Надпревара за атомната бомба

През 1941 година двама учени се срещат под носа на Гестапо. Те са водещите ядрени физици в света. Вернер Хайзенберг е германец, а Нилс Бор - датски евреин. Те са много добри приятели от 20 години. Вникнали във вътрешността на атома, двамата неволно прокарват пътя към най-драматичното откритие на 20-ти век - първата атомна бомба. По време на своята среща двамата осъзнават ужасяващата възможност Хитлер да стане първият притежател на атомна бомба. Тази среща променя живота им и превръща тяхното приятелство в едно от най-противоречивите в историята на науката.

През 1922 година, в един германски университет, се събират най-бележитите учени от цял свят, за да присъстват на лекция на брилянтния датски физик Нилс Бор. На 36-годишна възраст, Бор тъкмо бил спечелил Нобелова награда за революционните си разкрития относно вътрешността на атома.

Публиката следяла със затаен дъх всяка дума на Бор, когато бележитият професор бил прекъснат от младеж, който заявил, че физикът е допуснал математическа грешка.

Нилс Бор бил впечатлен. Младежът бил прав и Бор го поканил на разходка същия следобед, за да продължат дискусията си. Това поставя началото на важно сътрудничество с историческо значение.

Младежът бил Вернер Хайзенберг, 20-годишен математически талант, студент в Мюнхенския университет. Той се интересувал от развитието на атомната физика и идеите на Нилс Бор. Бил страстен музикант и, също като Бор, любител на философията. Двамата осъзнават колко общи неща има между тях. Те били запленени от природата, на която посвещавали голяма част от свободното си време и се вълнували от научните закони на физичния свят.

Нилс Бор притежавал физичното прозрение. Той видял електроните, танцуващи вътре в атома. Хайзенберг пък притежавал математически талант.

Двамата мъже щели да въведат атомната физика в нова ера.

Нилс Бор си спечелва репутация, създавайки най-известната картина на атома. Той го представя като съставен от различни частици, като оперираща система, в която електроните, обикаляли в орбита около едно ядро. Неговите открития били революционни, защото от векове физиците вярвали, че атомът не може да бъде разбит на съставни части. Те предизивикват огромен интерес и учени от цял свят посещавали Бор в Копенхаген, за да изучават заедно с него това ново поле на атомната физика.

Бор осъзнава, че в атома и странното поведение на електроните, се криела загадка. Те не следвали постоянна орбита, като планетите около слънцето. Вместо това, правели неочаквани и непредсказуеми скокове от орбита на орбита.

Нилс Бор трябвало да разгадае странния танц на електронните частици. Той бил ключът към тайните на атома.

През 1925, Вернер Хайзенберг заема поста асистент на Нилс Бор. Не след дълго, той се превръща в негов най-добър приятел.

За по-малко от година, младият Хайзенберг определя първите правила на поведението на електроните. Той открива приложение на математиката, за да се следи къде се намират електроните един спрямо друг и спрямо ядрото. Така се заражда квантова механика.

Вернер Хайзенберг и Нилс Бор били във вихъра си. Тяхното приятелство трансформирало физиката.. Двамата осъществяват квантов скок за физиката в разбирането на "непослушните" частици. Но техните постижения слагат край на златните години, които двамата прекарват заедно в Копенхаген. Младият Хайзенберг се превръща в сензация. През есента на 1927 година, едва 26-годишен, той става най-младият професор в Лайпцигския университет и в историята на своята родина.

Двамата се разделят, но чувствата им един към друг остават силни.

През 1932 година Хайзенберг получава Нобеловата награда за физика за огромния си принос към разбирането на атома. Това е официалното признание, че сътрудничеството между Бор и Хайзенберг си е осигурило място в историята. Нилс Бор го поздравява с характерната за горд наставник топлота: "Връчването на Нобеловата награда на теб е едно от най-щастливите събития в живота ми. То ме кара да мисля едновременно за миналото и бъдещето с благодарност и спокойствие."

През 1933, годината, в която Хайзенберг получава Нобелова награда, на власт в Германия идва Хитлер. Силата на атома се сблъсква със силата на политиката. Политическото разделение забива клин между двамата учени и приятели.

