Машината на времето - властелини на времето

Животът ни се управлява от часовник. Манията ни за времето не бива да ни изненадва. Във всеки един от нас има часовник, който регулира живота ни. Може ли този биологичен часовник да ни каже кога е най-вероятно да се напием? В забързания си живот ние преследваме времето и правим всичко, за да го пестим.

Но ако сме в критична ситуация, можем ли да променим времето, за да оцелеем? Казваме, че сме роби на времето. Да препускаш през живота с пълна газ се смята за нормално. Възможно ли е високата скорост да ни позволи да пътуваме във времето, в това число и в далечното бъдеще? Ще станем ли някога наистина властелини на времето?

Времето е богатство, което никога не ни стига. Векове наред хората се опитват да правят часовници, с които точно да измерват часовете, минутите и секундите. И въпреки това, не получаваме повече време. Времето е като усмирителна риза постоянно разписание, което управлява живота ни.
Ако се замислим, всекидневието ни е повече от еднообразно. Всички имаме дълги, празни дни, в които времето сякаш е спряло. Всъщност не времето се променя, а усещането ни за него. На това усещане се дължи и начина по който възприемаме нещата.

Да вземем киното. Може да ни се стори, че филмът е минал за един миг. Това което всъщност виждаме, е поредица от статични снимки, които бързо се сменят една след друга. Когато скоростта се намали, виждаме, че всяка една е различна от предишната. Ако на секунда минават 24, се създава усещане за непрекъснато движение. Мозъкът ни работи по сходен начин. След като напуснем кинозалата, виждаме света като поредица от картини. Мозъкът ни бързо запечатва всеки нов образ и отчита промените. По този начин се пазим от насрещни удари. Но както и в киното, улавяме само общия ефект. Ако можехме да намалим броя на образите, които виждаме всяка секунда, представете си как би се променило и усещането ни за време.
Животът ни щеше да минава като експресен влак.
Сезоните щяха да се сменят за секунди вместо за месеци. Обратно, ако мозъкът ни всяка секунда регистрираше огромен брой отделни картини, щяхме да се удавим в подробности. Все едно да живееш на забавен кадър. Да си признаем, толкова е разтоварващо.

Но не и за мухата. Тя се нуждае от повишена доза внимание, тъй като се движи с главоломна скорост. Мухите виждат неща, които ние пропускаме: премигването на луминисцентната светлина или отделните кадри на екрана. Но важното за нея е бързо да избягва опасностите. За нас не е нужно да виждаме света както мухата. Толкова много подробности са излишни. Скоростта с която отчитаме времето, отговаря най-добре на нашия ритъм.

Скоростта може да варира. Когато чакаме, времето сякаш се влачи. Когато сме заети, то лети
Но можем да пренебрегнем всичко това. Притежаваме забележителна скрита власт над времето. Тя се проявява по време на кризисни ситуации. Когато сме изправени пред изключителна опасност, мисълта ни отива на друго ниво. Хората разказват, че започват да виждат света в черно-бяло защо да си губят времето с цветове, когато и без това мозъкът е претоварен?
Но по-важното е, че според тях времето забавя скоростта си. Мозъкът е нащрек, извършвайки много повече работа за една секунда от обикновено. Разполагаме с допълнително време да мислим и действаме. Kогато е необходимо, ние можем с един замах да управляваме времето си. Защо тогава живеем с мисълта, че сме негови роби?

Времето ни е организирано така, сякаш сме обсебени от него. Можем да го измерваме до милиардна част от секундата. Как е започнало това обсебване? Станало е по съвсем естествено. Независимо, че египтяните са първите, които официално са разделили деня на часове, преди тях хората са си служили с времето. Най-ранните ни предшественици използвали смяната на сезоните, за да отброяват годините. С фазите на луната отмервали месеците. Но най-много разчитали на дъгата, която слънцето описва през деня.

