Сестрите Бронте: мечта за криле

През 1834 г. трите дъщери на йоркширски пастор позирали за свой портрет. Рисувал ги техният брат. Картината е уникално свидетелство за най-известните сестри в света на литературата. Шарлот, която ни даде "Джейн Еър". Ан, която написа "Обитателят на Уайлд Фел Хол". И Емили, авторката на "Брулени хълмове". Книги, които моментално превзеха света и останаха сред най-обичаните произведения на английски език.

Основното влияние в техния живот е баща им Патрик, който оформил съзнанията им и споделил триумфите им, но освен това доживял да види трагичните им кончини... Това е необичайната история на злочестите, но талантливи сестри Бронте.

Това е необичайната история на злочестите, но талантливи сестри Бронте.

В покрайнините на Хауарт Мур, точно на запад от Йоркшир, се намира църквата Хауарт. До нейния двор се издига тиха сива къща, която е била дом за семейство Бронте. Този пейзаж бил мястото, където се оформили техните емоционални и съзидателни характери. Патрик Бронте довежда своето семейство в Хауарт в студен февруарски ден през 1820-та година. Съпругата му Мария, шестте деца и цялата покъщнина пътували с взета под наем каруца. Най-голямото дете, също Мария, било на шест години. После следвали Елизабет, Шарлот, Брануел - единственото момче, Емили... и бебето Ан, което било само на един месец. Патрик Бронте бил ученият син на беден ирландски фермер. Той спечелил стипендия в Кембридж и станал свещеник. Семейството не било заможно и това била най-голямата къща, в която някога били живели... Децата били очаровани от всичко и моментално се влюбили в новия си дом. Най-много го харесала Емили.

Дори като пораснала, Емили често изпитвала носталгия, когато й се налагало да бъде далеч от дома. Затова изливала чувствата си в своята поезия...

В произведенията си, Бронте описват Хауарт като романтично полско селце. Всъщност той е бил мрачен град с фабрики, точно в духа на индустриалната революция, който си плащал цената за прогреса. Когато Бронте пристигнали там, главният водоизточник на града бил толкова замърсен, че дори добитъкът отказвал да пие от него. Болестите и бедността били причина за смъртта на половината деца в града преди да са навършили 6 години. А средната продължителност на живота била 25 години.

Забързан да спасява души, Патрик Бронте редовно кръщавал цели семейства, на групи до 30 човека.

Но той се вълнувал не само от тяхното духовно благополучие. Патрик неуморно се борел за подобряване на условията на живот, които представлявали заплаха за неговата нуждаеща се енория.

Въпреки неговата отдаденост към паството, в града имало хора, които смятали новия ирландски пастор за леко ексцентричен. Зад високите дворни стени, Патрик и Мария криели своите деца от бедността на града. Те били отдадени на младото си семейство... Любовта им била взаимна. По време на ухажването и брака им, Патрик написал и публикувал няколко поеми, посветени на съпругата си.

Нашият брак беше щастлив, но твърде кратък... Само няколко седмици след пристигането ни тук, моята скъпа съпруга Мария се разболя тежко, разказва Патрик.
Сестра й Елизабет отишла да я гледа.
Тя страда цели 7 месеца. След това си отиде, ако не триумфално, то поне спокойно. А аз останах странник в чужда земя с шест деца без майка, споделя Патрик.

