Истинската Джейн Остин

Днес Джейн Остин е по-известна от когато и да било. Романите й се радват на огромна популярност и техни филмирани версии ги правят достояние на милиони хора. Въпреки, че живеем двеста години след създаването им, ние се възхищаваме на класики като Убеждение, Мансфийлд Парк, Разум и чувства и Гордост и предрасъдъци. Прозренията й за човешката природа и за проявите й в процеса на ухажване звучат така проникновено както и по времето на тяхното написване. А героите от романите й са незабравими.

Джейн Остин е обгърната от мистерия. Тя няма дневници и сестра й Касандра изгаря нейни писма, които смята за твърде лични. От романите й лесно можем да си представим, че е живяла безгрижно като своите героини и е намерила щастие с идеалния съпруг. Но дали е било така? Каква е историята на истинската Джейн Остин?

Първият въпрос е как точно е изглеждала Джейн Остин. Единственият портрет е направен от сестра й Касандра през 1810 година, когато Джейн била на 35 години. Според нейна племенница, в него няма никаква прилика, но останалите от семейството били на мнение, че прилича достатъчно. Роднините го дали на акварелист, за да направи копие, а по-късно и литография за биографията й, която излязла през 1870 година. Очите й били уголемени съзнателно в знак на почит, както обяснили. Описанията на хората, които я познавали лично си противоречат дотам, че могат да се изградят съвсем различни образи.

Всички са съгласни, че е била интелигентна, но в онези дни не мислели, че това качество е предимство за една млада жена.

Джейн Остин е израстнала в малко село в Хемпшир. То било също толкова изолирано както и през 17-ти век. Там имало само няколко къщи и редица ниски постройки за фермерските работници. Нямало хотел и магазин, нито лекар или училище. Жените раждали сами. На мястото, където се е намирал дома на енорийския свещеник. Днес е останала само помпата, която била единственият водоизточник за дома на семейство Остин. Те живеели в стара доста паянтова фамилна къща. През 1820 година установили, че не може да се живее в нея и тя била съборена. Джейн Остин се е родила във фамилната къща на 16-ти декември 1775 година. Според думите на баща й, тя се появила на бял свят по-късно от очакваното.

Г-н и г-жа Остин били женени от 11 години и вече имали шест деца Джеймс, десетгодишният здравеняк, добродушният Едуард, чаровникът Хенри, който бил любимият брат на Джейн, якият Франк и примерната Каси, която станала най-близката й приятелка. Дори след Джейн в семейството се ражда още едно дете. Човек има нужда от пари, за да изхрани такава челяд и въпреки че Остин били уважавано семейство, те не били богати. Когато се родила Джейн, г-н Остин бил потънал в дългове. Той бил свещеник, който водел скромен живот. Осиротял на млади години, получил образование в Оксфорд и работел в църквата. Парите никога не достигали и се наложило да обработва земята си и да дава уроци на деца, за да добавя към месечния приход. Но г-жа Остин била от по-заможно потекло.

Майка ми беше по-скоро практична отколкото романтична и по-рационална отколкото сантиментална, разказва в спомените си Джейн Остин. Тя е привлечена от чара на бъдещия си съпруг и с с готовност станала жена на енорийски свещеник в провинцията.

Г-жа Остин отглеждала децата си по доста странна система. Подобно на братята и сестрите си Джейн прекарала с майка си няколко месеца и след кръщението си била дадена на жена от селото, която я гледала през следващите няколко години.

Всичките ми деца са отгледани в селото, за да се научат на основни неща. След като проходят, проговорят и се научат да се хранят, те си идват вкъщи. Това не е навредило никому, пояснява г-жа Остин.

Планът беше прост. Ако не изпълниш тези изисквания, не се завръщаш в бащиния дом. Брат ми Джордж не можеше да говори и получаваше пристъпи. Изпратиха го далеч, в друго село. Никога не си дойде у дома. Брат ми Едуард извади повече късмет. Богатите ни братовчеди го харесали и мама им разрешила да го осиновят, пише Джейн.

