Приятел или враг

През Ирано-Иракската война повече британски войници стават жертви на американските си съюзници, отколкото на вражеските сили. Когато при стрелба вместо враг бъде убит свой, победители не може да има.

За войника една грешка може да се окаже границата между живота и смъртта. Направената грешка по време на война може да те преследва цял живот. Човешко е да се греши, но живот с такава грешка е непоносим. Стрелбата по свои винаги е била нещастно следствие от войната. Вече 12 години Британската армия се измъчва от факта, че по време на войната в Залива, повече от половината убити войници са жертва на своите.

На 26 февруари 1991, пилотите на американския бомбардировач А10 правят непростима грешка.
Взимат британски бронетранспортьори за иракски вражески превозвачи и предприемат унищожителна атака. Девет британски войници са убити, а 12 ранени. Един от оцелелите, редник Али Мийчън 12 години покъсно все още не може да надживее уплахата.

Командир на британския полк е полковник Алек Бейн. Бил е в танк Челинджър 2, когато започва бомбардировката:
Чу се страхотен взрив, обърнах се назад в люка и видях, че една от колите е взривена.
Редник Мийчън е бил в нея.
Под обстрела на три управляеми ракети и с 2 взривени коли, полковник Бейн решава, че е подложен на сериозна вражеска атака.

По време на атаката, капитанът няма представа, че ракетите са изстреляни от своите. В британската армия го наричат свои срещу свои.
Заради убитите и ранените британският полк е с 21 души по-малко и в създалия се хаос никой не знае кои точно са жертвите.

Не става въпрос за идентифициране, а за уточняване имената поотделно на ранените и на убитите.
Редник Стив Мийчън бе последвал по-големия си брат в армията и след като разбира за станалата грешка, изчаква да разбере дали брат му е между живите.

След като телата на убитите са идентифицирани, информират семействата им.
Въпреки че семействата в Британия са информирани, братът на Али, който е в Залива, все още не е.

Опитвах се да се примиря с факта, че повече нямам брат. 4 дни живеех с мисълта, че е мъртъв и така докато не дойде старшината и не ми подаде телефона, за да разговарям с нашите. Чух се с баща си и той ми каза, че брат ми е добре, намира се в болница и не е мъртъв, разказва Стив.

След случилото се, полковник Алек Бейн иска да разбере как атаката се е отразила върху хората му.

Али все още живее с травмата си от атаката. Той е в санаториум, а диагнозата му е следтравматичен стрес. Мнозина вярват, че това е типично за хора, станали жертва на своите. Те губят реална представа кой им е приятел и кой враг. Следтравматичният стрес е променил Али, направил го е едновременно агресивен и склонен към самоубийство. За Стивън, старите снимки са всичко, което има от брат си. И независимо,че Али е жив, той е станал жертва на стрелбата от своите.

Стивън си спомня, че за Али няма съмнение кой е виновен.
Американците. Винаги го правят. Във всеки конфликт в който участват, стрелят срещу своите, казва Али.
Американската и английска версия за стрелбата
се различава по отношение на това къде е станала бомбардировката. Мнозина не могат да разберат как така пилотите са взели транспортьорите за иракски, когато са били маркирани с флуорисцентни панели и обърнато Ве, което означава, че са съюзници. Подозренията се появяват, когато записите от времето на въздушната атака мистериозно изчезват и американските военни отказват да разкрият самоличността на пилотите.

Заради Али, който е в психиатрична клиника, Стивън не може да приеме стрелбата като обикновена грешка.
Във военновъздушната база в Америка има нов случай на стрелба свои срещу свои, който може да проемени лицето на войната завинаги. Свeтовните медии са в Луизиана, за да отразят историческия съдебен процес. Миналата година, по време на войната в Афганистан, американски Еф 16 атакува канадска военна част. Четирима загиват.
За първи път виновниците за погрешния обстрел ги заплашва присъда. За Лиза Шмидт, обаждането на съпруга й , пилот на фронтовата линия, поставя началото на кошмара:
На 18-ти, когато телефонът позвъня в четири сутринта, бях много неспокойна. Знаех че е той, вдигнах слушалката и казах Здравей скъпи, а той ми разказа какво се бе случило.
И добави: Искам да знаеш че съм добре, но се случи нещо ужасно. Пуснах бомба, но не към врага. Последва дълга пауза, попитах го : има ли ранени, а той отговори четирима убити и осем ранени.

