Майкъл Палин в Хималаите: север-северозапад

Пътешествието ми започва от място, където няма закони - Северозападната гранична зона. Мнозина са се опитвали да я завладеят, но малцина са успявали.

Намирам се над прохода Кибер на границата между Пакистан и Афганистан. Оттук са минали някои от най-великите армии на света: Александър Велики превел войската си оттук, Дарий Персът, Тамбурлен Велики, а през 1842 година единственият оцелял след опита на Британската армия да усмири Афганистан минал оттук олюлявайки се, за да оповести гибелта на 17 000 свои другари. Причината тук историята да присъства толкова силно е, че оттук е единственият път през колосалните планини, известни като Хималаите.

Маршрутът ни преминава по протежението на Хималаите от Пакистан, Непал и Индия през Тибет и Китай, на юг към Асам и Бутан и накрая до Бангладеш, където калните планински потоци се изливат в Бенгалския залив. Започваме с Киберската железница, прокарана през планините от британците преди 80 години. Много тунели, нали?

Километърът струвал 60 000 лири. Локомотивът е по-стар дори от линията. Произведен е в Ланкашиър през 1916 година. Машинистът е доста по-млад! Преди 70 години влакът щеше да е пълен с британски войници, които без носталгия хвърлят последен поглед към една от най-негостоприемните си позиции. Жестока жега и голи скални масиви, където днес са именията на местните военачалници. Както и останалите миниатюрни железници, тази дължи съществуването си на любовта, а не на икономиката. Как минавате през Кибер днес?

Киберската железница очевидно е атрактивна за туристи с 34-те тунела и 92-та моста и просеки по протежението на линията, дълга 43 километра.

Влакът вдъхва някаква увереност в несигурната обстановка. Ще бъде жалко, ако заплахата от насилие лиши страната, а и света, от скромните радости на Киберската железница. До последната гара на влака в Пешавар има още няколко километра, но ние ще слезем тук, за да се насладим на необичайния облик на Дивия запад на Пакистан. Земя на племена с два основни принципа: гостоприемство и отмъщение.

Шумът на Дара се чува от километри. Като че ли наблизо се води ожесточена битка. Но това е просто основният бизнес на града, където се прехранват от оръжието. Защо са тук?

Мястото е много сполучливо за подобно развитие. Оръжейните фабрики са заобиколени от планини и дълги години хората тук правят, обяснява гидът на Майкъл Палин Захур Дурани.

Оръжейната индустрия в Дара се върти от собствениците на малки дюкяни, но те могат да направят точно копие на всяка известна марка оръжие. Още една редица магазини. Производството на оръжие е почитана традиция и оръжейниците от Дара напомнят по-скоро на учени, наведени над древни текстове. Всяко смъртоносно оръжие се прави с нежна обич и грижа.
Тук правят тази част от оръжието, а оръжейниците в останалите части на града правят другите части.

Да, точно така. Всеки дюкян е специализиран за отделна... да, за отделна част и после ги сглобяват, казва Захур и разяснява: "Тук е племенна територия, има племена. И в свободната територия на племената живеят сто хиляди души. Тук няма нужда от разрешително за оръжието. Младите и старите понякога си разменят оръжието, както хората си разменят колите, и разбират, че с ново оръжие е по-добре, донасят старото си оръжие, продават го и си купуват ново.

Цените са ужасяващо ниски. За десет лири можете да си осигурите нещо просто, но сигурно, а за 80 превъзходен Калашников. Ако решите да купувате, ще откриете, че тук могат да ви намерят всичко. Дори нещо като за Джеймс Бонд - например пистолет-писалка.

На излизане от Дара Захур обяснява, че за хората от Северозападната гранична зона оръжието е това, което е чадърът за англичаните: илюстрация на това необичайно място, живописно и гибелно, безметежно и смъртоносно.

Пешавар, главният град в Северозападната гранична провинция, е град на пазарите, всеки за нещо различно. Чарган Манди е птичият пазар, Сабзи Манди е пазарът за зеленчуци, на Чоур Пазар явно се продава всичко, което може да изпадне от камионите. Центърът на града е изцяло запазен за зъбите. Всяко второ помещение е зъболекарски кабинет. Абдул Уахид притежава един от най-представителните кабинети в Пешавар. Не е следвал стоматология, а е усвоил занаята от чичо си. При него пломбата излиза евтино - 0коло 50 рупии, тоест около 50 пенса. В Пакистан обаче има нещо по-важно и от зъболекарите. Крикетът е страстта на пакистанците. Играят по всяко време, на всякакви места, и колкото по-млади са играчите, толкова по-запалени са.

