Рамзес III - зад мита на фараона

През 1153 година Преди Христа Рамзес Трети умира с ясното съзнание, че ще бъде запомнен като човек, който е донесъл слава на Египет. Истински бог в човешки образ. Както всички фараони преди него, той построява огромни монументи, в които да се запази неговото наследство.

Цели хилядолетия древните египтяни са изсичали историята си в камък - нещо непостигнато от други човешки същества. Всички ресурси на страната са били вложени в тези огромни постройки. Но пирамидите и храмовете разкриват едва половината от истината. Чрез тази пропаганда фараоните се опитвали да покажат, че по тяхно време е царувала пълна хармония. Проблемът е, че познаваме историята само от тяхна гледна точка. Но сега имаме възможност да научим и другата половина от историята - миналото, което фараоните искали да остане скрито. Благодарение на случайно открити документи, ние можем да надникнем отвъд пропагандата на Рамзес Трети и да разберем истината за неговия живот като фараон.

Ще видим един различен фараон от този, който Рамзес е искал да бъде запомнен от поколенията. Той изобщо не е бил бог в човешки образ, а мъж, който е правил грешки. Рамзес е бил обсипан с проблеми и в крайна сметка е станал жертва на заговор.

Към края на 19-ти век, на египетския пазар за антики загадъчно се появяват множество папируси. Плячка от тайно разкрити хранилища, те бързо са разпродадени на богатите западни колекционери.

Откъслечна сбирка от правни и административни документи ни пренася в сърцето на удивителни събития, случили се по време на царуването на Рамзес Трети. Информацията в тях е толкова неоспорима, че никога повече няма да видим фараоните на древния Египет в същата светлина. Рамзес Трети идва на власт през 1184 година Преди Христа, след внезапната и преждевременна смърт на своя баща. В целия Близък изток ставали внушителни политически промени и точно Рамзес Трети трябвало да се справи с тях. Оказало се, че това не е по силите му.

Той вероятно не е бил подготвен да бъде фараон. Смята се, че е бил офицер и като такъв е бил готов да командва, но не и да царува.

Но според монументите, които издига в памет на царуването си, Рамзес Трети се представя като поредният от великите фараони, при когото Египет процъфтява.

В древния Египет, фараонът е бил от огромно значение, като божи представител на Земята. Основната му задача е била да създаде ред, който да бъде зачитан от всичките му поданици. Безпорядъкът е трябвало да бъде избягван на всяка цена, защото това било като връщане към изначалния хаос.

Две божества стояли над главата на Рамзес - Хорус, богът на реда, и Сет, богът на хаоса. За древните египтяни, светът бил бойното поле на тези две сили. Непрекъснато присъствал страха, че земята можело да бъде погълната от хаоса. Ако фараонът се провали, тогава светът щял да бъде унищожен. Затова, за Египет било жизненоважно фараонът да демонстрира, че има надмощие в тази битка.

Един от начините, по които Рамзес Трети се опитвал да се бори с хаоса, ни разкрива човекът зад маската на божество. Също като всички фараони, той издигал свои статуи. Но те се различавали от останалите в едно много необичайно отношение.

Има доказателства, че върху тях са били изписани магически заклинания. С тези магии, той обещавал да бъде като лъв, да отблъсне демони и богове, и да защитава невинните и добродетелните египтяни.

Надписите ни показват, че за разлика от предишните фараони, Рамзес Трети имал особена нужда от магически заклинания и ритуали. Явно той се е чувствал доста по-несигурен от своите предшественици. Египтяните смятали, че тези магии оказват реално въздействие върху враговете на фараона. Папирусът ни разкрива, че Рамзес Трети не е бил единственият, който се увличал от такива магии. Сред неговия двор имало и други хора. Съществувала е една институция, наречена "Домът на живота", където се пазели кралските ритуални книги. Според папируса, някой склонил един от писарите да му даде една от тези книги. Всички доказателства в документите сочат, че в двора на Рамзес Трети царяла атмосфера на подозрение и заговори - точно обратното на това, което той искал светът да си мисли. С пропагандна цел, Рамзес Трети построил своя огромен храм в Мединет Хабу. Той бележи началото на личната му битка да убеди египтяните, че може да ги спаси от хаоса. Картините в храма са в ярък контраст с доказателствата от папируса, които ни разказват за неговата мания по заклинания. На всяка стена са изобразени чужди армии и опасни животни, а в средата, над всичко това доминира образът на фараона. Външните части са покрити с картини на Рамзес Трети, надделяващ над силите на хаоса и злото. Буквално е показано как враговете на Египет биват кастрирани.

Рамзес Трети започнал да изгражда мита за себе си, представяйки се за най-великия воин-фараон на Египет.

Войната за египтяните е била икономическа дейност - незаменим начин за натрупване на богатства.

