По стъпките на Александър Велики: синът на боговете

Легендата за Александър Велики се разнася по света повече от две хиляди години. На 25 години Александър завладял Персийската империя и преди да навърши 30, стремежът му за почести и слава го отвежда чак до Индия. Според легендата индийските брамини го завели до свещеното Говорещото дърво, което владеело всички езици по земята и можело да предсказва бъдещето. То казало, че Александър ще умре млад, но името му ще се помни вечно.

Александър Велики е роден в Македония, на територията на северна Гърция, в сянката на планината Олимп - дома на боговете. Тяхната роля е важна за Александър. За него Зевс, Аполон и Херкулес са били реалност. Той дори се провъзгласил за син на Зевс.

Александър имал необикновени родители. Баща му Филип изградил македонската държава за 20 години. Бил заклет женкар, куц, едноок, нисък, имал седем жени и пиел непрекъснато, но редом с това бил отличен пълководец и организатор. Олимпиада, майката на Александър, била само на дванайсет години, когато Филип се влюбил в нея. Тя била красива и интелигентна, но също властолюбива и безцеремонна. Олимпиада се отдавала на странни религиозни ритуали, танцувала диви танци на екстаз, говорило се, че спи със змии.

Младият Александър непоколебимо вярвал в своята предопределеност. Още се помни една прочута история от детството му, когато при баща му довели кон на име Буцефал - Волски череп. Никой не можел да го опитоми, но десетгодишното момче се обзаложило, че ще го направи. Бавно и спокойно то успяло. Намери си друго царство, момчето ми, казал Филип. Македония е тясна за теб. И се оказал прав На 25 години Александър завладял Персийската империя. Той е на 19, когато убиват баща му в театъра във Вергина. Неочаквано Александър става крал и пълководец на армията, покорила Южна Гърция.

През пролетта на 334-та година преди Христа, младият пълководец тръгва към Персия по пътя на отмъщението. Преди 150 години персийците смазват Гърция и Александър израства с мечтите за мъст. През месец май армията му преплувала Дарданелите и стъпила на азиатския континент. Транспортните кораби превозили 35 000 войници. Междувременно Александър отплувал на поклонение на свещеното за всички гърци и особено за него място - Троя. Той слязъл на брега и хвърлил копието си към земята с думите, че Азия му принадлежи и ще бъде победена от копието му. Младият пълководец стъпил на брега заедно със своя скъп приятел и любовник Хефастион, за да принесе жертва на гробовете на гръцките герои, загинали в Троянската война. На ветровития хълм те влезли в храма на богиня Атина. Там Александър взел оръжията, за които казвали, че били носени от героите от Троянската война, включително и щит, за който се говорело, че бил на самия Ахил.

По това време Персийската империя е с най-обширната територия - тя се простирала от Етиопия до Черно море и от Егейско море до Индия. Персийският цар Дарий бил господар на света. И Александър повел война срещу него. Скоро той победил местния персийски сатрап и завладял брега. По западното крайбрежие на Мала Азия имало гръцки градове под персийско владичество, центрове на гръцката цивилизация. В Дидима младият завоевател отишъл в храма, за да потърси подкрепата на бог Аполон. Александър вярвал, че боговете също повеждат война, след като персийците осквернили храмовете им. Когато се водела Великата персийска война, армията заграбила Дидима, свещените извори пресъхнали и предсказанията престанали. Но когато македонецът влязъл в храма, по думите на историка Калистен, изворът бликнал отново, оракулът възвърнал гласа си след 150 години мълчание и предсказал, че Александър ще победи Персия.

Македонската армия се отправила на юг, но имало един проблем - персийците владеели морето. Александър взел дръзко и противоречиво решение, с което повечето от пълководците му не били съгласни. Той разпуснал армадата си, за да избегне открито стълкновение и решил да нападне Персия по суша. Той смятал, че войната може да се спечели, ако превземе персийските пристанища и се насочил към главното на този бряг - Бодрум, древният град Халикарнас. Гръцкият наемник Мемнон от Родос, който мразел македонския владетел, предвождал персийците. Те били подготвени за дълга обсада.

