Седемте чудеса на индустриалният свят - фарът "Бер Рок"

На седемнайсет километра от шотландския бряг, под водната повърхност се спотайва опасен риф. През вековете тук са загинали много хора и по назъбените скали са се разбили много кораби. Рифът е познат като Бел Рок и името му навява страх.

Но един млад човек решава да опитоми коварния риф. Идеята му е да построи фар в морето...

Филмът е направен по дневниците на Робърт Стивънсън

Годината е 1800. Младият инженер Робърт Стивънсън отива при рифа, за да обмисли плановете си за фара. Той има само два часа преди прилива да залее рифа.

Той знае, че прави невъзможното. Никой не е строил фар върху скали, които са потопени във вода.

Нищо направено от човек не оцелява върху тези скали. Местни монаси издигат камбана, откъдето идва името Бел Рок, но след година и тя потъва в дълбините. Стивънсън е млад инженер, член на борда по северните фарове. На трийсет години той има успешна кариера. Израстнал е в бедност и е самоук.

Силната му религиозност му помага в амбициите да построи своя фар.

Началниците неохотно се съгласяват да разгледат проекта му, въпреки че не вярват, че на Бел Рок може да се направи фар.

Комисията не е убедена. Приемат идеята му за утопия. Повечето фарове тогава работят с въглища. През нощта шотландските брегове тънат в мрак. Хората умират, а рифът дебне новите си жертви. Но Стивънсън знае от собствен опит, че може да построи здрава каменна кула. Фар, който ще спаси живота на стотици хора. Той е свидетел на дръзкото творение построено от Джон Смийтън преди петдесет години.

Комисията отхвърля проекта на Стивънсън, но той не се отказва от него. Стивънсън прави експеримент, с който показва, че фарът му ще издържи на още по-бурно море от този на Смийтън.

Най-критичната част е извивката на основата на фара. Тя трябва да отклони удара нагоре. Ако изчисленията на Стивънсън са погрешни, фарът ще рухне.

Проектът на Стивънсън е замразен. Рифът Бел Рок продължава да взима жертви. До 1804-та година. Огромният Йорк, кораб с 64 оръдия се разбива в него. 500-членният му екипаж загива. Комисията по фаровете е принудена да действа. Тя търси помощта на прочутия инженер Джон Рени. Въпреки че той никога не е строил фар.

Стивънсън научава, че Рени изпълнява фукциите на консултант. Известният инженер контрира аргументите на Стивънсън за основата на фара.

През 1806-та година Парламентът разрешава на комисията да построи фар на рифа Бел Рок край източния бряг на Шотландия. Г-н Джон Рени е назначен за главен инженер на проекта, а г-н Робърт Стивънсън ще бъде негов помощник.

Мечтата на Стивънсън най-после е на път да се сбъдне, но Рени има решаващия глас. Той ще преправи структурата и ще промени дъгата в основата. Докато Рени обмисля плановете, Стивънсън наема зидари, дърводелци, ковачи и моряци всичко 60 души.

На 17-ти август 1807-ма година мъжете отплават към рифа. Ще останат там два месеца.

Скоро те откриват останки от корабокрушения през зимните месеци.

На обекта може да се работи само през спокойните летни месеци. Мъжете веднага започват работата с кирки. Налага се да се копае ръчно, не може да се използва барут, защото ще се повредят скалите. Работата е много тежка, инструментите се изхабяват бързо.

Подострянето на сечивата е изключително важно. Няма време за губене, скоро скалите ще се скрият под водата.

За Стивънсън високият морал и технологичният прогрес вървят ръка за ръка. Науката премахва суеверията и осветява чудните творения на Господ. През времето, когато скалата е скрита под водата, хората живеят на кораб, закотвен на около километър и половина оттам. Но плаването с лодка до строежа е доста рисковано. Работата по основите на фара започва. Стивънсън изобретява тази структура, която им позволява да живеят на скалата.

