Сталин: лицето на терора

В ранната утрин на 2 март 1953 г., най-могъщият човек в света умираше... сам. Как е възможно човек, боготворен от милиони, да бъде оставен да умре сам и безпомощен? Сталин беше изградил една цяла империя върху основите на терор, оправдан в името на политическата вяра и чрез него управляваше своята страна, правителство, партия, дори семейството си.

Не пощади и своите лекари, от които в този миг се нуждаеше спешно. Сега нямаше никой, достатъчно смел, било той приятел, съпруга, дете, любовница, който да влезе в личния свят на Йосиф Сталин. Сталин сам беше станал жертва на своя терор.

Когато умира, Сталин вероятно е бил най-известният човек на Земята. Няма лидер в света, който да го превъзхожда по популярност. В Съветския съюз ликът и името му са навсякъде и върху всичко. Бе се превърнал в жива икона. Над 160 милиона хора чувстват, че го познават лично. Но човека, когото те са познавали, бе измислен. Истинският бе смесица от противоречия.

Диктатор, който бе недостъпен, преследван от своята параноя. Сталин използва терора по-рационално от когото и да било друг лидер. Вярата му в политическата идея унищожава живота на десетки милиони. И въпреки всичко, постиженията му са като опиум за народа му, до самия край.

Как да разберем човека, създал една от най-великите нации, и въпреки това унищожавал безсърдечно своя народ, включително и членове на семейството си?

Сталин произхожда от южна Грузия. Селцето, в което се ражда, Гори, е по-близо до Багдад, отколкото до Москва. Тук, на юг, вилнеели бандити, земя на племена и кръвопролития. Кръстили го Йосиф Висарионович Джугашвили, може би за последен път някой го наричал така, като се изключат учителите му и полицията.
Майка му, Кеке, го наричала Сосо: кратко име, за малко момче. Сосо израснал в пълна мизерия семейството живеело под наем в една стая от двуетажна къща. Три от децата починали след раждането. Кеке била силно религиозна жена и вложила в единствения си оцелял син всичките си представи за благочестие и изкупление. Мечтата й била да го направи свещенник.

Но животът на Сосо бил помрачен от баща му. Висарион Джугашвили бил обущар и пияница. Малкото пари, които изкарвал, давал за алкохол, а когато се прибирал у дома, макар и доста рядко, създавал неприятности. Биел жестоко сина си, което породило у момчето желаниетоникога вече да не позволи да е губещият, а винаги да е победителят.

Сосо е могъл да потъне в мизерията на Грузия през 19 век. Но той бил издърпан от тъмнината от много властен покровител. Якоб Егнаташвили бил сбъднатата молитва на Кеке, и не само това. Говорело се, че богатият търговец е истинският баща на Сосо. Егнаташвили се отнасял към него и към майка му като към свое семейство, а Сталин от своя страна ги подкрепял до края на живота си. Баща или кръсник, за Кеке покровителството на Якоб означавало, че Сосо ще може да се изучи и подготви за религиозното си поприще. Ръкополагането му за свещеник щяло да въведе Сосо в един от най елитарните слоеве на царска Русия. Това била наградата, която Кеке мечтаела за своя единствен син, който вече блестял като ученик.

Родната Грузия била част от огромната Руска Империя. В училище това означавало един език и Сосо бил принуден да изостави майчиния си грузински, а вместо това да чете и пише на руски.

Той бил борец. Бил най малкият, но най-жилав и най-умен. На 16-годишна възраст спечелил стипендия в православната семинария в Тбилиси. Пътят от бедността към духовенството за него вече бил отворен, но пътуването щяло да бъде много трудно. Семинарията в Тбилиси не е била само център за изучаване на християнството. Тя е била и главният университет на Грузия за обмяна, обсъждане и унищожаване на идеи. Сосо и неговите състуденти открили една нова религия.

Идеите на Карл Маркс съвсем наскоро били публикувани в Русия, най-напред в Семинарията в Грузия. Ръководството на семинарията сигурно е било разтревожено от увлечението на Сосо по новите идеи. Помпозната елегантност на двореца на Николай Втори е била лъскава маска, зад която се криела абсолютната монархия, в която на няколко пъти успели да пробият пусналите корен в цяла Европа нови идеи за демокрация. Това бил нездрав режим, който си служел с мрежа от тайна полиция, за да потуши протестите.