Мнозина от най-важните учени са принудени да напуснат Германия, заради еврейския си произход. Хитлер и нацистите атакуват теоретичната физика, която е свързана с Айнщайн. От 32-ма германски учени, носители на Нобелова награда, 29 напускат държавата в началото на войната. Хайзенберг се оказва изолиран. Той е изправен пред ужасната дилема дали да обърне гръб на страната, която обича. Той се обявява против идеологията на Хитлер, но избира да остане в Германия.

В Дания, Нилс Бор се чувства в безопасност. Той е издигнат в култ и получава правото да използва едно от най-големите имения в Копенхаген. Бор се превръща в протектор на германските физици-бегълци и баща на международната физика. Но това има и обратен ефект. За Хайзенберг става изключително опасно да посещава Бор в Копенхаген. Връзките на Хайзенберг с еврейски физици застрашават сериозно живота му. През есента на 1937, той е прибран за разпит в печално известната щаб-квартира на СС.

След месеци разследвания, шефът на СС Хайнрих Химлер изпраща бележка на своя заместник Райнхард Хайдрик, известен като "Палача". Бележката била смразяваща: "Не можем да си позволим да убием този младеж". Шефът на СС предложил сделка на Хайзенберг - да играе по правилата на нацистите. Химлер му казва, че за в бъдеще не трябва да споменава имената на еврейските учени, чиито открития преподава.

Хайзенберг не бил нацист, но вярвал, че е длъжен да помогне за построяването на едно по-добро бъдеще за Германия и решава да приеме условията на нацистите, за да продължи работата си като професор по физика в Германия.

Така обаче изглежда, че той обръща гръб на старите си приятели и влиза в заговор с нацистите. Това неизбежно разваля отношенията му с Нилс Бор.

Месеци преди началото на войната, в сърцето на Германия, в една химическа лаборатория, уран бил атакуван с новооткрити частици, наречени неутрони. Урановият атом се разделил. Науката била отгърнала една възхитителна и ужасяваща нова страница.

Тази новина наелектризирва общността на физиците. Когато Нилс Бор я научил, разбрал, че това е ключът към енергията, скрита в ядрото на атома.

Това откритие би довело до сътрудничество между учените в мирно време. Но сега било потенциално избухлива смес от наука и политика.

Хайзенберг и Бор вече не можели да обсъдят атомното оръжие. Те се срещат две години по-късно. Но тогава, Хайзенберг е натоварен с най-тежката морална дилема в живота си. Ако атомната бомба може да бъде създадена, Хитлер я искал. През септември 1939, Хайзенберг получава първите си заповеди. Официално, целта му е да изследва техническите аспекти на атомната енергия, но скоро осъзнава, че истинската му задача е далеч по-зловеща.

Хайзенберг оглавява екип, чийто цел е да разбере дали създаването на атомна бомба е възможно. Задачата е огромна, техническите пречки - неизвестни, но бомбата може да бъде създадена и Хайзенберг е готов да работи по проекта за Хитлер.

На 9 април 1940 г. германската армия нахлува в Дания. Датското правителство капитулира. Нилс Бор отказва да сътрудничи. Той не знае, че Хайзенберг работи за германската военна машина. На двамата им предстои сериозен сблъсък. През септември 1941 г., Вернер Хайзенберг пристига в Института Нилс Бор в Копенхаген, заедно с Карл Фридрих Вайцакер. Двамата германци открито заявяват, че Германия ще спечели войната и е най-добре датчаните да им съдействали.

Бор е ядосан, когато чува Хайзенберг да говори за победа на нацистите. Той не успява да различи фалшивите изявления на Хайзенберг. Следва един от най-противоречивите моменти в историята на науката. Частната среща между Хайзенберг и Бор е обект на спорове между историци и учени вече десетилетия наред. Хайзенберг се опитва да реши своята морална дилема с помощта на Бор: атомната бомба е постижима. Трябва ли физици като тях да се опитат да я създадат?

В опита си да помоли своя приятел за съвет, Хайзенберг разкрива възможно най-шокиращата новина за Бор - че помага на нацистите да създадат атомно оръжие. Нилс Бор е ужасен до смърт.

