Майкъл Палин в Хималаите: покривът на света

Майкъл Палин ще прекоси тибетското плато, ще надникне в прелестни манастири и ще спре в Лхаса, Забранения град. Той ще присъства на тренировки по кунг-фу, ще върти молитвени колела и ще опита танца на строителя.

Еверест, както е известен на Запад, или Чомолунгма, както са го наричали тибетците от много по-отдавна, бе добър с нас, но вече е време да се отправя към сърцето на Тибет. Ще поема по високопланинския път към Ласа. Хималаите предпазват Тибетското плато от мусонните дъждове на юг и то всъщност е пустиня на близо 5 километра над морското равнище. Ще го пресечем през Шигaтсе, Ласа и Юшу, най-северната точка на пътуването ни.

Гордостта на Шигaтсе е вторият по големина манастир в страната, Тaшилyнпо, където живее вторият по важност монах, Пaнчен Лама. Богатата украса тук контрастира със сухите, сурови хълмове наоколо и е доказателство, че религията е не просто важна част, а е сърцето на живота в Тибет.
Манастирът е собственост е на сектата Гелyгпа. В него има 800 монаси. Изглежда непрекъснато идват нови. За семействата е чест да изпратят синовете си в Тaшилyнпо.

Манастирите обикновено са като колеж или университет и монасите се занимават с тибетска медицина и философия, история и подобни неща: тибетска култура, също и астрология, така че монасите завършват... като магистри или доктори.

Шигaтсе е важен град. Той е на 500 години, вторият по големина град в Тибет. В него живее Пaнчен Лама - вторият духовен водач. Най-висшите духовни учители тук са двама. Единият е Далай Лама, другият Пaнчен. Далай Лама живее в Ласа, в централен Тибет, а това тук е западен Тибет.

Поклонниците ползват само двете странични стълби на храма. По средните могат да се качват само Далай Лама и Пaнчен Лама. Това може и да е неговият дом, но след спорове около наследството никой не знае къде е новият Пaнчен Лама. Кандидатът на Далай Лама загадъчно изчезнал, а почти никой не е виждал съперникът му от Китай.

Тибет не е уютно място. Има само няколко селища, далеч едно от друго, разделени от стотици километри див и удивително красив пейзаж. Тибетците много ценят природата си. Планините са богини, а езерата са свещени.

Най-сетне съзирам Ласа. Някога наречена Забраненият град, сега тук не изглежда да има много забранени неща. Китайският комунизъм е създал рай за капиталистите и в момента Ласа е тъмна и загадъчна като Дисниленд. Не всичко обаче е загубено.

Върху оголените скали в центъра на града се намира една от най-харизматичните сгради на света. Висока е тринайсет етажа и се извисява над Ласа като гигантски Буда. Разбирам защо председателят Мао искал да я взриви. Ако една-единствена сграда може да символизира цяла нация, то Тибет е дворецът Потaла. Спомням си как гледах тази невероятна сграда, тоест снимката й в детската ми енциклопедия, нищо друго не приличаше на нея. Тя беше символ на чуждото, на непознатото, а и не вярвах, че ще я видя: по онова време Тибет бе затворен.

Днес разбира се мога да дойда, Тибет е отворен, но за съжаление Далай Лама, чийто дворец е сградата, вече не е тук и това е просто музей. Дворецът Потaла е завършен през 17-и век без никакви икономии, за да е достоен дом за Царя-Бог. Преди появата на небостъргачите, това била най-високата сграда на планетата. Тук няма течаща вода и всичко трябвало да се качва по безкрайните стълби. Ако се изкачите до покрива, ще се озовете в най-очарователната от всичките хиляда стаи на двореца - апартамента на източното слънце. Тук била спалнята на Далай Лама и той бил първият в Ласа, който улавял първите сутрешни лъчи на слънцето. Ако има място, откъдето монархът да обхваща с поглед всичките си владения, то със сигурност е оттук. Преди близо половин век президентът, Далай Лама 14-и, погледнал града си оттук за последно. Днес той трудно ще го познае само центърът на стария град едва удържа пред заобикалящия го бетон. Бaркор, традиционният пазар в старата част на Ласа, си остава едно от най-важните места за срещи за тибетците. Днес обаче те са малцинство сред китайските емигранти в собствения си град и нещата никога няма да бъдат същите.

