Майкъл Палин в Хималаите: скачащи тигри и голи нагайци

Този път Майкъл Палин ще пребори водовъртежите на Яндзъ, ще мине през клисурата Тигров скок, ще отиде на лекар, ще усвои техниките на съблазняването и ще участва в китайски панаир. От Индия ще хване влак, той и един ловец на глави ще си гледат коремите, ще потърси най-хубавия чай, ще се срещне с момчета, които се правят на момичета, ще гледа танц с барабани и ще изкъпе един слон. Хималаите развлечение от най-висока класа!

Най-сетне се озовавам в третата по дължина река на света. Ето ни тук, в средата на Яндзъ. Навлизаме в клисурата, наречена Тигров скок. Заради пълноводните реки и високите планини, клисурите в Хималаите са най-дълбоките на земята. Клисурата Тигров скок носи името си от легендата, че един тигър избягал от ловците, като я прескочил. Тя се издига на близо 4 километра от речното корито до планинските върхове над него.

Пътешествието из източните Хималаи ще ме отведе до езерото Лyгу, Лuджанг и град Кyнмин. Оттам ще се прехвърля в Нaгаленд и Асам до друга голяма планинска река: Брахмапyтра.

Въпреки че изглежда уединена, пътеката е доста утъпкана. Някога тя била част от чаено-конния път, по който чай от Юнaн в Китай се търгувал за коне от Тибет. Водачът ми Ли Юан е от народността нaхи. Нaхите са едно от многото малцинства в провинция Юнaн. Имат дълга история, език с йероглифи, който датира от 1000 години, и са много добри съдържатели на хотели. Докато оправят конете, аз се насочвам към тоалетната. На подобни места тоалетната може да ни ужаси, но тази тук е специална, на табелката пише Тоалетна Номер 1 на Земята и на небето. Сериозна заявка.

Едва сме преполовили клисурата. Очаква ни още един ден здраво ходене. Прекрасните ни хазяи, господин и госпожа Фенг де Фанг, лично се сбогуват с нас. Невероятно е! Намираме се на средата на клисурата Тигров скок и това е река Яндзъ, голямата, широка Яндзъ, стесняваща се в пенливите бързеи, които се изсипват там долу. Наистина невероятно. Все си мисля, че сме видели всякакви планински пейзажи, но тук, на източния край на Хималаите, става все по-грандиозно. Тигрите може и да успеят да прескочат оттук, но за нас дългият преход е единственият начин да се озовем от другата страна на планините. Стигнахме най-източната точка от пътешествието си. Това е езерото Лyгу на границата между Юнaн и Сeчуан. Хората, които живеят по бреговете му, са матриархално племе, наречено Мoсу. За да разбера повече за тях, ще се срещна с местната героиня, звезда от китайския шоубизнес на име Нaму. Слънчевата усмивка на Нaму определено контрастира с необичайния студ в курорта край езерото. Най-сетне намирам човек, който да ме прекара през езерото до селото на Нaму.

Здравей, Нaму, познах те, разбира се, ти си прекрасна и си известна. Казвам се Майкъл.

След будистките поздрави и звездните целувки, Нaму ме отвежда в къщата, в която е отраснала. Народът й, Мoсу, са известни в Китай с необичайно отвореното си отношение към секса, което се илюстрира с така наречения разчупен брак. Нaму, би ли ми обяснила какво точно означава това?

Нещо като... ние не се женим, всъщност нямаме баща...
Значи, няма сватбена церемония и вричане в брак?
Не, не. Няма халки, няма.
Много е добре. Според мен е много здравословно. Никога не съм виждала двойки да се карат на улицата, по заведенията, защото те не живеят заедно. Например, аз и ти, ти идваш при мен, правиш ми бебе и брат ми ще се грижи за него, чичо ми също ще помогне с децата, както и ако сестра ти излезе с някого и има деца, ти трябва да й помогнеш. Чичото поема отговорността на бащата. Дали една жена те желае, или не, зависи изцяло от нея, разбираш ли, ако иска, отваря вратата към цветната си градина за теб, ако не затваря я.