Човек се пита какъв ли ефект е имало изгнанието от дома за едно малко дете. В късните й писма виждаме, че Джейн е по-затворена и резервирана. От тези писма се вижда, че тя има усърдието на майка си. Това е млада жена, която насмешливо отбелязва, че съседка родила мъртво дете. Получила стрес, написала тя, след като погледнала грозния си съпруг. В писмата й липсва състрадание към другите както и към самата нея. Джейн напуснала хората, които я отгледали и се върнала в бащиния дом огласян от братята и учениците на баща й. Г-жа Остин била заета с грижи за къщата. Жената трябвало да управлява цялото домакинство като по часовник.

Мама беше много заета и се радваше, че има кой да гледа Джейн. Аз станах най-близката й приятелка. Майка ми очакваше, че ще добием умения в домакинството. Каза, че ще имаме нужда от тях когато се омъжим и имаме свои къщи. Обработвахме зеленчуковата градина, научихме се да готвим и да шием. Учеха ни как да кърпим ризите на братята си. Много часове прекарвахме над тях. Никоя от героините на Джейн не шие дрехи и това е обяснимо, разказва Касандра.

Това е основно обучение за момичета, които се подготвят за женитба. Към него имало и допълнителни умения, които биха дали предимство в намирането на съпруг. В Гордост и предрасъдъци се води дебат за нещата, по които се познава една изискана дама:

Жената трябва да има познания по музика, пеене, рисуване, танци и много говорими езици, за да заслужи някакво внимание. Заедно с това трябва да добие осанка, да тренира гласа, походката и израженията си, както и да бъде приветлива, иначе ще е заслужила внимание само наполовина.

У дома всички бяхме много щастливи. Но парите винаги бяха проблем. Баща ми трябваше да вземе още ученици и за да освободим място аз и Каси бахме изпратени другаде, разказва бъдещата писателка.

Джейн е само на седем години когато е изпратена да учи в Оксфорд. През 1780 година лесно се намирали пансиони за малки момичета. Това бил от малкото начини, с които една неомъжена жена можела почтено да изкарва прехраната си. Но събитията в тях често били депресиращи. Джейн си спомня за това в Ема където пише това са заведения където изпращат момичетата, за да не пречат, а там често витае нездравословна суета.

Учителките ни бяха нещастни и невежи. Учехме да четем, да говорим френски и да шием. Мислех, че да учиш езици, науки и изкуство е чиста загуба на време. Грацията и маниерите винаги са били най-важното. Със знания жената ще си спечели аплодисменти, но не и любовници, пише Джейн Остин.

Джейн си задава някои въпроси още в ранна възраст. Достатъчно ли е това, че момичетата се възпитават да бъдат кротки компаньони на мъжа? В романа й Нортхангърското абатство Хенри Тилни, един просветен човек, критикува тези схващания:

Скъпа сестро, за мнозинството от моя пол, дебилността на жените само подсилва очарованието им. Хайде, знаеш че това е истина. Но като всеки разумен човек, невежеството ме отблъсква.

Когато станах на 11 години баща ми каза, че училището ми е свършило. Щастливо се завърнах у дома и почти на бях помъдряла. Книгите на баща ми ме очакваха, пише Джейн.

Най-качественото образование тя получава у дома. Книгите са след малкото глезотии в къщата и всички ги четат с увлечение. Джейн се захваща с голямата колекция на баща си.

Г-н и г-жа Остин били достатъчно либерални и позволявали на дъщеря си да чете каквото си избере. Така наред с книгите по история и пиесите тя четяла и неща, които според някои били неподходящи за дъщеря на свещеник. Например историята на Том Джоунс, развратният простак или романите на Ричардсън, в които се говорело за секс и прелъстяване. Тази богата смесица започнала да подхранва живото въображение на Джейн.