Китайските власти са тук от половин век и не са успели да сломят вярата на тибетците. Все още има поклонници, които се просват пред Джокaнг, най-светия храм в Тибет, или правят кoра традиционната обиколка около него. Това е най-святото място в Тибет, този храм, наречен Джокaнг, е домът на Буда, името му означава домът на Буда. Разправят, че някога една трета от произведеното в Тибет масло се използвало за маслени лампи. Китайците, решени да въведат Тибет в модерния свят, забранили употребата им.

Днес правилата не са толкова строги и маслото убедително се завръща. Хората, които правят кoра тук, изглежда не са от града. Те идват от селата. Поклонниците се придвижват по много начини. Пълзенето e начин за спечелване на божието благоволение и някои хора прекарват години, докато стигнат до Ласа. Димът, който се издига, е път между земята и небето и Буда знае, че може да слезе на земята. Това е тибетски обичай, не е будистки.

Площад Потaла, ветровито, открито място, каквито обичат китайците, бил създаден като мемориал за трийсетата годишнина от официалното обявяване на Тибетската автономна област на Китай. Трийсет години, през които силно консервативното религиозно общество било принудено да се сблъска с модерния свят.

Имам официално разрешение да разговарям с Тaши Цeринг, който ще ми разкаже за тежките години. Някога той е бил в китайски затвор, но останал в Тибет и станал първият преподавател по английски в университета в Ласа.

Бях в Ласа в началото на 50-те, когато пристигна китайската революционна армия. Когато се появиха за първи път, бях любопитен, беше изключително интересно. Започнаха да строят пътища, да основават малки болници и в същото време непрестанно говореха за всякакви -изми, феодализъм, капитализъм, социализъм, комунизъм. Никога преди не бях чувал за -измите и ми стана още по-интересно, реших, че Тибет, че животът на тибетците определено трябва да се промени, разказа Церинг.

Селяните от Тибет, живели като скотове поколения наред, се изправиха срещу робството. Прекрасните дни, за които мечтаят отдавна, най-сетне са реалност! Робите са свободни! Правителството раздава на селяните семена под формата на безлихвен заем. Това наистина са семената на щастието. Семената обаче дали горчив плод. След инвазията на Китай, политическата власт на Далай Лама, тогава 16-годишен цар-бог, била отнета, тъй като Мао не прикривал нетърпимостта си към религията. Далай Лама се срещнал с Мао в Пекин, за да обсъдят реформите в Тибет.

Известно време нещата изглеждали приятелски, но през 1959 година положението станало напрегнато. В Тибет избухнало въстание, което било жестоко потушено. Това сложило край на претенциите за независимост на Тибет. Ако останел в Ласа, Далай Лама трябвало да избира между затвора и смъртта, и затова напуснал двореца си. Добре дегизирани, той и няколко верни негови последователи, избягали през платото и през Хималаите в Индия. Далай Лама не се върнал повече.

По онова време Тaши Цeринг следвал в Индия и бил помолен да работи с него, но той имал други идеи. Повечето тибетски изгнаници или оставали извън страната, или я напускали. От около двадесет години правителството не тормози будистите. То е политически и икономически осигурено и манастирите на Тибет са отворени.

Градината в манастира Сeра е място за дебати. Буда настоявал думите му никога да не бъдат приемани безпрекословно, така че монасите развили нещо като говорно бойно изкуство, в което се разменят предположения, а не удари. Седящите монаси обикновено задават въпросите, а тези, които стоят, дават отговора. Хубавото на тази школа за дискусии е, че ако наистина напреднеш, се удряш сам!

Времето ми в столицата изтича и за да опитаме за последно прелестите на големия град, с Мигмар отиваме в най-добрия нощен клуб в Ласа. Бира има в изобилие. Публиката вижда тибетската култура през филтъра на шоубизнеса. Малко по-късно става наистина странно и ми се струва, че имам силно дежа-вю. О, не! Господи! Това е конкурсът Евровизия! Мигмар ме осведомява, че тя е на 19 и следва архитектура.