Значи жената е активният партньор? Да, да, разбираш ли... Обичаме да танцуваме и да пеем... танцуваме в кръг, има 71 вида танц в кръг. Ако те харесвам, докато танцуваме, аз ще застана до теб и ще те докосна по ръката... докосвам те по ръката и това означава, че имам интерес към теб.

И тъй, какво е това? Това ли наричате цветна градина?Това е цветната градина, стаята с цветя за момичетата.

На каква възраст я получават, над 13?

13. На 13 получават стая с цветя, но не отиват веднага в нея с мъж, майките трябва да ги обучат как да сервират на мъжа, разбираш ли, как да се държат, как да го приемат, сексуално... не сме като ханските китайци, те са много свенливи, ние не се срамуваме, споделя Наму.

Значи майка ти те е учила?

Майка ми ми каза, че добрият секс е полезен за кожата. Късметлия си, че си в моята стая, моята цветна градина!, казва Наму.

Наистина е привилегия! Разкажи ми за твоята цветна стая... имала ли си... Ти си много красива, предполагам, че много мъже се въртят наоколо?

Всъщност, аз никога не съм... цветната ми стая все още е непокътната! Тъй като веднага, след като я получих, отидох в града..., казва Наму.

Нaму се е кръстила петзвездна циганка. Причината да тръгне от езерото Лyгу по белия свят се крие назад в детството й. Тя обаче не иска да я забравят. Какво е това, Нaму, този огромен дворец? Замък! Всъщност това е музей. Моят личен музей. Гледката тук е прекрасна... оттук е най-добрият изглед към езерото Лyгу. Прекрасно място, но е било открито едва в последните 10 години, нали, езерото Лyгу? Когато си била дете, тук е нямало туристи. Не. Нямаше туристи, нямаше коли, мобилни телефони, дори нямаше ток.

Миналата година обаче туристите били 60 000.

В началото идваха ... основно за безплатен секс, но не го получиха!, казва Наму.

Не си ли поискаха парите обратно?

"Не, получиха други неща, пейзажите, чистия въздух, а също така идват, за да измият душите си.

След като измих, или поне леко намокрих душата си сред величествената природа край езерото Лyгу, реших, че може би не е зле да проверя и останалата част от тялото си. В плодородните хълмове край Хималаите се намират чудесни билки, използвани в китайската медицина. Близо до стария град в Лuджанг живее един от най-прочутите лекари, доктор Хо. По времето на председателя Мао той бил обявен за буржоа и му било забранено да практикува, но днес е известен по цял свят. Препоръча ми го един добър приятел. Здравейте, доктор Хо.

Здравейте!

Казвам се Майкъл Палин, идвам от Лондон. Приятел съм на Тери Джоунс, който, мисля, е идвал тук преди известно време.

Вашата чи изглежда слаба, казва доктор Хо.

Моята чи е слаба?

Да, чи, вашата енергия. Кажете а-а. Храносмилането Ви е слабо.

Какво да ям и какво не?

Ами, проста храна.

Проста храна. Тук, в Лuджанг, свинското е много вкусно. Това добре ли е, или не?

Не мисля, свинското не е много хубаво.

Добрата новина идва, когато ме сравнява с останалите чужденци. В сравнение с други чужденци, Вие сте много добре. Да, много сте добре, пулсът... кръвното Ви не е високо, холестеролът също, няма камъни в дроба... в бъбрека, няма ... всичко е наред, само стомахът Ви е слаб, малко чи, но не се притеснявайте, радвайте се!

Явно радостта е най-доброто лекарство, отстъпва само на гозбите на прекрасната съпруга на доктор Хо, издокарана в типична носия. Проста храна, както казахте. Тя забърква страхотна манджа от хиацинт, водна лилия, аншоа, прасенце, Юнaнска шунка и всичко останало, което трябва да отбягвам според съпруга й. Мисля да уважа нейната рецепта.

