На осем километра височина

В началото на лятото на 2002-ра във Великобритания беше толкова влажно, че хората се чудеха дали изобщо ще има лято. В Централна Европа повсеместни наводнения нанасяха огромни щети. Поройните дъждове спряха нормалния живот. В същото време, на хиляди километри на запад, в Америка имаше страхотна суша. Дърветата бяха толкова изсъхнали, че с месеци се вихреха горски пожари.

Най-изненадващо, причината за тези различни бедствия е една и съща. Високо в небесата могъща сила носи със себе си най-разрушителния климат на планетата. Това е една от най-важните природни стихии, а изглежда тя се променя. Ако учените са прави, то необичайното лято ще бъде предвестник на бъдещето.

Откритието е направено едва преди 60 години.
Първата среща с него е в края на Втората световна война, по един доста необичаен начин. Американците създават легендарния Бе-29 - първия бомбардировач, който може да лети на височина от 9 000 метра. Той е най-големият и най-добрият - херметически изолиран, отоплен, оборудван с радар и способен на прецизни бомбардировки от 8 километра височина. От него се очаквало да нанесе решителния удар във войната срещу Япония.

Историята на екипажа е толкова странна, че никой не й вярва. Но уликите се трупат. Екипаж след екипаж се завръща с една и съща история - всички са се натъкнали на феноменалните ветрове. Става ясно, че това не е епизодична случка.

Откритието е една от най-внушителните сили в нашата атмосфера.

Тази река от въздух в небесата е въздушно течение. Мощни ветрове обикалят в кръг около земното кълбо и оказват значителни промени във времето и климата. През 1944-та всичко, което са знаели, е че това нещо унищожава точността на техните бомбардировачи. В един момент, командващият генерал Къртис Льомей е бил принуден да изостави прецизното бомбардиране от голяма височина. Този неизвестен вятър приземил най-модерните самолети от Втората световна война.

Въпреки че американците открили въздушното течение над Япония, никой нямал представа, че това не е местен феномен. И точно японците попълнили останалите парченца от пъзела.

Японските военни се натъкнали на изследване отпреди 20 години от слабо известния метеоролог Уасабуро Оиши. С най-примитивно оборудване той успял да измери ветровете на голяма височина над Япония. Оиши използвал така наречените "пилотни балони" - пълни с водород, а по-късно с хелий, те са били проследявани с телескоп на триножник.

Ученият публикувал доклад за ветровете във високите слоеве на атмосферата през 1926-а година, но неговите открития били игнорирани. 20 години по-късно изследванията му били продължени от японската армия, като последствията се оказали трагични за малкото градче Блай, щата Орегон, през 1945-а година. Деца откриват японска бомба, която избухва в ръцете им.

Тя никога не би стигнала до там без изследванията на Оиши. Бомбите са били донесени до САЩ от балон, движен от ветровете на въздушното течение. Военните разгледали изследванията на Оиши и решили, че ако успеят да издигнат тези балони на около 10 000 метра, изстрелвайки ги от различни места около Токио, то имало голям шанс те да навлязат дълбоко в Тихия океан. Надеждата им била, че балоните ще стигнат чак до западните Съединени щати. Това било просто предположение. Японците не знаели дали ветровете на голяма височина отиват толкова надалеч. Но през 1944-та експлодиращите балони стигнали до американското крайбрежие... Някои били свалени. Други били хванати и използвани за обучение.

Балонът представлявал хартиена торба, захваната със 64 въжета, с височина 12 метра, и снабдена с автоматичен баласт и огневи контрол. Това устройство било необичайно заради гениалния си дизайн.

Балоните пресекли океана за около 4 дни. Задържали се във въздушното течение чрез своите сензори. Ако започнели да падат, сензорите засичали промяната във въздушното налягане и изхвърляли една от торбите с баласт, при което балонът отново се издигал.Общо към хиляда балона стигнали до американска земя, но единствените жертви били край Блай.Това са и единствените цивилни, загинали на американска територия по време на Втората световна война.
Но тогава се намесила природата.

Мерникът на Норден, с който бил оборудван Бе-29, е дал първата индикация, че на тази височина се крие нещо непознато и много загадъчно. Мерникът е свръхсекретна тайна. Той е служил за поразяването на целта от подобна височина.