На сутринта задължително трябва да се държа прилично. Почетна гвардия ме посреща в имението на един от последните едри земевладелци в Пакистан. Това е домът на принц Малик Ата Мухамед Хан. Построен е по модел на Кралската военна академия в Сандхърст. Като видях файтона, който ме посреща и прекрасните паломински жребци, които го теглят, разбрах, че принц Малик обича всичко да е както трябва. Макар че живее сам, принц Малик винаги се храни на подредена за всички места маса. Пред мен обещаващо стои бутилка, но официално в страната не се пие. Сервитьорите са ограничени в селекцията. Принцът е мил, но не е стеснителен.

Участвах в световния шампионат в Лос Анджелес и спечелих Сребърното копие на Лос Анджелис, яздих и в Санта Барбара и през 1982 година станах световен шампион, разказва принцът.
"Аз съм последният от динозаврите и с мен всичко ще изчезне. Младото поколение, момчетата, които застъпват, са високо образовани, живеят в града, ненавиждат провинцията, ненавиждат рисковете, не искат да болният кон или крава да са тяхна грижа, така че не мисля. Дотук беше, след мен всичко ще свърши, обяснява принц Малик. Той казва, че мустаците са типични за областта. Когато служели в Британската армия, хората получавали пари и за мустаците, имало специални добавки за мустаците.

Кулминацията на посещението ми са състезанията следобед. Ще участват 4 двойки от расовите бикове на принца. Състезанията с бикове са едно от главните забавления, с които местните отпразнуват жътвата. Прилича на шумен панаир. Възможност да се вдигне олелия, животните да се издокарат като за парад, работата да остане настрана и да се подкрепи бикът-фаворит. Биковете са на млечно-медена диета и след парада наоколо, отиват на старта и се впрягат по двойки. Това е решаващият момент. Могат ли дивите бикове да се укротят, докато ездачите заемат местата си на стойката, преди да бъде подаден сигналът? Състезават се за време на отсечка от 550 метра. Наградата е една "Тойота". Прието е публиката да се включва, тъй като повечето бикове всячески се опитват да се измъкнат и да избягат към къщи.
Напрежението наоколо е страхотно. Когато се отприщи, засенчва дори Формула 1. Хората, които са се събрали, са фермери. Работят по фермите и отглеждат тези бикове. Гледат биковете по-добре от собствените си деца. Хранят ги с мед, с бадеми, дават им само най-доброто, масло, много яйца, после идват на състезанието, хранят ги с много, обяснява принц Малик. Преди старта биковете получават и малко алкохол, който е домашно приготвен.

В този момент ние внезапно се озоваваме на предна линия. Принцът крещи да се спасяваме, но един разярен бик не може да накара Найджъл да изключи камерата си. За щастие, оцеляхме.

Отправяме се към Читал с автобус. Пътят се изкачва на 3000 метра, а на спускане минава през 43 опасни завоя. Достатъчно старшно е с джип, а какво остава за автобус! Проходът Ловари е единствената връзка с най-отдалечените долини в областта и през него се минава едва когато снегът се стопи след 6-месечната зима. Това е първата ми среща с високопланинския пейзаж и с нея всяка надежда, че пътуването може да се окаже по-лесно от очакваното, отшумява. За награда преминалите през прохода се наслаждават на зелената красота на Читрал, която се простира в тясна долина чак до границата с Афганистан.

Местните жители са отцепени от останалата част на Пакистан по половин година и сами са си господари. Допреди 30 години тук властвал рода Ул-Мулк. Сирадж, наследник на династията, ми показва джамията, построена от дядо му.

В религиозното училищеМадраса е оживено. Поради строгата вяра, която идва от Афганистан, науките и математиката се смятат за по-маловажни от изучаването на Корана. Момчетата са длъжни да запаметят всяка дума на арабски, който е доста различен от родния им език. Сирадж може да има задръжки относно използването на семейната джамия, но безспорно се гордее с терена за поло в Читрал.