Бор слага край на срещата. Хайзенберг не получава отговор на въпроса, за който рискува живота си. Нилс Бор изпраща предупреждение до Великобритания. През януари 1943 г., той получава кодирано послание от британците. Бор разбира, че двете страни във войната са в надпревара за създаване на ядрено оръжие. В съобщението се казва още, че съществува проблем и сътрудничеството на Бор ще е от помощ. Нилс иска да остане в страната и да поддържа морала на своите съграждани, но е предупреден за нацистките планове за евреите и е принуден да бяга от Копенхаген.

В Лондон, Нилс Бор разказва на британското разузнаване всички подробности за срещата си с Хайзенберг. Страхувайки се от това, което неговият приятел върши за Хитлер, Бор се съгласява да замине за Америка и да се включи в атомния проект на съюзниците.

Няколко месеца по-късно, Бор пристига в Америка под фалшиво име. Бащата на атомната физика се присъединява към най-големия световен проект в Лос Аламос, Ню Мексико. Съюзниците са вложили стотици милиони долари, за да бъдат първите създатели на атомно оръжие. Двамата приятели се състезават за създаването на атомна бомба, но германските военни амбиции претърпяват крах. С включването на САЩ във войната, надеждите на нацистите за победа започват да се топят. Хитлер издава нови заповеди за финансиране на военно изследване, което може да създаде използваемо оръжие в рамките на една година. Оръжейният министър на Хитлер Алберт Шпеер привиква Хайзенберг, за да разбере дали екипът на Хайзенберг може да достави бомбата навреме. Хайзенберг взима съдбовно решение, което определя мястото му в историята. Той съобщава на Шпеер, че техническите затруднения са огромни и за преодоляването им ще са нужни години.

По съвет на Хайзенберг, нацистите се отказват от бомбата. Създаденият от тях прототип на реактор, е предназначен да създава енергия в мирно време. За Хайзенберг, моралната тежест да ръководи атомния проект на Хитлер е вдигната от плещите му. На 6 август 1945, огромната разрушителна мощ на атома е използвана за първи път над Хирошима.

След войната, Хайзенберг е изолиран от колегите си по целия свят, включително и от мнозина свои стари приятели. Той обаче желае единствено да разбере какво Нилс Бор мисли за него. За целта двамата трябва да обсъдят срещата си в Копенхаген.

Бор желае приятелството на Хайзенберг, но отказва да обсъжда миналото.

През 1956 г. е публикувана книга, в която се твърди, че Хайзенберг осъществил заговор, за да не бъде създадена бомба за Хитлер. Изглежда целта на Хайзенберг по време на срещата му с Бор е да сключи сделка. Той щял да предотврати германското създаване на бомбата, ако Бор използвал международните си връзки, за да спре физиците по целия свят да не направят бомба за никоя друга страна. Хайзенберг вече не бил изобразен като престъпник, а като герой. В писмо до автора на книгата, публикувано в следващите издания, Хайзенберг подкрепя тази радикално нова версия на случилото се.

Същият Хайзенберг, изолиран от света, сега е представен като герой, който спрял атомния проект на Хитлер. А Бор вече бил приятелят, който не се присъединил към действията на физика да бъдат спрени и двете страни от разработване на бомбата. Дори в този момент, Бор запазва мълчание по темата и новата версия изглежда правдоподобна в очите на широката публика.

Хайзенберг се среща с Бор за последен път на конференция на нобеловите лауреати през лятото на 1962 година. Здравето на Бор се влошава, но изглежда готов да наруши мълчанието си по темата на тяхната копенхагенска среща.

Когато Хайзенберг се среща с Бор, той отново го пита не може ли пак да поговорят. Бор отвръща: "Хайде да не го правим." Но явно размисля, защото му казва: "Виж, вече е късно. Да се срещнем утре сутринта, когато сме бодри, и ще поговорим."