Джейн започна да пише разкази и ни изненада много. Четохме за ревност, за изневери, за бягства, за неомъжени майки, гадна храна и ужасни пиянства. Деца убиват родителите си и гладни деца изяждат пръстите на майка си, разказва г-н Остин

Свещеникът се радвал на огромния талант на дъщеря си и й купил собствено писалище от махагон. С това той показал, че я подкрепя и насърчава. Доставял й тетрадки. На една от тях пише: Излияния на млада госпожица, съдържащи се от приказки в съвсем нов стил. Една от тези приказки е историята на Англия с илюстрации от Касандра. Семейството много се забавлявало с тази книга, в нея имало и смешен портрет на Елизабет Първа, която фамилията Остин ненавиждало. През цялото си юношество тя пише пиеси и разкази осеяни с безмислици, които искрено забавлявяло семейството.

Те изразявали интереси и мнения, които се появили в по-късните й книги. Остроумия, закачки, несдържан хумор и забележки за слабостите, глупостта и злобата на хората. На шестнайсетгодишна възраст Джейн пише разказ за користолюбива жена озаглавен Трите сестри:

Бракът по сметка все повече занимава ума на Джейн след като тя става свидетел на браковете на братята си. Трима от тях сключили добри бракове. Всеобщото разбиране за добър брак било брак, който носи пари. Едуард, братът осиновен от богатите роднини наследил именията им и се оженил за дъщерята на баронет. Джеймс станал духовник и сключил брак с дъщерята на херцог. Хенри, който бил армейски офицер се оженил за братовчедка си Илайза, богата вдовица на френски аристократ. Касандра не успяла в това отношение. Тя се сгодила за бедния свещеник Том Фаул. Но, те не можели да се оженят преди той да изкара някакви пари. Тя останала да го чака вкъщи, а той заминал за Западните Индии. Ухажването и самото сключване на брак, били много важен бизнес за жените във време, когато не можели да се изявят с професия. Парите идвали от бащата или от съпруга.

Самотните жени са заплашени от ужасна бедност, което е силен аргумент в подкрепа на брака. Жената не е свободна без пари. Леля ми беше принудена да отпътува за Индия и да се омъжи за човек когото не познава. Огромният й чар й спечели богат съпруг, но бракът й беше много противен и в разрез с чувствата й, тя би предпочела да бъде продадена в робство, пише Джейн.

Тя използва тази история в разказ, който пише на шестнайсет години при създаването на героинята Катрин.

Джейн живее в свят, за който бракът е сделка и женитбата е пазар. Това става централна тема в романите й. В Гордост и предрасъдъци г-жа Бенет прекарва живота си в планове да омъжи петте си дъщери за най-богатите кандидати.

Но, Джейн все още вярва, че може да намери истинска любов. Тя вписва въображаеми бъдещи съпрузи в книгата за регистрация в енорията.

Г-жа Остин се уверява, че Джейн използва и най-малкия шанс да си намери съпруг. На местните балове и приеми тя излиза на социалното бойно поле, където най-кървавите кампании се водят при търсенето на идеален съпруг. Много скоро Джейн излиза на фронтовата линия. Хубав млад дъблинчанин скоро й прави предложение.

Скъпа Касандра, срам ме е да ти кажа как се държахме с моя ирландски приятел. Представи си всичко най-разюздано и шокиращо, ние танцувахме и седяхме заедно. Присмиват му се заради мен, споделя Джейн със сестра си.

Тези шокиращи епизоди са с очарователния непознат Том Лефрой. Той е на двайсет години, точно колкото Джейн. Завършил е право в Дъблин и има намерение да практикува в Лондон. Междувременно се е отбил при леля си, която е съсед на семейство Остин.

