Сестрите Бронте: изчезнали като сън

До 1844-та година семейство Бронте преживяло много изпитания и премеждия, но те нямали представа за трагедията, която предстояла. Емили Бронте се завърнала от Брюксел. На нея й харесвало да си бъде у дома, където прекарвала часове из пустошта в създаване на поезия. Но другите от семейството били неспокойни...

В Торп Грийн, Брануел игнорирал подозренията, които го обгръщали и продължавал връзката си с госпожа Робинсън. Съпругът й се разболял и тя намеквала, че скоро може да е свободна отново да се омъжи. Ан Бронте, която била гувернантка при Робинсън, напуснала работата си, отвратена от поведението им. Страсти се развихряли и в училището на Еже в Брюксел. Шарлот изпитала страховито унижение, когато любовта й към мосю Еже била разкрита от съпругата му.

Патрик Бронте ослепявал. На преклонна възраст, той поглеждал с тъга назад към трудните моменти.
Ан запазила тайната на Брануел от баща си. Когато се върнала, двете с Емили се оттеглили в убежището на своя детски свят Гондал. Там измисляли нови приключения за своите войници-герои.

Шарлот се върнала в къщи с разбито сърце и се посветила на плана си да основе училище в техния дом. Тя мечтаела да получи писмо от мосю Еже и пристигането на Брануел само увеличило болката й.

Робинсън го уволнил. Брануел решава да напише роман, с който да припечели малко пари за семейството си.
Любовният триъгълник заема централно място в романа на Брануел. В Неспокойните в покой, той преработва един разказ от детството за своя герой, дука на Северна Ангрия. Това била любовна история, в която героят изживява мечтата на автора си да бъде заедно със своята любовница. Шарлот знаела, че техният болен баща не може да ги издържа вечно. Рекламите на училището на сестрите Бронте не привлекли ученици. Ако не успеели да намерят някакъв начин да изкарат пари, ги грозяла перспективата отново да станат гувернантки...

Един ден, случайно тя попада на тетрадка с поезия, написана с почерка на сестра й Емили. Това били поеми от нейната измислена земя Гондал и не приличали на обичайната поезия, писана от жените. Те били изразителни и живи, с див ритъм. Спорът продължил с дни, докато Емили неохотно се съгласила да публикува поемите, но само при условието, че Шарлот и Ан също ще публикуват своите, както и че ще използват псевдоними...
Изолиран от сестрите си, Брануел се обърнал към своя стар приятел Джон Браун...

Патрик се затруднявал да изпълнява задълженията си на пастор и да изхранва домочадието си... Той нямал представа, че дъщерите му смятали да изкарват пари с писане, както и че първата им книга вече била публикувана. Вестниците се интересували повече от самоличността на загадъчните братя Бел, отколкото от произведението. От книгата им били продадени две бройки. А мечтите на техния брат бързо гаснели.

Решена да напише нещо, което ще се продава, Шарлот изоставила фантастичните теми от детството и направила първия си опит да създаде роман, базиран на реалния живот. Моята история ще се казва "Професорът". Разказва се за млад мъж, който започва работа като учител в Брюксел. Той се труди усилено и се наслаждава само на умерена доза щастие, решава Шарлот. Романът бил написан от мъжка гледна точка. Затова звучал изкуствено.

Обаче сестрите й писали от сърце. Романът на Ан звучал достоверно, защото се базирал на собствения й нещастен опит. Но Емили не можела или не искала да изостави темите и героите от своя измислен свят Гондал. Тя просто прехвърлила една страшна детска история за страст и отмъщение на фона на съвременния Йоркшир. Моят роман се нарича "Брулени хълмове"..., решава Емили. Докато сестрите му били заети със своите романи, дългоочаквана новина най-накрая извадила Брануел от депресията. Робинсън умрял. Брануел живеел с надеждата, че скоро ще бъде съпруг на дамата, която обича най-силно на света.

Само два месеца били достатъчни на сестрите да завършат романите си. Те ги изпратили с нова надежда за слава и богатства. Изненадваща покана, донесена от кочияша на госпожа Робинсън докарала Брануел до екстаз. Кочияшът обаче му казал, че в завещанието на Робинсън пишело, че ако жена му отново се срещне с Брануел, нямало да наследи нищо. По-късно разбрал, че това било лъжа. Съпругът й не бил написал подобно нещо. Госпожа Робинсън си го измислила. Веднага след това тя се омъжила за някакъв неин богат роднина. А Брануел бил съкрушен. За да успокои съвестта си или да купи мълчанието му, госпожа Робинсън продължила да изпраща пари на Брануел. Той ги харчел всичките за пиене, което отслабило вече крехкото му здраве. Сестрите изгубили търпение.

