Колумбовците от каменната ера

Това е разказ за едно от най-великите пътешествия в човешката история. По време на това пътуване, хората преодолели хиляди километри сняг и лед, през едни от най-суровите климатични условия, наблюдавани на Земята. Но, това не били прочути полярни изследователи, като Скот или Шакълтън, нито пък авантюристи на поход за завоевания. Това били мъже, жени и деца, които прекосили океани и ледове, в търсене на по-добър живот.

И това е нещо повече от епично пътешествие. То заплашва да пренапише една от най-популярните истории от миналото. Защото тези хора прекосили Атлантическия океан от Европа до Америка и пристигнали там 17 000 години преди Колумб, още в Каменната ера.

Миналата година, археологът Брус Брадли отиде до Франция, за да оспори една от най-разпространените теории от ранната човешка история... И там, в склада на един малък музей, той откри точно това доказателство, което търсеше. Защото сред върховете на стрели и игли, той намери нещо, което изобщо не би трябвало да бъде там - едно прекрасно двустранно острие на копие, на възраст поне 17 000 години.

Откритието отваря отново една загадка, която всички смятали за разрешена. Защото тези върхове на копия разкриват една от най-великите саги на праисторията. И разказът за първите хора, които населили Америка, ще трябва да бъде пренаписан. Едно време смятахме, че всичко ни е ясно. Историята на първите заселници на Америка беше една от най-изучаваните в археологията.

А отговорът се криел в едно забележително откритие. През 1933-та година, в едно пресъхнало езеро до Кловис, щата Ню Мексико, археолозите намират древен връх на копие. Този връх става известен като "Острието Кловис".

До "Острието Кловис" намерили една огромна следа за неговата възраст. Скелетът на мамут, който очевидно бил убит с това копие. Изследването на костите показало, че те били на възраст 11 500 години. Това превърнало "Острието Кловис" в най-старият човешки артефакт, открит в Америка. Но това било едва началото. Не след дълго, археолози от цялата страна започнали да откриват хиляди подобни, прекрасно изработени кремъци - от върхове на стрели до много по-големи парчета, вероятно с церемониална цел. Всички те се характеризирали с един и същи стил... "Острието Кловис" скоро се превърнало в символ на първите американци.

Всички тези "Остриета Кловис" не само изглеждали същите. Те датирали от едно и също време 11 500 години в миналото. След това, археолозите забелязали нещо, което превърнало разказа от Кловис в една от най-великите саги от човешката история. Преди 11 500 години, не един мамут намерил смъртта си, а всички. Наред с него измрели десетки от другите големи американски зверове от Каменната ера - гигантският броненосец, гигантският ленивец, голямата черна мечка - всички те били унищожени само за няколко години. И така се родила тази епична история... Някакси, от някъде, преди 11 500 години, хора пристигнали в Америка за първи път. Те били воини и донесли със себе си едно страховито оръжие - "Острието Кловис. Само за няколко години, те прекосили надлъж и нашир континента, избивайки всички големи зверове по пътя си. Това било фантастична история. Имало само един неизяснен въпрос: откъде дошла тази група ловци, кои били те? Когато археолозите потърсили отговора, те го открили в климата на Древния свят. Преди 11 500 години настъпил краят на последната голяма Ледникова епоха. Огромни части от северното полукълбо все още били покрити с лед. Тази гигантска ледена покривка закривала големи водни пространства. Нивото на Световния океан било много по-ниско от сегашното. Създадени били грамадни парчета суша, което означавало, че континентите Азия и Америка били свързани с един мост между Сибир и Аляска, където сега се намира Беринговия проток. Очевидно това бил пътят, по който хората от Кловис би трябвало да са минали, когато са поели към новия континент преди 11 500 години. И така, тяхната история влязла в учебниците. Първите американци били хората от Кловис. Те били дошли от Азия и владеели Америка в изолация цели 11 000 години, до своя първи и фатален контакт с Колумб и европейците през 1492 година. Това станало общоприет факт. Историята била толкова добра, че дълго време археолозите не си направили труда да се вгледат по-назад от тези 11 500 години. Всички знаели, че там не можело да има нищо, затова и никой не копаел по-надълбоко... Но един ден, някой го направил. Джим Адовeсио прекарал последните 30 години в разкопки на древно поселище край Питсбърг. Пласт след пласт, той разкривал историята на хората, които били живели там, връщайки времето поне 11 000 години назад.