Малката Мария и Елизабет се грижели за по-невръстните деца, но тази загуба щяла да ги преследва до края на живота им. Темата за изгубената майка станала често явление в романите на Шарлот. Когато пораснала, тя се мъчела да си спомни образа на майката, която познавала толкова за кратко. Сестрата на Мария, позната на фамилията като леля Брануел, останала да помага с децата, но й липсвала топлината на родния й Пензънс. За всеобщо забавление, тя непрекъснато носела зимните си обувки в къщата, за да предпазва краката си от студения каменен под... Патрик бил практичен човек. Той знаел, че леля Брануел иска да си отиде у дома и затова имал нужда от жена, която да помага в домакинството. За няколко месеца след смъртта на Мария, той предложил брак на цели три жени, но всички му отказали. Очевидно, беден пастор с шест деца не бил добра партия. За съжаление, не беше воля Божия да се оженя отново. Затова съм решил да отгледам колкото мога по-добре малкото си ято, разказва Патрик. Воден от страстната си вяра в силата на учението, той превърнал детската стая в училище. И създал собствени неконвенционални методи за своите талантливи деца. От самото начало, Патрик бил убеден, че на Брануел му предстояло славно бъдеще. Неговите планове за момичетата били далеч по-земни. От Брануел ще излезе добър учен. Но трябва да измисля как да науча момичетата на нещо полезно - да станат учителки или гувернантки. Ако почина, тази къща ще бъде върната на църквата и те няма да наследят нищо. Затова го приех като знак от провидението, когато видях обявата на ново училище за момичета на бедни духовници. Таксата му беше само 14 лири на година, разказва Патрик.Но евтиното образование си имало своите лоши страни, както скоро открили Мария, Елизабет, Шарлот и Емили. Те пристигнали в Училището за дъщери на духовници в Коуън Бридж, само на 80 километра от Хауарт. Шарлот в последствие обезсмъртява техните преживявания в романа си "Джейн Еър". Когато написах "Джейн Еър" и изпратих осиротялата героиня без пукната пара в училището Лоу Уд, историята беше взета от живота. Аз използвах собствените си злочести спомени от дните ни в Училището за дъщери на духовници. Спяхме в неотоплени стаи и ставахме призори за час и половина молитва, преди закуската от прегоряла овесена каша. Храната беше отвратителна, а учителките безмилостни, споделя Шарлот. Джейн Еър търси утеха в приятелството си с друга ученичка, която нарекох Хелън Бърнс. Историята на Хелън Бърнс е историята на моята сестра Мария. Тя пострада толкова много от строгостта на една от учителките. Патрик Бронте създал у дъщерите си дух, който не можел да бъде пречупен. Но както измислената Хелън Бърнс, Мария и Елизабет не били достатъчно силни физически, за да преживеят тази брутална система. Система, създадена да унижава и усмирява. Нямах представа... Отслабени от изстраданите лишения, първо Мария се разболя, а след това и Елизабет... Туберкулоза. Прибрах ги у дома, веднага щом научих... но до няколко седмици те починаха... Нашата тъга никога не отмина. По-малките ми деца изгубиха още две майки. Тази загуба беляза сина ми Брануел за цял живот, разказва Патрик. Нищо чудно, че смъртта играе толкова голяма роля в по-късните произведения на сестрите Бронте. Техните поеми и романи са пълни със сирачета, борещи се за оцеляване без майчина помощ... Сега Шарлот беше най-голямата, макар да бе най-дребна по ръст. Горкото дете даваше всичко от себе си, добавя Патрик. Той наел нова слугиня - Таби Акройд, волева местна жена, която останала вярна на семейството повече от 30 години.