Но внушителните изображения разкриват едва половината от истината. Огромните стени, ограждащи храма в Мединет Хабу, намекват за друга реалност.

Причината за всички войни на Рамзес Трети били външни атаки. Естествено, този род войни не носят печалба. Надписите в Мединет Хабу пропускат да споменат, че Египет е бил нападнат. По време на царуването на Рамзес Трети, либийците - извечен враг на Египет - правели непрестанни рейдове на египетска територия. Рамзес Трети така и не ги разгромил. Те продължавали да атакуват Египет на вълни през цялото му царуване. Но изображенията в Мединет Хабу представят войната като пълна победа. Рамзес Трети започнал да пише доста подбрана версия на събитията.

От различни документи от този период става известно, че фараонът бил принуден да изгради високи стени около храмовете в пет града в Среден Египет. Стените били предназначени за защита срещу либийците, които нападали храмовете.

Рамзес Трети живеел в сянката на миналото. Самото име, което носел, постоянно напомняло за предишното величие на Египет. Вероятно, той се е чувствал под непрестанно напрежение, че трябва да отговаря на стандартите, издигнати от някой друг. През една прекрасна епоха, Египет е бил управляван от човек, който представлявал моделът на истинския цар. Неговото име било Рамзес Втори Велики. При царуването му, безпорядъкът и хаосът сякаш били надвити завинаги. Той управлявал много дълъг период - цели 67 години. Водил е огромен брой войни, всички от които, чрез пропагандата, били представени като победи. Той покрил Египет с монументи, които да служат като доказателство за величието на делата му. От Рамзес Трети се очаквало да достигне успехите на може би най-великия сред египетските фараони. Но дори върху стените на собствения си храм в Мединет Хабу, той не можел да се сравнява с великите фараони от миналото. Понякога има начини да погледнем под историите върху построените монументи. Информация, която липсва, може да ни каже повече, отколкото тази, която присъства. А липсващото върху стените на Мединет Хабу ни разкрива нещо изключително необичайно, случващо се в двора на Рамзес Трети.

Той явно е изпитвал неохота да обяви една от жените си за главна кралица. В египетската монархия, много важна роля е играела кралицата, или по-скоро великата съпруга на фараона. Тя е символизирала женската половина от двойката. Кралицата е взимала участие в религиозни церемонии, защото тя също е била в контакт с боговете. Странното и изненадващото е, че навсякъде в Мединет Хабу, където имаме изображения на фараона, придружаван от своята съпруга, тя остава анонимна.
От историята на Рамзес Трети е била изличена не някоя дребна фигура, а самата велика съпруга. Интересното е, че папирусите са пълни с информация за могъщи жени и намекват, че в двора е кипяло от интриги.

Макар по стените на храмовете на Рамзес Трети да не е упомената великата съпруга, има други улики, показващи ни кои са били най-могъщите жени в двора. В Долината на кралиците, в една гробница, датираща от времето на Рамзес Трети, е открито доказателство, че поне една от жените в живота на Рамзес е смятала, че заслужава титлата на Велика съпруга.

В гробница, под номер 51 в Долината на кралиците, е положена кралица на име Изида. Тя е декорирана с пера от лешояд, което е символ за майка на краля. Титлата "майка на краля" е била давана на кралицата, която е родила най-възрастния син, тоест претендента за трона.

Макар да не е изписано името й по стените на храма, изглежда Изида е била Великата съпруга на Рамзес Трети. Това означава, че в подходящия момент, тя е щяла да дари Рамзес с наследник. Но Изида не е била единствената жена, която е имала близък достъп до фараона. За поста на Велика съпруга е имало изключително оспорвана конкуренция.

Както всички други фараони, и Рамзес Трети е имал не една, а десетки жени. Те са живеели под строга охрана в харема, където са прекарвали времето си в очакване краля да ги посети.
Харемът е бил цяла институция. Това е било едно защитено място, където са били събрани заедно съпругите и децата на краля. Тази група е представлявала и социална, и административна единица. Разбира се, съществувала е и сексуалната функция.

Папирусите потвърждават, че между най-близките до Рамзес Трети е имало конфликти. В един от тях - който се оказва административен документ - са изброени хората от всяка ключова институция в египетската държава. Но две лица се открояват над всички останали. Първото от тях е жена на име Тие. Тя е единствената жена, упомената в списъка. От текста става ясно, че Тие е имала много висок статус. Малко по-късно, тя се появява отново, във връзка с човек на име Пентеварет. В откъса за него пише, че негова майка е точно Тие. Имената на Тие и Пентеварет не се срещат в нито един монумент, построен от Рамзес Трети. Тези загадъчни лица са били изличени от официалната история, но от папирусите става ясно, че те са били доста важни личности.