Той е много мил, галантен и приятен млад човек. Уверявам ви. Можем да се видим само още веднъж, защото той напуска страната през уикенда. Но в петък ще танцуваме заедно, пише Джейн в едно от писмата до сестра си.

Джейн не се опитваше да скрие радостта от новия си приятел. Всяко изречение в писмата й изразяваше радост и увереност, че връзката им се задълбочава, разказва Касандра.

Тази вечер очаквам да получа предложение от ирландския ми приятел. Но ще се съглася само ако той свали връхната си дреха. За съжаление на другите ми почитатели смятам за в бъдеще да бъда в компанията на Том Лефрой. Но и за него не давам пет пари, заявява Джейн.

Всички видяхме какво става. Цялото село говореше за годеж. Това беше абсурдно. Джейн е добро и наивно момиче, а Том постъпи лошо спрямо нея. Нито той, нито тя имаха състояние. Той не биваше да й дава лъжливи надежди. Не беше в състояние да издържа жена. Знаеше, че баща му иска да сключи изгоден брак. Изпратих го в Лондон, за да продължи обучението си и да спре с лудориите. Така беше най-добре, заявява г-жа Лефрой.

Джейн се шегуваше, но я болеше много. Тя беше показала чувства - голяма грешка. Разбра, че младите мъже са най-опасни когато са най-обаятелни, разказва Касандра.

Джейн използва опита си в романите. В Разум и чувства Мариан Дашууд получава горчив урок когато е изоставена, заради друга по-богата жена.

Мисля, че младият Лефрой продължаваше да витае в мислите й и три години по-късно когато дойде отново. Леля му го държеше настрана и не говореше за посещението му, но в малкото ни общество това не остана незабелязано от Джейн, разказва майката на Джейн.

Малко по-късно Том сключва брак по сметка със знатна ирландка. Той става министър на правосъдието в Ирландия и много набожен джентълмен.

В края на дългия си живот министърът Лефрой признава пред свой племенник, че наистина е обичал Джейн. Том Лефрой е вече в миналото й и Джейн се отдава на писане. В романите поне може да диктува съдбите на героините си. Тя работи най-добре в стаята, която споделя с Касандра.

Джейн е невероятно продуктивна. Само за четири години създава три романа. Разум и чувства, Гордост и предрасъдъци и Нортхангърското абатство, където излага прочутата си защита на романа:

В това произведение намират проява интелектуалните сили, пълното познание на човешката същност, възторгът от човешкото многообразие, излияния съдържащи остроумия и хумор, които са изразени с възможно най-добър език.

Героите й издават нейното коварство. Тя безпощадно анализира хората, но винаги с достатъчна доза хумор.

Духовниците са мнителни и прекалено заинтригувани от социално превъзхождащите ги. Богатите момичета показват снизхождение към по-бедните. Родителите често са глупави и винаги грешат.

Флиртуващите млади мъже са заплаха за неомъжените момичета, а най-страшни са красивите офицери от армията.

Тя правеше доста неласкателни портрети и човек би помислил, че по начало мрази хората. Но никога не се е присмивала на умното и доброто. Глупостите, капризите и непостоянството я разсейваха и тя ги осмиваше както можеше, спомня си Касандра.

Действието в романите й никога не се развива в Хемпшир, но в героите лесно се забелязват отделни черти на роднините й. В чаровните и несериозни млади мъже разпознаваме брат й Хенри.

Но какъв е резултатът от труда й? За жените по онова време писането можело да бъде хоби, но не и професия.

Сестра ми стана автор изцяло заради предпочитанията си. Сред мотивите й нямаше желание за пари и слава. На семейството беше много трудно да я склони да даде нещата си за публикуване, спомня си Хенри.

Джейн ми позволи да прочета книгата, която беше написала и тя толкова ме впечатли, че реших да потърся издател. Писах на Томас Кадел в Лондон. Леко го изчетках. Дори предложих аз да платя за издаването. В отговора си той директно ми отказа. Романът, който отхвърли беше Гордост и предрасъдъци. Глупак, пропусна шанса си, разказва г-н Остин.