И тогава Адовeсио направил немислимото - той разкопал под пласта Кловис - и това било началото на проблемите. Продължихме да намираме артефакти. Открихме подобни остриета и върхове чак до 16 000 години преди новата ера, добавя Адовесио. Ако той е бил прав, тогава някой бил дошъл в Америка хиляди години преди Кловис. Това било потресаващо откритие. Всъщност, то било прекалено потресаващо. Когато Адовeсио публикувал разкритията си, те били отхвърлени на секундата. Мнозинството от археологическото общество беше много скептично. Те измислиха всякакви причини защо тези дати не могат да бъдат точни... Хората бяха приели мнението за Кловис преди повече от 70 години. Много от тях смятаха, че това е не просто отричане на една общоприета догма, но и отричане на самите тях, казва Джим Адовесио. Най-добрият начин да бъдеш съсипан професионално е да твърдиш, че си открил находище от преди Кловис. Така и можеше да си остане. Теорията Кловис продължила да господства, като имало само няколко разколници. Но тогава се случило нещо, което отново съживило цялата загадка. Дъглас Уолъс не е археолог, но въпреки това се опитва да напише пълна история на света. Разликата е, че неговата история се базира върху науката генетика. Съхранявани при минус 250 градуса по Целзий, той притежава образци от ДНК от всяко едно кътче на света - пълен запис на това кои сме ние и откъде сме дошли. Можем да получим прозрение за нашата история от съвременните ДНК проби. Когато имаме нужда от образец от народ в Африка или Азия, ние идваме, изваждаме пробата, съживяваме клетките, изолираме тяхната ДНК и задаваме поредния въпрос, пояснява Дъглас Уолъс. Уолъс се интересувал най-вече от един вид ДНК, наречена митохондрична ДНК. При размножаването на хората, митохондричната ДНК се предава по женска линия от майка на дъщеря. Единствената възможна промяна е когато има грешки в копирането на клетките. Тези грешки се наричат мутации и се появяват с часовникарска точност. Сравнявайки броя на мутациите в своите проби от целия свят, Уолъс може да определи не само пътищата на миграциите, които нашите предци са следвали, но и също кога са го правили. Чрез тези ДНК, Уолъс може да научи не само откъде са дошли първите американци, но и кога са извършили пътешествието. Когато изследвал образците, той открил, че в ДНК-то на всеки местен американец се съдържала комбинация от четири групи, които той нарекъл А, Бе, Це и Де. Всички те идвали от Сибир и Североизточна Азия. Дотук, изследването му потвърждавало теорията "Кловис". Но тогава дошло откритието. Когато се вгледал в датите, той осъзнал, че имало няколко миграционни вълни. Най-ранната група била дошла около 10 000 години преди Кловис - тоест преди 20 000 години. Уолъс веднага решил, че някъде бил допуснал грешка. Той повторил изследванията. Същото сторили и други лаборатории... Резултатите останали същите. Във всички публикувани доклади се наблюдава подобно заключение: че първата миграция била в периода преди 20 000-30 000 години.

Вече нямало съмнение. Епичната теория "Кловис" трябвало да бъде погрешна. Опитите за разкриване на историята на ранното заселване на Америка трябвало да започнат отначало. Археолозите решили да се върнат към основните неща. Точно това направил Денис Станфорд от Смитсъновия институт. Той започнал с онова, което си оставало единствения реален факт: самото "Острие Кловис". Денис решил да търси остриета на копия по пътя от Азия до Америка, за да види дали би могъл да проследи маршрута на хората, които донесли "Острието Кловис" в Америка... но след като минал през Аляска и стигнал до Сибир, следите спрели. Оръжията, които открил, били доста по-различни. В Сибир, той открива азиатски оръжия, които нямат никаква връзка с "Острието Кловис". Повечето от тях били направени от множество малки кремъци, наречени микроостриета, прикрепени към дръжка от кост. Загадката била пълна. Според ДНК-то, ранните американци можело да дойдат единствено от Азия. Обаче "Острието Кловис" очевидно било дошло от другаде. Човекът, който се заел да разреши този парадокс, бил археологът Брус Брадли. Едно от уменията на Брадли му позволявало да вижда в каменните оръдия неща, които оставали скрити за другите. Той бил каменар - експерт по създаването на предмети от кремък. Ако успеел да открие как било направено "Острието Кловис", това можело да му подскаже кои хора биха могли да го донесат в Америка. И Брадли открил, че "Острието Кловис" не само изглеждало отличително - то било създадено по отличителен начин. В резултат на този процес, кремъкът се разделя на големи, използваеми късове. Такива люспи са били намирани навсякъде, където е било открито "Острието Кловис". Брадли бил сигурен, че ключът се криел в големите люспи. Създателите на "Острието Кловис" определено използвали техника, напълно различна от азиатската. Тогава откъде били дошли те? Той си спомнил за един учебник, който бил виждал като студент. В него имало снимки на древни върхове на копия, създадени преди 20 000 години - много преди "Кловис" - от хора, наречени Солутрийци. Техните върхове изглеждали точно като "Острието Кловис". Проблемът бил, че Солутрийците идвали от Франция. Но в главата му започнала да се оформя една идея. Без значение какво казвали учебниците или ДНК-то, може би най-ранните американци не били азиатци, а европейци. Проблемът бил, че това оспорвало идентичността на местните американци. Те вярвали, че произлизат от азиатците и нямат нито капчица европейска кръв. Това било жизненоважна част от тяхната култура. Въпреки противоречията, които Брадли създавал, той решил да изследва идеята си. Отишъл в Югозападна Франция, където били живели Солутрийците преди 17 000 години... В главата му се въртял един обикновен въпрос... Възможно ли е те да са били сред първите американци? Едно нещо станало кристално ясно във Франция. Солутрийците били забележителен народ.