Природата следва този ритъм. Ето защо не е чудно, че движението на слънцето се отразява върху всички нас. Независимо, че използваме сянката, която то хвърля, за да измерим времето, влиянието му е много по-силно от това. То помага на организма ни да отчита времето като регулира невидим за нас часовник. Този, който работи дълбоко във всеки един от нас. Това е биологичен часовник часовник-господар, който се сверява по слънцето и контролира всички аспекти на живота ни когато сме будни, когато спим или когато искаме да посетим тоалетната.

Точното разположение на този часовник ли? В централния дял на мозъка, наречен хипоталамус. Но както и създадените от човека часовници, и този греши. Трябва да се сверява два пъти на ден по слънцето. Това се прави по гореща линия от нервни влакна, които посредством очите ни свързват часовника с външния свят и следователно със самия слънчевия цикъл.

Повечето от нас не са наясно с биологическото си разписание. Но сме снабдени с всякакви часовници. Черният ни дроб също. Той извършва по-голяма част от детоксикацията, ето защо, ако искаме да останем трезви или пък обратно, трябва да го познаваме . Каква е истината? Черният дроб е най-ленив и най-малко способен да разгради алкохола по обяд и когато пием тогава, ставаме по-весели, по-невъздържани. Много често ефектът му не е само в чувството за замаяност. Той може да окаже влияние и върху другите ни цикли. Телесната температура следва стриктен ритъм, който също се контролира от биологическия часовник. Но след запивка в кръчмата, е извън релсите. Изследвайки телесната температура с термокамера, учените проследяват как се нарушава нормалният ритъм . Сменящите се цветове показват варирането на температурата през ноща. Смята се, че смущенията в този и в други биологически часовници влияят върху степента на махмурлука.

Но науката не казва само лошите неща. Както има най-подходящото време за алкохол , така има и най-подходящото време за съответния лек. Най-последните изследвания показват, че лекарствата действат най-добре в определени часове на деня. За болкоуспокояващите се знае, че са най-ефикасни сутрин. Сега вече можем по-бързо да се справим с махмурлука.

По всичко личи, че няма начин да избягаме от времето. Тялото ни е пълно с часовници, които контролират всичко, което правим. Но това, от което наистина се нуждаем, е повече време и единственият начин да го постигнем, е да удължим живота си.

Когато биологическият ни часовник спре да работи, животът ни свършва. Има ли начин да го удължим? Учените от край време търсят свещения граал на живота безсмъртието.

Природата сама дава някои идеи. За повечето живи същества измръзваневто е смъртоносно. Но насекоми, като този скакалец, някои земноводни а дори и някои влечуги, могат да издържат няколко месеца на абсолютен студ по този начин. Те спират времето. Ледените кристали обикновено разрушават живите клетки, но не и при тези животни. Когато времето се стопли, те пак се залавят за работа. Техният пример може да ни бъде от полза един ден, но някои хора не могат да чакат. Те са замразени с вярата, че ще дойде време, когато проблемите на остаряването и болестите ще бъдат решени.

Лошото е, че преди това трябва да си мъртъв. След смъртта си тези оптимисти са потопени в течен азот при минус 196 градуса по Целзий. И те остават там, замразени във времето и очакват бъдеще, когато ще оживеят.

А в реалния свят дори и опитите да живеем по-дълго имат обратен ефект. Самият въздух, който дишаме също ни убива. На ден ние вдишваме над 10 000 пъти и всеки път една съставка на въздуха ни състарява. Това е кислородът. Клетките ни се нуждаят от кислород, за да се получат енергия, но неоползотвореният кислород започва да разяжда телата ни отвътре. Кислородът не е единственият вреден елемент.

Слънчевата светлина, замърсяването и цигареният дим също образуват т. н. свободни радикали. Именно тези радикали причиняват неприятностите. Добрата новина е, че има нещо, което може да спре разлагането. То доказва и колко прави са били нашите майки. Трябва да се ядат зеленчуци. Най-вече зеленчуците съдържат антиоксиданти, които помагат да се абсорбират свободните радикали. Така че броколите и зеленият боб са врагове на бръчките. Ако си мислехте, че това е била лошата новина, има и по-лоша. Човешкото тяло е с проектирана издържливост. Милиардите клетки, които изграждат тялото ни, са снабдени и с генетично ръководство за това което сме. ДНК. Клетките ни се нуждаят от неперестанно обновяване и това се постигат чрез непрекъснато делене. Всеки път инструктажът на ДНК се копира и предава по-нататък. За съжаление системата започва да дава засечка и учудващо бързо се появяват и грешите. При деленето на клетките част от ДНК информацията може да се загуби. Така новата клетка не е същинското копие. Все едно играят на развален телефон. Ето защо телата ни изглеждат много различно от това, което са били.

