Мата Хари: разбулване на мита

Никоя жена не е събуждала по-силни чувства в мъжете така както тази екзотична шпионка, смятат съвременниците на Мата Хари. Казват, че тя е най-големият шпионин на 20-ти век, жена отговорна за смъртта на петдесет хиляди души.

През краткия си живот Мата Хари е играла много роли. Заблуждавала мнозина, но винаги се намирали хора, които се съмнявали в автентичността й. Критиката е права. В корените на Мата Хари нямало нищо необикновено за разлика от екзотичния й живот по-късно. Тя признала истината само веднъж по време на разпит, след който я екзекутират по обвинение в шпионаж.

Маргарета Гертруда Зееле e родена на седми август, 1876 година в холандския град Лееварден. Тя била най-голямото от четири деца и единствена дъщеря на шапкаря Адам Зееле, надменен и арогантен човек, който се стремял да бъде център на внимание. Той се подвизавал в интелектуалния елит на града. Маргарета приличала на баща си, била разглезено дете. От ранната си възраст знаела, че се различава от останалите. По-късно, Мата Хари описва себе си като орхидея сред маргаритки.

Въпреки големите си печалби от петролни акции, баща й банкрутирал. Той изоставил майката на Мата Хари и с друга жена заминал за Амстердам. Семейството е било съкрушено, а майка й умира. Внезапно, на петнадесетгодишна възраст Мата Хари загубва всичко.

Тя била изпратена да работи като детска учителка. След сексуална връзка с директора била принудена да напусне. Историята не е ясна. Дали директорът я е прелъстил или тя него, няма да узнаем никога. Може би тогава Маргарета осъзнала, че силно привлича мъжете. Тя загубила всичко, но имала това оръжие и то било ключът за нейното оцеляване.

На осемнадесет години, сама и с опетнена репутация, бъдещето на Маргарета не било розово. Тогава тя срещнала Рудолф Маклауд, капитан от Холандската армия, служещ в Далечния Изток. Маклауд бил с двадесет години по-възрастен от нея, войник с твърд характер. Той отдал живота си на армията, но сега си търсел съпруга. Запознали се чрез обява във вестника, поръчана от негови приятели.

Мата Хари веднага отговорила и приложила снимката си. Капитанът бил пленен от красотата й. Влюбили се от пръв поглед.

Двамата сключили брак през 1895 година. Имали две деца. Кръстили сина си Норман, а дъщеря си нарекли Нон. Норман бил още бебе, а Нон не била родена когато капитан Маклауд и семейството му заминали за Индонезия. Поведението на Маргарета на борда на кораба не вещаело нищо добро за брака им.

Те пристигнали в Индонезия през май 1897 година и се установили в малкия град Тумпунг. Мястото привидно много се различавало от Лееварден, но местната холандска общност била също толкова ограничена и консервативна както и в Холандия. Имало установен ред и йерархия.

Домакинството отегчава Маргарета и тя често изоставяла децата си и скитала из острова в търсене на приключения. По време на тези пътувания изучила танците, за които по-късно твърди, че е измислила сама. След няколко месеца Маклауд е бил повишен и направен командир на гарнизона. Изпратили го на остров Суматра. Писмата му до дома били изпълнени със съвети към лекомислената му жена.

Но и най-ужасните страхове на Маклауд бледнееели пред това, което се случило. Когато жена му и децата дошли при него на остров Суматра, малайската бавачка се опитала да ги отрови. Двете деца се разболели сериозно, тригодишният Норман, любимецът на бащата, починал на 27-ми юни 1899 година. Бавачката, отмъстила на семейството заради своя любим, който бил затворен от Рудолф Маклауд за извършено престъпление. Рудолф бил съсипан от смъртта на сина си.

Погребението на детето било с военни почести. Капитанът отишъл до ковчега и отрязъл кичур от косата на сина си, сложил го в плик и отгоре грижливо написал датата. Този плик той пазил до кончината си. Мата Хари също изпитвала мъка, но скоро двамата започнали да спорят чия е вината. Това било повратна точка в съвместния им живот.

Капитанът се пропивал, често пребивал Мата Хари и я унижавал. Щастливите дни от съпружеския им живот са невъзвратно изгубени.