Сред всички култури от Каменната ера, които сме изучавали, Солутрийците непрекъснато изпъкват като най-новаторският, най-адаптивният и определено най-изобретателният народ. Имаме доказателства, че те са измислили топлинната обработка на кремъка, за да се отлюспва по-добре. Те са изобретили всякакви неща, например иглата с ухо. Списъкът наистина е много дълъг, разказва Брадли. Изследването на Брадли го отвело до музея в град Лезези. Там той видял изложени стотици оръдия, много подобни на "Острието Кловис". Но приликата между остриетата не била достатъчна. За да установи връзка между Солутрийците и най-ранните американци, той трябвало да открие дали технологията била същата. Дали Солутрийците са използвали същия метод, за да направят тези върхове на копия? За тази цел, той отива при колекциите от счупени материали - те представляват около 99% от това, което притежава музеят. Там вижда различните начини, по които Солутрийците са правили оръдията, а не просто завършените предмети. Точно скритите парчета разказват най-много. Брадли открива нужното - ясни признаци, че Солутрийците наистина са правели своите остриета като ранните американци. За учения, това е първото доказателство за директна връзка между хората от Америка и Европа. Но критиците посочили един проблем. Солутрийците са живели преди 17 000 години, а "Острието Кловис" е пристигнало в Америка едва преди 11 500 години. Къде са били Солутрийците в междинните 5 000 години? Този въпрос притеснявал дори колегите на Брадли. Брадли трябвало да открие нещо, което да покрие дупката от 5 000 години между Солутрийците и Кловис. Тогава дошло чудото от едни разкопки край Кактъс Хил в щата Вирджиния: острие в стила на Солутрийците, което датирало от много преди Кловис. То е връх на стрела, който датира от около преди 15 900 или 16 000 години. Това е точно по средата между Солутрийците и Кловис. А най-вълнуващото е, че използваната технология е много близка до солутрийската, отколкото до Кловис. Може да се каже, че е нещо като стъпало в развитието - имаме първо Солутрийците, после Кактъс Хил и накрая Кловис. Това било доказателството, че нямало никаква дупка от 5 000 години. Солутрийците не били изчезнали. Някакси, те изминали пътя от Франция до Америка преди 16 000 години, но все още не било ясно как. Критиците изтъквали един грамаден проблем - широк цели 5,000 километра... ...Атлантическият океан. Те питали как биха могли хора от Каменната ера да извършат едно пътешествие, което станало по силите на човечеството чак хиляди години по-късно. Факт е, че Солутрийците живеели в югозападна Франция... Между техните поселища и бреговете на Америка се простира един от най-големите водни басейни в света... И още едно нещо правело пътуването им далеч по-трудно... Ледниковата епоха. По времето на Солутрийците, ледовете се простирали надолу от Арктика, унищожавайки живота чак до южна Франция. Температурите, дори в югозападна Франция, са били около 20 градуса под нулата. Атлантическият океан е бил препълнен с айсберги и засипван от снежни вихрушки. Трудно е да си представим пътуване до Америка в такива условия.

