Мръсната бомба

През изминалата година светът започна да чува за нов вид терористично оръжие. То е нарочно създадено, за да всява страх и може да причини рак у много хора... Това звучи нереално... но експертите са на друго мнение...

Наистина ли е възможно да ни се случи това и колко щети ще нанесе? Какво ще стане, ако ни атакуват с мръсна бомба?
Заплахата от мръсна бомба се появи за първи път след един много странен инцидент в Москва. Екипи от местната полиция изпълват един парк в близост до Кремъл. Те са получили сигнал. Някъде в парка има бомба.
В сигнала се твърдяло, че у бомбата имало нещо различно, но не се уточнявало какво. И във вътрешността на парка, полицията открива един пакет, заровен под листата.
Тогава откриват защо бомбата е по-различна. Тя била пълна с радиоактивни материали...

Руските тайни служби за първи път трябваше да се справят с подобна ситуация.
Смъртоносният пакет е отнесен в лабораториите на тайните служби. Ако се беше взривил, радиоактивните материали щяха да се разнесат из цялата Москва. Това странно събитие би трябвало да е предупреждение за целия свят, но руското правителство го потулва. Малцина на запад осъзнават, че за първи път терористите показват, че могат да създадат мръсна бомба.V Мръсната бомба е може би най-слабо познатото от всички терористични оръжия... Всички сме чували за нея, но малко хора знаят на какво е способна. Тя погрешное наречена атомното оръжие на бедняка.
Тя всява опустошения по начини, които далеч надминават физическите последствия, и това я прави идеалното терористично оръжие.
Целта на атомната бомба е разрушението. Само една бомба може да унищожи цял град. Но ядрената бомба е скъпа и се създава трудно. Нужно е специализирано оборудване и радиоактивен материал за оръжия, като плутоний. Дори Ал Кайда не може да се похвали с това. Но терористите се нуждаят от много по-малко, за да създадат една мръсна бомба.
В много отношения, тя е ниско технологична и това е най-тревожното. Мръсната бомба изобщо не е някакво техническо предизвикателство.
Това е така, защото мръсната бомба представлява обикновени експлозиви, примесени със слабо радиоактивен материал.

Целта на мръсната бомба не е да създаде огромна ядрена експлозия. Взривът може да бъде малък и да не убие никого. Но тя притежава една ужасяваща характеристика на своята ядрена сестра - и двете създават облак, пълен с радиоактивни частици - така нареченото разпадане. Тези частици излъчват една от най-мощните форми на енергия, известни на човека - гама-лъчите. Те могат да проникнат в градивните части на нашето тяло - ДНК-то на нашите клетки - и да го разрушат. Това е радиационна болест, която може да убива.

Дори малките дози радиация могат да бъдат опасни. Малко по малко, те предизвикват мутация на клетките, а това води до смъртоносни дългосрочни последствия, като рака. Дълги години, нашите разузнавателни усилия бяха да не позволим на враговете ни да създадат могъщата ядрена сестра на мръсната бомба. Самата мръсна бомба изглеждаше просто незначителна. Истината е, че никой не вярваше, че това може да е заплаха за САЩ или Англия. Но към края на войната в Афганистан беше направено едно тревожно откритие - таен склад с документи, които намекваха, че Ал Кайда се интересува от нов вид оръжие... Един от тези документи показваше в детайли как да се направи мръсна бомба. Но дори след това, някои експерти са скептични, че Ал Кайда ще погледне към мръсната бомба. Тогава, американското разузнаване научава нещо. Американски гражданин на име Хосе Падия работел с Ал Кайда, които изглежда планирали нещо. Те му дали 10 000 долара, за да работи по създаването на мръсна бомба. Но когато Падия кацнал на американска земя с парите, се намесили ФБР. Нашите правителства внезапно осъзнаха новата реалност. Усилията на разузнаванията бяха насочени към непозволяването на определени държави да създадат атомна бомба. Ние се оказахме напълно неподготвени за мръсната бомба. Нещо повече, не бяхме направили почти нищо, за да попречим на терористите да се сдобият с главната съставка на мръсната бомба: слабо радиоактивния материал. Но дълбоко в сърцето на Европа има един човек, който от години се притеснява от мръсната бомба. Доктор Абел Гонзалез работи за Международната агенция по атомна енергия. Неговият екип проследява всички видове радиоактивни материали по целия свят. Това е много по-сложно, отколкото следенето на материал за оръжия, като плутония. След Хирошима и Нагасаки бяха положени огромни усилия за поддържането на много стриктен контрол над ядрени материали като плутоний и уран. При слабо радиоактивните материали нямаше такова нещо. Всички знаеха, че с тях не може да се направи атомно оръжие. Но през декември 2001-ва, агенцията получава обезпокоителни новини. Това ще им покаже колко реална е заплахата от мръсна бомба.