Полото се е появило в Читрал. Играта се е родила тук. После британците я взели, променили я и я разпространили по света. Играта, която гледате в Хърлингам и на Палм бийч е промененият вариант. Тук обаче играят по оригиналния начин, без правила, без съдия и рефери, и на всички им е приятно, няма нужда да си богаташ, за да играеш поло. Причината за оживлението на вечерната тренировка е, че след седмица отбор, селектиран от тези играчи, ще представи Читрал на най-трудното състезание по поло. Мачът на годината срещу старите противници от Гилгит ще се играе на прохода Шандур, на 3600 метра надморско равнище, на най-високо разположеното игрище за поло в света.

Дочух, че в старо време играта се играела без топка, с глава на нещо като овца. На прохода Шандур няма да подритват глави, но борбата ще е ожесточена и много от местните, заедно с нас, ще присъстват на мача.

Големите планински масиви на границата между Пакистан и Афганистан са нарязани от клисури и дефилета. Тесните пътища, впити в скалните урви, са единственият достъп до тайните долини, които от векове предлагат непревзимаемо убежище на хората, които искат да избягат от света.

Дълбоко в една от тези откъснати клисури живее народ, чиито религия, култура и начин на живот са напълно различни от останалата част на Пакистан. Калашите нямат коли и телевизия, но имат училище, в което бях назначен за един ден като гостуващ преподавател по английски. Калашите нямат писана история, така че не се знае със сигурност откъде са дошли.

За разлика от останалите жени в Северозападната територия с техните типичните покривала за главата, украсени с раковини, тези тук излизат навън с открито лице. Бялата кожа и светлите очи карат някои да ги свързват с армията на Александър Велики, която преминала оттук преди две хиляди години.

Калашите строго съблюдават чистотата. По време на месечното неразположение, жените трябва да се уединят зад стените на тази постройка. Те смятат, че е нечистоплътно неразположената жена да остане в къщата, затова идват тук и остават, докато периодът свърши и тогава се връщат вкъщи. Тази постройка се използва и когато жената ще ражда. Идва в постройката и остава, след като е родила и остава 15- 20 дни. Преди да се върне в общността, родилката трябва първо да отиде в храма за пречистване.

Храмът се подготвя за церемонията на очистителния ритуал като се изгарят клонки от хвойна и свещен дъб. Съпругът опича хляб - символ на плодовитост. Хлябът ще бъде поднесен на жена му и семейството й, когато пристигнат. Щом получи прясно изпечения хляб, след последно окадяване с горящите клонки, тя е официално пречистена и може да се върне у дома. Не съм виждал подобна церемония в Пакистан и докато вървя през селото заедно с водача Саифула, се сещам за въпроса за произхода.

Сауфала обяснява, че гърците смятат, че калашите са гърци, дошли тук с Александър Велики. Българите казват, че калашите са българи. А те искат собствена история. Дошли са от място, наречено Сиам. Калашите имат един бог, бог-създател. Вярват, че един бог е създал целия свят и всички хора. Вярват, че когато умрат, душата отива на Бялата планина.

Бъдещето на калашите е трудно за предсказване. Смятам, че за съжаление културата им ще изчезне с отварянето на долината. Съществува риск мисионерите, антрополозите, туристите и добронамерените телевизионни екипи да превърнат живота им по-скоро в представление.

Време е да изкачим прохода Шандур. Конете вече са тръгнали за големият мач по поло, а на нас ни остават около 2000 метра, докато стигнем. По пътя спираме, за да се аклиматизираме. Шофьорът ни се казва Раза Хан, той е от Читрал, но не говори урду, а ковар и по пътя учим езика заедно. Научих прекрасна дума, думата за крак, понг.

Около нас планините се издигат все по-стръмни, но където има някой равен отрязък, хората го обработват - по най-простия възможен начин. Това е безболезнен начин да изкачим 2000-те метра от Читрал до прохода. Конете на отборите вече са горе. Тук не всички са големи запалянковци.

Заедно с Хималаите и Каракорум, Хиндукуш формира триото могъщи геологически издигания, които създават внушителния пейзаж. Читрал е на запад, Гилгит е на изток и двете горди общности ще се срещнат тук, на прохода Шандур, на 4000 метра над морското равнище.