Старостта е етап от живота, но как да останем вечно млади? Като начало може да започнете с укриването на възрастта си. Но въпреки че хирургията, кремовете, хранителните добавки и пр. ни помагат да изглеждаме по-млади, те няма да ни помогнат да живеем вечно. Борим се да увеличим максимално продължителността на живота си. Само преди един век среднатa продължителност на живота на Запад е била 40 години. Благодарение на по-качествената храна и медицината, новороденото сега може да се надява да доживее 80-годишна възраст.

Днес в Обединеното Кралство има повече столетници от всякога. През 1952 г. Кралицата е изпратила поздравителни писма на 225 столетници. През 2003 г. са почти 5000. Каква е нашата граница? Смята се че най-старият жител, живял някога, е бил на 122 г. Можем ли да си откупим повече време? Някои учени сятат, че е възможно. Те са удължили живота на едно животно до 500 човешки години. Да си призная, става въпрос за червей. Но той има гени, от които зависи стареенето. Като си играли с гените, учените превърнали червея наистина в древен вид. Може би с подобна генетична игра един ден ще измамим времето и ще живеем много по-дълго.

Засега обаче може би най-добрият начин да си откупим време не е чрез медицината, а с повече забавления. Човек може да поживее по-дълго ако запази младостта на духа си. Щастливият оптимист може да добави поне 20 години към живота си. Вместо да живеете до 86 г, със смеха си можете да достигнете и до 106. Така че продължавайте да се усмихвате. А и не забравяйте зеленчуците. Независимо, че животът ни има край, търсим начини да отдалечим горната му граница. Грижете се за тялото си и то ще се погрижи за вас. Мозъкът ни може да промени начина, по който си служим с времето и да избегне опасностите. С малко помощ от страна на слънцето, вътрешните ни часовници продължават да работят добре. Дори без да го осъзнаваме, телата ни стават господари на времето. Но това не ни задоволява. Очакваме повече и повече от времето, с което разполагаме. Което означава, че всичко друго трябва да побърза.

Как надпреварата с времето е променила света?
Един от най-силните ефекти на вечното бързане е предизвикан преди повече от 50 000 години. Когато човекът за пръв път стъпил в Австралия. Първите хора донесли нещо, което им помогнало да оцелеят, но и което променило пейзажа. Огънят. С него те поставили началото на верижни промени, за които нищо не подозирали. Това е само пример как хората нямат представа за резултатите от това, което правят. Не защото промените не са драматични, а защото са в рамките на период от време, далеч надхвърлящ нашия.

За да разберем какво се е случило в Австралия, най-напред трябва да преценим как огънят е променил живота на тези хора. Огънят е разрушител, защо тогава опожарявали земята, на която живеели? За да спестят време. Посредством огъня те можели да почистят земята по-бързо от всякога. Опустошението било само за кратко. Голата земя бързо се покрила с нова свежа растителност. Тези млади стръкове привлекли тревопасните животни Това пък направило лова по-бърз и лесен. Пестенето на време е част от стремежа на човека да оцелее. Сега се шири и едно схващане, че резултатът от тези огньове надхвърля унищожаването на няколко растения. Само сега, от позицията на днешния ден, можем да си дадем сметка за началото на драстичните промени в Австралия.

Огънят спестявал толкова време на хората, че древните разчитали все повече на него. След като пожарите започнали да зачестяват, растенията имали все по-малко време, за да израснат отново. Хилядите огньове на хилядите поколения по всяка вероятност са променили връзката между растенията и климата. В резултат на това Австралийските влажни мусони изчезнали. Небето се изяснило и реките пресъхнали. Водата изчезвала пред очите на хората. Но тъй като това ставало постепенно, капка по капка, в течение на хиляди години, никой не го усетил.