Тъмните вечери без свещи водят до създаването на "Островитяните" истории, които продължихме да разказваме четири години. Споделяхме героите си и добавяхме към сюжетите на другите. Резултатът беше един прекрасен измислен свят, разказва Шарлот. Патрик е убеден, че Таби Акройд е отговорна за непростимото увлечение на децата му към свръхестественото. Зловещите истории, които разказвала Таби омайвали децата и оставили трайна следа върху техните произведения: Но плачът на детето пробудило неговата бедна мъртва майка и тя се надигнала от гроба. Провлачвайки мъртвите си крайници, тя се насочила към къщата. В романа на Емили "Брулени хълмове", духът на мъртвата Кати се явява на господин Локуд. Децата изпълнявали своя нощен ритуал да обикалят около масата, потънали в собствените си светове. Те живеели изолирани от необразованите селски деца и имали малко контакти с простолюдието. Техни другари били поемите на Байрон, "Приказките от 1001 нощ", романите на Уолтър Скот и любимото им списание Блакуд. Но татко се погрижи да познаваме добре и истинския свят. В къщата винаги имаше книги и вестници. Всеки ден четяхме заедно политика, география, история, спомня си Шарлот. Пустошта се превърнала в поле на техните измислени приключения и станала втори дом за децата. Те поглъщали всичко, на което ги учел баща им, и го включвали във фантазиите си. Но тяхното игрище можело да бъде опасно място. Потоп от кал, торф и вода с височина два метра се понесъл през долината към Хауарт Мур. Това преживяване оказало дълбоко влияние върху младите Бронте, които били възпитани да вярват, че краят на света може да настъпи всеки момент... Патрик Бронте бил известен като страстен и харизматичен проповедник. Но в къщи, той бил нежен и внимателен, и купувал подаръци, с които радвал децата си. Войничетата, които Патрик подарява на Брануел за един от рождените му дни, били живи във въображението на децата и вдъхновили стотици приключенски истории, развиващи се в измислените земи Ангрия и Гондал. Разказите били изпълнени с битки, политика и революции... Ангрия и Гондал се превърнали в завършен свят на аристократически интриги, където враждуващи фракции се боричкали за власт... Йоркширските поляни станали обширни савани, заобиколени от палмови горички и облени от тропическа светлина. Децата си направили писци от птичи пера и пишели с мънички букви, които приличали на напечатани. Хартията била толкова скъпа, че те нарязвали тапети и стари торби от захар, след което пришивали листите в миниатюрни книги.

Те наричат детската си страст към писането "драскаческа мания". Отначало, тези фантазии били защита срещу объркания външен свят и убежище от тъгата и изолацията. Но с порастването на децата, тяхната обсебеност от въображаемите магически земи хвърлила сянка върху живота им... Постепенно, двата въображаеми свята били разделени. Емили и Ан се съсредоточили върху Гондал, а Шарлот и Брануел били обсебени от Ангрия. Един от техните герои бил Пърси Ърл от Северна Ангрия, който се превърнал в алтер его на Брануел. Заморна бил героят на Шарлот, въображаем син на нейния любимец дук Уелингтън. Той бил красив и имал много любовници, сред които била и прекрасната слугиня Мина Лаури. Населението на Ангрия станало също толкова живо за Шарлот, колкото и семейството й. Но Заморна и Мина Лаури не се притеснявали от законите на обществото. Те живеели в свят, където страстта се вихрела свободно, а порокът често триумфирал над добродетелта. Байроновият Заморна с неговото съмнително минало и незаконно дете се появява в романа на Шарлот "Джейн Еър" като ослепителния господин Рочестър. Гондал на Емили и Ан бил не толкова екзотичен колкото Ангрия, но не по-малко обсебващ. Този период на съзидателност помогнал на децата да преодолеят смъртта на по-възрастните им сестри. Но настъпил момент за Патрик да търси ново училище за момичетата. Шарлот заминава първа. Макар че едва успявал да си позволи таксата, Патрик избрал училището за млади дами Роухед, намиращо се на 30 километра от Хауарт. Другите момичета в училището смятат Шарлот за странна. Зрението ми беше толкова слабо, че не ме пускаха да играя с тях, затова седях под едно дърво и пишех. "Разбудена от вечна дрямка". Една вечер реших да им разкажа една от историите на Таби. "Мъртвите се надигнали и напуснали гробовете си". Оттогава, това се превърна в ритуал преди лягане... "Кучетата виеха в двора". Горката Елън Нъси. Много се плашеше, но стана най-добрата ми приятелка. Двете си пишехме до края на живота ни. "Когато мащехата видяла, че злото й отношение към децата е пробудило духа на майка им, тя изплакала от ужас и се заклела, че ще храни и къпе децата".