Според доклад, в Грузия - от това отдалечено кътче на бившата съветска империя, двама души били в болница с радиационни изгаряния. Те били прекарали нощта в една гора, край някакви малки, топли метални варели. Само значителен по сила радиоактивен източник може да причини толкова сериозни наранявания за толкова кратко време, но си оставало загадка какъв е той. Първата задача на Агенцията е да прибере загадъчните радиоактивни варели. Те се намирали дълбоко в планината и до тях се стига по черен път. Секунди след пристигането си, екипите разбрали с какво си имат работа. Двата варела съдържали слабо радиоактивен материал, наречен стронций. Радиоактивността се измерва с единици, известни като гига-бекерел. Всеки от тези варели излъчвал огромните един милион гига-бекерела. Това означавало, че всеки от тях съдържал същото количество стронций, което се разляло из Европа след инцидента в Чернобил. Нивото на радиация било много високо. Спасителните екипи можели да оперират само за кратко за по 40 секунди. Един след друг, странните варели били внимателно измъкнати от скалите. Секунда повече от 40-те, и екипът бил застрашен от смъртоносно излагане на радиацията. 25 души работели по варелите и накрая ги прибрали в изолирани с олово бидони. Отново във Виена, доктор Гонзалез бил изправен пред неотложни въпроси. Колко още радиоактивни източника, като този в Грузия, съществували? Той се разровил из научната литература и открил неясно съветско ръководство от 1983-та година. То съдържало планове за генератор, захранван от огромни количества радиоактивен стронций. Станало ясно, че били създадени хиляди такива генератори. Това означавало, че ключовата съставка за мръсната бомба можела да се намери из целия бивш СССР. Имало и по-сериозни новини... Инспектори от Агенцията открили още странни устройства. Качени върху камиони, те били част от мащабен и забравен опит за увеличаване на съветската реколта чрез облъчване на семената с радиация. Необичайните машини съдържали радиоактивния материал цезиев хлорид. За хората създаващи мръсна бомба, цезиевият хлорид притежава едно уникално и привлекателно качество. Веществото всъщност прилича на талк на прах. Много лесно се разпръсква. Материал на прах може да разпространи заразяването надлъж и нашир. Вече било ясно, че Русия имала тайна любовна връзка с радиоактивността от десетилетия. Инспектори от Агенцията установили, че страната е залята от забравен цезий. Тревожното е, че никой не знае дали той вече не е попаднал в неподходящи ръце. Колко щети може да нанесе бомба, създадена със съветски материал? Помолихме екип от учени-специалисти да прогнозират сценарий с участието на мръсна бомба. Наехме "Енвирос" - консултанти, които съветват ядрените власти по целия свят - да моделират измислена експлозия. Резултатите бяха проверени от Майкъл Ливи, експерт по отбраната към Федерацията на американските учени. В този измислен сценарий, мръсната бомба съдържа около 5 килограма пластичен експлозив, заедно с 74 000 гига-бекерела цезиев хлорид. Това е съдържанието на само един съветски облъчвател на семена. Тази купчина прах може да се събере в две шепи. Целта, в нашия сценарий, е площада Трафалгар. Самите терористи няма да оцелеят. Всеки, който е имал работа с цезий за толкова дълго време, че да направи бомба, би умрял до няколко седмици от радиацията. Но това, което знаем за Ал Кайда, е, че те не се страхуват от смъртта. Взривът може да убие незабавно около 10 човека. До няколко минути, службите за бързо реагиране ще открият, че това не е обикновена бомба. Защото, както показва нашият модел, истинската цел на мръсната бомба се крие в това, което следва. Самото раздвижване на нагретия от взрива въздух може да издигне радиоактивния материал на десетки метри нагоре. Зареден с милиони радиоактивни частици, нагорещеният въздух бързо ще започне да се разпространява. След секунди, в зависимост от посоката на вятъра, частиците може да стигнат до Уайт Хол. Минута по-късно до Чаринг Крос. След това, до Сити. Само за половин час, радиоактивният дим може да стигне до лондонските предградия, които са на 10 километра. Когато този въздух се охлади, малките радиоактивни частици ще изгубят ускорението си. Ще започнат да падат върху хора, които дори няма да подозират за опасността около себе си. Частиците ще проникнат в канализацията, ще засипят тревата и дърветата в парковете. Мръсната бомба веднага ще предизвика няколко проблема. Нивата на радиоактивност са достатъчно ниски, така че никой няма да пострада от радиационна болест. Вместо това, лондончани ще бъдат изправени пред един различен и дългосрочен проблем.

