Пещерният човек

Представяте ли си какви удивителни истории ще разкриете, ако имате възможност да срещнете вашите предци? Не става дума само за няколко, а за хиляди поколения назад.

Прародителите ни са живеели заедно с неандерталците. Преди шейсет хиляди поколения можем да срещнем първите хора, които са напуснали Африка. Преди сто хиляди поколения, видът на нашите роднини ще ни се стори потресаващ. Предстои ни точно това пътуване назад във времето, срещи със създания, от които сме произлезли, за да научим как техния живот е поставил основата на нашата реалност.

Мъртвите ни прародители са оставили ключ към загадката на миналото. Вкаменелостите помагат на учените да си изградят представа какъв е бил животът по онова време. Тези малки парченца запечатват мига на тяхната смърт и крият отговор за начина им на живот. От близките ни братовчеди неандерталците, до първите представители на европеидната раса. От прародителите, които е трябвало да оцелеят в джунглите на Азия, до първите семейства, живеещи под жаркото слънце на Африка.

Пренасяме се в Африка преди три милиона и петстотин хиляди години. Ще срещнем същество, което е преходен етап в еволюцията от маймуните до човека. Това е вашият прародител отпреди триста хиляди поколения -африканският австралопитек. Този екземпляр играе важна роля в родословното ни дърво. Ще я наричаме Луси. Тези маймуни имат умение, което ги отличава от техните предшественици. Те са изправени и ходят на два крака. Най-възрастният член на групата е и баща на детето на Луси. Той е двайсет и петгодишен, в разцвета на силите си. Може да живее до петдесет години.

В този архаичен свят, силата на водача е сплотявала групите. Но ако си мислите, че вече покойният водач е бил господар на този свят, грешите. Освен това, че ходят изправени, тези същества не блестят с особени качества. Те са подчинени на природните закони както и всички останали. Но Луси и себеподобните й са тези, от които произхождаме ние. Колкото повече ги наблюдаваме, виждаме, че те приличат на обикновените маймуни. Но тяхното уникално качество ги отличава от тях. Каква е причината една маймуна да се изправи и да ходи на два крака? Отговорът е - глобалната промяна. Да се върнем още по-отдавна, в света преди австралопитека.

Отново сме в Африка, но преди цели осем милиона години, сред прародителите на Луси. Нямаме доказателства под формата на вкаменелости, но знаем няколко основни неща за тях. Знаем, че подобно на днешните маймуни те са се придвижвали с помощта на четири крайника. Това е безспорно, защото е единственият начин за придвижване в джунглите, които са обитавали. А откъде знаем, че джунглите са били техният дом? Просто преди осем милиона години всичко е било покрито с джунгли. Африка е била залесена от край до край.

В джунглите и в изменящата се околна среда се крие причината за преобразяването на четирикраките маймуни в изправения австралопитек. Но истинската причина за този процес не е в дърветата, а лежи на дъното на океана. Тук, на разстояние от хиляди километри, океанското дъно разширява площта си. Континентите се движат със скорост, с каквато растат рогови образувания. Обликът на планетата се променя. Огромно парче земя пътува на север. Днес знаем, че това е Индия. След този подземен сблъсък се създава огромно количество скали най-високата планинска верига на планетата - Хималаите. Планините имат огромно влияние върху глобалния климат, те са причина за най-силните бури на земята, както и за мусоните. След дъждовете, атмосферната влажност спада, затова ветровете стигащи до Африка са много сухи. Джунглите изчезват. След милиони години растителността става оскъдна. Ландшафтът е променен и от нещо друго. От огромна пропаст, гигантският пролом, който прорязва Африка. Той допълнително ограничава териториите на обитателите. Всички, от бръмбари до маймуни трябва да се съобразят с тези нови условия.

Прародителите ни слизат от дърветата и еволюират. Те прекарват повече време на земята и се изправят на два крака, видоизменят се в споменатите австралопитеци. Себеподобните на Луси. Но защо на земята те се движат на два крака? Лесно се вижда, че в тази стойка има доста преимущества. Луси е по-висока и вижда надалеч, което значи, че я виждат и другите. Изправената стойка не дава на Луси нито бързина, нито безопасност. Какво е предимството от изправената стойка в този нов свят? Истината е, че тя става наш отличителен белег по една изненадваща причина отглеждането на деца. Мъжкарите решават проблема със сигурността. Тогава идва ред на друго сериозно занимание създаването на връзки. Луси е загубила своя партньор и спечелва вниманието на един от кандидатите за лидерския пост спокойният. В природата сексът и отглеждането на деца са ключ за оцеляване на видовете. Стимулиращите фактори за това са като чисто злато. Изправената стойка дава повече енергия на тези маймуни. Ходенето на два крака е просто по-ефективно. Луси се възстановява малко по-бързо след раждане. Това значи, че през живота си може да роди едно дете в повече. А това може да е разликата между оцеляването и загиването на цял животински вид.