Старият град в Лuджанг е печеливша комбинация от павирани улици и проблясващи канали. По масивните ниски сгради няма следи от 50-те сериозни земетресения, които се случили тук за период от 130 години. Днес заплахата идва от другаде: три милиона туристи годишно. Повечето от тях идват заради една от атракциите на Юнaн: Класическият оркестър за Нaхи музика. Техният ръководител Шуaн Кер упорито защитава каузата на старата музика:

Унищожиха традиционната китайска музика... музиката изчезва. Изчезва в сянката на Хималаите.

По време на Културната революция много от тези инструменти трябвало да бъдат укривани, тъй като Червените стражи били решени да заличат миналото. Самият Шуaн Кер бил сметнат за опасен интелектуалец и против волята си прекарал най-хубавите 20 години от живота си в труд в мините. Днес той е местният герой. Какво мислите за бъдещето? Мислите ли, че ще обикаляте повече, че ще пътувате?

Мисля, че нямаме избор за бъдещето. В Китай има два пътя. Първо, конфуцианство, има и капитализъм от Запада, двата пътя се срещат ... за това, което правим тук, за оркестъра, не сме получили един юан от правителството, сами се оправяме, продаваме билети, вижте колко публика има, залата е пълна, и, както се казва, джобът ми е пълен. Джобовете на старите музиканти са пълни, благодарение на капитализма. Ако всички танцови и певчески състави в Китай разчитаха на пари от правителството, щяхме да сме зле. Хората сега живеят по-добре, по-добър живот, казва Шуан Кер. По-висок жизнен стандарт. Културата обаче е загубена. Загубена е. Дори и езикът им е загубен. Сега говорят на мандарински. Това не е езикът на възрастните дами от областта...Местната управа се опитва да постигне нещо за съхранението на културата, но мисля, че е късно, твърде късно. Работил съм усърдно, за да запазя музиката, дори си промених облика, но спасявам една частица, останалото е изгубено.

Модерен Китай изглежда бляскав, лъскав, без излишни емоции. В градовете мислят само за бъдещето. В надпреварата с корпорациите на Америка, Китай все повече заприличва на нея. Това е Кyнмин, главният град на Юнaн. Оттук започва така нареченият Бирмански път между Китай и Индия, по който се доставяли провизии за Съюзниците през Втората световна война. Хималайският масив, широк 800 километра и висок 6 000 метра, е наречен Гърбицата. Над него, преди да бъде завършен Бирманският път, минавал единственият път за доставки зад японския фронт. Сериозно изпитание за самолетите. Над 600 изчезнали, много се разбили в джунглите на границата между Бирма и Индия, район, известен с името Нaгаленд.

Съществуват 12 отделни племена нагайци, сред които и нагайците кoниак, които последни се отказали от достойната традиция на ловците на глави. Като представител на местните власти, моят приятел Шuнуонг ме доведе на границата между Индия и Мианмар, бившата Бирма. Знаете, че през Втората световна война много пилоти от британските въздушни сили падали във вражеска територия. Кой ги е спасявал, хора като тези тук ли?

Да. Баща ми беше наредил на хората от селата наоколо да не нараняват никого. В дома на вожда все още има седалка от самолет, казва Шинуонг.

Пилотска седалка? Наистина? Това е страхотно. Значи тук има пилоти, които дължат живота си на ловците на глави...

Деветима.

Значи, ловци на глави със златни сърца. Този уикенд има голям пазар на границата. Едно от събитията е възстановката на нападение на ловците на глави.

Това е военен танц, пояснява Шинуонг.

Не думай! Всяко бронзово изображение на огърлиците олицетворява взет живот. Има много глави, черепи... това трофеи от времето на ловците ли са?

Да.

Колко глави най-много е взимал някой?

Познавам човек от Мон, който е взел 66 глави. Той почина. Встрани от пазара се занимават и с други традиционни дейности. Все още пушат опиум, нали?

Прави се тайно, незаконно е.

А властите си затварят очите, така ли?

Не, много са строги. Има ограничения.

Какво ще стане с тях, ако ги хванат?

Може да ги хвърлят в затвора. Отглеждането също е забранено, но го внасят от Мианмар.