Гордост и предрасъдъци се превръща в един от най-известните и ценени романи в английската литература. Бурната връзка между непокорната Елизабет Бенет и упорития г-н Дарси е разказана със сдържана, но силна страст. По някаква ирония съдбините на героините на Джейн не я спохождат и двете сестри остават неомъжени. През пролетта на 1797 година пристига ужасната вест, че годеникът на Касандра, Том Фаул, е починал от треска в Западните Индии.

Касандра е само на 24 години. Тя преждевременно се обявява за стара мома. Джейн тръгва по същия път, тъй като не успява да намери съпруг.

За сметка на това, тяхната връзка става най-важното нещо в живота им.

В началото на 19-ти век Джейн е на двайсет и пет години. Написала е три романа и всички се превръщат в класика. Изглежда, че успехът я съпътства. Но тогава внезапно тя спира да пише. Това съвпада с драматичен период от живота й. В отсъствието на дъщерите си, г-н и г-жа Остин взимат важното решение семейството да напусне къщата в Стивънтън.

Мисълта, че ще напусне дома си травматизира Джейн, но родителите й копнеят за такъв живот и бързат да го направят реалност. За тях това е истински празник, но нямат представа за вредата, която нанасят.

Загубих дома си, загубих работното си място, книгите, приятелите и съседите. Обръщахме гръб на свободата и спокойствието в провинцията, пише Джейн.

Касандра изгаря писмата на Джейн от този период. Вероятно са съдържали болка и гняв към родителите й, заради това, че напуска любимото си място.

Защо хората си мислят, че ще предам доверието на сестра си? Някои редове са предназначени само за мен. Използвай ножиците, ми каза тя. Нито за миг не съм искала да злоупотребя с доверието й, пояснява Касандра.

От писмата са изрязани обидните пасажи. Но от останалото се вижда колко презира брат си Джеймс, заради нетърпението му да заживее в къщата.

Той и жена му демонстрирали лош вкус. Принадлежностите й били взети или разпродадени. Картините й, книгите й, дори любимото й пиано. След решението на родителите й, Джейн била безсилна.

Сякаш да засилят нещастието й, Джейн е заведена на място, което й е напълно чуждо. През 1800 година Бат е най-известният курорт в Англия, където се събирал социалният елит - място за отдих и удоволствия. Но не и за Джейн. Тя описва първите си впечатления от града като смесица от пара, сенки, дим и хаос. Тя загубва вдъхновението от работата си след като се хвърля в ужасната социална вихрушка.

Писателката ходи от парти на парти, попада в свят от постоянна неискреност и това подсилва чувството й за загуба. Нищо чудно, че депресията й пречи да пише.

В писмата й от този период се долавя вик на отчаяние.

На двайсет и седем години Джейн е неомъжена и няма свой издател. Ако родителите й са очаквали, че ще си намери съпруг в Бат, са останали разочаровани. Всичко това се променя когато тя и Касандра напускат Бат, за да посетят семейство Биг, техни бивши съседи от Хемпшир. Те са приятелки с дъщерите, а по-малкият им брат Харис, стеснително и несръчно момче, наскоро е завършил Оксфорд и си търси съпруга.

Сестрите се радваха много на компанията на Джейн и се надявахме, че ще го понатиснат малко. Така или иначе той й предложи брак още на първата вечер от гостуването и Джейн прие предложението му, разказва г-н Остин.

Цялото семейство ликува с изключение на нея. Джейн прекарва безсънна нощ. Дилемата, пред която са изправени героините й, измъчва и самата нея. Дали да се омъжи по сметка или по любов? Въпреки, че не обича Харис Биг, този брак би осигурил бъдещето й. Но разликата в чувствата сега и при първата й любов е почти непоносима.