Сержант Лорн Форд е един от оцелелите канадци, ранени при бомбардировката: Чух самолет или нещо друго, което летеше над главата ми, погледнах нагоре и за части от секундата чух друг звук, много ясен. Беше бомба. Последното нещо, което очаквахме, беше съюзниците да ни ударят. Знаете, че се правят грешки, но такива трудно могат да се приемат. Загиват четирима , а роднините им са известени 2 дни по-късно. Тъй като войниците са били убити от американски пилоти, на процеса е излъчен видеоматериал от бомбардировката. В съда, съкрушените от скръб, могат да видят как техните близки са убити сред мрачните сенки и военните символи. Перверзна привилегия. Задалата се на хоризонта нова война в Британия, кара военните да правят непрекъснати тренировки, за да се предотвратят трагедия като тази, която сполетя канадските, а и техните собствени войници. Това е голям проблем. Назначен е офицер, който да проучи и да се опита да намали инцидентите на стрелба срещу своите, да помисли и за подходящия термин. Военните изследват и разработват системи за локализиране на собствените транспортни средства и хора, с помощта на сателитна технология. Всички маневри могат да се заснемат и изпращат обратно в генералния щаб на армията, където информацията се обработва и анализира като превантивна мярка срещу фатални инциденти при стрелба. Вместо да стрелят с истински патрони и снаряди, войниците използват лазерни лъчи. Чувствително устройство регистрира дали обектът е улучен. Тъй като участват две страни, възможността за грешки нараства. Майор Марк Бетридж, от военния въздушен корпус, води дневник на всички случаи на стрелба срещу своите, за да се разбере какво точно е станало. Днес, когато все по-често се използват многонационални сили, рисковете от стрелба срещу своите са по-големи от всякога, тъй като е възможно врагът да има същата екипировка като на съюзниците и това затруднява идентификацията. В това учение двете воюващи страни имат една и съща екипировка, най-тежкият вариант за предотвратяване на инциденти на стрелба срещу своите. Танкът Челинджър 2 първи стреля по своите. Новата технология е задействана и в стаята за контрол са регистрирали инцидента. Примигващите светлини показват, че камионът е ударен. В щаба майор Бетридж събира веществени доказателства за стрелбата, което се случва рядко в хаоса и бъркотията на битката. Ако това не беше обучение, трагедията щеше да е голяма, с над 20 убити. В края на деня грешките се анализират и дори и най-висши офицери признават, че понякога стрелбата срещу свои е неизбежна. Докато британските военни признават, че случаите на стрелба свои срещу свои са възможни, то близките на загиналите във Фолкландската война трябва да водят дълга битка, за да установят , че такъв инцидент изобщо е имало. Пилотът на хеликоптер, Саймън Коктън, е един от убитите от собствените си другари във Фолкландската война. Но краят на войната преди 20 години, е начало на битката за майка му, която иска да разбере истината. Можеха да ни кажат. Знаели са. Ние не сме глупави, разбираме, че стават и инциденти. Не обвинявам никого за случилото се. Обвинявам тези, които го потулиха, казва Уини. В църквата, където погребват Саймън, само 2 месеца преди това е била сватбата му. Часове преди да положи брачната клетва, научава, че трябва да напусне сватбата си и да отиде да се бие във Фолкланд. Бил е само на 23 , току що дипломиран помощник пилот, който не е могъл да прекара и 24 часа с младата си жена. След сватбата Саймън заминава за Фолкландските острови с военновъздушния корпус, става помощник пилот на хеликоптера Газела. Там е по-малко от месец, когато се случва нещастието. Заедно със Саймън е бил и старши пилотът сержант Крис Грифин. Неговата съпруга не могла да повярва за случилото се.