Сосо бил обсебен от идеята на Маркс, че царете ще бъдат пометени от междукласовата война. Религиозната му вяра била подкопана от суровия режим в семинарията. Когато станал на 20 години, младият грузинец не можел повече да служи на Бог и на руския цар. Според архивните документи той не се явил на някакъв изпит и бил изключен. Каквато и да е истината, той вече бил намерил по-високо призвание.

Приемането на нова вяра изисквало и нова идентичност. Сосо бил мъртъв. Нарекъл се Коба, името на грузинския Робин Худ. Мисията на революционера Коба била да разпространява новото евангелие сред работниците - тези които най-много можели да спечелят от марксизма. В черноморското пристанище Батуми имало стачка, която довела до масови арести. Той намерил мисията си. Помогнал да се организират протести пред казармите, където били държани стачниците. Полицията стреляла по тълпата, 15 стачници били убити, Коба за първи път бил регистриран в полицията. През юли 1903 бил осъден на 3 години заточение в Сибир. Ако семинарията в Тбилиси е била училище за революционери, то неговият университет бил Сибир. Тук той срещнал активисти хард лайнери, които наричали себе си болшевики. Коба лесно се измъкнал от заточението и отишъл в Тбилиси.

Страхът да не бъде заловен наново, бил притъпен от нова страст. Влюбил се в местно момиче на име Като Сванидзе. Изборът му бил странен за един революционер. Майка му искала да се венчаят в църква и забележителното е, че той се съгласил, въпреки че, както изглеждало, Бог и Коба нямало вече какво да си кажат. За учудване на своята млада съпруга, като партиен активист, Коба агитирал работниците по цял ден. Той никога не бил у дома, а винаги на път.

През 1905 Николай Втори бил почти свален от трона. Всички големи градове били залети от стачки. Селяните започнали да се бунтуват срещу своите феодали. Революцията била на прага. Неуспешното въстание родило нови герои за Коба. След няколко седмици, той заминал за Финландия с подправени документи, за да се срещне с Владимир Илич Ленин.

В Сталин Ленин намерил това, от което се нуждаел. Ленин живеел в свят на буржоазни интелектуалци, заточени във вилите си, където обсъждали диалектическия материализъм. Това, от което се нуждаел, бил безмилостен, суров, енергичен организатор вътре в самата страна. Ленин знаел за криминалното минало на Сталин, но в партията имало други, далеч по-неудобни от другаря Коба.

Години наред охраната и царската полиция, издирвала подземна печатерска преса, за която се знаело, че работи в предградие на Тбилиси На 15 април 1906, по анонимен сигнал печатницата е нападната и няколко от революционерите, другари на Коба, са арестувани. Мнозина подозирали, че информаторът е бил Коба.

През 1907 г Сталин бил на път и чул, че Като е родила момче, Яков. Успял да се прибере у дома, но не могъл да празнува. Изнемощяла от раждането, Като се разболяла от туберколоза и починала. Яков, първородният син на Сталин, щял да види баща си отново едва на 20 години. Коба оставил детето на грижите на сестрата на Като и се върнал към живота си на революционер. След седмици пак попаднал в затвора.

Сталин доказал своята полза за болшевиките с прилежността си като банков обирджия и агитатор. Ленин го възнаградил като му дал пост в Централния комитет на партията. Няколко часа след като разбрал за това, той пътувал за Санкт Петербург, за да поеме първото си политическо назначение. Оттук нататък той вече ще е Сталин, човекът от стомана.

Сталин три пъти е посещавал Петербург с фалшиви документи, и трите пъти е бил арестуван. Като добър прагматик той и този път успява в града, център на революцията, той намерил постоянен дом при своя приятел болшевик - Сергей Алелуев. През 1913 г. Коба бил отново арестуван от полицията и осъден на заточение. Този път лагерът бил оттатък Полярната окръжност. Не го одобрили за военна служба по здравословни причини и така избегнал растящия ужас и хаос на Първата световна война.

Февруари 1917 г. Царят е свален. Подкопан от войната, режимът рухва. Новината се разпространява бързо дори и до Сибир. Властта сега била в ръцете на временно правителство, болшевиките били част от официалната опозиция. Сталин бързо се върнал в Санкт Петербург и станал главен редактор на "Правда", вестникът на болшевиките. Но Сталин не следвал Ленинската линия за бързото приключване на войната.

