Леонардо да Винчи - опасни връзки

Леонардо е роден в Италия преди повече от 500 години. Той се прочува като създателят на Мона Лиза най-известната картина в света. Освен това, той е пионер в областта на инженерството и медицината. Леонардо е първият човек, който рисува човешки ембрион и прави открития за човешкия организъм, които нямат равни на себе си до 20-и век. 300 години преди да стане факт, той измисля как да спусне човек на морското дъно, изобретява планер 490 години преди да го открият повторно. Записките на Леонардо ни позволяват да надникнем в ума на един от най-великите гении на нашата цивилизация.

През 1499-а година Леонардо е на 38 години и е в период на подем. Наскоро е завършил фреската Тайната вечеря, поръчана от покровителя му Сфорца, херцог на Милано. Сцената запечатва мига, в които Христос казва, че ще бъде предаден от свой ученик. Тя му създава репутация на един от най-великите живописци на своето време. Но в кулминацията на творческата му кариера, последвал рязък обрат. Французите нахлули в Милано, покровителят на Леонардо бил хвърлен в тъмница, а самият той бил принуден да напусне града и да търси работа другаде.

Леонардо имал нужда от спонсор, от човек, който да финансира необикновените му, често пророчески идеи. Той решил да потегли на изток, към Венеция, която в началото на 16-и век била сред най-богатите градове в света. Венеция се намира на оживен търговски път. Жителите на града купували ориенталски стоки и ги продавали в Западна Европа. Но богатството им привлякло турците. Когато Леонардо пристигнал в града, видял огромна турска флотилия пред пристанището на Венеция.

Заплахата от турско нашествие била удобен момент да намери клиент за едно необикновено оръжие. Леонардо се представил на градските съветници не като художник, а като учен. Венецианските съветници били изпълнителната власт на владетеля-дож. Леонардо разкрил как да потопят турския флот, но това бил най-странния план, който те били чували. Той предложил създаването на подводна армия, състояща се от хора, подвижни като риби, с екип за подводно плуване и с постоянен приток на свеж кислород. Няма съмнение, че идеята на Леонардо за водолазен екип е доста фантастична и крие много практически проблеми. Но ако тогава са я били изпробвали, може би са щели да успеят.

Инструкциите на Леонардо са фрагментарни и хаотични, а може би това било направено нарочно, за заблуда. Вероятно това се явява вид защита на интелектуалната собственост, или начин да се спре погрешната експлоатация на устройствата.

При експеримент в наши дни, в който екип водолази изработват точно костюма на Леонардо и го изпробват, се оказва, че той функционира!

Костюмът е много удобно оръжие, но впечатляващото е, че това е първият водолазен костюм. Хората го възпроизвеждат чак 300 години след смъртта на Леонардо. За съжаление костюмът не е направен по негово време и революционните му идеи не са изпитани. Турската империя била атакувана и флотилията им бързо отплавала. Венецианците отпратили Леонардо без да му платят и един дукат. Но той не се предал и продължил с изобретенията си.

В бележниците му има стотици еклектични идеи, които излизат от рамките на епохата - катапулти, печатарски преси, мотор, задвижен от пружини, вятърни мелници, проекти за оръдия, които сякаш са правени през 19-и, а не през 15-и век. Страшните метателни снаряди приличат много на днешните. Бележниците отразяват и постоянните му парични тревоги. Редом с невероятните му изобретения, има списъци с цени на храна, дрехи и продукти за домакинството. Това показва непрекъснатите му затруднения. Нуждата от пари се дължала и на странните компаньони, с които живеел Леонардо.

Леонардо често споменава за ужаса си от войната и за човешкото варварство. Но през 1502-ра година амбициите му го отвели при един от най-бруталните и кръвожадни тирани в историята - безскрупулния и жесток Чезаре Борджия. Син на папа, той бил най-мразеният човек на своето време. Чезаре Борджия убил брат си, извършил кръвосмешение със сестра си, тровил гостите си или ги душал с гарота.

Борджия направил Леонардо свой главен инженер, дал му голяма власт и собствена охрана. Леонардо реализирал планове на цели градове. Направил огромни отводнителни системи, крепостни стени, дори решил да промени пътя на река.

Не е ясно какво е станало после. Изглежда Леонардо се сприятелил с един от лейтенантите, Вито Лоци, който попаднал под ударите на злия си господар.

След два месеца Леонардо се завърнал във Флоренция. Не знаем дали е напуснал Борджия заради смъртта на приятеля си, но моментът бил подходящ за това.

Във Флоренция твърдял, че е уморен от четката, но въпреки това започнал портрета на прислужницата Лиза дел Джокондо. За завършването му били необходими10 години и с времето картината станала най-известната в историята на изобразителното изкуство Мона Лиза. Причина за този дълъг срок били различните занимания на Леонардо, в това число и преследването на голямата му мечта за летене.