А екипажите на Бе-29 откриват една от основните и най-важни сили на нашата планета по време на първия полет на самолета над Япония.

През ноември 1944-та, 73-та бомбена ескадрила е готова да нанесе своя удар. Американците били толкова уверени в точността на бомбардировачите си, че на екипажите били дадени не само цели, които да улучат, но и цели, които да не закачат. Когато застават срещу целта, момчетата осъзнават, че имат голям проблем. Мерникът просто не искал да я прихване. По някаква причина самолетът изпреварвал целта.

На височина 9 000 метра екипажът открил за първи път вятър - бърз и мощен като ураган. Мерникът просто не може да се справи с по-голямата наземна скорост. Тъй като минавали бързо над целите си, хората нямали друг избор, освен да изоставят мисията. Никой не бил чувал за толкова силен вятър на такава височина.

Фактът, че толкова много балони пресичат Тихия океан, бележи повратна точка в разбирането на въздушното течение. За първи път метеоролозите осъзнават, че откритите от американските пилоти ветрове не са местно японско явление, а покриват поне четвърт окръжност около земното кълбо. Как е възможно работата на Уасабуро Оиши по тези ветрове на голяма височина да остане неизвестна? Една от възможните причини е, че той я публикувал на есперанто.

Въпреки че Оиши нямал представа на какво се натъкнал, то се оказало един от най-важните феномени в горната част на атмосферата. Въздушното течение носи със себе си най-страшния климат на планетата и оказва сериозно влияние върху живота ни. След войната метеоролозите изследвали тези загадъчни ветрове. Къде се намират, какво ги причинява и какво влияние оказват.

Въздушното течение е поток от въздух, който обикаля Земята от запад на изток и на някои места е невероятно бърз. Точно там е истинското въздушно течение. Това е необичаен феномен - едни от най-бързите ветрове на планетата. Скоростта им варира между 100 и 300 километра в час. С такава мощ разполагат ураганите на нивото на земята.

Но какво причинява тези огромни въздушни потоци?

Въздушното течение се оформя, когато топлият въздух от тропиците се срещне със студения от полюсите. При сблъсъка има голяма температурна разлика, която кара въздухът да се движи. И докато Земята се върти, бързодвижещият се въздух обикаля около нея и създава течението. То може да бъде право като стрела, но обикновено криволичи като змия, понякога по хиляди километри.

Снимки от космоса показват едно въздушно течение в източна посока, което минава над Нил и Червено море, продължава Близкия изток и отива към Хималаите. Там, на 9 000 метра височина, е връх Еверест. Именно течението създава прочутия образ на върха, като отнася струи сняг от него.

Научавайки все повече за природната стихия на въздушното течение, някои хора решават да се възползват от него. Лео Дикинсън, планинар и фотооператор, винаги е мечтал да покори връх Еверест... с балон. През 1991-ва той решава да рискува живота си в необичаен опит да се повози във въздушното течение и да прелети точно над хребета на Еверест. Пътуване, изпълнено с опасност. Предишни опити са завършвали трагично заради разположението на течението.

Авантюристите се намирали в покрайнините на течението. Вятърът бил със скорост 120 километра в час и ги носел застрашително към планината. Имало е една скрита опасност. Дори да минели над планината, течението било толкова мощно, че имало вероятност да бъдат засмукани в посока надолу и да се размажат върху камъните. Единственият им шанс за оцеляване е бил да минат на повече от 1 000 метра над хребета. Докато планината се приближавала, те включили горелките на пълна мощност, за да наберат височина.

Рано сутринта на 21-ви октомври 1991-ва, Лео Дикинсън и неговият пилот стават първите мъже, минали с въздушното течение над Еверест. По някаква ирония, не въздушното течение, а приземяването станало причина за единствените наранявания.