Когато Ленин се завърнал в Санкт Петербург, историците отбелязват как: С голяма радост двамата болшевишки лидери се срещнаха след дълга раздяла. Всъщност Ленин го привикал, за да го наругае. Въпреки всичко, Сталин негодува от факта, че истинският герой на революцията е Ленин.

Втората възможност да се предизвика революция била през октомври 1917 г. Русия била в криза след като армията й не издържала на немската атака. Болшевиките се възползвали от недоволството сред войниците и моряците и планирали преврат срещу правителството.

Докато Ленин и Троцки се къпели в славата на революцията, талантът на Сталин на оркестратор се проявявал зад сцената. Неговият принос не останал незабелязан и той бил възнаграден с пост в правителстото. За секретарка той избрал една от дъщерите на Алелуев, 16-годишната Надежда.

Сталин би могъл да бъде баща на Надежда. Но тя била очарована от него. Когато немските окупатори принудили новото правителство да се премести заради своята безопасност в Москва, Надежда заминала с него.

В Москва правителството било застрашено. В Гражданската война бил използван организаторският талант на Сталин, агитатора, който можел да накара хората да предприемат отчаяни действия. Опитът му в организирането на банкови обири сега бил от голяма полза и Ленин не се поколебал.

В Южна Русия възникнал проблем. Значителна част от доставките на зърно не присигали в градовете. Сталин напуснал Москва, с влак пълен с милиция, за да разреши проблема. Посоката била Царицин. Сталин и неговите най-верни хора се научили да бъдат убийци. Влаковете били пълни с оръжие, тайна полиция, чекисти и червеногвардейци. Извършвали масови екзекуции на всички аристократи, буржоа и пр. По време на тези експедиции те усещали, те се захранвали с блясъка и мощта на революцията.
Във влака на Сталин, който пътувал на юг, била и Надежда, както и брат й Фьодор. Когато се връщал от бюфета, Фьоодор чул виковете на сестра си. Имало слухове за изнасилване От този ден нататък Сталин и Надежда стават мъж и жена. Болшевишката им сватба е отпразнувана с кървава баня. Хиляди хора са произволно екзекутирани.

Болната амбиция на Сталин започнала да тревожи останалите членове на партията. Жестокостта му не оставила у Надежда никаква илюзия за това на какво е способен съпругът й. Раждането на първото им дете, Василий, през 1921 с нищо не смекчило болните амбиции на Сталин.

Като лидер на партията, Ленин бил претоварен с работа.Той все повече разчитал на Сталин. За него била създадена нова длъжност генерален секретар на болшевишката партия. Той сам написал длъжностната си характеристика, която щяла да го направи най-могъщият човек в партията.

Гражданската война оставила страната в развалини. Транспортът бил съсипан. Храната не достигала за градовете. И така, Ленин променил своята политика за колективизация на селското стопанство. Позволил на селяните да продават зърното си, а на свободния пазар - да отговори на нуждите.

Ленин бил изтощен от революцията. На 22 май 1922 той претърпял първия от серията инфаркти, след което появявите му на публични места и в канцеларията му ставали все по-рядко. В резултат, Сталин убедил централния комитет да му възложи да отговаря за медицинското обслужване на Ленин. Сега той държал в ръцете си човека, комуто бил служил. Когато разбрал, че Ленин е диктувал писмо до главния му враг Троцки, за малко да направи фатална грешка. Обадил се на Крупская, жената на Ленин, на която той бил продиктувал писмото. Той бил страшно ядосан и започнал да й крещи. Случаят с Крупская кара Ленин да напише своето завещение, в което той настоява за отстраняването на Сталин от поста генерален секретар на партията, поради прекалено голямата му властност и грубост. Завещанието било запечатено в плик и дадено на Крупская, за да бъде отворено след смъртта на Ленин. Един от секретарите издал на Сталин, че Ленин възнамерява да го ликвидира. Това трябвало да извърши Троцки, от името на Ленин, на 12-ия конгрес на партията. Но Сталин му предложил политическа концесия, като в замяна той трябвало да се откаже от намеренията си. Троцки приел. Присъдата над Сталин била отменена и най-голямата възможност да бъде обърната посоката на историята, била пропусната завинаги.