Леонардо направил редица проекти за летателни устройства, включително орнитоптерът машина, която се движи от размахването на големи криле. Смята се, че проектите на Леонардо са вдъхновили Сикорски при конструирането на хеликоптерите му. Вероятно Леонардо е мечтал един ден да изпитат летателните му устройства. Но по негово време са можели да реализират най-много нещо, което очевидно може да се нарече първият управляем планер.

За първи път летателно устройство на Леонардо е вдигнато във въздуха в наши дни, а е било замислено преди 500 години.

Но развитието на Леонардо от този период не може да се нарече успешно. Той направил ескиз на Света Ана и Мадоната, който превърнал във великолепно живописно платно. Една мечта, израз на майчината любов. Продължил и работата си по Мона Лиза. Той работил и преработвал този портрет през целия си живот и го носил със себе си навсякъде.

Леонардо отделил време и за другата голяма мечта на живота си научните проекти. През следващото десетилетие той се занимавал с анатомия, геология, ботаника, медицина, геометрия. Очевидно е искал да усвои всичко, да го синтезира и да го нарисува.

Той разширява обсега на изследванията си и за пореден път нарушил правилата. В болницата на манастира Санта Мария Нуово Леонардо направил първите стъпки към наистина невероятно откритие. Медицинските изследвания ще се доближат до това откритие едва към средата на 20-и век.

Леонардо започнал да изучава анатомия, за да разбере устройството и движението на мускулите. Скоро се проявило и любопитство му към органите. Той направил първите дисекции на човешки органи. По това време Църквата разрешавала ограничен брой дисекции. Хирурзите разрязвали телата на екзекутирани престъпници, докато студенти и художници наблюдавали. Предвид тогавашните условия, малко хора са искали да вършат тази тежка работа.

Дисекциите постепенно убедили Леонардо, че човек е една изключителна машина. Той разглеждал костите на ръцете и краката като лостове. От това стигнал до смайващото заключение, че може да създаде автоматизирана машина със собствена енергия. Леонардо комбинирал очарованието си от анатомията и страстта си към механиката, за да създаде първия хуманоиден робот.

Роботът бил конструиран за приемите на миланския херцог. Тези събития имали предназначението да впечатляват и често изразявали славата на хергоца и неговия двор. По-късно тези забави се провеждали в пещери.

Голямо признание за Леонардо е, че роботът оставил неговия отпечатък и в ерата на астронавтиката. Някои високотехнологични роботи в станциите на НАСА са директно заимствани от рисунките на Леонардо. Той би се радвал, че изследванията му намират приложение горе, в небето. Долу, на земята, Леонардо е изследвал лабиринта на човешката душа и, както винаги, му липсвали пари и покровители.

Но през 1510-а година животът му се променил. Той е извикан в Рим на работа при новия папа Лъв Десети. За съжаление поканата дошла не от папата, а от брат му. Лъв Десети нямал добро мнение за Леонардо.

Леонардо получил ателие, но папата не бил сериозно ангажиран и помощниците му приличали на шпиони. Той разобличавал коварството на немците, които разнасяли слухове за него, а настойчивостта му да продължи изследванията си на анатом давали достатъчни основания за преследване срещу него.

Тогава, през 16-и век, Леонардо открива това, което днес наричаме втвърдяване на съдовете или артериална склероза. Той обяснил причината за това. Леонардо казал, че кръвта е преситена от храна. В нея има нещо, което се отделя и се отлага по стените на артериите. Без да го нарича холестерол, Леонардо направил поредното голямо откритие.

Работата на Леонардо била такава, че враговете му лесно събрали доказателства против него - рисунките му били част от тях. Но фактът, че пишел наобратно, също навеждал на мисълта, че крие нещо. Папата го обвинил в окултизъм и некромантия, защото прекарвал нощите си сред мъртъвци.

По това време Леонардо завършил огромните си трудове, които били гордост за него. Дори анатомията се превърнала в героичен провал за Леонардо. Както повечето му трудове, и тези изследвания, не видели бял свят. Страниците били погребани векове наред, докато светът се опитвал да догони Леонардо да Винчи.

Но без да знае, той оставил наследството си на света. Леонардо взел шедьовъра си Мона Лиза със себе си, когато напуснал Рим. Картината го придружавала през следващите 15 години и била до него, когато той умира.

След като света го забравя, Мона Лиза е причината да го преоткрият. Тя пренася славата му през вековете, разкривайки се пред публика, която цени любопитството и свободната мисъл. Загадъчната й усмивка намеква за мистериите, които разкрива Леонардо в стремежа си да изследва всичко.