От Луси и нейния вид е започнала еволюцията, водеща до нас. Приживе ръцете й не са служели само за катерене. През следващите поколения те ще имат милион предназначения. Ще търсят храна за наедряващия мозък и един ден ще направят първите инструменти, с които да променят света. Гръдните мускули вече не помагат само за ходене, те служат и при изговарянето на думи. Променената стойка отваря врати към бъдещето. Тя е само една маймуна, но маймуна с потенциал. Знаейки, че тя е една брънка от веригата, може ли да открием друга нейна особеност, която ще се прояви у нас след време? Може би.

Луси дава отговор на загадката на австралопитека маймуните, от които е започнала еволюцията към вида хомо сапиенс. Но следващата стъпка е направена от други. За да я видим, трябва да се пренесем 40 000 поколения напред, два милиона години преди днешния ден, когато животът на Земята имал съвсем различно лице. Това е критичен момент от историята и кръстопът в нашата еволюция. Тогава в Африка имало няколко вида човекоподобни маймуни, които можем да назовем наши предшественици. Но кои точно?

Запознайте се с Паронтропус Бойзай, накратко Бойзай. Ако търсите прилика с днешните маймуни, ще откриете, че той прилича на горилата. Развитият мъжки екземпляр е по-висок от женския с близо четири стъпки и половина и тежи два пъти повече. Както при днешните горили, тази разлика подсказва за начина им на живот. Мъжкарят е водач на групата и с груба сила сплотява останалите. Само той може да копулира с всички женски. Той обича да увеличава харема си независимо от последствията.

Запознайте се и с човекоподобните маймуни Хомо хабилис! Тези странни същества живеят редом с другите маймуни, но са сякаш от друга епоха и се хранят с мърша.

Преди два милиона години Африка е била родина на всякакви създания познати и непознати за нас. Динофелисът, саблезъбият тигър. Предшественици на днешния слон. Тревопасният прародител на носорога. И в разрез с представите ни на хора от двайсет и първи век, много двукраки маймуни.

Всеки вид има собствена стратегия за оцеляване и от тях сме наследили начина си на живот. Въпросът е от кои точно? На кои се оприличавате вие? За да отговорим на въпроса, трябва да разберем защо преди два милиона години е имало толкова видове човекопободни маймуни.

Отговорът се намира не на земята, а в Космоса. Трябва да погледнем слънцето. Докато земята обикаля около него, тя е винаги под ъгъл. Това е причина за сезоните. Колкото по-голям е ъгълът, толкова по-суров ще е климатът. Но този ъгъл е променлив. Преди три милиона години той е бил по-голям. Лятото е било студено. Ледът не се е топял при ниската температура. Снежните шапки на полюсите нараствали с всяка година. Останалата част от планетата се обезводнила. На земята настанала суша. В Източна Африка промените започнали с изчезването на джунглите, достигнали нов етап. Разпространил се нов растителен вид тревата. Тя се появила под най-различни форми. С новите храсти се появили и нови животни. Те усвоявали новата храна по съвсем нов начин. Храната е причината за многообразието на човекоподобните маймуни по това време. Африка предлагала най-различна храна и начини на препитание. Като следствие се стигнало до нови животински видове. От прародителя на носорога, до човекоподобните маймуни като Мамуните Бойзай. Те са се адаптирали и използвали пълноценно храната около себе си. Силните дъвкателни мускули, огромната челюст и четири пъти по-големите кътници от тези на човека спомагат за усвояването на храна като корени и тръстика. Тези качества дават предимства на маймуните от този вид.

Ако тези маймуни живеят комфортно, изправени пред дребните си проблеми, как я карат останалите? За Хомо хабилис продължителната суша е по-тежко изпитание отколкото за съседите им. Те не са адаптивни като маймуната Бойзай. Големите зъби на последната й дават възможност да се храни с растителността останала в края на сухия сезон. Без тези способности Хомо хабилис приемат друга тактика за оцеляване. Те се специализират във всичко. Прехранват се с мърша и използват всички средства, за да оцелеят. Новият начин на живот е труден. Но любопитството е оръжие за оцеляването им. Когато си любопитен, разбулваш мистерии. Защо лешоядите се събират на ята? Отговорът, разбира се е, че наблизо има храна. В саваната е убита антилопа. Тази мърша е добре дошла. Тя е не само храна, но съдържа ценен протеин и животински мазнини. За разлика от маймуната Бойзай, Хомо хабилис са месоядни.