След седемгодишен брак, семейство Маклауд се завърнали в Холандия и съпрузите се разделили. Маргарета заживява в Хага с Нон. Но Рудолф е решен да вземе дъщеря си при себе си. Той наел двама частни детективи, които го информирли за срещите й с други мъже. Само по себе си това е скандално, но скоро след като й спрял издръжката Рудолф разбрал, че тя работела като проститутка.

През 1904 година, Маклауд успял да си върне дъщерята. Той я извел на разходка и двамата не се върнали. Загубата на момичето прекъснала и последните връзки на Маргарета с обикновения домакински живот.

Маргарета заминала за Париж с половин франк в джоба си и се настанила в Гранд Хотел. Била невероятна епоха. Художници, музиканти, танцьори и проститутки - всички идвали в Париж. Те създали Бел епок. Силата на жените през този период нямала равна на себе си.

Маргарета започнала да работи като модел на художници, но ниската заплата не й стигала. Тя преоткрила себе си и се преобразила в лейди Маклауд, екзотичната танцьорка. Маргарета знаела, че след Световното изложение състояло се една година преди това, в Париж е на мода всичко ориенталско. След годините прекарани в Далечния изток тя добре познавала ориенталската култура и изкуство.

Мечтаех да танцувам явански танци и да използвам познанията си оттам. Мечтата ми се сбъдна. Поканиха ме да танцувам в библиотеката на Музея за източно изкуство пред писатели, художници и интелектуалци. Мосю Гиме, собственикът, ми предложи да танцувам под името Мата Хари, което на малайски означава Окото на деня, пише в спомените си Мата Хари.

С ново име, нови дрехи и нова самоличност, Мата Хари започнала своята кариера. Без специално обучение и особени познания в танците, холандката очаровала изисканата парижка публика с изпълнения, които никой не бил виждал дотогава.

Танцът на Мата Хари покривал представите за ориенталска загадъчност и чувствителност, еротиката допадала на публиката и атмосферата, която внасяла екзотичната танцьорка определено не била част от моногамния християнски свят.

Танците на Мата Хари бързо се превърнали в сензация. Цял Париж говорил за прекрасната жена на име Мата Хари. Индийската танцьорка била чувствена и трагична.
Всички вестници писали за нея. Само за една година тя танцува в над трийсет зали. Танцувала в Ла Скала, в Парижката опера, направила дебют на австрийска сцена, пътувала и до Германия. Превърнала се в звезда.

Всъщност, танците на Мата Хари били лоша имитация на това, което е виждала на остров Ява, но тя компенсирала всичко с въображението си.

Музикантите, композиторите и хореографите били силно впечатлени. Масне я нарекъл чаровна актриса. Джакомо Пучини я включил в своя опера. Сред поклонниците й е бил дори самият Дягилев.

Независимо от високопарните определения, Мата Хари залагала на първичното. Макар и облечена в трико, тя създавала илюзията, че танцува гола.

Танците на Мата Хари служели и като реклама за други, по-интимни услуги. Чрез танците си тя си търсела клиенти - мъже, готови да заплатят цели състояния, за да бъдат с нея. Почти всяка вечер танцувах в най-прекрасните салони на Париж и изкарвах по хиляда франка на вечер. Също така бях и куртизанка. Посещавах и посрещах мъжете, за които танцувах, разказва в спомените си Мата Хари.

Тя познавала много богати и влиятелни мъже. Пучини бил един от любовниците й. Известно време била любовница на френския министър на отбраната.

Кариерата й продължила десет години. На върха на славата си тя пътувала от град на град, непрекъснато сменяла любовниците си и се радвала на общото възхищение. Но последвалите събития рязко сложили край на всичко това.

Успехът й зависел от нейната младост и хубост. В началото на Първата световна война, тя била почти на четиридесет. Започнали все по-рядко да търсят услугите й. През септември 1914 година била поканена да участва в продукция в Берлин. Била силно развълнувана, пристигнала в Берлин през юли и започнала да репетира, но тогава избухнала войната и всичко пропаднало.

На 17-ти август Мата Хари заминала за Холандия без всякакви средства. Нейният бивш любовник, полковник Бартън Едуард ван дер Капелен от Втори хусарски полк - много богат и семеен човек, я настанил в Хага. Мата Хари се върнала там откъдето започнала. Решила да поднови контактите с дъщеря си, която сега била на седемнайсет години. Но опитите й се провалили защото дъщеря й не искала да я види.