Беше много неловко. На следната сутрин тя отиде при него и му каза по възможно най-деликатния начин, че е направила грешка. Че не може да се омъжи за него. Естествено след това си тръгнахме веднага и се върнахме в Бат, разказва Касандра.

Младата жена предпочита да живее в бедност, отколкото да се омъжи по сметка. Може би това й дава сили да потърси издател на произведенията си. С много усилия тя започва да пише отново и прави копие на Нортхангърското абатство. Този път на помощ й се притича брат й Хенри.

Бизнесът ми беше в Лондон и можех спокойно да потърся издател. Той хареса книгата, плати десет лири и обеща бързо да я издаде. Но книгата не излезе. За втори път попадахме на несериозен човек и това беше поредният удар за Джейн, разказва Хенри.

Финансовото положение става още по-несигурно, когато през 1805 година г-н Остин внезапно умира. Единствените доходи на семейството спират. Вдовицата на свещеника остава без пенсия и без дом. На двайсет и девет години Джейн зависи изцяло от добрата воля на братята си.

Отидох в Бат за погребението на татко и, за да уредя проблемите на скъпите ни майка и сестри. Бях убеден, че Едуард ще им дава по 100 лири годишно, а Джеймс, Франк и аз решихме да даваме по 50 лири. Трябваше да се преместят в по-малка мебелирана къща, за която да се грижи една прислужница и да прекарват летата в посещения при приятели и роднини. Издръжката ни беше достатъчна, за да не им липсва нищо, разказва Хенри.

С малко пари и без постоянен дом, те са принудени да отседнат в Кент, в дома на Едуард, който наследява голямото имение на своите осиновители. Той имал много деца и Джейн била поканена да ги гледа. Въпреки това на нея се гледа, като на бедната сестра.

Джейн мрази да разчита на състраданието на роднините си, но се опитва да използва ситуацията възможно най-добре.

На Едуард е нужно време, за да сподели своя късмет, но той прави всичко възможно сестрите и майка му да се завърнат в любимия Хемпшир. Той им предлага приятна къща в другото си имение край тихия Чаутън. Джейн е толкова очарована от новата къща, че й посвещава стихове.

Животът в собствен дом беше от огромно значение за Джейн. Тя отново взе перото. Тъмните облаци се разсеяха и въображението й заработи отново. Почти веднага поднови работата си, спомня си Касандра.

Тя поема грижата за домакинството, за да може Джейн да се отдаде на книгите си.

Тя пишеше на малки листа, които лесно можеха да бъдат скрити или да се пъхнат под лист попивателна хартия. Джейн не искаше прислужниците и посетителите да знаят с какво се занимава. Между входната врата и стаите имаше двойна врата, която скърцаше при отваряне. Тя отказваше да я ремонтират, защото това сигнализираше за нечие посещение, спомня си Хенри.

За Джейн другите жени понасяха много несгоди, а тя се радваше на свободата си. Бедните животни, казваше тя за жените на братята си. Говореше за ежедневието им и за задачата да раждат деца. Скоро тя видя как светът посреща с отворени обятия нейните деца.

Най-после Хенри намира издател и Разум и чувства излиза на 31-ви октомври 1811 година, рекламиран като нова книга написана от жена. Това е по желание на Джейн. Тя би загубила честта си, ако тайната излезе наяве. Както казва една друга писателка, Джейн би предпочела да стане цирков акробат, вместо да види името си отпечатано на заглавната страница.

Разум и чувства се превърна в тема за разговор на вечерните сбирки в Лондон. Хората с модерни възгледи твърдяха, че от години не е излизало нищо, което да се сравни с тази книга, разказва Хенри.

Гордост и предрасъдъци излиза през 1813 година и се посреща още по-добре. Джейн се радва истински на успеха и на парите, които идват с него.

След неочакваното си замогване, тя изпраща платове на Касандра с думите:

Това е подарък, не ми отказвай. Вече съм много богата.