Високият статус на Тие си личи от името на Пентеварет. То означава "Синът на Великата майка". Великата майка явно се отнася за Тие и това свидетелства, че тя е била не само важна личност, но и може би една от съпругите на Рамзес Трети. А пък името "Синът на Великата майка" почти намеква, че в известен смисъл фараонът е бил манипулиран от нея по някакъв начин.

Да умре фараонът без да е назовал своя наследник е било равносилно на покана към силите на хаоса да нахлуят в Египет. Рамзес Трети трябвало да бъде решителен и недвусмислен. Според доказателствата, открити в един от неговите храмове в Тармак, фараонът е направил своя избор.

На изображение се вижда принц Рамзес, представен като най-възрастният оцелял син на краля. Затова и е бил обявен за наследник в последното десетилетие от царуването. В същото време си личи, че принцът е бил предводител на армията. Това не е било някаква титла без покритие. Той е бил вторият най-могъщ човек в страната след баща си.

Според записите, за наследник е бил обявен Рамзес Четвърти. Това значи, че неговата майка Изида е била Великата съпруга. Но доказателствата показват, че Рамзес Трети е имал няколко кралици.

За разлика от предишните фараони, изглежда той е позволил на няколко от съпругите си да станат еднакво могъщи. Сред тях е и загадъчната Тие, спомената в папирусите, чийто син е Пентеварет.
Проблемът с наследяването у египтяните е, че те не използвали системата, при която най-възрастният син автоматично се възкачвал на трона. При тях, това ставало със сина на най-важната кралица, но в случая с Рамзес Трети, той явно не избрал нито една от своите съпруги за водеща кралица. Тъй като въпросът оставал неизяснен, това довело до съперничество между жените в двора. Чрез своите монументи, Рамзес Трети искал да се представи пред света като силен и смел човек. Но всъщност, той се оказал слаб и нерешителен мъж, заобиколен от опасни жени. Навлизайки в последните години от царуването му, неговата несигурност около избора за наследник създала заговори и криза.

Пентеварет влязъл в тайно споразумение със своята майка Тие. А тя започнала да заговорничи с другите жени от харема за свалянето на техния повелител.

Тя планирала покушение срещу Рамзес Трети, след което синът й да заеме директно трона. Така че залозите били изключително големи.

Докато заговорът срещу него започнал да се оформя, вниманието на Рамзес Трети било съсредоточено другаде - да възхвалява името си и да си осигури вечна слава. С наближаването на тридесетата годишнина от царуването му, Рамзес Трети наредил цялата страна да се подготви за огромен фестивал в негова чест. Но работниците не били в настроение за празненства.

Недалеч от храма на Рамзес Трети в Мединет Хабу се намирал градът Дер Ел Медина - дом от стотици години на работници, които строяли гробниците на фараоните.

За тях, неговото царуване донесло единствено глад и бедност. През двадесет и деветата година от царуването на Рамзес Трети, работниците от Дер Ел Медина започнали да стачкуват. Това е било първата стачка в историята. Положението изглеждало сериозно. Нямало достатъчно храна, провизиите пристигали нередовно и сред хората се зародили вълнения. Тяхната общност била изцяло зависима от продоволствията, отпускани от държавата. Така че те вероятно са рискували страшно много, когато са се надигнали и са обявили, че са гладни и че нещо трябва да бъде направено по въпроса. Стачката и хаосът сред работниците се разпрострели чак до самия палат и елита на държавата.

Това е било нечувано събитие в историята на Египет. Но стачката била само видимият признак на много по-дълбоко заболяване.
Египет е била страна под обсада. Отвсякъде са я нападали нашественици. Това е довело до постепенно изчерпване. Изгубена била инерцията и започнали да се появяват зърнени проблеми. Въведени били дажби, което говори за широки икономически проблеми в страната. От друг документ става ясно, че тези проблеми предизвикали кризи във всички нива на египетското общество.

В текста пише, че работниците използвали стачката като форум, на който да повдигнат и други проблеми. Те имали предвид престъпления, извършени в името на фараона. Вероятно става дума за корупция, а това е в противоречие с основите на фараонската държава.

На този обезпокоителен фон, Рамзес Трети пристига в Тива за празненствата по своя юбилей. Но фараонът е обграден от проблеми, а и жените от неговия харем са оплетени в заговори.
Изглежда, една от жените, участваща в заговора, е изпращала тайни писма до своя брат, който е бил високопоставен воин в окупираната от Египет Нубия. Той й отговорил, че ако някой иска да завладее Тива, можело да се намерят хора, които били готови да подкрепят един заговор. А според папирусите, други хора в двора желаели да обърнат собствените магии на фараона срещу самия него.