Работата е свързана с приливите и трябва да се работи докато скалите са открити. За целта се налага хората да работят и в неделя. Няколко души от екипа отказват. Те са убедени, че Господ ще ги накаже, ако работят в неговия ден. Божието възмездие ги връхлита на втори септември 1807-ма година. Въжето на едната лодка се къса и течението я отнася. Останалата лодка може да побере само половината от хората. Скоро скалата ще потъне четири метра под водата. Стивънсън записва в дневника си: Всичко премина при пълна тишина, нищо не може да заличи от паметта ми мълчаливата тържественост на този случай. Хората са спасени когато неочаквано се появява лодката за провизии. След дългия престой в морето, мъжете искат да завършат кулата на фара. Идва денят, в който монтират железния скелет. Поставянето на краката на фара е първият им голям успех след тежък едногодишен труд. Мъжете не вярват, че фарът на Стивънсън ще оцелее след зимните бури. А в неговото майсторство вярват още по-малко. През зимните месеци работата продължава на сушата. Шейсет каменоделци следват инструкциите на Стивънсън. Те трябва да издялат каменни блокове от абърдийнски гранит. Господа, моята светлина е най-силната, която е измислена досега. Ще използвам откритията на френския учен Аргон, заявява Стивънсън. Пресата идва, за да събере материали за напредъка на Стивънсън. Той използва рефлектори, пред които поставя бяло и червено стъкло. Няма по-ярка светлина от тази, смята Стивънсън. Тя не може да се сравни дори с фара в Едистън.

През пролетта Стивънсън и хората му се връщат на рифа. Скоро ще разберат дали скелета е пострадал от зимните бури. Той не е помръднал! Идва денят, когато трябва да започне пренасянето на каменните блокове. Конят Баси изтегля първия камък, който ще поставят при фара. Трябва да внимават много. Всеки блок се дяла с месеци и се поставя в точен ред. Ако пострада един камък, работата ще се забави, докато изработят нов. Рени идва на мястото за този важен случай. Постройката на фара е готова и чака одобрението му. На фара могат да се подслонят 15 души. Страдащите от морска болест първи ще се възползват от уюта на новия дом. Отдолу има склад за провизии, а отгоре малък кабинет. Тази вечер Стивънсън закарва скептичния и болен Рени на сушата. Той смята, че стените няма да издържат на напора на вятъра. Мъжете могат да се подслонят и сега се чувстват безопасно на скалния риф. Фарът се строи от две години и до този момент са поставени само три реда камъни. Стивънсън изостава с работата, но лошото време го кара да се върне на сушата. Той е принуден да почива през зимата и няма търпение да продължи работата. Но проблемите на Стивънсън тепърва започват. Времето се влошава. Но, непоклатимият фар връща вярата на работниците в Стивънсън. Сега всички са съгласни да работят в неделя. Работата напредва, извивката в основата се прави по указанията на Рени. С цел да спрат посещенията на главния инженер, Стивънсън му пише дълга поредица от писма, с които иска всякакви съвети. За него няма маловажни неща. Какъв да е мажунът за прозорци, какви да са бравите на вратите. Рени отговаря на всичките 82 писма с еднакво дълги отговори. Отговори, които Стивънсън игнорира. На 22-ри август Стивънсън закрива сезона след рязко влошаване на времето. През зимата вярата на Стивънсън е подложена на най-голямото изпитание. През януари синовете му умират от магарешка кашлица. Две седмици след тях умира и дъщеря му Джанет.

Фарът на Стивънсън завладява умовете на хората. Много хора отиват на място, за да видят големия строеж. Строежът се издига на трийсет и три метра от земята. В края на лятото изпращат последния каменен блок. Конят Баси пренася сам всички две хиляди и петстотин блока. Идва буря. Това е най-силната буря, която удря рифа. Хората се подслоняват във фара. Вътре виждат, че един от тях липсва. Бурята бушува седем часа преди те да започнат търсенето. Никога не откриват тялото на Чарлз Хендерсън... Денят най-сетне идва. Стивънсън и хората му наблюдават запалването на двайсет и четирите големи фенера. Фарът е завършен. И денем Господ им показваше пътя с облак що пълзеше пред тях, а нощем им даваше светлина от огнен стълб. Тези дни чета отзиви за изказванията на г-н Стивънсън в единбургските вестници. Имам впечатлението, че той се смята за автор на фара Бел Рок. Ако не е послушал указанията ми за извивката при основата, от фара ще остане купчина камъни, коментира Джон Рени. Спорът за това чий е истинския проект на фара Бел Рок продължава с години. Но никой не спори кой го е построил. Стивънсън спазва обещанието си и един от неговите работници на име Уишърт е назначен да се грижи за фара. Робърт Стивънсън построява още много фарове и поставя началото на династия от инженери. Трима негови синове, двама внуци и един правнук стават строители на фарове. Днес фарът Бел Рок все още се издига над водата. Най-старият фар построен в морето. Той опитоми чудовището Бел Рок.