На следващата сутрин съм поканен да посетя Анг, местния вожд, в огромната му плетена къща. Идвам при вожда. Здравейте, момичета. А, ето го, пак гледа телевизия. Някое сериалче ли? Питам Шuнуонг дали вождът може да ми разкаже как се е променило селото през годините.

Прииждали врагове от различни села и ги нападали. Щом построили църквата, щом дошла вярата, всичко това престанало и сега ги е страх единствено от Господа.

Колко деца има?

Пет от съпругата си и две от наложниците, значи, седем. Има 10 наложници.

Десет наложници. Исках да попитам, наложниците тук ли живеят, с вожда?

Живеят всички заедно...

Разрешено ли е все още да имаш 10 наложници, нали сега са християни?

За вождовете все още може. Не е разрешено, но те продължават.

Какви са другите му привилегии?

Издава смъртни присъди и изпраща в затвора, всичко зависи от него.

Един от големите проблеми с пътуването в Хималаите е прекосяването на границите. Преминаването винаги е много трудно. Затова е прекрасно, че съм тук, в Мианмар, защото знам, че ако искам да отида в Индия, трябва само да направя така: къщата на вожда е на самата граница и сега с единия крак съм в Мианмар, с другия в Индия, тялото ми е международно.

Тръгваме съвсем навреме. Задават се дъждовете, а те могат да превърнат пътя в блато и тези отдалечени села в планината ще са напълно откъснати. А този път тук... дали все пак... мислиш, че накрая ще го асфалтират?

Да, има проект, за 6 години, казва Шинуонг.

Шест години. В момента е доста непроходимо, време е. Християнството разпространено ли е тук?

В момента 99% от населението са християни.

99% християни? Брей! Защо християните са толкова много? Заради образованието. Докосват се до външния свят.

Ясно. Значи образованието се осигурява от християнската вяра? В Баптистката катедрала в Мон 2 500 нагайци издигат гласове. Спомените от дома имат навика да ни изненадват на най-неочаквани места. Освен църковните химни в Мон, в Асам ме очаква нещо още по-силно. Два въздействащи образа от детството ми на север. Парен локомотив и мина за въглища.

Мините в Тuпонг съществуват от 20-те години на 20-ти век. Локомотивът също е оттогава. И двете изглеждат нереални. Макар че напомнят на смесица между Апокалипсис сега и детска игра, мините в Тuпонг поставят Индия на трето място по добив на въглища в света. На разположение има дори свещеници, които благославят сутрешната смяна. Мисля, че сега започвам да проумявам защо свещеникът раздава тика като виждам онзи храм там. Той се издига над входа на шахтата. Посветен е на богинята Кали, великата разрушителка, така че смятам, че благословиите са насочени към богинята-разрушителка Кали от името на хората, които влизат под земята. Те наистина се спускат надълбоко, казаха ми, че дълбочината на шахтата под храма е около 300 метра.

В Асам често стават земетресения, силни земетресения, така че ми се струва уместно да умилостивяват богинята-разрушителка. Докато миньорите се спускат надолу, аз чакам да се срещна с господин Дас, главен инженер в Тuпонг. Охранителните патрули ни следят. Охраната и безопасността са сред приоритетите тук. Господин Дас настоява да чуя една от последните песни за безопасността. Страхотно, най-хубавата песен за безопасността, която съм чувал!

За безопасността в мините. Чрез тази музика те ще предадат едно-единствено послание на всички: безопасността преди всичко. Безопасността, а не добивът!, пояснява Дас.

Доколко мината е икономически изгодна? Има ли печалба? Частните предприемачи търсят главно печалбата, а ние имаме и други задължения, съхранението на въглищата, служба за обществеността, за благото на обществото, така че не мисля, че управляваме мината по начина, по който би я управлявала една частна компания. Те търсят печалба и когато тя секне, ще изоставят мястото и хората тук, казва Дdс.