Известни са имената на няколко от заговорниците. Един от тях е надзирател на свещеници. Всички те са били наясно с разрушителните магии. Има много теории за това, къде се е състоял следващият етап от заговора. Пиер Гранде е изследвал руините на кралския дворец и смята, че знае къде точно се е случило това.

Една единствена врата е била връзка между харема и външната част на двореца. Това определено е стратегическо място. Точно тук, на пазачите е трябвало да бъде попречено на всяка цена да изпълняват задълженията си. Само така заговорниците са можели да установят комуникации между вътрешната и външната част.
На конспираторите им е било известно, че в Мединет Хабу, Рамзес Трети отсядал в покоите на харема. Според папирусите, докато продължавали приготовленията за юбилея, заговорниците планирали начин, по който да убият фараона.

Има няколко текста, в които се споменава за използването на заклинания и отвари в заговора срещу фараона. Фестивалът бил идеалният момент за извършване на покушение срещу фараона. Заплануван е опит за убийството на Рамзес Трети. Това е било абсолютно светотатство спрямо възприетия ред в египетската държава.

Очевидно, фараонът е трябвало да загине в Тива. Имайки предвид фактите, ние говорим за заговор, за покушение, но причината не е обикновена проява на завист между кралските съпруги. Нещата стоят на много по-високо ниво. Това си е било истински държавен преврат.

Според папирусите, Тие - една от съпругите на Рамзес Трети - повела кампания от недрата на харема Рамзес Трети да бъде убит, наследникът Рамзес Четвърти да бъде отстранен и нейният син Пентеварет да бъде обявен за фараон. Първата част от заговора се увенчала с успех. Убийството на Рамзес Трети било осъществено и новината за смъртта му се разнесла из всички кътчета на Египет. Пентеварет можел да се възкачи на трона. Но това не се случило. Според записите, конспираторите се разделили след смъртта на фараона.

Заговорът се провалил, основно защото бил разкрит. А бил разкрит, защото сподвижниците на Изида - и бъдещият Рамзес Четвърти - вероятно са били предупредени, че се е мътило нещо срещу краля. Едно е сигурно - сподвижниците на Рамзес Четвърти са успели, защото в крайна сметка, той е наследил трона.
Пентеварет и останалите заговорници били арестувани. Всичко това ни е известно, тъй като голяма част от намерените папируси представлява документи, свързани с последвалия съдебен процес. Повечето от конспираторите са се простили с живота си. Били са осъдени на смърт. Включително и принц Пентеварет, който, както ясно си личи от папирусите, е бил принуден да се самоубие.

Още няколко души от неговата свита получават същата присъда. Други получават не чак толкова сурови наказания - отрязване на уши и носове. Слагането на край на заговора е трябвало да послужи като предупреждение, затова и присъдите са били жестоки.

Но какво е станало с главния конспиратор - Тие? Досега не е открита следа от гробница на Тие. Това показва, че нейната самоличност - даже нейното съществуване - е трябвало да бъдат тотално заличени. Така че тя също е била осъдена на смърт.
В папирусите се съдържа една последна изненада. Съдбата на съдиите, които провели процеса. Те са действали от името на фараона. Но според последния анализ, магистратите са били също толкова разядени от корупция, колкото и заговорниците, които съдели. Съдиите са наказани с отрязване на ушите и носовете, задето загърбили дадените им добри инструкции.
Самият заговор и броят на замесените в него хора говори за огромно недоволство, а също така за машинации и корупция сред държавните чиновници.

Новият фараон Рамзес Четвърти е трябвало бързо да наложи властта си. Той веднага подел кампания за прикриване на грешките на своя баща по време на царуването му, с което целял да възстанови доброто име на своя род.

Очевидно, Рамзес Четвърти е потушил заговора с желязна ръка. Той е бил длъжен да вдъхне на египетския елит лоялност към династията, която представлявал.

Макар Рамзес Четвърти да използвал огромна пропаганда, с която реабилитирал царуването на баща си и собственото си право да заема трона, Египет вече бил тръгнал по пътя на разрухата. Това е било началото на края за Египет, като велика международна сила и като страна, управлявана от една монархическа институция. Рамзес Трети определено е бил последният голям египетски фараон. Светът на фараоните се срутвал, наред с всичко, което те приемали за даденост векове наред.

Но благодарение на откриването на папирусите, ние знаем, че истинската история на Египет и фараоните не се намира върху огромните монументи.

Ако Тие беше успяла и синът й се бе възкачил на трона, тогава естествено всички следи как точно е станало това са щели да бъдат заличени. А ние щяхме да виждаме неговите изображения по монументите, докато прави жертвоприношения на баща си Рамзес Трети. Там щеше да пише, че той е бил избраният и Рамзес Трети лично му е предал властта, а майка му щеше да бъде изобразена като Велика съпруга. И това щеше да е останало за поколенията.