Двата вида маймуни използват различни тактики за оцеляване. Хомо хабилис се специализират във всичко, а маймуните Бойзай само в едно. Какво ще наследят бъдещите човекоподобни маймуни? Щастливият живот на някои видове ще остане такъв докато не се променят климатичните условия. А ако има нещо сигурно за климата и за цялата природа, то е, че нищо не трае вечно.

Да погледнем към бъдещето. През следващите неколкостотин хиляди години силите, които създават огромното природно многообразие в Африка, ще продължат да променят континента. Както и преди, ще се появят нови ареали и нови животни ще се възползват от тях. Старите начини за оцеляване ще изчезнат заедно с остарелите видове. След всички тези промени, маймуната Бойзай попада в свят, за който не е подготвена. Но това е все още далечно бъдеще. Лошото при наличието на малко умения в един променлив свят е, че накрая оставаш без избор. Те няма да се справят с промените в растителността или пък нови животни ще им причинят трудности. Истината за тези впечатляващи създания е, че попадат в задънена улица. След неколкостотин хиляди години те няма да съществуват. Адаптирали са се към околната среда, но не са достатъчно адаптивни, за да преодолеят всички промени около себе си.

Ролята на Хомо хабилис в човешката история е много различна. Опитът в търсенето на мърша им дава хитрост и изобретателност и води до големи постижения. Тези маймуни са първият вид, който успява да направи каменни сечива. Това е огромна крачка напред, защото сечивата им помагат да си набавят всякакъв вид храна. Но първо те трябва да стигнат до плячката. Използват и друго тайно оръжие. От месото си набавят протеини и мазнини, които ускоряват мозъчното им развитие. Всъщност мозъците им са наполовина по-малки от тези на другите маймуни. Месото ги прави по-умни. Разбират, че имат по-голям шанс да изплашат лъва, ако действат задружно. Така те стигат до много нови идеи.

Адаптивната природа на Хомо хабилис им дава шансове за оцеляване в променящите се условия. Ние наследяваме това качество и то става важно за нас. Хомо хабилис е следващото стъпало към днешния човек. Със способността да живеят по различни начини, те стават независими от правилата, които важат за останалите видове. Дали ще населяват Африка и през следващите хилядолетия? Най-вероятно, да. Но в края на разказа има неочакван обрат. Някъде преди два милиона години в Източна Африка се появява маймуна, която прави всичко като Хомо хабилис, но доста по-добре. Този вид разполага с оръжия, които застрашават спокойствието на Хомо хабилис. Това е новият вид Хомо ергастер.

Нашите прародители се изправили на два крака. Оцелявали като се хранели с мърша и бранели интересите си. Съществото, с което ще се запознаете е различно. То е направило важна еволюционна стъпка. Нашата история разкрива как то е станало човек.

Хомо ергастер обитава Южна Африка преди милион и петстотин хиляди години. През деня тук температурите достигат 35 градуса на сянка, но Хомо ергастер има по-ефикасна охладителна система от останалите животни. Дългият му нос охлажда и овлажнява вдишания въздух. Телата без косми също се охлаждат по-добре. Милионите малки жлези под кожата им позволява да регулират температурата чрез изпотяване. Докато останалите животни се крият на сянка, Хомо ергастер може да върви под слънцето.

В Хомо ергастер се наблюдава и друга промяна - огромен мозък, който е две трети от големината на нашия. Ние наследяваме мозъка си от него. Всички животни разбират околната си среда. Петмесечна лястовица може инстинктивно да прелети десет хиляди километра. Старите слонове помнят местата с вода в сухите сезони, дори да са ги посетили преди петдесет години. Но никое същество не разбира заобикалящия го свят като Хомо ергастер. Неговите прозрения за средата, в която живее, са революционни. Той разбирал тайните на природата. Знаел кои са дъждоносните облаци. Знаел, че птици като лястовиците са знак за смяна на сезоните и за нови възможности. Новите възприятия за света са важен етап от нашия еволюционен път.

Благодарение на увеличените си умствени възможности, Хомо ергастер има необикновени технологични постижения. Той създава най-удобната каменна секира. Тежка, със силен удар, но служеща и за по-деликатни разрези, тя показва добра мисъл и майсторство. Преди милион и петстотин хиляди години този предмет бил най-високо технологичният инструмент на планетата. Интелектът на Хомо ергастер напълно променил начина му на живот.