Проблемът пред Брадли и Станфорд бил да докажат как Солутрийците биха могли да оцелеят при тези сурови условия. Биха ли могли хората от Каменната ера да използват технологията си, за да прекосят цял океан? Как биха пътували, как биха намирали храна? Имало едно място на Земята, където Брадли можел да открие отговора - от хората, които все още живеят в условията, характерни за Солутрийците... Ескимосите. Станфорд отишъл в Аляска, в малкото градче Бароу. Бароу се намира в самия край на континента - в най-северната точка на Съединените щати. Тук хората живеят при температури, достигащи до минус 35 градуса през зимата. Днес, те водят напълно нормално съществуване - със супермаркети, джипове и снегомобили. Но Станфорд се надявал, че древните ескимоски техники ще му покажат какво биха могли да постигнат Солутрийците със своите изобретения преди хиляди години. Солутрийската игла била почти идентична с тази, която ескимосите правели от кост и използвали до неотдавна. С нея, ескимосите създавали топли, водонепромокаеми дрехи от кожа. Ескимосите използвали еленова кожа и сухожилия за дрехите си. Солутрийците може да са ловували същите животни и да са ги използвали за същите цели. Тази игла сигурно е била тяхното средство за оцеляване в Ледниковата епоха. Тя им е осигурявала топлина и сушина. Въпреки това, оцеляването им далеч не било сигурно в тази полярна пустош. Какво биха яли по време на пътешествие, което отнема месеци? Отново ескимосите осигурили отговора. Има изобилие от храна - в морето. Станфорд осъзнал, че Солутрийците са можели да направят абсолютно същото. Те са имали всички необходими оръдия за лов в морето - от копия до лъкове и стрели. Но най-вече, те имали съдбовното "Острие Кловис". Върховете, за които открихме, че са Солутрийски по възраст, бяха абсолютно идентични с остриетата, които ескимосите използват за своите ловни харпуни. От "Острието Кловис" става идеален връх за харпун. Технологията е същата, определено е същата, пояснява Денис. Тогава дошъл критичният въпрос: Как точно са пътували? Биха ли могли да направят лодки, които да издържат на пътуване през хиляди километри ледена вода? Лесно е да предположим, че днешните ескимоси разчитат на съвременни плавателни средства, но това изобщо не е така. Вместо това, ескимосите все още правят своите лодки от тюленова кожа, дърво и еленови сухожилия. Конструкцията се запечатва с мазнина, приложена директно върху кожата. Това са същите материали, които са били на разположение и на Солутрийците. Сигурни сме, че хората са използвали подобни лодки поне 10,000 години, може би дори 20,000. Издръжливостта на този вид лодки е наистина изумителна и те са направени специално за арктически води. Преди 17 000 години, Солутрийците са имали материалите и уменията да направят лодки от типа на ескимоските. Станфорд открил, че крехкостта на тези отворени плавателни съдове е измамна. Щом бъдат спуснати на вода, те са способни на изключително дълги пътувания през леда. Начинът, по който ескимосите се придвижват, е с "подскоци" от един леден къс на друг. Преди 17 000 години, северният Атлантически океан е бил пълен с лед чак до Югозападна Франция. Солутрийците са можели да пътуват по същия начин.

Станфорд и Брадли усетили, че ескимосите затвърдили тезата им. Солутрийците имали всичко необходимо за такова пътешествие. А според ескимосите, подвигът на тези хора от Каменната ера изобщо не бил нещо необичайно. Колкото и да са убедени Станфорд и Брадли, че Солутрийците са били способни на такова епично пътуване, техните критици се нуждаели от по-сериозни доказателства. Тогава, напълно случайно, се появила една забележителна находка. В Америка, Дъглас Уолъс продължавал да пише своята гигантска история, според изследванията на ДНК. Дотук, той открил, че местните американци притежавали четири типа митохондрична ДНК - A, Бе, Це и Де - всички те идващи от Азия. Един ден, на бюрото му пристигнали проби от североизточното индианско племе, наречено Оджибуа. Когато разгледахме митохондричната ДНК на племето Оджибуа, ние открихме - както очаквахме - четирите основни типа A, Бе, Це и Де. Но около една четвърт от митохондричната ДНК не беше от нито един от тези видове, разказва Дъглас Уолъс. Имало един загадъчен пети източник на ДНК. Той го нарекъл Хикс и Хикс бил много странен - имал европейски произход. Първоначално, Уолъс решил, че това се е получило през последните няколкостотин години, след Колумб. Но той грешал. Когато изследвали възрастта на Хикс, датата се оказала от преди 15 000 години. Всъщност, точно времето на Солутрийците. Това означава, че една митохондрична линия, която е преобладаваща за Европа, някакси е стигнала до региона на големите американски езера преди 1415 000 години. Вече не можело да има съмнение. Някои от най-ранните американци наистина били дошли от Европа. ДНК-то го доказало. Сега е възможно да разкажем доста по-различна история за първото заселване на Америка, използвайки всички налични доказателства. Ледниковата епоха довела не до една, а до цяла серия от миграции към Америка. Хората бягали от ледената пустош и търсели нещо по-добро. Една от тези групи, може би най-важната, била съставена от европейци. Това било пътешествие, което ги принудило да лавират между ледените късове и да ловят храна в океана, сгушени един в друг, заради свирепия студ. Но те пристигнали в богатите на риба води край един нов континент. Там, някои от Солутрийците се заселили и създали трайна култура, която се разпростряла из цяла Америка и я преобразила из основи. Макар и противоречиво, това откритие може и да не е толкова тревожно за местните американци. Човечеството неумолимо завладява цялата планета. Това епично пътешествие на Солутрийците за заселване на нов свят остава една от последните големи колонизации на нашия вид.