Често пъти минавах покрай къщата на Мата Хари в Хага, но не смеех да вляза. Изпитвах срам - в онези дни не можеше да се гордееш с това, че майка ти танцува гола. Всички говореха за това. Тя сигурно се е чувствала ужасно, спомня си дъщеря й Нон ван Мурик.

На средна възраст, напълно изолирана и финансово зависима от застаряващия си любовник, Мата Хари мечтаела да се върне в Париж - сцената на нейният триумф. Тя заминала за френската столица, за да прибере свои вещи. След това безобидно решение започнал най-опасният период от живота й. По това време немците вербували за свои шпиони хора с контакти. През есента на 1915 година те завербували и Мата Хари.

Преди да замине за Париж, тя се срещнала с немски агент. Той й дал пари и кодовото име Хаш-21. Тя се съгласила да предостави информация. След това пътуване се върнала с багажа си. Искала пари, за ново пътуване до Париж, но немците настоявали да премине през специално обучение за шпиони. И тя заминала за Германия, където прекарала осем дни в компанията на високопоставени офицери от немското разузнаване. Новосъздаденият шпионин бил изпратен веднага в Париж.

Мата Хари се завърнала в Париж през войната, но това не бил същият град, който е напуснала през 1914 година. Градът бил обзет от параноя. Стотици хора били заподозрени в шпионаж. Това бил периодът на шпионска психоза. Вече нямало място за куртизанки. Моралът бил различен. Мата Хари била символ на предвоенния упадък.

Париж се променил, но Мата Хари - не. В парижкия салон на мадам Донервил тя се запознала с капитан Вадим Маслов от Първи имперски полк на Русия. Той станал неин любовник. Маслов бил двадесет години по-млад от нея, но това не пречело на любовта й към него. През войната това било нормално. Възрастовата и социална разлика не били от значение. Никой не знаел дали ще е жив на следващия ден.

Месец август, 1916 година. В северна Франция дневно умирали хиляди хора. Мата Хари решила да посети минералните извори при Вител. Това решение било с фатални последици. Вител бил близо до фронтовата линия и посетителите трябвало да имат разрешително издадено от Военното министерство. Мата Хари отишла да получи своето, но я въвли в кабинета на капитан Ладу, завеждащ Дьозием бюро - френските тайни служби. Ладу отдавна подозирал, че Мата Хари работела за немците и решил да я наеме като френски агент и така да я вкара в капана си - негов любим метод.

Поколебах се, но после отидох при капитан Ладу. Казах му, че по принцип съм съгласна. Но аз знаех какво искам. Трябваха ми пари, за да не се наложи да изневеря на Вадим Маслов. Исках да се омъжа за любовника си и да бъда най-щастливата жена на света, пише в спомените си Мата Хари.

Капитан Ладу казал на Мата Хари да се върне в Холандия и да чака инструкции. Тя минала през Испания, заради военните действия, и я спрели на път за Корнуол, след което попаднала в лапите и на други разузнавателни служби.

Англичаните я изпратили обратно в Мадрид. Мата Хари с готовност приела ролята на двоен агент и решила да докаже на френските началници, че може да осигурява информация.

Мата Хари вярвала, че може да постигне много в Мадрид, ако шпионира главата на немското разузнаване в Испания - военния аташе Кале. Само трябвало да му обясни, че се е престорила, че приема предложението на капитан Ладу и продължава да работи за Германия.

След срещата Мата Хари изпратила информация на капитан Ладу, но тя не представлявала особен интерес - разговори на официални приеми.

Мата Хари се намесила в истинското разузнаване, но показала, че нищо не разбира от изкуството на шпионажа. Тя изпратила писмото с обикновена поща, което се оказало фатално по две причини: първо, в хотел Риц имало служители, които работели за немците, така че всичко щяло да стигне до ушите на Кале. Второ, проверявали и самата поща.

Французите искали тя да отиде отново при Кале, за да получи нова информация, но Кале станал подозрителен и решил да направи номер на прелъстителката си. Той изпратил радиотелеграми от Мадрид до Берлин, в които назовавал Мата Хари с кодовото й име Хаш-21, но в тях се споменавал адресът на прислужницата й в Холандия, както и информация, която водела до разкриване на нейната самоличност.