Въздушното течение обикаля цялото земно кълбо. Но силата му не е постоянна. Ветровете ту спират, ту започват наново да духат. Докато пресича Северна Америка, течението взима участие в създаването на една от най-унищожителните природни сили - торнадо. Тези бури са опустошителни и носят най-бързите измерени ветрове - над 500 километра в час. Единственият по-бърз вихър е въздушното течение. Торнадотата преобладават през лятото, в известните като "Алея на торнадото" централни равнини на Съединените щати. Те се образуват от срещата на топлите влажни пари от Карибите със студен въздух. Тези облаци се издигат на хиляди метри височина и бързо движещото се въздушно течение отнася върха им. След това буреносният облак започва да се върти и се превръща в нещо, известно като "супер-клетка". Под нея може да се развие смъртоносният вихър на торнадотата. Най-мощните от тях се разгръщат по земята и са способни да превърнат цели градове в кибритени клечки, както се случва с Оклахома през май 1999-а.

Въздушното течение, което затихва над Европа, е едно от двете големи течения на планетата. Едното е в Северното полукълбо, а идентично на него обикаля в южната половина на Земята. То пресича Южна Америка и в него се крие една от най-продължителните загадки в историята на гражданската авиация.

През 1947-а един самолет излита, за да пресече Андите в западна посока. "Стардъст" е пътувал за Сантяго, Чили, но така и не стигнал до там. 20-тонната машина, екипажът и шестимата пътници изчезнали безследно.

През годините се появили какви ли не налудничави теории - за нов Бермудски триъгълник, за отвличане от НЛО. Но през 2000-та година, в основата на един ледник, били открити двигател от Ролс Ройс и човешки останки. Те били от изчезналия "Стардъст". Последвалите изследвания разкрили удивителния начин, по който изчезнал самолета, и ролята, която изиграло въздушното течение.

В своя последен полет преди 50 години пилотът се натъкнал на буря над Андите и затова издигнал самолета на 7 000 метра, за да прелети над нея. На тази височина, самолетът навлязъл в южното въздушно течение, но пилотът не знаел това, защото по онова време не било известно почти нищо за тези течения. Пилотът нямал представа, че въздушното течение намалява толкова драстично скоростта им. Без радар и облаци над себе си, екипажът сметнал, че е прелетял над планината и се приготвил за спускане към Сантяго. Всъщност, те летели право към Андите. Самолетът се разбил в горната част на един ледник и всички на борда загинали на място. Сблъсъкът предизвикал лавина, която погребала останките от самолета. Скрити под ледовете, през следващите 50 години, те се придвижвали бавно надолу в ледника, докато най-накрая се появили на бял свят в основата му.

Въздушното течение отнело живота на тези въздухоплаватели, просто защото те не знаели за неговото съществуване.

Само 50 години по-късно, ние знаем точно къде се намира въздушното течение във всеки един момент. Тази информация е жизнено важна не само за аеролиниите, но и за метеоролозите. Защото течението създава бури и после ги разнася по земното кълбо.

Една от прогнозите, която се повтаряше като лайтмотив през лятото на 2002-ра година, беше за дъжд. Не само в Англия, но и в цяла Европа.

Централна Европа беше опустошена от невероятни наводнения. Една след друга, над континента се стоварваха дъждовни бури, донесени от въздушното течение. Необичайното беше, че течението изобщо не трябваше да минава над Европа.

Хаосът от наводненията из Централна Европа е бил причинен главно от промяната на положението на въздушното течение. Въпреки експертното проследяване на такива промени, все още има моменти, когато разрушителната мощ на течението може да ни хване напълно неподготвени.

През октомври 1987-а, мощна буря удря Южна Англия. Ветровете със скорост 200 километра в час повалят 15 милиона дървета. Разрушени са къщи и автомобили. Общо, щетите възлизат на стотици милиони лири.

Тази буря е идеалния пример за въздушно течение, идващо от Атлантическия океан към нас. Тя се изсипва над Англия толкова бързо, че това остава в историята като един от най-известните примери за погрешна метеорологическа прогноза. Затруднението пред специалистите било, че въздушното течение създало урагана за броени часове.

В защита на метеоролозите може да кажем, че е изключително трудно да се прогнозира поведението на такива бури. Те се развиват над океана, където е трудно да следим какво става.

Най-изненадващо, въпреки метеорологичните сателити, които покриват планетата, за областите под въздушното течение има много малко данни.