Надеждите на Шарлот за техните романи били попарени. Накрая, един безскрупулен издател на име Томас Котли Нюби предложил да ги отпечата на техни разноски. Поискал им 50 лири - близо 2 000 на днешно време. Емили и Ан се съгласили, но Шарлот опаковала своя ръкопис за седми път и го изпратила на "Смит Елдър и компания". Шарлот решава двете с Емили да отидат в Манчестър и да открият очен хирург, който да извърши новата и деликатна операция по възвръщане на зрението на баща им. Операцията на пердето на окото на Патрик била извършена преди изобретяването на обезболяващите. Старият човек изтърпял 15 минути убийствена болка, докато махнат цялата леща на окото му. След това мъчение, на Патрик му заповядали да лежи цял месец, за да избегне кървенето. Шарлот станала негова медицинска сестра.

Но докато Патрик се молел безмълвно за връщането на зрението си, тя се чудела какво да прави през това време. Имах силен зъбобол. Не можех нито да ям, нито да спя. Взех молив и хартия и потърсих спасение в писането. Измислих си едно сираче и я кръстих Джейн Еър. Тя стана гувернантка и се влюби в своя работодател господин Рочестър, разказва Шарлот. В "Джейн Еър", тя изляла цялата си насъбрана страст, която измъчвала душата й четири години. Рочестър бил женен, също като мосю Еже. Но за разлика от Шарлот, любовта на Джейн Еър била споделена. Джейн бяга от изкушението на любовта си към женен мъж. След завръщането си, тя открива, че той е ослепен от пожар, при който загинала жена му. Двамата най-накрая били свободни да се оженят.

По Божията милост и умението на хирурга, след цяла година пълна слепота, вече можех да чета и пиша и да се оправям без водач. Възстановяването на зрението ми беше чудо. И се молех за ново - да се избави сина ми от мъченията, пише Патрик. Докато Брануел страдал по госпожа Робинсън, Шарлот с ужас научила слуха, че Артър Бел Никълс чезнел по нея. Но, тя била по-загрижена за своя измислен романс: "Смит Елдър" отхвърлиха "Професорът", но ми описаха грешките и достойнствата толкова учтиво и любезно, че изпитах повече удоволствие от отказа им, отколкото ако бяха приели без да му мислят. Те казаха, че "една нова творба в три тома, ще бъде разгледана внимателно". Ще им изпратя "Джейн Еър".

"Джейн Еър" е публикувана на 19 октомври 1847 година и веднага е посрещната с одобрение. Въпреки, или по-скоро заради смесените отзиви, "Джейн Еър" била успешна и бързо отпечатали втори тираж. Прочутият писател Уилям Текери не пестял хвалбите си. Използвайки успеха на единия от "братята" Бел, издателят на Емили и Ан Томас Котли Нюби най-накрая отпечатал "Брулени хълмове" и "Агнес Грей". Насилието и поквареността в "Брулени хълмове" предизвикали сензация. Шарлот била наранена от атаките на критиците срещу сестра й, но Емили не им обръщала внимание. За радост на своя издател, тя започнала да пише втори роман. Ан също започнала нов роман, "Обитателят на Уайлд Фел Хол" - история, породена от нейния ужас от незаконната връзка и алкохолизма на Брануел. Това бил мрачен разказ, описващ разрушителните ефекти на алкохола и лошия морал върху младите, както и усилията на една добра жена да защити сина си.

Междувременно, Томас Котли Нюби се опитал да продаде "Обитателят на Уайлд Фел Хол" на американски издател, с твърдението, че бил от автора на "Джейн Еър". Шарлот решава, че трябва веднага да отиде в Лондон и да докаже на своя издател, че няма нищо общо с измамата на Нюби. На 8-ми юли 1848-ма година, Шарлот и Ан се появили в лондонския офис на Джордж Смит. Казвам се Шарлот Бронте. Вие ме познавате като Кърър Бел. А това е сестра ми Ан, Актън Бел. Ако искате доказателства за самоличността ми, ще разпознаете това писмо, което ми изпратихте миналата седмица, заявява Шарлот. Кореспонденцията на Шарлот с Джордж Смит поела по нов път и чрез писмата си двамата започнали да се влюбват... А надеждите на Брануел за щастие отдавна се били изпарили. На 23-ти септември 1848-ма година, той отишъл до Хауарт за последен път. Брануел бил болен от туберкулоза и скоро починал. Името на Брануел било добавено към надгробната плоча на фамилията Бронте. Под тези на майката и сестрите, които изгубил като дете. Туберкулозата продължила безмилостно да вилнее из семейството. Когато Емили се разболяла, сестрите знаели, че тя може да се възстанови само по чудо, но намирали забавления в спекулациите на критиците относно братята Бел: "Братята Бел са грубияни и профани. Елис Бел е мъж с необикновен талант, но твърдоглав, брутален и мрачен. Актън Бел се отдава на необичайно груб език и възмутителни сцени, повечето от които свързани с животинското у нас. Въплъщение на бруталността. Дами не би трябвало да го четат. Дяволски танци и вълчи вой..." На 19-ти декември 1848-ма, три месеца след смъртта на Брануел, почина и моята скъпа сестра Емили, пише Шарлот. Седмици след смъртта на Емили, Ан също се разболя от туберкулоза. Мислех си, че сърцето ми ще се пръсне от болка. Ужасът ми бе неописуем.