Големият мозък изисква много повече ресурси под формата на енергия. Мозъкът на Хомо ергастер консумира огромно количество около една шеста от калориите, които той приема дневно. Този енергиен вампир играе огромна роля за оцеляването на техния вид. Мозъкът на Хомо ергастер е нараснал не, за да прави инструменти или да разбира природата около себе си, а за да разбира себеподобните си. Екземплярите от един вид обединяват усилия да открият, издебнат и убият своята жертва. Те споделят плячката си с други от групата си. Всички качества на Хомо ергастер са предимство в техните сложни, нови взаимоотношения.

Хомо ергастер са първите наши предшественици с глас подобен на човешкия. Те общуват помежду си и това е основна част от живота им. Те са заедно не заради сигурността на групата, нито заради своя водач, а по силата на нещо много по-могъщо връзките между семейства и приятели. Обединява ги желанието да помагат на другите и да разчитат на чуждата помощ. Мъже и жени се събират и заживяват поне отчасти моногамно.

Подобно на нас Хомо ергастер умеят да разгадават мислите на другия. Те умеят и да се изразяват с различни нюанси. Самотният, необвързан мъж е смущаваща гледка. Примитивният изблик на насилие е внезапен и шокиращ. Но той е част от сложния живот на тези хора. Животът в общество от създания с големи мозъци, които им помагат да се разбират помежду си, е следващата стъпка от нашата еволюция.

Хомо ергастер напуска Африка, земята на своите прадеди и се заселва по други части на света. Те тръгват по течението на реката Нил и стигат до Близкия изток. Броят им нараства и в търсене на храна те изследват други райони и стигат до Азия първите наши предци, стъпили на този континент и достигнали земите на днешен Китай. Дългото им пътуване продължило хиляди години. Те стигнали толкова далеч, че когато учени открили останки от тях им дали и друго име Хомо еректус. Видът Хомо еректус е първият, които вижда чудесата на Изтока. Така нашите предшественици заживели навред по света.

В продължение на повече от милион години нашите прародители не се променили. Те все още използват каменни сечива. Технологията им не е напреднала през това време. Едва ли можем да си представим толкова ограничен начин на мислене. Но истината е, че те са правили сечивата си както птиците правят гнездо. Те не мислят, просто го правят. Хомо еректус няма да измисли по-добра технология, както и птицата няма да покрие гнездото си с покрив. Прародителите ни не са глупави, просто мозъкът им не работи като нашия.

За да се направи следваща крачка е нужно нещо необикновено. Спусък, който да задвижи умовете им. Не знаем кога се е случило, но в определен момент те започнали да използват огъня. Несъмнено са виждали огън от светкавици и пламнали храсти, но постепенно се научили да го палят сами. За топлина, за защита и като нов инструмент. Тогава животът им се променил и те станали господари на света, превъзхождайки животните. Нощта вече не криела опасности, тя била време когато те не се борели за оцеляване. Време, в което се отдавали на размисъл. Огънят променил не само начина им на живот, но и начина им на мислене. Той разкъсал оковите на умовете им и те родили нови идеи.

Може би укротяването на тази природна сила ги подтикнало да продължат напред, защото е станало точно така. Само след няколко хиляди поколения нашите прародители станали господари на света. От тези хора се родило ново същество, с което ще се запознаем сега и ще видим последния етап от еволюцията.

Потомците на Хомо ергастер са най-съвършените същества обитавали тази планета. Те имат мозък подобен на нашия. Въпреки, че са живели преди близо милион години, те се държат като нас. Въпреки, че са господари на физическата си среда, те бягат от капаните на своята психика. За разлика от нас, тези хора виждат света какъвто е, те приемат всичко за даденост и не могат да си представят друга реалност, като задгробния свят. Ние не знаем дали този свят съществува, но поне можем да си го представим. Затова си спомняме за починалите с някакъв вид церемония. Но те приемат всичко буквално и затова изоставят брат си. Не, че не го обичат, напротив, но той е мъртъв и това е краят. Тези хора нямат въображение. Това е последната съставка, която ни отличава от тях.

Преди петстотин хиляди години хората населявали цяла Европа и Африка. Но природата ги разделила на две. Европейците и африканците били подложени на две климатични крайности. На север започнал ледников период. На юг настанала ужасна суша. Хората се борели за оцеляване в течение на стотици хиляди години и еволюират в два различни биологични вида. Но в борбата за оцеляване само един от тях ще развие мозък какъвто имаме ние.

