триединството, на която Хенри Осми е именувал Тринити Колидж, е форма на богохулство. Ако Нютон е бил разобличен като отстъпник от Триединството, е трябвало да се прости с кариерата си. Щели са да го критикуват, може би нямало да го убият, но е щял да лежи в затвора. Нютон е рискувал да възбуди и гнева на тълпата, която често била насъсквана от духовенството. Насилието на епохата е отразено в тайните ръкописи на Нютон. Той съсредоточава гнева си върху монасите, които развращават Християнството като налагат Триединството. В уединението си Нютон се наслаждава на мъченията на монахини, за които чете в исторически хроники. Нютон вманиачено изучава библейските текстове. Притежава над трийсет библии на всякакви езици, включително на арабски и иврит. Любимите му текстове са Книга на Даниил и Откровението на Йоан, макар че ги отхвърлят, заради прекаления символизъм. Нютон смятал, че те съдържат кодирани Божии послания за минали и бъдещи събития. От прочита на Откровение Нютон се убеждава, че католици ще опорочат християнството. Нютон чете книгите на пророците, за да прозре Божиите планове, но заедно с това гледа в алхимичния си тигел, за да открие Божиите закони във Вселената. Днес професор Нюмън вижда това, което Нютон е видял преди 300 години. Металите оживяват и израстват като растения. Това е таен, непубликуван ръкопис за растежа на металите, в който Нютон дава алхимични обяснения за Вселената. Нютон твърди, че магическа съставка наречена салнитрум, преобразява земята в живо същество. Той смята, че веществото циркулира между звездите и горещото земно ядро, вдъхва живот на металите в стъкленицата му и храни растенията. Земята прилича на голямо животно, по-скоро на безжизнено растение, което вдишва от етера, за да храни цялата жива материя по себе си и да излъчва огромна енергият, пише Нютон. Той използва недоказаните си химични теории, за да обясни причините за гравитацията. Но алхимията на Нютон го убеждава, че Божията ръка е сътворила всичко, дори малките частици, които намира в тигела си. Той се присмива на учени като Декарт, които живеят в инертен свят, без богове. Ако хората и зверовете бяха създадени от случайно движение на атоми, в телата им щеше да има много излишни части, израстъци в плътта или излишни крайници. Някои зверове биха имали само едно око, други повече от две. Атомите и законите на механиката са нищо в сравнение с познанието и мъдростта на Създателя, смята Нютон. През 1675-та година Исак Нютон напуска залите на Тринити Колидж. Има опасност да разкрият неговия двойнствен живот. Длъжността му на професор повелява той бързо да стане свещеник. Но това е против еретичните му възгледи. Той отпътува за Лондон, за да убеди крал Чарлз Втори да отмени ръкополагането му. След срещата си с кралските съветници, Нютон посещава заседание на Кралското общество водеща група от учени в страната. Нютон е само на 33 години, но повечето членове изпитват страхопочитание от него. Той се радва на посрещането. Нютон решава да изпрати на учените революционен труд, наречен Хипотетично обяснение на свойствата на светлината. Четири седмици по-късно трудът на Нютон е представен пред Кралското общество. Авторът му остава в лабораторията си.

Изтъкнатите членове на Кралското общество са стъписани от алхимичния език, който напомня на Нютоновия ръкопис за растежа на металите. Алхимията на Нютон дава прозрения за науката и за тълкуванието на Божиите намерения.

Нютон е във възторг. Той получава дългоочакваното известие. Чарлз Втори го е освободил от приемането на духовен сан, без да знае, че помага на еретик. За известно време Нютон е в безопасност. Но той ще се терзае до края на живота си дали да замълчи или публично да разобличи разврата на Англиканската църква.

Нютън уверява себе си, че изпълнява Божията воля. Великият му план е да разбере тайните на Сътворението и силите, които властват във Вселената. Божиите планове за второто пришествие на Христа и връщането на чистото християнство. В качеството си на адепт Нютон вярва, че е избран да разкрие тайните скрити в древните текстове. Той смята, че древните храмове съдържат тайни, които само избрани хора като него могат да разкрият. Той е очарован от храма на цар Соломон, който се е намирал зад стената на плача в Йерусалим. Нютон забелязва, че плановете на храма са заложени в Библията. Той прекарва години в опити да дешифрира текстовете. От този храм може да се разбере и точната дата на свършека на света и раждането на истинското християнство. Нютън е вярвал, че храмът ще увеличи и собствените му познания. Според него, в Соломоновия храм са отразени тайните на Вселената, нейната ориентация и размери. Той възстановява храма, извършвайки огромни математически изчисления, за да добие представа за Вселената и Божия разум. През 1684-та година Едмънд Халей, млад астроном, задава въпрос, който приковава вниманието на гения върху гравитацията мистериозната сила, която поддържа Вселената: Въпросът ми е следният. Каква фигура описват планетите, ако приемем, че силата на привличане към Слънцето е реципрочна стойност на квадрата на разстоянието им от тях? Елипса, отговаря Нютон. Елипса? Откъде знаете? Правил съм изчисления. Въпросът на Халей променя науката завинаги. Нютон започва трескава работа в продължение на три години. Месеци по-късно Халей получава малък трактат за движението на планетите. Халей държи в ръцете си първия вариант на Нютоновата Принципиа математика, публикувана през 1687-ма година. В Принципиа Нютон излага законите на движението. Но най-великото му постижение е универсалният закон за гравитацията. Но дълбоко в страниците на Принкипиа, особено в по-късните издания, учените откриват следи от скрития Нютон, страстния алхимик. Професор Нюмън намира доказателства, че Нютон дава алхимично обяснение на гравитацията, когато описва ролята на кометите: Що се отнася до материалния свят, Нютон е имал единни възгледи. Дори в Принципиа откриваме елемента салнитриум и твърдението, че опашките на кометите се извиват към Земята, но в междупланетното пространство се вдигат нагоре и захранват Слънцето, така че то да продължи да свети. Той излага теория за циркулацията при написването на преработеното издание на Принкипиа.