Рано сутринта на последния ми ден в Ласа се намирам на хълмовете над града. Това е Нeчунг, някога тук е бил главният оракул, третият по важност монах в Тибет. Той избягал в Индия заедно с Далай Лама. Днес манастирът, разрушен по време на културната революция, се реставрира. Цялата работа се върши на ръка, а понякога и с крака. Тук дори има хора, които са на стаж.

Стените на Нeчунг са като библиотека, покрити с изображения, които дават знания, не са само за украса. В Нeчунг е запазен не само манастирът. Тук са историята и културата, които, благодарение на китайските комунисти, в един момент били на косъм от изчезването си.

На тръгване от Ласа виждаме строителни обекти, които ще имат невероятно влияние за бъдещето на Тибет. Основите на 1200-километровата железопътна линия през високото плато. От 2008 година, годината на Олимпийските игри в Пекин, скоростни влакове за първи път ще свържат Ласа с китайската железопътна мрежа: на плаката пише: За благополучието на всички народи в Китай. 91% от населението на Китай са от една етническа група, хан, така че е повече от ясно кой ще спечели най-много от внушителното инженерно начинание.

На 150 километра северно от Ласа съвсем неочаквано откривам нирваната в кълба от пара. Прекрасно е! Проблемът с Тибет е, че е огромно място и е трудно да се затопли. В Тибет съм от две седмици и за първи път наистина се стоплих, дойдохме на този басейн с олимпийски размери на север от Ласа, на около 4200 метра височина, за да се стоплим. Не ни трябват дрехи, имаме си горещ извор! Водата на платото не винаги е толкова приятна. Това са ледените брегове на езерото Нaмцо, на 4700 метра над морското равнище. Нaмцо е най-голямото солено езеро в Тибет и е много студено, много свято и много оживено място. Това наистина показва отдадеността и себеотрицанието на тибетските поклонници: край езерото в началото на зимата е наистина студено и ветровито, но всички те са дошли тук, защото езерото е много важно, и годината е важна, Годината на Овцата, знаменателна година за тези, които са дошли край езерото и го обикалят в така наречената кoра, обиколка на поклонниците. Толкова са много, явно има нещо, ще се присъединя към тях, за да разбера.

Нaмцо е едно от четирите свещени езера в Тибет и смелостта да се изправиш срещу суровите стихии, за да дойдеш тук, е високо ценена. Краткият вариант е обиколка около скалите, но истински отдадените могат да опитат да обиколят самото езеро за осемнайсет дни. След като пообиколих с останалите в сковаващия студ, се чувствам объркан и малко им завиждам за горещата отдаденост, която превръща отдалечения, неуютен бряг на езерото в светиня.

Единственият друг признак на живот край езерото Нaмцо са стадата якове, за които свирепият студ е идеален за живот. Предупредиха ме да се пазя от яковете. Изглеждат питомни, но могат да станат опасно буйни. За да се отблагодари, че му помогнах със стадото, Гaнден, местният барон-скотовъдец, ме кани да пийнем чай с масло от як и сушен бут. Какъв разкош, огън! Яковете, казва той, са най-добрите приятели на човека, осигуряват му вълна, мляко и сирене. Той е номад, а не фермер и животът му е много труден. Прекарват по-голямата част от годината в изключително трудни условия, в сняг и студ. За щастие, доверява ми той, Китайската комунистическа партия му помага да превъзмогне трудностите, затова й е благодарен. Все едно гледам реклама!

На 650 километра североизточно от Ласа на платото вече е лято и яковете трупат мазнини. Сoнам и брат му карат стадото, което се храни със свежата паша. Със семейния мотор става по-лесно, но съпругата на Сoнам предпочита традиционния начин: подсвиркване и буца пръст по главата. Аз просто се преструвам, че съм туристически гид. По принцип скотовъдството не ми се отдава много, но по това време на годината има много работа и помагам с каквото мога. Май нищо не става. Не ме бива в доенето на каквото и да било, камо ли на якове. Сoнам е малко загадъчен.