Пърата версия бе, че се е разбил в хълм. Не повярвах. Знаех че за Крис това е изключено. Познаваше и най-малките детайли. Не можеше да го направи, разказва Кристин. Междувременно доктор Рик Джоли от военната полева болница във Фолкланд приема четирите тела от хеликоптера. Разказват му официалната версия. Същата както и на британсата общественост. Бях готов да повярвам, че самолетът се е забил във висок терен, поради лошото време. Става въпрос за удар на лек хеликоптер, движещ се с около двеста километра в час, в гранитна скала. И така, когато телата пристигнаха, ги подредих в моргата. Най- отпред, вдясно, поставих пилота, до него в ляво въздушния артилерист. А отзад двамата пасажери. Съвсем скоро стана ясно, че причината за смъртта не е ударът със земята. Униформите на войниците бяха разкъсани, имаха множество прободни рани и увреждания, приличащи на огнестрелни, това се отнасяше и за хората от задните места. Като ги гледах, ми стана съвсем ясно, че всъщност самолетът е бил обстрелван отзад и отдолу, разказва д-р Джоли. След като у д-р Джоли се пораждат съмнения, неофициално му е казано какво всъщност се е случило. Висш офицер потвърди, че кралски военен кораб е свалил хеликоптера Газела. Стана ми мъчно за хората, които са дръпнали спусъка. Не знаех цялата история, но знаех, че трябва да е имало причина, казва д-р Джоли. Нощта на 5-ти юни британската армия е заела позиция срещу аржентинската. Имало е спешна нужда от оборудване. Пада се на Саймън Коктън и на Крис Грифин да го доставят с още двама души подкреплене. Въздушният им коридор минава през участък, контролиран от кораба Кардиф. Тъй като хеликоптерът е бил военен, радиостанцията му е била на честота, различна от тази на флотата. Поради преплитане на радиовълните, системата за свръзка на самолета е изключена Ако искате да летите през нощта, трябва да кажете на някого. Трябва да съобщите на нощния диспечер, че ви е нужен безопасен коридор. Самолетът не е имал разрешение да бъде там и ето защо е бил свален. Превантивна мярка за предотвратяване на атаката от щаба на Пета бригада, казва д-р Джоли. В Англия започва разследване. Историята, че самолетът се е разбил поради лошото време, внезапно се заменя с още по-изопачена версия на истината. Доктор Рик Джоли я чува на задната скамейка в съда. В съда направиха изявление, че хеликоптерът е бил свален от аржентински нощен изстребител. Бях шокиран. Никога преди това не бях чувал тази история, не й вярвах, но нямах смелостта да стана и да кажа Съжалявам, сър, но не приемам казаното, разказва лекарят. Кристин, съпругата на пилота сержант Грифин, се чувства по-спокойна след новата версия за героизъм, вместо тривиалната катастрофа, поради лошо време. Според Уини Коктон тази версия е била измислена. Тя получава копие от дневника на британска подводница, в който е посочено че истинският виновник е корабът Кардиф. Тя настояла за ново разследване. Даден е ход на второ разследване и за разлика от първото, то се води от съдебни заседатели. Отнема им точно 5 минути, за да прочетат решението си, че смъртта е вследсвие на злополука, което е истинско облекчение за г-жа Коктън. За Кристин новото решение на съда е шок. Въпреки че не познава баща си, синът на Кристин, Пол, още чувсва липсата му. Той желае да научи повече за смъртта на баща си Не обвинявам човека, който го е застрелял, просто ми се иска да се срещна с него, за да сложа още една част от пазела, да знам как е бил убит, къде е отивал, какво е правел, какви са били намеренията му, когато това се е случило, казва момчето. Пол не е сам в желанието си да се срещне с хората, убили баща му и по случай 20-годишнината от Фолкландската война, Уини решава да напише писмо до отговорния за случая офицер. Минават месеци преди да получи отговор.

По време на войната в Залива, американците имат няколко десетки случаи на стрелба срещу свои при това не от съюзнически, а от собствените им, от американски военнослужещи. Какво се случва, когато години по-късно двете страни се срещат, чак след като е била нужна намесата на американския конгрес, за да излезе истината на бял свят. Американският офицер полковник Ланс Филдър е бил убит от своите. Докарват го у дома като герой от войната, награждават го, че е спасил човешки живот. На обществото се казва, че е убит от иракската републиканска гвардия, но истината е, че той никога не бил виждал иракски войник. Ланс Филдър е бил зачислен към малка инженерна част, пътуваща по маршрут за доставка, когато една от колите се поврежда. Дежурен офицер тази вечер е подполковник Кевин Весълс: Когато колата се счупи, се обадих по радиостанцията на командира и той ме попита какво искаме да направят. Каза ми да се обадя на поддържащата част, да им съобщя координатите ни и те ще дойдат да ни приберат. Обадих им се, а те ми отговотиха, че тъй като не сме боен танк, сме на второ място по приоритет и ще отнеме време докато дойдат. Предположихме, че това ще стане след ден, ден и половина. Когато нощта пада, те определят дежурствата. Ланс Филдър и Джеймс Нейпиър застъпват първи. Дежурството на Джеймс Нейпиър и Ланс Филдър свършва и те отиват да спят в камионите. Командващият офицер Кевин Весълс е буден, когато чува приближаването на американски танкове. Но идентификацията е била еднопосочна, танковете, които са идвали срещу тях, били инструктирани да завладеят иракска позиция и те взимат малката американска част за вражеска. Джеймс Нейпиър е улучен от първия шрапнел, който го ударя в крака. Тогава Ланс Филдър отива да помогне на Джеймс Нейпиър. Командирът на танковия батальон, който е взел частта за иракска, е лейтенант полковник Бо Фризън. Той разбира, че частта е малка, но продължава да я смята за вражеска. По мое изчисление трябваше да се предадат веднага след като разберат, че срещу себе си имат 21 танка. Трябваше да преустановим стрелбата и да им позволим да се предадат, разказва Фризен. Но един от танковете не изпълнява заповедта на Бо за прекратяване на огъня. Точно тогава един от куршумите улучва Ланс Филдър по крака. Филдър бе на една ръка разстояние от окопа. Това, което трябваше да направя, бе да се протегна и да го изтегля, както той беше направил с мен. Но не можах. Следващият звук, който се чу, беше силен експлозив, който удари Филдър точно в гърдите, спомня си Джеймс. Безсилен да спре убийството, Кевин Весълс разбира, че трябва да използва всякакви средства, за да съобщи, че частта му е американска. Няма възможност да осъществи радиовръзка, но го осенява една изключително опасна идея. Помислих с какво от това, което нося върху себе си, мога да сигнализирам, че съм американец, за да ги накарам да спрат да стрелят. Единственото което ми дойде на ума, бе да пусна червената светлина. Пуснах червената светлина, вдигнах ръцете си зад тила и бавно тръгнах към танка. Секундите се бяха превърнали в минути, в дни, в цяла вечност, вървях около 15 метра до колите, спрях, а този с оръжието каза: Ти май си американец, а аз му отвърнах: По дяволите, американец съм. За щастие с това си действие Кевин слага край на атаката. За войниците, по които е стреляно, всички извинения се обезсмислят, след като надделяват други виждания по въпроса. Трябваше да пазим в тайна случилото се. На войниците бе казано да не говорят за това. Не можехме да си признаем нищо, от това болеше най-много, казва Кевин. Джеймс Нейпиър е отведен във военна болница, за да се възстанови от раните и там е посетен от старши офицер. Той ми каза: Когато си отидеш у дома в отпуск по болест, им кажи че си попаднал на иракската гвардия, разказва Джеймс. В Нашвил казват на Деби, майката на Ланс Филдър, че синът й е убит от иракски войници. За да излезе истината наяве са необходими 5 години и изслушване от конгреса.