Според някои тази промяна на климата довела до пресъхването на най-голямото австралийско езеро. Когато първите хора се заселили, езерото Еър покривало огромна територия в централната част на страната. Пресъхването му съвпада с появата на човека. Паленето на огньове за прочистване на земята и развитието на лова също помогнали. Австралия се превърнала в пустинен континент, какъвто го познаваме и днес. А голямото някога езеро го няма.

Опожаряването е един от първите спестяващи времето способи, но не и последният. Хората сме готови на всичко, за да пестим време. Но дори и да се движим в лявото платно, откриваме нещо, което ни кара да натиснем газта.

Някога слънцето е управлявало деня ни. Сега ние превръщаме слънчевата топлина в денонощна енергия в електричество. С негова помощ променяме представата си за времето. С откриването на електричеството самото време е подложено на шокова терапия. Животът днес би бил невъзможен без електричество. Всичко става само с едно щракване на ключа.

Електричеството дава тласък на всичко. То е силата, която стои зад най-бързо растящия град Лас Вегас. В първия миг виждате пусто парче земя, след малко дървено скеле, завивате - стените са издигнати. На следващата улица редят керемидите. Отсреща къщите са завършени, а в тази на ъгъла хората дори са се нанесли готови да изживеят мечтата си. На седмица може да дойдат и хиляда души, носени на гребена на тази мощна вълна. Нужни са били няколко десетилетия, за да може тази огромна пустиня да се превърне в център. Но това не е само с Лас Вегас. Навсякъде е така.

Електричеството не само е преобразило света. То е превърнало нощта в ден. Във Вегас къщите се строят дори и нощем. Когато слънцето залезе, изгряват светлините на града. Ефектът наподобява на вик на победа над многовековното робуване на дневната светлина. Сега вече няма нужда да се чака за каквото и да било. Игралните автомати и ресторантите работят по 24 часа в денонощието. Вечеря се по всяко време. Тук свършва не времето, а парите.

Този начин на живот променя не само навиците ни. Голяма част от животните, които обитават града заедно с нас, са активни преди всичко през ноща, но 24-часовата светлина ги кара да се държат странно. Птиците идват в града заради топлината от лампите, особено по Коледа. Но светлината кара някои птици да изнасят сутрешната си серенада още в полунощ. Дърветата също са объркани. По-дългите нощи през есента сигнализират за окапването на листата. Но дърветата, които растат на улично осветление, задържат листата си по-дълго от останалите. Питаме се как това се отразява на вътрешния ни часовник.

Електричеството ни окуражава да разчитаме все повече на времето си. Нощта и деня са се слели в едно. Електричеството не просто ускорява промените в природата. То ни позволява да имаме контрол върху нощта, както и върху деня. То е променило цялостното ни отношение към времето. Стремежът ни към по-висока скорост говори, че искаме всичко сега.

Много от нас се надбягват с времето и храната трябва възможно най-бързо да стига до чинията. Как сме постигнаи всичко това? Да вземем ориза. В Азия това е основната храна за 2 милиарда души. Той изхранва повече от половината население на Земята. Доминира в пейзажа на Индонезия. Огромни участъци от джунглата са заменени с оризови полета и тераси. Засяването на големи площи с една единствена култура, е единственият начин да се нахранят толкова много хора бързо и лесно. Но това е само началото на интензивното земеделие.

Оризопроизводството все още се нуждае от огромна работна сила. И независимо, че многото ръце правят работата по-лека, то все още отглеждането и беритбата са трудоемки. Какво може да се направи, за да се ускорят нещата и да се спести време? Там където е възможно, навлиза техниката.

Ето как ние получаваме насъщния си. Огромни комбайни прибират житото от полетата бързо и ефикасно. Но има и друг по-голям проблем. Природата контролира скоростта, с която растенията израстват и узряват. И това определя и сезона, когато ще се появят в магазините.