Но същата нощ, Бор е повален от болест и принуден да се върне в Копенхаген. Разговорът, който Хайзенберг отчаяно желае, така и не се провежда. Нилс Бор почива през ноември 1962 г. Хайзенберг го надживяава с 14 години. До края на живота си, той не спира да мисли какво смята неговият стар приятел за тяхната среща в Копенхаген. Това било жестоко мълчание.

Хайзенберг умира през 1976 година от неизлечима форма на рак. Той си отива с нереализираната си мечта да се сдобри със своя приятел. Мълчанието на Бор е най-голямото разочарование в живота му. Но след смъртта на двамата мъже, тяхната история придобива необичаен обрат. 25 години след смъртта на Хайзенберг, неговото желание да научи какво е мислел приятеля му за действията му по време на войната се сбъдва по странен начин. Семейството на Бор открива неизпратено до Хайзенберг писмо, скрито в една книга. Книгата е на Роберт Юнг, който описва Хайзенберг като герой. Писмото разкрива онова, което Хайзенберг отчаяно желаел да научи.

"Отдавна се каня да ти пиша. Иска ми се да опиша този случай колкото се може по ясно. Надявам се, че ще можем да поговорим по-подробно, когато ни се предостави възможност."Всъщност, в продължение на пет години има написани серия от чернови на писмото до Хайзенберг. Четвърт век след смъртта на Хайзенберг, те за първи път разкриват вижданията на Бор за случая. Но според инструкциите на семейството на Нилс Бор, на никого не е позволено да ги види до тази година. Те показват, че Бор всъщност бил ядосан на версията на събитията, описана от Хайзенберг пред Роберт Юнг.

"Ти ме информира за убеждението си, че ако тази война продължи достатъчно дълго, тя ще бъде решена само с атомни оръжия. Не усетих дори най-малкия намек, че ти и твоите приятели влагате усилия в противоположната посока", пише Бор.

Личи си, че Нилс Бор е бил ядосан. Явно е мислел, че Хайзенберг се опитва, съзнателно или не, да представи в своя полза случилото се в Копенхаген през септември 1941 г.

В неизпратеното писмо, Бор твърди, че помни всяка дума от срещата им в Копенхаген. Според него, единствената възможна интерпретация на казаното от Хайзенберг е, че Германия участва активно в надпреварата за сдобиване с атомна бомба.

"Ти говореше по начин, който оставяше впечатлението, че под твое ръководство Германия прави всичко възможно, за да създаде атомни оръжия."

Но това не е всичко. Нилс Бор заподозрял, че Хайзенберг трябва да е имал официално разрешение да дойде в Копенхаген и да повдигне темата за атомната бомба: "Много съм се чудил от коя официална служба си получил разрешение да говориш с мен по въпроси, изпълнени с толкова много опасности."

Писмото показва, че мнението на Бор за срещата е различно от това на Хайзенберг. Първоначално, Нилс Бор смятал, че Хайзенберг го посещава в Копенхаген, за да се убеди, че той, като еврейски учен, е в безопасност от нацистите. После, след споменаването на атомната бомба, той бил шокиран, че Германия участва в надпревара за създаването й, шокиран, че неговия приятел помага на Хитлер. Тогава останал с убеждението, че Хайзенберг е при него на официална мисия. И бил разгневен, когато научил различната версия на Хайзенберг за събитията.

Бор остава перфекционист до край. Той прекарва пет години в писане и пренаписване на писмото до Хайзенберг. Хайзенберг никога не научава за това, но семейството му е сигурно, че той би желал да научи истината.

Нилс Бор прекарва последните пет години от живота си в търсене на начин да изрази чувствата си за случилото се на срещата. Може би той е смятал, че изпращането на това писмо ще унищожи най-важното приятелство, което е имал.

Нилс Бор обобщава трагедията на срещата им в Копенхаген с едно изречение в неизпратеното писмо: "Това беше важен въпрос за човечеството. Въпреки нашето приятелство, ние трябва да бъдем приети като представители на двете страни, вкопчили се в смъртоносна битка."

Нилс Бор е прав. Животът на двамата мъже бил неразривно свързан с този важен за човечеството проблем. С откриването на тайните на атома се ражда тяхното приятелство. А моралният товар на унищожителната мощ на атома ги разделя.