Вече 12 години хората, които са имали нещо общо със случая, се мъчат да се примирят със станалото. Въпреки че Кевин Веселс самоотвержено е спрял атаката, той не престава да си задава някои въпроси: Не преставам да се питам какво друго бих могъл да направя. Имаше ли друг начин да се свържа по радиостанцията? Не трябваше ли да сигнализирам с червена светлина още в началото на стрелбата. В главата ми непрекъснато се въртят подобен род мисли. Въпреки че Бо Фризън е бил човекът, който е заповядал прекратяването на огъня, той и днес прекарва часове наред пред стари фотографии и карти и си мисли за най-голямата грешка в живота му. Грешка, причинила смъртта на Ланс Филдър. В опитите си да се примирят със случилото се, Кевин и Бо се срещат на неутрална територия. Нервите са изопнати, когато разговарят за събитията през онази нощ и Бо чувства нужда да обясни постъпката си. Те започват да си говорят как атаката се е отразила върху психиката им На Джеймс Нейпиър му предстои по-трудна среща. Още го преследва чувството за вина, че не е спасил живота на човека, който е спасил неговия. Той се опитава да преодолее тези чувства и за целта пропътува половин Америка, за да се срещне с майката на Ланс Филдър. Моментът бе особено напрегнат. Опитвах се да намеря думите, които да заместят чувството й на загуба. Самоизмъчвах се, защото вместо да приема това, което се бе случило, аз се мъчех да го притъпя. Страхувах се да й разкажа за онази нощ, разказва Джеймс. Деби вече знае, че синът й е спасил живота на Джеймс, но това, което не знае е, че Джеймс вярва, че е могъл да спаси сина й. Чувствата са много объркани след срещи от този род. Това, което за единия действа като пречистване, за другия може да е страдание. Докато Джеймс и Деби най-накрая се срещат, в Англия Уини Коктон очаква отговор на писмото си от човека, убил сина й във Фолкланд. Минаха няколко седмици откакто му писах, вече нямах надежда и толкова се развълнувах, че ми е писал, прочетох писмото, бях толкова доволна, че му писах отново. Мисля, че това помага и на двама ни. Да изстреляш ракета и да убиеш четирима души - това не може лесно да се забрави. Той предложи да се срещнем и да поговорим и се надявам това да му помогне да изживее живота си малко по-спокойно, разказва Уини. Докато Уини се опитва да успокои 20-годишната болка, за войниците, взели участие в стрелбата срещу своите, процесът в Луизиана не е приключил. Под зоркото наблюдение на световната преса, адвокатите, които представляват американските пилоти, убили четиримата канадци в Афганистан, са забранили да се дават изявления. Разрешено е само трите съпруги да изразят чувствата си за невинните жертви. Докато американските пилоти защитават своята невинност, опечалените канадци смятат да се срещнат с тях. Стрелба срещу свои може винаги да има, но дали двете страни трябва да се срещнат, е спорен въпрос. Според някои войници спасението е в неведението. Тези, които са се срещали, имат по-ясни чувства. Гледат на това като на рядък шанс да проумеят трагичните инциденти. Човек може да живее с грешката до края на живота си, но в армията цената на грешката може да е по-висока от всяка друга.