Една нощ станал странен инцидент. Както във всички армии тогава, македонците пиели много. В тази нощ фалангите и пехотата лагерували край крепостната стена, войниците се напивали и се хвалели с подвизите си. Изведнъж двама от тях извадили мечове и тръгнали напред. Скоро всички взели оръжията си и атакували крепостта на Халикарнас. И двете страни дали много жертви. На другия ден Александър трябвало да понесе унижението да моли за предаването на телата на мъртвите войници. Но генерал Ефиалт, гръцки наемник, който силно ненавиждал Александър, решил да не ги предават.

Пълководците планирали Ефиалт да атакува призори с 2 000 пехотинци и да изгорят подвижните кули и стенобойните машини на Александър.Първите хиляда мъже изскочили навън, носейки горящи факли и съдове с катран, за да запалят съоръженията на врага. Мемнон изкарал и запасните си части. Македонците били на път да загубят битката, когато в боя влезли ветераните, изпитаните войни на Филип. Те вдъхнали смелост на младите бойци и отблъснали ударите на неприятеля, вкарвайки ги обратно в града. Така последният опит на Мемнон се провалил. Персийците разбрали, че Александър е спечелил. Същата нощ Мемнон евакуирал войските си на остров Кос. Александър дал почивка и позволил на бойците си със семейства да се върнат у дома за зимата, с което спечелил голяма популярност. Но докато почивал с ветераните в древния град Милас, той е знаел, че сърцето на Персийската империя е все още недокоснато.

През зимата Александър обходил планините в югозападна Турция. От този период датира известна история. Армията се отправила навътре в континента, а Александър тръгнал с войска по бреговата ивица. Пътят го довел до крайбрежни скали. Имало прилив, но той решил да продължат, което било много рисковано. Заповядал на хората си да минат през водата. Войниците били няколко хиляди и носели товар. Повечето от тях, както и самият Александър, били ниски и не можели да плуват. Гръцкият географ Страбо разказва, че македонската армия затънала до гърди във водата и напредвала съвсем бавно. Тогава вятърът променил посоката си и войските излезли от водата. Историкът Калистен твърди, че морето отстъпило пред Александър.

После той продължил на север, към равнините в Централна Турция, където се намира древният град Гордион. Александър отива там, за да посрещне гръцките подкрепления. Мястото е свързано със странна легенда, която гласи, че в храма на Зевс имало стара двуколка, чийто теглич бил завързан с много сложен възел от лико. Според поверието, който първи развържел възела, щял да стане господар на Азия. Ариан казва, че щом пристигнали, Александър веднага се отправил към храма. Той изгледал ужасния възел и разбрал, че с търпение няма да постигне нищо. Не е известно какво точно се е случило. Някои казват, че македонският водач измъкнал пръчката между ярема и теглича, разхлабил възела и измъкнал ярема. Според други, Александър извадил меч и казал: Няма значение как ще го развържа и разсякъл възела, за да открие скритите краища. Същата вечер града бил връхлетян от гръмотевична буря, боговете били на негова страна. От този момент започва легендата за Александър Велики.

В тази част от историята е доста трудно да се отсеят фактите от измислиците. Двамата историци, които описват пътуването на Александър, са на различни позиции. Гръцкият автор Ариан смята, че Александър бил с благородна душа и бил най-ненадминатия пълководец в цялата история. Римлянинът Курций защитава различна теза.

Врагът на Александър, Дарий всемогъщият цар, произхождал от персийската династия, водеща началото си от Кир Велики персийският герой. Когато македонците се отправили от Анкара към Средиземно море, Дарий излязъл от Вавилон с два пъти по-голяма армия от тази на Александър. Той минал в тила на македонците и отрязал пътя им за отстъпление, за да ги смаже окончателно. Владетелите се срещат при малкия град Исос, където се провела една от най-решаващите битки в историята. Дарий строил войските си по бреговете на река Паяс, между планината и морето. Сред скалите той разположил 25 000 гръцки наемници, които трябвало да отблъснат фалангите на Александър. Край морето чакала кавалерия, готова да посрещне лявото крило на македонците. От лявата страна Дарий разположил пехота от новобранци, охранявани от стрелци с лъкове. Александър разбрал персийския план и видял слабото му място - терена и стрелците. Той не искал да чака и дал заповедта за атака. Всички се втурнали, персийците се изплашили от щурма, изсипали облаци от стрели, което е неефективно, защото стрелите се удрят една в друга. Стрелците се обърнали с лице към пехотата и викали: Пуснете ни да минем. Пехотата се паникьосала и за секунди кавалерията на Александър прекосила реката и ги погнала. Лявата фаланга на персите била разпръсната мигновено. Те загубили битката още в първите минути. Александър си пробил път до колесницата на Дарий, който трябвало да спасява живота си.