Той ще бъде, че в дългосрочен план при тези хора ще се увеличи риска от рак, заради излагането на радиация. Това е истинската заплаха на мръсната бомба. Радиоактивността не изчезва. Ако не се вземат мерки, частиците ще бъдат опасни цели 200 години. Радиацията постепенно ще започне да променя клетките в телата ни. Не трябва да забравяме нещо много важно за рака. Това е заболяване, което се развива бавно. За да се превърне една клетка изцяло в ракова, тя трябва да натрупа множество мутации. Ниски нива на радиация през значителен период от време могат бавно и постепенно да причинят тези мутации. Радиационните дози се измерват с единици, наречени мили-сиверти... Ежегодно, човек получава около два мили-сиверта от естествения радиационен фон. Моделът показва, че на 5 километра от взрива, дозите ще бъдат само един мили-сиверт над нормалното. За хората там, рискът да умрат от рак ще се увеличи до един на 1 000 души. Но на един километър от взрива, радиационните дози ще са шест пъти по-високи от нормалното. За живеещите там, рискът от рак ще се увеличи до един на 100. След това, моделът измерва опасността на половин километър от взрива. На около 500 метра по посока на вятъра, рискът за хората от рак в резултат на радиационното излагане е около един на 50. Един човек от всеки 50 би могъл да умре заради такава атака. На 200 метра от експлозията, радиационните дози ще достигнат 160 мили-сиверта на година. Говорим за много сериозно увеличение на радиацията. Това е 80 пъти повече от нормалното фоново ниво. Толкова високи дози могат да доведат до увеличение на риска от рак до един от седем. Разбира се, точната заплаха ще зависи от използваното количество радиоактивен материал. Нашият модел показва, че оръжие, създадено само от един съветски облъчвател, може да остави ракова бомба със закъснител над целия Лондон. Има само едно решение: тотално почистване. Никой не знае какво ще включва такова огромно почистване. Учените се обръщат за помощ към един почти забравен инцидент. Доктор Абел Гонзалез лично е виждал последствията. Преди 15 години, бразилски търговци на скрап откраднали един лъскав варел и това им коствало твърде скъпо. Варелът съдържал цезиев хлорид. Радиоактивният прах залял целия бразилски град. Над 200 души били заразени. Четирима загинали, сред тях едно малко момиче. Почистването на града се оказало гигантска задача. Отровената почва била изровена и отнесена надалеч. Някои къщи не можело да бъдат спасени. Почистването отнело шест месеца. Учените, занимаващи се с мръсната бомба, отбелязали, че това създало един неочакван проблем. Човек не може да се отърве от радиоактивността - може само да я прехвърли на друг материал. Независимо дали това ще бъде вода или пръст, този материал ще трябва да бъде пречистен по начина, по който се оперира с радиоактивните отпадъци. Една шепа цезий създала огромните 3 000 кубически метра заразен боклук.