Триста хиляди години по-късно европейските ни прародители са напълно преобразени. Всичко е заледено от Скандинавия до Испания. Ледниковият период става причина за раждането на нови хора неандерталците.
Тук температурата е над нулата само няколко месеца в годината. Обикновено стига минус трийсет градуса. Вие и аз може да не издържим и една нощ. Как са се адаптирали тези хора към суровите условия? Отговорът е в тялото им. Те са по-ниски от нас, на ръст са малко над метър и петдесет. Имат особеност характерна за всички обитатели на студени места къси крайници, които задържат ценната топлина. Те имат и друго качество, което им помага да оцелеят. То е ценно докато те се трудят. Носовете им са широки и по-големи от нашите. Предполага се, че те не ги затоплят, а ги охлаждат допълнително. При тези условия изглежда странно, но неандерталецът не иска да се загрее и да се изпоти. Защото потта му ще замръзне.

Силата на тези хора не се крие само в телата им. Суровото време е повлияло и на техния ум. Неандерталците са способни да издържат на невероятни трудности. Условия, които ще бъдат непоносими за нас. Техният начин на живот ги е направил невероятно издръжливи. Рентгенова снимка на костите им би разкрила фрактури по целия скелет, както при ездачи от родео. Но за ловците издръжливостта не е достатъчна. Трябва им и късмет.

Дали неандерталците виждат света като нас? Ако се вгледаме в живота им, ще открием, че си приличаме по много неща. Радостта от това, че са заедно. Удовлетворението от топлината и сития стомах. Дори присмехът към чуждото нещастие. Но в едно отношение те са напълно различни. Подобно на хората преди тях, неандерталците също нямат въображение. Истината е, че в техния леден свят, те нямат нужда от него. За да издържиш в тези условия, имаш нужда от физически и умствени сили. Така че въображението е все още неприложимо. За неандерталецът е достатъчно да е силен и издръжлив.

Как се представят другите участници от нашето минало? Какво е станало с хората на юг? Сушата в Африка продължава хиляди години и превръща огромни площи от континента в пустини. А снажните му обитатели се превръщат в това. Тези хора приличат на нас. Те са по-високи и слаби от неандерталците добро телосложение за тези горещини. Кожата им е тъмна и издържа на слънцето. Но неандерталците се справят в своя свят, а тези хора - не. За разлика от ледниковия период, никаква решителност и издръжливост не може да помогне в ужасната суша. При тези условия можеш да направиш само едно - да умреш. Това очаква тези хора. Те са стигнали пределите на своите земи и не могат да избягат оттам. Те са последните представители на своя вид.

Преди сто и четирийсет хиляди години тези хора били пред прага на изчезването. Но с тях се случва нещо необикновено. Когато един биологичен вид умира, единствено най-находчивите му представители оцеляват. Броят им намалява, но неколцина увеличават способностите си. Ако еволюцията е процес на естествен подбор, това е естествен подбор в пълния смисъл на думата. Тук, в Африка, екстремните условия са причина за усъвършенстване, което поставя началото на въображението. Хората мислят за бъдещето, не само за днешния ден. Въображението е вид застрахователна полица за бъдещето. Чрез него малобройното население на Африка ще издържи докато времето се промени.

Преди около сто и десет хиляди години ледниковият период свършва и водата отново се връща в Африка. По това време в континента са останали толкова хора, колкото са орангутаните днес. Но след изследване на гените си разбираме, че ние сме наследници точно на тези хора. Този вид е просъществувал. По същото време европейските неандерталци се изправят пред ново изпитание. Те са един от най-адаптивните видове в човешката история. Но уменията и издръжливостта им не са достатъчни. Ако влязат в контакт с другият вид, неандерталците ще попаднат под натиск и изобретателните чужденци ще ги изтласкат встрани. В еволюцията, загиването не е следствие на провал. По-скоро на редки успехи.

Преди трийсет хиляди години започва последната част от човешката история. След като оцеляват, нашите предшественици дават воля на въображението си. Те създават уникален език, чрез който споделят новите си идеи и се заселват по цялата земя. Където и да отидат, оставят знаци за сложния свят, който създават. Те са проекция на мислите им, изразени върху скала. Смисълът им едва ли има значение, но фактът, че рисунките са тук показва, че този, който е влязъл в пещерата и е нарисувал образи от въображението си, е много различен от всички същества живели на тази земя. Те живеят не само в пещерите, но и в собствен въображаем свят.

От ранните етапи на еволюцията прародителите ни живели в границите на света около тях. Но седем милиона години по-късно, тези хора са надскочили своята реалност. Скоро след това на планетата остава само един вид двукраки маймуни и всичко, което е постигнал днешният човек е вече възможно. Предстои ни да изобретим колелото, да създадем писменост и да стъпим на Луната. Всичко е само въпрос на време.