Походът на великия пълководец продължава на юг, край бреговете на Ливан. Повечето градове се предали без борба, но Тир, който се намирал на остров на около километър от брега, отказал да отстъпи.. В гнева си Александър решил да построи път над водата. Сега там има провлак, образуван от наносите върху пътя, изграден от Александър. Така островът останал завинаги свързан с континента. Македонецът построил съоръжението за седем месеца, дължината му била 800 метра, ширината 60. В града имало 23 000 жители. 13 000 жени и деца били пленени и продадени в робство, като наказание за непокорството си. Мъжете били избити, а според Ариан водачите били пощадени. Курций твърди, че оцелелите след битката били разпънати на кръстове 2 000 на брой.

Настъплението на Александър минава през Израел, Палестина, на юг по древния път, използван от различни армии през цялата човешка история.

През декември, триста трийсет и втора година преди Христа, Александър влиза в Египет, който се предал без съпротива. Хората мразели персите, защото не почитали египетските богове и Александър бил посрещнат като освободител. От 3 000 години Египет била цивилизация, затворена за света, а Александър я разкривал. На запад от делтата на Нил, лично той бележи мястото за строеж на ново пристанище, което носи неговото име - Александрия. Това е най-голямото египетско пристанище, а за гърците то е столица на спомените. Александрия била огромен търговски център и световен пазар. Великолепен град с отличен градоустройствен план, канализация, водопровод, с чудни храмове и с купища дворци, както казва Омир. Втори център на световната култура, съизмерим единствено с Атина. Всичко това е замисъл на Александър Велики и това е огромният му принос за историята. Александър основава близо 30 града между Африка и Индия. Едва сега археолозите откриват доказателства за миналото великолепие. Те разкриват нова страна от личността на владетеля, който е не само пълководец, но и далновиден мислител, останал верен на представите на Аристотел за гръцката цивилизация и за силата й да промени света.

През зимата на триста трийсет и втора година Александър изненадал всички. Вместо да се обърне към Персия, той оставил армията си край Нил и потеглил със своята свита към Либия. Целта му била далечният оазис Сиуах и прочутият оракул на Амон. Той все още търсел знак от боговете. Сиуах е на 700 километра от долината на Нил. В последната си част пътят се врязва в пустинята. Александър пътувал осем или девет дни. Курций казва, че сякаш се движели през безбрежен океан и очите им напразно търсели земя на хоризонта. Но се случили две интересни събития, които хроникьорът на експедицията Калистен сметнал за поличби. Пътниците привършили водата си, но ги спасил неочакван дъжд. После се загубили, но ято птици им помогнало да се върнат на пътя. Накрая пристигнали в Сиуах. Според преданията оттук върховният египетски бог Амон говорел директно на хората. Александър задал въпросите си на оракула. Жреците написали отговора на папирус, като известие от небето, и на гръцки провъзгласили за Александър за божий син. Това било всичко, което искал да чуе. Той бързо се върнал при армията си и се отправил на изток, към Нил.

В един от самотните оазиси по пътя се намират първите следи от Александър, Кралят-бог. Не се вижда всичко, защото надписите са почти заличени, но се откроява една фигура, в която се вписват имената на египетските фараони, и там се вижда, че Александър е смятан за египетски фараон. Той е изобразен като син на бог Ра. Наследникът на Хуфу, Сети и Рамзес Велики. В свещения храм на Луксор може да се види как 24-годишният македонец приветства баща си Амон и прави възлияния върху фалоса на бог Мин. Синът на Амон, възлюбен от Ра, кралят на Двете земи, Александър. Той изминал дълъг път от своята северна страна до Египет. Но това било само началото. Пред него се простирала Персия.