Отношенията между хората и яковете изглеждат смущаващо едностранчиви. Яковете осигуряват мляко, сирене, масло, месо, гориво, козина, въжета, кожи и превоз, а в замяна получават хлопка на врата и глупава подстрижка. Тук е малко по-топло отколкото горе, на високото плато. Както се досещате, палатката, която е летният им дом, зависи силно от яковете. Направена е от козината им и се отоплява от фъшкиите им. Поупражнявах се да карам яковете и да ги доя. Това е невероятно, палатката е от козина от як и всичко, което виждате: шкафовете, полиците, тези големи тенджери, всичко се товари на гърба на яковете и всичко е донесено тук от тях.

Познаваме се отскоро, нали, Сoнам, но някак, въпреки че ти не говориш моя език, а аз не говоря твоя, все пак успяваме да се разбираме, за храната, храним се заедно, децата много си приличат, децата винаги са си същите, не мислиш ли? Винаги някое е така, изглежда много весело, а друго прави. И в Англия, и в Тибет, е все същото, където и да си. Забавно, нали. Не ни трябват разговорници. Здравей, здравей. Ще ми се да вярвам, че с помощта си ще облекча малко семейството, макар че се чувствам като чирак. Тук горе ритъмът на живота се променя.

Разбира се, сладките приказки навън продължават. Тези, които сме в кухнята, влизаме в плавния ритъм на живот и е невероятно приятно. Това вероятно е нечия основна задача за деня. По-приятно е от телевизията. Явно тук правят маслото. Как работи това? Аха, да, да. Добре, умело и решително, по мъжки. Колко време се прави това? Дълго ли? Час? Два часа? Не е много лесно. Резултатът е наистина вкусно масло. Време е да тръгвам и с нежелание напускам топлата компания на семейството на Сoнам. Той се съгласи да ме откара до конския панаир в близкия град Юшу. Така. Няма да чакаме автобуса.

След дните, прекарани на пустото плато, изпадам в културен шок в метрополиса Юшу. Градът изскача от нищото в целия си блясък, оживен, пълен с магазини, ресторанти и хотели. В близост се оформя още един град. Конският панаир продължава седмица в долината край Юшу и е най-голямото събитие на Тибетското плато. Малцина могат да изкарат прехраната си в суровите условия на покрива на света, но тези, които успяват, идват тук, понякога от стотици километри, за да се срещнат и да празнуват.

Номадите идват с палатките и семействата си, за да се срещнат с други номади, които вероятно няма да видят до следващата година. Обстановката е смесица от домашен уют, празнична приповдигнатост и високопланински игри, в които участват и яковете, не винаги доброволно. Има условия за търговия, непрекъснато удължаващо се стъргало с кафенета, сергии, офиси и атракции. Изкусно украсените палатки, които се издигат из лагера, изглеждат като странна смесица от регатата Хенли и Дивия запад. През повечето време хората просто зяпат. Местна търговка е преместила кафенето си от Юшу на панаира и в него ще се срещна с англоговорящия приятел на Сoнам, Дyкер, от когото ще науча повече за потайния живот на пастирите на якове.

Церемонията по откриването е здраво свързана с политиката: местните администратори се срещат с високопоставени членове на Армията за народно освобождение, за да отбележат успехите на китайското правителство за отварянето на дивия запад и осигуряването на по-добро бъдеще за хората в тази изостанала област. Със заглъхването на последните ноти от китайския национален химн, започва добре познат социалистически парад, който спокойно би могъл да бъде на Червения площад или на Тянанмън. Докато тракторите и селскостопанските машини преминават, коментарът на китайски и тибетски превъзнася чудесата, които модернизацията е донесла тук и обещава още по-добри дни занапред. Децата явно се забавляват, но дискретното присъствие на властите явно отказва някои от по-възрастните участници. Конниците са от народността Кaмпа и са единствените тибетци, повели сериозна битка за освобождение от Китай.

Струва ми се, че тук долавям допълнителна приповдигнатост и радост, тъй като осем месеца в годината животът на платото е толкова суров, че когато се съберат, наистина се забавляват, а те явно знаят как да се забавляват. Това са притоците на река Яндзъ, оттук тя набира сили за 6500-километровото пътешествие до морето. Мястото, където току-що гледахме панаира, е най-северната точка на Тибетското плато, до която ще стигна. Оттук тръгвам по река Яндзъ на юг, докато стигна до най-източните подножия на Хималаите.