Келтската колесница

В тихите хълмове на местността Йоркшир археолозите откриват разкошна гробница, белязана от мистериозни езически ритуали. В центъра на гроба лежи обект, който привлича най-изтъкнатите патолози от страната.

Oстанките от четвъртитатa надгробна могила датират от Желязната епоха. Тези гробове обикновено съдържат колесници. През последните 30 години са открити много такива могили, обикновено в долините на източен Йоркшир. Тази е необикновена. Намира се върху варовиков хълм, в самия център на село Уетуанг. Откритието е заслуга на археолога Род Маки.
Но какво е намерил той?

От земята стърчи бронзов мундщук на кон. Близо до него се вижда втори. В ъгъла на гроба лежи халка от конска сбруя, през която минавали поводите. Впоследствие са открити още четири, всичките с инкрустации от червен корал. Намерена е халка от главина на колело. Всички тези части показват, че тук е заровена колесница. Находката привлича голяма група от специалисти, включително реставратори и археолози от Британския музей. Използвайки последните технологии, екипът създава уникален триизмерен модел на гроба.

Предметите, открити край Уетуанг, са необикновени по няколко причини. Първо, през Желязната епоха мъртвите не са били погребвани, а кремирани. Второ, само няколко от всички намерени гробове съдържат колесници. Вероятно погребваните в тях са имали важна роля за обществото. Трето, това е първият подобен гроб открит в Британия, другите са в келтска Европа. Във френския град Викс е открита гробница на келтска принцеса. Тя е отрупана със скъпи предмети, но колесницата на мъртвата всъщност е катафалка с четири колела и може би е била направена специално за церемонията. Вероятно и Йоркширската колесница е катафалка.

Това е било колесница от Желязната епоха. От нея е оцелял само външният железен обръч. Рентгеновите снимки показват, че четирите части са направени от желязо за здравина, но имат бронзово покритие за красота.

В средата на колесницата има друга желязна част, линшпин тя придържа колелото към оста. Уредите засичат и бронзов предмет, близо до мястото на мундщука. Никой не знае за какво служи той.

Екипът открива колелата, главините, спиците, мундщука от устата на коня и другите части от сбруята. Съвсем скоро попада и на първите кости.

Първоначалното предположение на учените е, че колесницата и погребението са били на мъж. Но от огледа на костите проличава, че е открита жена. Тя е била знатна.

При последното претърсване екипът се натъква на нова изненада. Близо до женския скелет лежи желязно огледало, изработено с изключително майсторство. Това рядко и ексцентрично погребение предизвиква медийна сензация. То напомня за известната кралица на икенитите Бодичея.
Но откритието от Йоркшир е с триста години по-старо от времето на Бодичея. Древните британци не са оставяли писмени сведения и самоличността на тази жена ще остане загадка. Но най-вълнуващ е въпросът дали намерената колесница е военна или просто е катафалка за погребението?

Различни части от колесницата са изследвани в Британския музей, включително и белите глави, които покриват бронзовите халки за поводите. На пръв поглед сферата сякаш е направена от стъклен емайл. Главата е изградена от няколко различни вида стъкло. Вижда се малко червено топче, направено от червено стъкло. Стъклото е нагрявано докато омекне като маджун, след което го оформяли с нож и го оставяли да изстине. Червените топчета са най-важната находка от този гроб. Те показват, че колесницата е била използвана от жената, много преди да я погребат с нея.

За жената експертите предполагат, че е била висока 162 сантиметра и е била на 35 години. Причините за смъртта й не са ясни, но тя е била с шокиращ външен вид. След седмици тежък труд Керълайн Уилкинс от университета в Манчестър възстановява черепа й. Той има изкривена и странна форма. Какво е причинило това? Дали почвата, която го е притискала с векове?

Според експертите тази асиметрия не може да се причини посмъртно. Костите имат богато съдържание на минерали и не могат да се деформират до такава степен. Деформацията е причинена от вид хематом. Най-вероятно е хемангиом, което е аномалия при развитието на кръвоносните съдове.

Която и е да е била жената, водач на племе, воин или жрица, тя е имала шокиращ вид. Израстъкът, който обезобразявал лицето й, е бил нейният белег на избраница, може би са я приемали като наместник на боговете. А огледалото едва ли е било само атрибут на суетата, сигурно е било магическо средство, даващо на собственика му способности да общува с отвъдния свят.

Когато кралицата умира, колесницата се превръща в нейна катафалка и превозват тялото й на хълма с изглед към областта Йоркшир. По традиция, ръцете и краката й са били вързани и до нея са оставени дарения. Дървената конструкция е била поставена върху тялото й, за да го предпазва. Като последен акт на почит, колесницата и скъпите й принадлежности са били заровени с нея, за да завършат ритуала преселването й в отвъдния свят.

Заровената колесница е рядка и изключителна находка. Вдъхновени от нея, екипът специалисти решава да построи своя собствена. Единственият начин да разберат как се е движила колесницата е тя да бъде възстановена и прекарана по неравен терен.

За реконструкцията екипът се обръща към майстор на каруци, дресьор на коне и дърводелец. От събраните данни специалистите създават компютърен модел, по който ще се ръководят.

Изследванията отвеждат групата в Уелския национален музей в Кардиф, където има модел на колесница. Той е прототип на британската колесница и на негова база са направени много реконструкции през последните 50 години. Има неща, които изглеждат безспорни. Размерът на колелата е точен. Височината на платформата е точно такава. Колесницата има прът, има и ярем. Това са основните компоненти. Моделът е направен по останки, открити в Англия и датиращи от късната Желязна епоха.

Свързващите елементи на колесницата са железни скоби и пирони. В гроба край Уетуонг не са открити такива връзки, което означава, че са направени по друг начин. Майсторът на каруци Робърт Херфорд изучава образи на колесници от римски монети и има интересни теория. Той забелязва, че на монетите се повтаря един мотив - две дъги, в едната е вграден игрек, в другата хикс. Екипът решава да използва модела.

Световноизвестен дресьор подготвя два коня за експеримента. Животните са породисти дартмуурски понита, като тези, използвани от древните британци.

Екипът копира колелата от времето на Желязната епоха от експонати в музея Лейк Вилидж. Поставят спиците, след което идва ред на дървен обръч, който се прави от няколко сегмента, наречени дъгички.

Резбата в ъглите и ремъците придават на колесницата автентичен келтски вид. Но една част от келтската технология се превръща в проблем. Какво крепи колелата? Ковачът Ед Коул започва изработката на държачите - метални куки, които придържат колелата към оста. В Британския музей Саймън прави рентгенова снимка на линшпиновете, за да направят точно копие по нея. Екипът използва и древна келтска рецепта за приготвяне на боите за декорация на колесницата.

Шест месеца след откриването на гробницата, новата колесница е готова и изглежда невероятно. Всеки детайл е обмислен - от цвета на кожата до размера на главините. Като последен акцент са направени пет блестящи бронзови халки. Те са точно копие от оригиналите, със задължителните инкрустации от корал. Колесницата се движи безпроблемно по неравния терен, давайки представа за това какво е било усещането да влезеш в бой с копие в ръка, когато около теб всички са били на колесници.