Простете, че се натрапвам, но помислих, че ще искате да видите това. Никълс носи последния брой на списанието Блакуд, в който са публикували новата поема на някой си Актън Бел. Последната молба на Ан към Шарлот е да я заведе в Скарбъро. Искам отново да видя морето. Имам толкова щастливи спомени, когато бях там като гувернантка. Това ще ми помогне повече от всички тези лекарства, убедена е Ан.

Ан почина четири дни, след като пристигнахме в Скарбъро. Погребах я там, в Скарбъро. Тя почива в гробището на църквата Света Мария, която гледа от върха към морето, разказва Шарлот. Само за девет месеца, Патрик Бронте изгубил още три от обичните си деца. "Скъпи господин Смит, ако някой пророк ми беше казал какво ще бъде положението през юни 1849, бих си помислила, че такова нещо е непоносимо. Брануел, Емили и Ан изчезнаха като сън. Точно както Мария и Елизабет преди 20 години. Сега татко има само мен - най-слабото, най-малко обещаващото от шестте му деца. Туберкулозата му отне другите пет, но аз все още имам сили да водя битката на живота. Трудът е единственото лечение за тъгата, пише Шарлот.

Тя открила успокоение в писането на своя нов роман "Шърли". Реших да я поканя в Лондон. Мислех, че смяната на обстановката ще повдигне духа й. Освен това, жена с нейния талант не трябваше да остава скрита. Знаех, че господин Текери и госпожа Гаскъл искат да се запознаят с новата звезда на литературната сцена. Разкриването на истинската самоличност на Кърър Бел щеше да бъде пропускът на Шарлот Бронте във висшето общество, разказва Смит.

Има някаква буйна честност у Шарлот Бронте. Бях развълнуван от малкото й треперещо тяло, малките й ръце и големите й искрени очи, споделя Текери. Тя изглежда семпло, но истински, макар да е огорчена. Чудя се как е успяла да запази сърцето си живо по време на своя тъжен живот, пише госпожа Гаскъл. Постепенно, светът научил истината за загадъчния Кърър Бел. Дъщерята на провинциалния пастор, която бе мечтала за слава от детството си, най-накрая бе успяла.

Бащата на Шарлот с гордост изпращал копия от книгите й на роднините си в Ирландия. Освен това започнал да се надява, че приятелството на известната му дъщеря с Джордж Смит може да прерасне в брак. Шедьовърът на Емили "Брулени хълмове" можело да не бъде единственият й дар за поколенията. Нейният издател Томас Нюби все още очаквал ръкописа на втория й роман: "Уважаеми Елис Бел, имам удоволствието да направя подготовката за вашия следващ роман. Имате пълно право да не го показвате на света, преди да сте напълно доволни от него. Ще се радвам да го получа, когато му дойде времето. Не можех да понеса критиците отново да нападнат образа на Емили. Предпочитах да умра, отколкото да им го позволя..., решава Шарлот. Съдържанието на втория роман на Емили ще остане една от най-големите литературни загадки. Светът може само да спекулира какво би сътворил нейния необичаен талант и какви са истинските причини за изчезването на ръкописа. "Валет", четвъртият роман на Шарлот, вървял към завършване. Това била любовна история с неочакван край...

В същото време Бел Никълс предлага брак на Шарлот. Патрик не е съгласен да даде ръката на дъщеря си на Никълс. Бащата, също като Шарлот, продължавал да таи надежди, че някой ден тя може да се омъжи за Джордж Смит, чиито писма носели такава утеха. Но, Джордж Смит щял да се жени за дъщерята на богат търговец на вино. Шарлот погледнала с нови очи на връзката, предложена й от помощника на нейния баща. Патрик заявил, че здравето не му позволява да присъства на сватбата. Без нито един член на семейството на Шарлот, церемонията била семпла - също като тази на Джейн Еър.

Известната вече писателка открила нови удоволствия в живота на съпруга на пастор и охотно загърбила писането. Тя очаквала дете. Когато започна да й прилошава, решихме, че е временно. Но тя не задържаше нищо в стомаха си - нито бульон, нито слаб чай, разказва Марта. Страданията ми са огромни, нощите ми - неописуеми. Болка без секунда отдих. Сърцето ми тъгува за моя съпруг. Той е толкова нежен, толкова търпелив. Няма да умра, Бог няма да ни раздели, точно когато сме толкова щастливи, споделя Шарлот. Тя избегнала туберкулозата, но хроничното сутрешно неразположение от бременността изцедило силите й.

На погребението на Шарлот, църквата била препълнена. Почит отдавали всички, които я познавали, и онези, които били чели и обичали нейните книги. Известният поет Матю Арнолс написал в нейна чест поема, която баща й ценял високо до края на живота си... Покрий със рози гроба на напусналите ни. Рано пое тя към страната на мълчанието. И остави своите лаври да изсъхнат. Животът й бе кратък, но удвоен от съдбата.