Преди 30 години доматите са били достъпни само през лятото. Сега ги купуваме през цялата година. Има какви ли не видове тип слива, лоза, череша, виктория, помодорино. Апетитът ни за тях е ненаситен. Само британците консумират по 420 000 тона годишно. Какво е станало със скромния домат? Доматите се намират под нашия пълен контрол. И това което ни е помогнало да го постигнем, са парниците. В парниците отглеждането на домати е на високотехнологично равнище. За кратко време парниците се превръщат от селски разсадници в бетонни доматени фабрики. Този е разположен върху 11 хектара земя в Англия. Но е на космическо разстояние от природата.

Дали тук е прозорецът към бъдещето? Стриктно управляван свят, вътре в свят, където времето е сгъстено и доматеното растение буквално препуска през различните стадии на развитие с главоломна скорост. Те се отглеждат на основата на минерали и получават необходимата вода и хранителни вещества на малки порции. Когато температурата се покачи, прозорците се отварят автоматично, а когато се достигне оптималната температура се затвярят. Това е показно израстване 24 часа на денонощие, 7 дни на седмица. Сезоните са част от историята. Има дори бойлер, който предпазва доматите да не измръзнат. Нищо не е оставено на случайността. Узряват два пъти по-бързо и след това се берат. Дори и това се прави денонощно. И въпреки че се извършва на ръка, е улеснено до максимум така че да не се губи време. Търсенето им се увеличава. И може би няма да е далеч времето, когато ще ядем домати по-вече от всичко друго. Нищо чудно, че правим всичко по силите си да ги отглеждаме възможно най-бързо.

За да увеличим скоростта на природата, сме създали изкуствен свят. Въпрос на време е да поставим всичко, което отглеждаме, под наш контрол. Пътят на доматите от градински плод до техническа култура е само един от многото примери за това как сме сгъстили времето. А когато съкращаваме времето, намалява и цената. Времето сега струва пари.

Да вземем тези близнаци. Единият го изпращаме да пътува в космоса с феноменална скорост, а другият остава на Земята. Времето ще е едно и също, но когато се срещнат, ще установят голяма разлика . Когато нашият астронавт се върне от 4-месечната си командировка, ще намери брат си остарял с 40 години. По-младият от близнаците е пътувал вероятно в бъдещето на своя брат. С каква скрост се е движил?

Навярно близо до скоростта на светлината. Което означава 300 000 км на секунда. Това възможно ли е изобщо?
За 100 години сме увеличили максималната скорост от 12 км в час до седемкратната скорост на звука. Има много път до скоростта на светлината, но някое ново откритие може да ни отведе там най-неочаквано. Колкото и недостижимо да изглежда пътуването във времето, не гледайте на него като на сън.

Много неща някога са изглеждали невъзможни. Преди малко повече от 100 години щяха да ви се изсмеят, ако кажете, че можете да разговаряте с някой от другия край на света. Днес телефонен разговор с Нова Зеландия, където думите пътуват със скоростта на светлината, е реалност. Така че можем да пътуваме във времето по-скоро, отколкото си мислим.

А какво да кажем за научно-фантастичните филми? Пътуване в миналото, както и в бъдещето? Учените са открили тунели, които свързват две точки в пространството и които може да сторят това. Тунелите може да се окажат и пряката връзка между две точки от времето. В момента това е все още теория , но след време

И така, ако можехте да станете Властелин на времето, каква ли власт щяхте да имате? Само си представете възможностите. Бихте могли да се пренесете в бъдещето, за да видите своите пра пра внуци, а може би и децата на техните деца.

Как ли ще изглежда техния свят? Може би ще предпочетете да пътувате в миналото? Да посетите света на древните египтяни и да видите как са строили пирамидите. Бихте ли казали на първите пиромани в Австралия какви ще са последиците от пожарите им? Може би ще успеете да наблюдавате световни спектакли като създаването на Големия каньон. Или ще се поразходите редом до динозаврите? Бихте ли се пренесли в неизвестното, преди 15 милиарда години, за да видите как е била създадена Вселената и е било поставено същинското начало на времето?
Ако можехте да станете истински властелини на времето, къде бихте отишли?

Какво бихте се осмелили да промените?