Преди години, в Атлантическия океан е имало метеорологични кораби, но после се изстрелват сателитите и се стига до решението, че поддръжката на корабите е безсмислена. Сателитите ни дават една по-обширна картина. Липсва информация от морското равнище в Атлантическия, в Тихия океан, в сравнение с количеството данни, които получаваме за атмосферата над сушата.

Има нужда от още нещо. Може пък то да е компактната електроника в роботи.

За да се проучи времето извън сушата, се създават миниатюрни роботизирани самолети, които ще позволят да се попълни празнотата в данните, да се правят по-добри метеорологични прогнози. Това не би било възможно преди 10 години. Тайната е в компактната електронна система, която показва точното разположение на самолета, който носи много сензори - за измерване на атмосферното налягане, на температурата, на влажността. Те също са много малки и тежат само десетки грамове. При толкова малък товар и компактно електронно оборудване, може да бъде направен самолет, който да изминава хиляди километри, който също е много лек между 10-15 килограма - и обхватът на крилете му е малко повече от разперени човешки ръце.

Прототипът се изстрелва от катапулт и се контролира чрез радиовръзка. Малкият двигател може да работи цели дни без презареждане, което позволява доста продължителен полет. Самолетът ще може да обикаля огромни площи от океана и да събира ценни метеорологични данни. Надеждата е, че с повече информация, ще може да научим как точно въздушното течение влияе на климата и нашия живот. Роботизираните самолети ще бъдат презареждани и изпращани обратно над океаните.

Повечето данни определено ще помогнат на метеоролозите да правят по-точни прогнози. Но това може да осветли и един по-голям въпрос.

Има предположения, че необичайното лятно време е предвестник на бъдещи събития. Климатът се променя по цялото земно кълбо. Това може да е защото самото въздушно течение се променя. В Америка, тазгодишните пожари са част от нарастваща тенденция. През последните пет години имаме дългосрочно засушаване почти навсякъде из Съединените щати. Това е най-дългият период на продължителна суша от десетилетия насам. Смята се, че причината се крие във въздушното течение, което се е преместило на север, което позволява създаването на постоянно високо налягане. В дългосрочен план говорим за години на засушаване.

Все още не е ясно дали промените в течението, причинили засушаването, са постоянни или само временно явление. Но в Европа се наблюдават други доказателства за дългосрочни промени във въздушното течение.

Сигурно мнозина в Англия си мислят, че зимите от детството им са били по-студени от сегашните. Това не са фалшиви спомени, а реалност. Метеоролозите са изследвали климатичните шаблони от последните 30 години и открили постепенна промяна в течението над Великобритания. Преди 30 години типичната зима е имала област на високо налягане - един антициклон, който се застоявал на Британските острови със седмици. Това привличало студен въздух от изток и блокирало въздушното течение, но вече не е така. По някаква причина антициклоните вече не спират течението, както са го правели преди, което води до по-меки зими, но и повече бури, защото течението носи мощни ветрове през Англия в Европа.

Това е тревожна тенденция. През последните 20 години има огромно увеличение в броя на бедствията, причинени от въздушното течение.

Но дали тези потенциално опустошителни промени са временни или са част от нещо по-мащабно? Това зависи основно от причините за тяхното зараждане. Тъй като въздушното течение се формира в области с температурни разлики, според една от теориите, промените са предизвикани от глобалното затопляне. Повечето учени са съгласни, че промените в климата оказват влияние на въздушното течение.

Каквито и да са дългосрочните ефекти, по-неотложният въпрос е дали промените ще се задълбочат и какво ще правим в такъв случай?

Дали въздушното течение се променя е тема на оспорвани дебати. Ако случващото се през последните няколко години продължи, в близко бъдеще можем да очакваме повече наводнения през зимата, по-чести опустошителни бури. Всичко това ни задължава да знаем къде точно се намира и каква е скоростта на въздушното течение във всеки момент. Защото течението ще оказва директно влияние върху ежедневния ни живот.

През само 50-те години от откриването му, въздушното течение беше прието за една от най-влиятелните сили, оформящи климата на Земята. При такава кратка история е трудно да бъде предсказано бъдещето.

Едно е сигурно - че течението ще играе фундаментална роля в него.