Робският остров

В Манхатън са открити тленни останки, на хора, чиито живот би накарал нюйоркчани да пренапишат историята си. Това са костите на роби африканци, с които търгували на времето. Те положили основите на този град. Това са костите на чернокожи, които в отчаян стремеж за свобода се сражавали и за двете страни по време на гражданската война. Това са костите на първите свободни чернокожи в Ню Йорк.

Ще научим за африканското гробище тук и за тъмната страна от историята на Ню Йорк.

Преди 300 години Ню Йорк бил малко колониално селище в южния край на остров Манхатън, което съществувало благодарение на труда на робите.

Районът, в който робите погребвали мъртъвците си, се намирал на брега на голямо езеро - влажно и изолирано място извън градките стени. Смята се, че едно време в гробищата e имало между десет и двайсет хиляди гроба. Днес от тях е останало само малка част.

Тези гробища са открити преди десет години, по време на строежа на офисна сграда. Археолозите работят неуморно, за да спасят останките от пълно унищожение, и попадат на хиляди артефакти - от прости фиби за коса до мъниста и сложни произведения на бижутерията. След края на разкопките човешките останки са преместени в университета Хауърд във Вашингтон.

Връзките на Ню Йорк с Африка датират от основаването на града в началото на 16-и век. Ппървите емигранти в Манхатън били не европейци, а африканци, оставени от холанците, които претендирали за тези земи.

Ню Йорк или Ню Амстердам, както го наричали холандците, бил построен с цел печалба. Холандска компания се установила тук, за да търгува с кожи. Но колонизирането на тази пустош било трудно и понеже европейците не осигурявали достатъчно работна ръка, холандците започвали да карат роби. Черните роби, работещи за холандските компании, получавали свободата си след 20 години. Като част от договора с компанията-наемник, те ставали свободни и ако са служили във войната срещу местното население до 1640-а година. След това им давали малко парче земя край Бауъри Роуд, която оставала за тях. Към личната си свобода те получавали и документ за собственост. Населението от свободни роби в Ню Амстердам било малко, но растяло непрекъснато. Те живеели с белите и отбелязвали заедно големите празници. Това не продължило дълго.

През 17-и век европейските държави се надпреварвали в разширяването на колониите си в Северна Америка. Испанците на юг, французите - на север, и англичаните - по източното крайбрежие. Когато през 1664 година избухва Англо-Холандската война, Ню Амстердам бил превзет от Кралския флот и градът паднал в ръцете на англичаните. Той бил преименуван на Ню Йорк. Новите собственици го присъединили към разрастващата се империя и започнали да търсят нови пазари на роби.

Истински бум във вноса на роби настъпил след пристигането на британците - когато Ню Йорк станал пристанищен град. С разрастването му търговията с роби се засилвала.

Животът на робите в Ню Йорк се различавал от живота им в Карибско море или в южните щати. В града съществуването им било кратко и безпощадно. Огромен брой роби се трудели в захарните плантации. При разрастването си Ню Йорк се нуждаел от все повече работна ръка. Но огромният внос на роби започнал да изнервя господарите им. Техният страх довел до кодекс на робите закони, които контролирали всеки аспект на живота им.

Робите издигнали църквата Свето Триединство, но не можели да бъдат погребвани там. Това станало след основаването на африканските гробища. По това време надеждата на робите, че християнството е път към свободата им, започнала да изчезва.

Законът от 1705 година разрешавал белите християни да притежават чернокожи роби - също християни. Последствията били разрушителни.

При холандците робите можели да спечелят свободата си, давали им парче земя и дори те се женели в християнските църкви. Но при англичаните робството било институционализирано и пътят към свободата бил затворен. Сред робите се надигнало негодувание и то довело до кървав бунт.

На 6-и април 1712 година, група непокорни роби се срещнали в овощна градина извън града. Начертали кръг с тебешир и влизали в кръга по двойки символ на кръвното им братство и обединението.

Същата вечер те опожарили няколко къщи в източната част на града. Издебнали господарите си от засада - докато те напускали горящите домове. Убивали ги с ножове, мечове и тояги. Ейдриън Хогландс издъхнал с прерязано гърло, Рут Шепърд умрял от удар с брадва. Уилям Аш бил с пронизано гърло. Убити били петима мъже и четири жени.

На другия ден войската от Ню Йорк и областта Уестчестър тръгнала след бунтовниците. Над 70 роби били заловени. 39 били осъдени за убийство.

След атаките царяла пълна истерия и обвиняемите повечето от които наистина били невинни не получили честна присъда. Двайсет и петима били осъдени на смърт. Двайсет от тях трябвало да умрат на бесилото. За останалите била предвидена особено жестока екзекуция. За убийството на Ейдриън Хоглънд, робът на име Робин трябвало да виси на вериги без храна и вода, докато издъхне. За съучастие в същото убийство робът Клаус трябвало да бъде разкъсан на колело за мъчения. Един човек бил бавно изпечен. Изгарянето на затворници е средновековна практика и атрибут на религиозна омраза.

Екзекуцията на робите станала близо до езерото. В мочурливата местност, известна като африканското гробище. Тук били погребани измъчените им тела. След смазания бунт, последствията за робите в Ню Йорк били ужасни.