Шарлот била отлична ученичка... Тя става учителка в училището. Това позволило на Емили и Ан да учат безплатно - напълно задоволителна ситуация. Но Шарлот мразела да преподава в Роухед. Макар вече да била на 19, тя отново се скрила в своя измислен свят, където създавала нови приключения за чувствения Заморна. За разлика от Шарлот, Емили била болезнено срамежлива пред хората. Тя притежавала свободен дух, който изпитвал страстна любов към природата... По времето на нейния кратък опит да преподава в училище, наречено Лоу Хил, тя казала на ученичките си, че предпочита уличните кучета пред която и да е от тях. Още с настъпването на ваканциите, младите Бронте се прибирали бързо у дома. Близостта от детството между Шарлот и Брануел винаги била изпъстрена със съперничество. Това се увеличило с порастването им. Шарлот се подиграла на амбициите на Брануел, като създала негова карикатура и я нарекла Бенджамин Патрик Уигинс. Шарлот отчаяно търсела мнението на специалист и изпращала поемите си до най-великите писатели на своето време. Техните отговори не винаги й харесвали. По мнението на нашият придворен поет, литературата не може и не трябва да бъде работа за жената. "Вие, която толкова силно желаете да бъдете позната като поетеса, трябва да пишете само в името на поезията, а не за да станете известна или да си изкарвате хляба." Шарлот поне получавала отговори. Брануел също изгарял от желание да публикува поемите си, но писмата му оставали без последствия. Най-добрият приятел на Брануел бил клисарят на баща му Джон Браун. Двамата прекарвали часове в кръчмата "Блек Бул", където говорели за амбициите на Брануел. Ан решила, че трябва да си намери работа, затова станала гувернантка в семейство Инграм в Блейк Хол. Както скоро открила, животът на гувернантките през 19-ти век не бил никак щастлив. Ан използвала опита си у семейство Инграм в своя роман "Агнес Грей", където описва млада гувернантка, която не може нито да контролира поверените й деца, нито да спечели уважението на работодателите си. В по-късните години, Шарлот си припомнила колко трудни са били първите им срещи с външния свят: Ан водеше нещастен живот в Блейк Хол. Опитът на Брануел да стане портретист в Брадфорд също не се оказа успеха, на който се надявахме. Той си създаде широк кръг артистични приятели и скоро започна да изпитва финансови притеснения. Той се съгласи да нарисува хазяйката си госпожа Кърби като част от плащането на наема... По незнайна причина, тя не беше особено доволна от резултата. Кариерата на горкия Брануел като портретист приключи и той се завърна у дома. Аз също не се справих много по-добре, когато поработих като гувернантка. Нямах нито миг уединение, нито време да пиша или да мисля. Даже нямах време да отговоря на едно неочаквано писмо.

"Скъпа госпожице Бронте, изпитвам голямо уважение към вас и имам нужда от жена, която да се грижи за моите ученици. За мен ще бъде чест, ако приемете да бъдете тази жена. Хенри Нъси." Хенри Нъси бил брат на Елън, приятелката на Шарлот. Той бил заможен свещеник и й предложил изход от мизерния живот. Но тя отказва на предложението му. Брануел, както самият той признал пред Джон Браун, изпитвал по-малко скрупули в отношенията си с противоположния пол. Носели се слухове, че Брануел прелъстил една слугиня, която родила дете от него, но то починало като бебе. Баща му би изпитал ужас... Той беше освободен от поста, но същото се случи и госпожица Ан. Госпожица Шарлот и госпожица Емили напуснаха работите си и горкият свещеник отново се оказа с пълно гнездо. Старата Таби Акройд трябваше да работи по-леко заради краката си. Тогава моята Марта започна да работи в тяхната къща. Тя беше едва на 10 години. По едно време мислехме, че новият помощник Уили Уайтмън май си пада по госпожица Ан и тя по него... Вероятно е имала надежди, кой знае какво са мислели сестрите й. Но често я виждах с госпожица Емили. Двете много си говореха - по онзи начин, по който го правят жените, разказва клисарят Джон. Ан и Емили се интересували повече от своите саги за Грондал, отколкото от възможността за любовен романс или някаква истинска работа. Парите не достигали и на Патрик му се струвало, че всичките му деца били изгубили връзката си с реалността. За изненада на семейството, първи си намерил работа Брануел. Чрез приятели, с които се запознал в Брадфорд, той бил нает в новата железница в Соби Бридж. В началото на 19-ти век, изграждането на железопътна линия било огромно и вълнуващо начинание, дори за един амбициозен млад поет и художник. Сега натискът да си намерят работа се преместил върху момичетата. Планът на Шарлот за собствено училище изглеждал непостижим, затова Ан поела отново ужасния пост на гувернантка... Новата работа на Брануел му оставяла достатъчно време за писане и някои от неговите поеми били публикувани в "Халифакс Гардиън". Пет месеца по-късно, той бил повишен, но ентусиазмът му за живот като чиновник в железницата бил краткотраен. Дните му минавали в мечти за известност и той смятал времето в компанията за пропиляно. Скоро разбрах, че ако искам да имаме собствено училище и да привлечем достатъчно ученици, трябва да предлагаме езици. Затова реших, че с Емили ще отидем да учим френски и германски в едно училище в Брюксел. Но проблемът беше, че нямаме пари, нито възможност да ги заработим. Единственият човек, когото можех да помоля за заем, беше нашата леля, пише Шарлот Патрик и леля Брануел изпитвали сериозни съмнения относно този план. Дори слугинята Марта Браун не го одобрявала. След дълго настояване лелята им връчва цели 50 лири от спестяванията си. Пасторът придружава дъщерите си и по пътя те пренощували в Лондон.