Насочвам се към град Дибрyга в плодородните поля край река Брахмапyтра. През 1823 година шотландецът Робърт Брус открил там диви чаени насаждения. Днес половината от чаената продукция на Индия идва от грижливо стопанисваните чаени градини в Асам. Тук за първи път обучили слонове да работят, но днес вече няма работа за тях. Собствениците на слонове, наречени махyти, са загубили поминъка си и бъдещето на слоновете е несигурно. Собственикът на плантация Мaнош Джалaн обича слоновете и казва, че това е най-добрият начин да нагледа имота си. Какво ще стане с тях сега, когато дърводобивът намалява и слоновете не се търсят много? Може ли да си намерят друга работа, или просто вече не ги търсят?

По-малко хора се захващат, но има и други дейности, например ваденето на бамбук, не е задължително да носят дървета, казва Джалан.

Слоновете обичат ли да работят? Послушни ли са, или...? Наистина са много послушни. Понякога не изглежда така, могат да са много непокорни.

Разбирате ли, както с всички диви животни и тук го има елементът на несигурност.

Днес хората в Асам се препитават повече от чая. Това си е традиция тук. Работата се поделя вътре в семейството и по принцип мъжът и жената работят, а ако някой се оттегли, децата заемат мястото му и традицията продължава.

Удивен съм, че все още сме толкова близо до Хималаите. Това ли прави Асам различен от останалата Индия?

Не, ако погледнете североизточна Индия като цяло, 98% от границите й са с други държави и едва два процента са към самата Индия, казва Джалан. Така че цялата граница, самата гранична зона на североизточната част е международна. Там са Бутан, Мианмар, Бангладеш, Тибет и други.

Хималаите разделят две огромни държави, Китай и Индия. Смятате ли, че между тях цари хармония?

Не планините пречат, а мисленето, смята Джалан.

Тук, в Асам, който е по-близо до Хонг Конг, отколкото до Делхи, това мислене изглежда по-неприемливо и Китай се смята не толкова за заплаха, колкото за шанс за търговците. Брахмапyтра изминава 1 600 километра през Тибет, излиза от Хималаите и плодородното й течение дели Асам наполовина. Натъпканите импровизирани фериботи тръгват от временно приспособените кейове.

Нищо не е постоянно. Брахмапyтра е могъща река, нали? Наистина! Откъде идва името Брахмапyтра?

Брахмапyтра означава син на Брахма, един от триадата богове. Това е единствената индийска река, кръстена на мъж. В момента изглежда много спокойна и тиха, но в дъждовния сезон е съвсем друга, пояснява Маан Баруджа.

Имам късмет, че плавам по Брахмапyтра с Маaн Барyджа. Той е 20-годишна ходеща енциклопедия. Ще ми разкажеш ли нещо за Маджyли, островът, на който отиваме?

Основното за острова е, че на него има много от Ваишнавските манастири, които се наричат хoтри или сатри, всъщност там се коват порядките на Асам, тъй като са на около 400 години и там се създава стил на изкуството, културата, танците... монасите се обричат на безбрачие, разказва Баруджа.

Маджyли е най-големият речен остров на света: 650 квадратни километра поле с плодородна почва. През 16-ти век тук пристигнал светецът Шанкардeва и оказал значително религиозно влияние. Този манастир, посветен на Вишну, Пазителят на живота, е прочут с певците и танцьорите си. Изключително сложни плавни движения. Колко време е необходимо, за да се научи?

Поне пет години, казва Дулала.

Поне пет години, още откакто сте пристигнали тук. Момчетата започват изтощителното и понякога болезнено обучение в 64-те пози на класическия танц още от пет-шестгодишна възраст. Имам около пет минути да овладея класическия асамски барабан, кол. Учителят ми, Дулaла, е на 41 години. Тук е от 35 години.

В сатрата няма електричество и вода. Вегетарианската храна се приготвя по стари, изпитани методи. Всекидневният живот тук определено не е индустриализиран. Монасите са дали обет за чистота и дори най-простите задачи са придружени от щателно измиване. Миете ръцете си и пода. Това е много, много важно, свързано е с чистотата. Сексът е забранен за монасите.