Търговците от Читрал и Гилгит вече разпъват сергиите си. Очакват хиляди да се стекат на събитието. В следващите няколко дни аз ще живея на палатка както всички останали. На прохода Шандур няма постоянни жилища, през по-голямата част от годината тук е дива пустош, затова всички са с палатки: и полицията, и властите, и отборите. Казаха ми, че в близките три дни тук ще има 10 000 души, за които трябва храна, вода и всичко необходимо.

Рано сутринта двата отбора тренират заедно. Капитан на отбора на Гилгит е този мъж, Булбул Джан. Той е на 55 години и язди любимия си пунджабски жребец Трук. Последните две години той е победител и днес ще се опита да направи хеттрик.

Капитанът на Читрал е Сикандер Ул Мулк, по-младият брат на Сирадж. Той язди Буцефал, афгански дорест жребец, чиито силни страни са младостта и бързината. След тренировката отборите се оттеглят в своите лагери и преди залаганията аз се отправям на проучваща мисия.

Подминахме центъра на тържествата и отидохме по-нагоре в прохода, където е разположен лагерът на Гилгит. При положение, че се сближихме с читрлаците, това е все едно да спиш с врага, но ние сме от Би Би Си и трябва да сме безпристрастни по отношение на полото свободен стил, затова, ето ни при лагера на Гилгит. Изглежда по-добре организиран от този на Читрал. Има военни, има и полиция. Въпреки че са военни и полицаи, те са гостоприемни и нямат нищо против да побъбря с Булбул, докато Трук се храни.

В лагера на Читрал положението далеч не е розово: конете не са се възстановили от травмите, а един е пострадал при тренировката. Несполуките упорито ги следват и аз споделям със Сикандер слуховете за черна магия, която някой може да им е направил. Вечерта преди битката в небето се събират злокобни облаци.

Големият ден. Тълпата се събира. Има и фенки, но те ще гледат от хълм само за жени. Преценявам впечатленията от последните дни и решавам, че фаворитите са Гилгит, но Читрал имат по-спокойно, жизнерадостно отношение, което може да им е от полза. В крайна сметка, полото е свободен стил и те просто олицетворяват този дух. Ще участват каквото и да става. Това ми харесва. Сикандер гледа на нещата уверено, но новият кон може да създаде проблем. Сега обаче нищо не може да направи.

Идва часът на истината. Ездачите са самоотвержени, но всички знаят, че на тези височини изходът зависи от способността на конете да понесат жестокото напрежение. Читрал учудващо повеждат. Скоро Гилгит изравняват и ги спират. По принцип играта се спира на всеки 7 минути. Тук конете тичат без почивка 25 минути. После още 25, като през цялото време се мъчат да вдишат кислорода от редкия въздух. Булбул и Трук владеят центъра, но внезапно Читрал поемат нещата. След боричкането пред вратата, Гилгит отново повеждат. Веднага след това Читрал натискат и изравняват. На полувремето резултатът е 2:2. В началото на второто полувреме Гилгит са по-силни и отново успяват да поведат. Блъскането, бутането и препречването зачестяват и полото наистина става свободен стил. Гилгит вкарват четвърти гол. Играта започва да се забавя. Ездачите и конете напъват всичките си сили. Накрая довършващият удар: достолепен и неумолим, Булбул печели необратима преднина за отбора си.

Феновете на Читрал вече си тръгват. Феновете на Гилгит се спускат на терена, за да поздравят своите герои. Всички са толкова щастливи, че се налага полицията да се намеси! За Читрал магията може да е черна, но за Гилгит е просто магия. След края на празника всички се прибират, кой с каквото намери.

Повечето хора се спускат, но ние ще се изкачим над Шандур, в света на снега и леда, на място, където малцина са били. Близо до границата с Китай, има едно място, наречено Конкордия. Тук се срещат два величествени ледника, заобиколени от десет от най-високите върхове на света. Ка 2, вторият по височина връх на Земята, се намира на 8 километра. Начупените зъбери на ледените каньони сякаш се готвят да ме погълнат.

В следващата серия ще видите странните събития на индийската граница. Първата ми бира от месец. Масово хранене и свети мощи в Златния храм. Мир в разкъсвания от войни Кашмир. Пътуване с влак до Шимла: храната, разбира се, е от мен. В Дарамсала ще хвърлям брашно, ще науча какво съм бил в предишния си живот, ще ходя на концерт и ще се срещна с Краля-бог. Хималаите: не го пропускайте!