Като деца, сестрите Бронте създали великолепни градове като фон на своите истории. Сега Шарлот вкусила от разкоша на Лондон - звуци и картини, за които дотогава само била чела и мечтала... В своят роман "Вилет", чрез героинята Луси Сноу, Шарлот ще опише емоциите, които е изживяла в Лондон. След пристигането в Брюксел, Патрик оставил момичетата в училището на улица Дисабей при мосю и мадам Еже. След което и той поразперил малко крилете си. По обратния път постигнах мечтата на живота си, като посетих бойното поле при Ватерло... Дъщеря ми Шарлот не беше единствения член на семейството, който се възхищава на железния дук Уелингтън, разказва Патрик. Но сърцето на Емили останало в Хауарт. Тя не направила дори опит да се приспособи към новия живот и нямала време за модерната мадам Еже. Без да обръща внимание на студенината на мадам, Шарлот използвала възможността да учи нови идеи и скоро попаднала под обаянието на брилянтния, но с променливи настроения, професор Еже. Той се възхищавал на интелекта й, но бил безмилостен критик на нейното писане. Тя отчаяно желаела одобрението му... А в Англия, светът на Брануел се срутил. Неспособността му да се съсредоточи довела до липса от 11 лири в касата на компанията. Той бил позорно уволнен от железницата. Във "Вилет", героинята на Шарлот Луси Сноу описва нарастващите си чувства към своя учител професор Еже: "Нима той става нещо повече от приятел или брат за мен? Нима в погледът му се чете нещо повече от приятелство? Сърцето ми тупти бясно, кръвта ми бие. Чувствам се като болна. Почти не успявам да си върша работата или да задържа поста си." След новината, че Брануел е уволнен от железницата идва още по-тъжен момент. Момичетата научават, че леля Брануел е починала. Уверена докрай, че Брануел ще постигне слава, леля Брануел му завещала само куфара си за спомен. Убедена, че момичетата са обречени на живот в бедност, тя оставила на всяка от тях наследство от почти 300 лири. Шарлот и Емили се завърнали у дома. В това време, баща им получил писмо, че мосю Еже предлага на дъщерите му работа като учителки. Емили предпочита да остане и да се грижи за къщата. Шарлот, обаче е ентусиазирана да се върне и да подобри своя френски. Чувствата на й към женения мосю Еже прераснали в унищожителна страст, която тя разкрила в поредица емоционални писма. Това била любовта, изпитвана от Нина Лаури към Заморна и от Джейн Еър към Рочестър. Но истинският живот не бил романтична фантазия. Брануел също бил изкушен от забранена страст, докато работил като учител на сина на семейство Робинсън, работодателите на Ан. Госпожа Робинсън е била с 17 години по-възрастна от Брануел. Ан била ужасена. Брануел играел опасна игра. Шарлот тръгнала за Брюксел, нямаща търпение да се види с мосю Еже. В Торп Грийн, Брануел и госпожа Робинсън станали лекомислени. Унижението на Шарлот и позорът на Брануел сложили началото на поредица скандали и трагедии, които щели да засегнат цялото семейство Бронте.