На следващия ден текат приготовленията за рядко събитие. Монасите се съгласиха да ни покажат част от Рaза Лuла, история, която обикновено се играе веднъж годишно. Детайлите в грима и костюмите трябва да са изпипани както самото представление. Повечето монаси ще играят млекарки. Тези двамата очевидно не са истински травестити. Човекът, при когото вчера пихме чай, ще бъде бог Кришна. В пиеската Кришна е нещо като флиртаджия - превъплъщение на Вишну. Когато се появява, всички млекарки безумно се влюбват в него.

Манастирът на остров Маджyли е много специален. Отчасти, защото в тази донякъде университетска атмосфера те създават нещо изключително изкусно и красиво. Също така, хората тук са много отзивчиви. Изглежда сме им интересни както и те на нас и тук е просто един оазис на спокойствието в суматохата на пътуването. Ритъмът на живота наистина се забавя.

На следващия ден Маaн предлага да ме заведе до националния парк Казирaнга, където е отраснал и още живее с баща си. Маджyли определено ми оказа влияние... някак ме успокои... Всички се отпуснахме, пълен покой, без паника. Сега отиваме в Казирaнга, нали?

Появил се е върху наносите на Брахмапyтра... речните наноси и близо стоте години опазване на средата са довели до възстановяване на ливадите и в момента тук са най-големите популации на еднорог носорог, див воден бивол и блатен елен, разказва Баруджа.

А как така ти си отраснал в Казирaнга?

Ами, баща ми винаги се е интересувал от резерватите и решил да разработи малък проект в Казирaнга. Мисленето му далеч не е конвенционално и решил, че ще ме образова по-добре там, отколкото в училище.

Още с пристигането в Казирaнга, на първото сафари имаме късмет. Носорог с дълъг рог, който този парк спасил от изчезване. Първата близка среща с носорог. Мaнджу, синът ти е извор на наука и знание за нас на това пътешествие. Как си го образовал? Идеята е, че ако беше ходил на училище, щеше да пропилее много време. В училище учат по два часа, което може да стане и вкъщи, но тези два часа стават шест докато отидеш до училището и се върнеш, казва Манджу.

Бащата на Маaн, Мaнджу, притежава най-добрия хотел в Казирaнга. През 60-те години той бил краен марксист.

Разбирате ли, когато сме млади, си мислим, трябва да променим света, всички млади, да променим света, ще направим така и така... революции, ще променим света. След известно време се женим и си казваме, нека първо променим жена си. После си мислим, нека променя сина си. И накрая си казваме, нека променя себе си: жена ми не ме слуша. Синът ми не ме слуша, най-добре е аз самият да се променя, и така..., казва Манджу.

От комунизма Мaнджу се е обърнал към опазването на природата и за втора година организира фестивал със слонове. Посланието на фестивала е, че хората трябва да гледат на слоновете не като на врагове, а като на живи същества, за които трябва да се погрижим. И наистина, може ли да мразим животно, което играе футбол? Футболът не им е в кръвта, нали, няма какво да се лъжем. Напомня по-скоро на меле в ръгбито.

Просто за да разсее всяко съмнение кой е по-силният, един опитен слон премерва сили с група туристи, дресьори, местни политици и целия организационен комитет и сред аплодисментите с гневен рев и без усилие издърпва всички ни извън стадиона. Умори се, мисля, че се умори, Маaн.

В края на деня, когато номерата са приключили, имам редкия шанс да се доближа до слоновете. Разбира се, те диктуват правилата. Колко пъти дневно имат нужда да се намокрят?

Поне веднъж, казва Баруджа.

Следващия път в Хималаите ще бъда в кралство Бутан, ще бродя из скрити долини, ще се срещна с поета на висините, ще отправя молитви за безопасност и ще погледам невиждани танци. Ще видя картини с размерите на къщи и стрелба с лък по бутански. Ще прекося границата с Бангладеш, ще се включа в трафика на Дaка, ще срещна познати на ферибота и по реките ще стигна до морето. Хималаите най-добрият начин да се извисиш!