В семейството много се гордеехме с успехите на Джейн. Аз й споделях какво мисля за всеки един от героите й. Тя надмина себе си с г-н Колинс. Когато отпечатаните копия на Гордост и предрасъдъци пристигнаха в Чаутън, тя ме покани да ги четем заедно. Съседите, които бяха при нас не знаеха, че тя е авторът на книгата, разказва майката на Джейн.

Никой не заслужава успеха повече от нея. Драматургът Шеридан ми препоръча Гордост и предрасъдъци и каза, че е най-хубавата книга, която е чел. Един друг човек каза , че романът е прекалено остроумен, за да е писан от жена, коментира Хенри.

Хенри чу, че в Шотландия много харесват Гордост и предрасъдъци и какво му оставаше при цялата му любов и братска суетност освен да признае кой я е написал? Тайната беше известна на всички и при следващата си книга дори не се опитах да лъжа. Реших да спечеля колкото мога повече, вместо да се крия зад маски, пише Джейн.

Тайната станала общоизвестна и Джейн привлякла един непопулярен, но важен почитател принцът-регент. Подобно на сънародниците си тя мразела този пиян монарх и не останала очарована от поканата да посвети следващия си роман Ема на Негово кралско височество.

Аз отказвах докато любезно ми обясниха, че желанието на владетеля е равносилно на заповед. Тогава написах просто Романът е посветен на Негово кралско височество, принцът-регент. Но очевидно не беше достатъчно и в крайния вариант на посвещението Негово кралско височество се споменаваше три пъти, разказва Джейн.

В зенита на славата си, на трийсет и деветгодишна възраст, Джейн се разболява. Една година не обръща внимание на болестта си и работи върху следващия си роман Убеждение.

Болестта на Джейн си остава загадка. Симптомите включват потъмняване около очите, гадене и температура. Според съвременната медицина, това е Адисонова болест, която засяга адреналните жлези или лимфома, заболяване на лимфните възли. Джейн продължава да се държи храбро, но през април 1917 година тайно написва завещанието си. Въпреки че не вярва твърдо в оздравяването си, тя отива в Уинчестър и се оставя на грижата на лекарите. Джейн пише на племенника си: Г-н Лайфорд казва, че ще ме излекува. Това е последното й писмо. Последните седмици от живота си тя прекарва на Колидж Стрийт близо до катедралата Уинчестър. В някои дни се появява надежда, която после изчезва пак. На 18 юли тя получава припадък.

Загубих най-скъпото си, сестра и приятелка, която никога няма да имам. Тя беше светлината на живота ми, източник на всяко удоволствие, лекарство за всяка мъка. Дори една мисъл не съм скрила от нея. Сякаш умря част от мен, споделя Касандра.

Джейн умира само на 41 години. Тя се радва съвсем кратко на успеха си след четири публикувани романа. Пет месеца след смъртта й Касандра публикува двата ръкописа на Нортхангърското абатствои Убеждение. Творчеството й се състои от шест книги. Можем да си представим какво щеше да ни остави в наследство, ако беше живяла повече. На паметната плоча в катедралата Уинчестър е описано великодушието на сърцето й, говори се за благия й нрав, но се премълчава за голямата й слава. Семейството решава да не разкрива факта, че Джейн е писател, защото е изкарвала пари с таланта си, а в онези времена това е предизвиквало неодобрение.

Мъжете имат предимство пред нас във всяко отношение. Те получават по-добро образование и перото е изцяло тяхно, пише известната писателка

Джейн Остин променя всичко това. Великите писатели ни изненадват. Джейн Остин никога не се омъжва и не забогатява, но пише със страст за любовници мечтатели и за хармонични бракове. Тя дарява героините си с остроумие и смелост, за да се борят в свят управляван от мъже и пари. Самата тя, бедната неомъжена жена, се превърна в един от най-големите световни писатели.