Между 1730 и 1740 година из тропиците започнала поредица от заговори, бунтове и войни на роби. Ню Йорк бил в опасност. Ново въстание избухнало през март, 1741 година. Форт Джордж, щабът на британците в Ню Йорк, бил изгорен до основи. През следващите месеци палежите продължили. Жителите на града били ужасени от огъня. Разнесли се слухове, че робите искат да свалят губернатора.

Атаките не спирали и нюйорските власти били отчаяни. Започнали да наблюдават пристанищните кръчми. Човек на име Хюсън бил шеф на една от тях. Смятало се, че той подстрекавал робите, идващи в кръчмата. Карал ги да крадат и да му носят стоката.

Но властите подозирали Хюсън и в други неща. Мислели, че той е организатор на заговор за свалянето на правителството в Ню Йорк, но нямали доказателства.

Двама от редовните посетители били черен роб на има Сизър и бяла прислужница Пеги, които били любовници и се срещали тайно. Връзката им станало символ на свободата на черните и смесването на двете раси. Сизър водел двойнствен живот. Като роб работел при хлебар в града, но в свободното си време бил известен като Джон Гуен - шеф на група обирджии. В кръчмата живеела слугиня на име Мери Бъртън, която станала важен свидетел на обвинението срещу Пеги и Сизър.

Палежите в града продължили, напрежението нарастнало и властите преминали към действие. Били арестувани много хора, които били съдени наведнъж. Били екзекутирани общо 34 души, което послужило за укротяване на масите.

Мери Бъртън предала Сизър, Пеги и Хюсън. Те били арестувани за заговор срещу град Ню Йорк. Сизър бил осъден на смърт чрез обесване. Властите нямали доказателства, че Сизър, Пеги или Хюсън са организирали палежи. Но решили да послужат за назидание. От заловените 150 чернокожи, 18 били обесени и 13 изгорени на клада. На бесилото намерили смъртта си и четирима бели, включително Пеги и кръчмарят Хюсън.

Въпреки ужасът от 1741-ва година, вносът на черни роби продължил и повечето от тях, и мъже, и жени, се занимавали с домакинска работа. Но животът им не бил лек и доказателствата за тежък физически труд могат да се видят в намерените скелети от африканското гробище.

По това време, в края на 18-и век, половината домакинства в Ню Йорк разполагали с роби. Приемали ги за движима собственост без да зачитат желанията и страданието им. Надеждите за промяна угаснали и чак след35 години робите отново въстанали за свободата си.

През 1776 година започнала американската революция. Ню Йорк се оказал в центъра на действията, когато червените мундири, предани на крал Джордж III, повели битка срещу американските патриоти. Американските колонии искали да се освободят от британското господство. В Декларацията на независимостта, написана от бащите на младата нация, се говорело храбро за свободата и равенството на всички американци. На всички американци с изключение на робите.

От самото начало на революцията чернокожите били въвлечени в бойните действия. Британците им предлагали свобода, ако се бият за крал Джордж. В началото Джордж Уошингтън, водачът на Движението за независимост, не искал роби в армията си. Войната се проточила и възраженията на Уошингтън отстъпили пред належащата нужда от хора. Решението на Уошингтън да предложи свобода на сражаващите се роби е преломен момент във войната. Патриотите взели надмощие.

По време на бойните действия Ню Йорк е крепост на британците. Непосредствено до африканското гробище са построени казарми. Затова много войници - и черни и бели, са погребани тук.

Когато британците се изтеглят от Америка, взимат със себе си 4 000 роби и семействата им, за да започнат нов живот в Канада, Великобритания и Африка. Но това не е краят на американското робство, то е отменено едва след завършването на кървавата гражданска война.

Африканското гробище се използва до 1792 година. В началото на 19-и век то се загубва под основите на растящия град. Черните жители са изтласкани на север, в Харлем.

Сега е трудно да си представим, че световната финансова столица се е състояла от няколко колиби, оградени с колове, построени с робски труд. Но къде са паметниците на тези хора? На Уолстрийт има паметник на Джордж Уошингтън. Статуи на пионери красят сградата на Фондовата борса.

Изображения на холандци и индианци се виждат по известни сгради в града. Но никъде няма образи на хората, които са построили този град.

Скулптурът Франк Бендър проектира мемориал, посветен на погребаните в африканското гробище. Произведението му ще бъде изложено в сградата, под която са намерени костите, ще бъде основан и информационен център, който да напомня на бъдещите поколения какво е станало тук.

Намерените тленни останки ще бъдат погребани отново в дървени ковчези, изпратени от Гана. Те ще бъдат заровени зад сградата, където се намира частта от африканското гробище.

Откриването на африканското гробище промени представата за робството в Съединените щати. То показа, че робите са страдали не само на юг, но и на север. Не само в плантациите, но и в градовете.

То е причина афро-американската общност в Ню Йорк да разбере, че някои от тях са новопристигнали, но африканското присъствие датира от самото начало. Още преди да има Ню Йорк, на остров Манхатън работели африканци, които строили града и основите на американската икономика.