Нютон също смята, че кометите са инструмент на Божия гняв, разрушителни оръжия, които ще изличат развратния свят и ще предизвикат апокалипсис, както е предсказано в Библията. Той търси в Библията дата, в която света ще загине в огнен маелстрьом и Христос ще се върне, за да извести идването на чистото християнство. В изданието на Принкипия от 1687-ма година се споменава само веднъж за Бога създател. Но в по-късните издания Нютон подчертава ролята му в цялата Вселена. Красивата Слънчева система, изпълнена с планети и комети може да е дело единствено на свръхинтелигентно и разумно същество. Бог е разположил планетите на различно разстояние от Слънцето и в зависимост от наклона на оста им и тяхната плътност, те поемат различно количество от слънчевата топлина, пише Нютон. Междувременно Нютон продължава да се занимава с алхимия. През 1693-та година най-голямата Божия тайна е на една ръка разстояние от него. Той гледа омагьосан докато златото реагира със специален живак и сякаш увеличава обема си. Дали е открил философския камък? Той повтаря опитите многократно. Но се заблуждава. Експериментът се проваля. Той разбира, че това е краят на битката. Очевидно е бил разочарован, защото е търсел отговори, но в алхимията се проваля за разлика от останалите области, според проф. Гейл. Появяват се други проблеми. Нютон се сближава с умен млад математик и алхимик Никола Фатио де Дуйли. Но през 1692-ра година хипохондрикът Фатио пише на Нютон, че умира. Снощи получих писмото ви. Не мога да изразя покрусата си. Съобразете се с лекарските съвети преди да е станало късно и ако имате нужда от пари, аз ще ви изпратя.Моля се за бързото ви оздравяване. Вашият най-предан приятел, пише Нютон. Фатио оживява, но година по-късно тяхното приятелство рухва. Нютон преживява нервна криза и обвинява малкото си приятели за неща, които не са извършили. Той пише на Самюъл Пепис, президент на Кралското общество: Изключително съм смутен от тази разпра Не съм спал добре от дванайсет месеца и нямам предишната логическа последователност. Никога не съм искал да навредя на вашите и на кралските интереси, но сега трябва да ви изключа от познатите си и да не виждам нито вас, нито останалите си приятели. Нютон пише още по-озлобено писмо на приятеля си Джон Лок. Той обвинява и него Създаваш интриги с жени. Когато Лок му пише, че е болен, той отвръщаПо-добре да беше мъртъв. Приятелите на Нютон му прощават, той им обяснява, че е бил болен и не е спал пет нощи. Нютон трябвало да се справи и с емоциоциите си относно Фатио, както и с провала си в търсенето на философския камък. През цялото време живеел в страх да не разкрият, че е еретик. Той се възстановява и започва нов живот. Напуска завинаги Тринити Колидж и се преселва в Лондон. Целта на Нютон са властта и парите и той ги получава. Той става президент на Кралското общество и на Кралския монетен двор, където натрупва състояние. Но през цялото време той пази тайната си.

На смъртното си ложе, сър Исак Нютон най-после разкрива двойнствения си живот. Той разказва на приятели за опасните си еретични убеждения, които е пазил в тайна 50 години. Нютон отказва последно причастие. Той постига повече от всеки учен преди него. Но някои негови постижения са все още скрити в ръкописите му. През целия си живот Нютон иска да разкрие Божия промисъл. Той е убеден, че Христос ще се върне в Йерусалим, за да изличи покварата и да възвести началото на чистото християнство. Там Стивън Снобелен открива необикновен документ. От него се вижда, че Нютон е открил в Библията кога ще настъпи началото на края, точната дата на Апокалипсиса. Подобен ръкопис ни запознава с факта, че Нютон е силно религиозен човек, може би дори фундаменталист много повече отколкото ние бихме допуснали. Поставил си е за цел да определи кога ще дойде края, кога ще се завърне Христос, кога ще настъпят апокалиптичните събития от последните времена. Годината предвидена за събитията от книга Откровение Годината, в която Нютон предрича, че ще настъпи Апокалипсис се намира в нашия век. 2060-та година.