След една мръсна бомба, Лондон ще се изправи пред същия проблем, но в по-голям мащаб. Проблемите за Лондон няма да приключат с това. Някои части на града може да се окажат прекалено трудни за почистване, а други - прекалено скъпи. Мръсна бомба, създадена само от един съветски облъчвател, може да доведе до неразрешима ситуация. Ефектът може да трае цяло десетилетие. Изглежда странно да мислим за разрушаване или изоставяне на части от града, но в някои случаи това може да се окаже нашата единствена възможност. Нападение с такива размери е възможно, но все още няма доказателства, че терористите са се сдобили с радиоактивен материал от Русия. Междувременно, нашето правителство осъзнава заплахата. Предприети са мерки за обезопасяване на границите ни, но това може да не се окаже достатъчно... Защото има друг начин за терористите да се сдобият с необходимите им съставки... А този начин е в огромна близост до нашия дом. През март 98-ма, жителите на Грийнсбъро, Северна Каролина, се събудили за поредния нормален пролетен ден. Директорът Тим Райс тръгнал за работа към градската болница. Очертавал се един рутинен ден. Той нямал представа, че това ще се окаже най-странния ден в живота му. Райс получил обаждане от един от лекарите, който имал неотложни новини. От болницата били изчезнали 19 малки инструмента. Те се използвали за лечение на рак и били известни като игли за мануална терапия. Те съдържали цезий. В болницата на склад ималои около 15 дози цезий - радиоактивна субстанция, която използва при рак на шията. Райс се опитал да запази илюзията, че всичко е нормално, докато заповядал основно претърсване на огромната болница. Ставало все по-очевидно, че иглите не са преместени по погрешка. Обърнали се към Марион Ийди, главен следовател към отдела за радиационна защита. Въоръжени с измервателно оборудване, хората на Ийди започнали да претърсват целия град. Радиоактивният цезий така и не е открит. Някой, по някаква причина, все още го притежава. Тревожната истина е, че дори не е нужно да се краде радиоактивен материал в Америка. Той може да бъде намерен дори по улиците. През февруари 2002-ра, в гробница за старо желязо в Северна Каролина получили пакет метални отпадъци, в който имало една неприятна изненада. Източникът бил същия като този в инцидента от болницата - пак цезий. Този път цезият бил в един индустриален датчик. Датчикът се използва за измерване в заводите и съдържа три пъти повече цезий от иглите от болницата, но просто бил изхвърлен. Хиляди радиоактивни устройства изчезват от американски болници, заводи и строежи. Макар и по-малки от източниците от бившия Съветски съюз, повечето от тях са достатъчни за създаването на мръсна бомба. Затова решихме да проверим какво може да се случи, ако бъде направена мръсна бомба от малък американски източник. В този измислен сценарий, терористите смесват цезия от един индустриален датчик с купен от магазина фойерверк. Датчикът съдържа 1 000 пъти по-малко цезий от използвания в Лондон. Мишената е метрото във Вашингтон, превозващо половин милион пътници всеки ден. Малка искра, и сместа до линията се възпламенява. Тук влиза в действие изключително ефективен механизъм за разпространение - влаковете. Те избутват радиоактивните частици към пътниците. Няма да има незабавни признаци за разпространяването на радиоактивни частици. Те не се виждат, нито се чуват. Но цезиевите частици бавно започват да се разпространяват. Радиоактивният прах ще влезе във вагоните при отварянето на вратите.

Някои от частиците ще бъдат отнесени до следващата станция, но други ще влязат във вентилационната система. Никой във Вашингтон няма да знае нищо, докато 24 часа по-късно, терористите не обявят атаката си срещу метрото. При този сценарий, нашият модел показва, че рисковете ще бъдат много ниски. Пътници, престояли 50 минути, ще получат двойна доза от нормалното за годината. Това е незначително увеличение на риска от рак - само един на 4 000. Единствените застрашени ще бъдат от персонала. След един ден работа, рискът от рак може да се увеличи до един на 100. Прекият риск за здравето при подобна атака е много нисък. Но има друг начин, по който мръсната бомба може да всее разрушения - чрез паниката. Когато се разпространи новината, хората отчаяно ще искат да научат степента на замърсяване. Проблемът е, че ще бъде трудно да се оповестят бързо отговори. Заразяването може да бъде високо на някои места и ниско на други. Поне ден-два ще бъде трудно да се определи колко сериозна е била атаката. Този кратък период на неизвестност ще бъде достатъчен, за да подхрани страховете ни. Целта е да се тероризира. Още веднъж, най-добрият пример за вероятната реакция на хората е случилото се в Бразилия. След инцидента с цезия, тълпи от уплашени жители изпълнили улицата. Всъщност, засегнатите се оказали далеч по-малко от първоначалните опасения. В град с милионно население, заразените били едва 200. Само че никой не го знаел. Повече от 100 000 души - 10% от всички жители - се наредили на опашка за преглед. Болниците преливали от хора. Те искали абсолютното уверение, че не са били засегнати. Експертите се опитват да използват урока от Бразилия, за да ни помогнат да се приготвим за последствията от евентуална мръсна бомба. Първата стъпка към успокояването на изплашените американци ще бъде пълното обеззаразяване на метрото. Това ще наруши нормалния ритъм и ще струва много скъпо. Това е може би най-голямата заплаха от страна на мръсната бомба. Устройство, използващо захвърления в Северна Каролина материал, няма нужда да бъде смъртоносно. То няма да причини рак. Това не е оръжие за масово поразяване, но може да ни изплаши и да ни коства пари. Това го прави истинско оръдие на тероризма. Този вид тероризъм ще използва страха на населението от радиация. Той ще вземе малко количество от слабо радиоактивен материал - нещо, което изобщо не е опасно - и ще го превърне в оръжие, което да нанесе огромен психологически и икономически удар. Разбирането на всичко това ще ни помогне да се противопоставим на атака с мръсна бомба. Междувременно продължават усилията, за да не ни се налага да се подлагаме на такова нападение. Знаем, че съществува реален интерес от страна на терористите. Знаем, че източниците са налице. Знаем, че много от тях не се охраняват достатъчно добре. Тази комбинация кара специалистите да работят трескаво, за да неутрализират този проблем.