Смята се, че тези телеграми са началото на двойно блъфиране, което започнало между немското и френско разузнаване, като Мата Хари останала по средата. Независимо от истината, след връщането на Мата Хари в Париж, капитан Ладу я наблюдавал тайно шест седмици и на 13-ти февруари 1917 година я арестувал.

В затвора Сен Лазар тя живеела в мизерни условия на мръсотия и глад. Капитан Бушардон се надявал, че тези условия ще я пречупят и тя ще признае всичко. Бушардон бил виртуоз при изтръгването на признания. За близо три месеца той разпитал Мата Хари за живота й седемнадесет пъти. Противоречията не му убягвали и той ги използвал, за да я уличи допълнително.

Независимо от натиска Мата Хари отказвала да признае, че работи за немците. Но когато Бушардон й показал телеграмите на Кале, тя отстъпила.

Мата Хари настоявала, че въпреки приемането на пари, тя никога не е шпионирала за немците. Но следователите не се хванали на тази въдица. На 24-ти юли 1917 година започнал процес по обвинение за шпионаж срещу Франция - единствената страна, за която тя е шпионирала.

Адвокатът й Клуне бил известен сред парижките адвокати. Той бил над 70 години и бил смятан за най-добрият специалист по международно право. В наказателното право нямал голям опит. Независимо от това се опитал да помогне на клиентката си. По време на процеса, прокурорът Морне помолил председателя на Военния съвет за заседание при закрити врати, на което да не се допускат външни хора и журналисти. Доказателствата били представени тайно.

Човекът, който трябвало да подкрепи Мата Хари, усложнил положението. Въпреки, че не се появил в съда, Маслов бил разпитан от следователите и той порицал Мата Хари пред човека, който водел разпита. Маслов продължавал да й пише любовни писма, в които казвал, че въпреки тези показания, той още я обичал. Казвал, че направил това, за да защити себе си.

Мата Хари научила за показанията на Маслов, но истинското предателство за нея било от по-личен характер. Маслов й пишел писма, с които я уверявал в любовта си, но тя не ги получавала. Дори не знаела, че съществуват. В писмо да Морне тя написала:За него бих минала и през огъня, но дори той ме предаде.

От свидетелското място, Мата Хари признала за страстта, от която се е ръководила през целия си живот: Обичам офицерите. Цял живот съм ги обичала. Предпочитам да стана любовница на беден офицер отколкото на богат банкер. Харесва ми да спя с тях, парите не ме интересуват. Обичам да сравнявам различните националности. Кълна се, че връзките с офицери, за които споменавате се основават единствено на чувствата, за които ви казах.

Мата Хари била обвинена за смъртта на петдесет хиляди френски войници. Казусът срещу нея бил подкрепен от три доказателства - несъответствия в показанията й, уличаващите телеграми и собствените й признания, че е приела пари от немците. Присъдата й била смърт.

След като произнесли присъдата, завели Мата Хари в килия номер 12, където отивали осъдените на смърт. Управата на затвора се тревожела, че може да извърши самоубийство и при нея поставили две монахини. За този период се разказват много различни истории. Една от тях гласи, че преди деня на екзекуцията, монахините забелязали, че тя е унила и я помолили да танцува. И в килията Мата Хари танцувала Танца на Седемте Воала. Мата Хари се подготвяла за последното си изпълнение. Призори на 15-ти октомври 1917 година, тя била отведена на стрелбището в горите около замъка Венсен, в покрайнините на Париж.

Мата Хари не искала да й завържат очите и да привържат ръцете й към стълб. Един от стрелците по-късно казал, че спокойната й стойка го ужасила.

Била облечена елегантно, с широко палто и хубава шапка, но най-вече показала невероятно спокойствие и смелост.

Сбогувала се с монахините, които коленичили и се молели за нея. Изпратила въздушни целувки на войниците и после, както се изразил един свидетел, тя се превърнала в една безобидна купчина от фусти.

Според легендата само един от тринайсетимата стрелци се прицелил в Мата Хари и я улучил в сърцето. Справедливостта на екзекуцията останала доста спорна и днес. 80 години по-късно, все още се правят опити за отмяната на тази присъда.

В Лееварден легендата за Мата Хари е жива. Казват, че ако преминеш там където е статуята на Мата Хари през нощта и при пълнолуние ще чуеш звън от явански гривни. И танцуването на боси крака. И звънлив момичешки смях.