Смъртта на Ленин била избавление за Сталин, но опасността не била отминала. Сталин излиза с едно неочаквано слово, посветено на лидера, който се е опитал да го унищожи. Сега Сталин щял да използва името на Ленин, за да се отърве от тези, които стоели между него и абсолютната власт. Трябвало да има колективно ръководство, а неговият съперник, Троцки, любимецът на партията, щял да бъде ключова фигура в него.

Троцки описва Сталин като голям бюрократ, но посредствен. Това е фатално подценяване на политическия талант на Сталин. Сталин държал в ръцете си политическата машина и през следващите 6 години щял да я използва за да унищожи Троцки и останалите си врагове. Веднъж махнали се от пътя му, той можел да осъществява собствените си идеи.

Сталин мобилизирал армия от ентусиазирани млади комунисти, които напускали градовете и отивали по селата, за да променят коренно селяните. Хиляди работници напуснали Москва и Санкт Петербург, за да издърпат селяните в 20 век.

Майсторът на пропагандата показвал на градските жители филми като този, на който се виждало как алчните селяни или кулаци били виновни за недостига на зърно в градовете. Били направени списъци с виновните. Неговата политика била кошмарът за селата. Градовете вече имали зърно, но селата не.

Селяните гладували. За тези, които се осмелявали да се запасяват със зърно, Сталин имал решение, нов закон, протокол 111. Наричали го Законът за 5-те класа. Можело да те убият за кражба на 5 класа жито. Така, с този акт, Сталин приветствал 20-ия век с масови убийства.

Същата година загиват между 4 и 5 милиона души. Там, където някога е имало комунално стопанство, сега се копаели комунални гробища. Сталин строго забранил да се съобщава в градовете, че около 30 милиона души гладуват.

Поведението на Сталин започнало да плаши хората, особено Надежда. През 1926 г. се родило второто дете на Сталин, дъщеря му Светлана. Той я е обожавал и тя можела да прави каквото си иска. В нестабилното си психическо състояние Надежда не можела повече да понася напрежението, в което живеела със Сталин, и всичко това, което знаела, че става в страната, я тормозело.

Смъртта на Надежда бележи края на сравнително спокойния и сигурен период на семейния живот на Сталин. Празното място той запълнил със своята привързаност към Светлана, към която се отнасял като към стопанка на къщата. В мъжката му компания, която била много важна за него, бил старият му приятел Киров. Когато не бил в канцеларията си в Ленинград, той прекарвал все повече и повече време в дачата на Сталин.

Киров заел мястото на Надя като негов много скъп приятел. Сталин можел да отиде на баня само с Киров, да свали дрехите си пред него, да поплува. Това приятелство било много сърдечно, но изпълнено с огромно политическо напрежение. Един такъв случай е по време на 17-ия конгрес през 1934 г., когато група болшевики, разочаровани от ужасите на колективизцията, решили да го махнат и на негово място да сложат Киров като лидер на партията.

Киров бил най-близкият приятел на Сталин, а сега и негов най-голям враг и заплаха. На 1 декември 1934 човек с пистолет дебнел в коридора до канцеларията на Киров в Ленинград. Сталин тръгва за Ленинград с охраната си от убийци и екзекутори. Часове, след като разбира за смъртта на Киров, Сталин издава закон от 1 декември, който му дава право да застреля веднага всеки, обвинен в тероризъм. Още с пристигането си, той лично разпитал убиеца на Киров, Николаев, който въвлякъл последователите на Троцки в проблема за партийното лидерство. Николаев бил бързо екзекутиран. Членовете на партията, заподозрени в подкрепа на Троцки, били арестувани и убити. В рамките на една година 100 000 души в Ленинград са затворени или застреляни. За кратко време почти всички от 2000-те делегати на 17-ия конгрес са мъртви.

Терорът в Съветския съюз се разпространявал като серия от вълни. А през това време Сталин отишъл с децата си да види майка си, Кеке. По заповед на Сталин, за нея се грижел шефът на грузинското Ен Ка Ве Де, Лаврентий Берия. Кеке знаела какво става.

Между 1936 и 1937 арестите на контрареволюционерите се увеличили десетократно. Постижение, граничещо с лудост. Заповедите на Сталин се изпълнявали от т. нар. Тройка. Пътуващ съд, който прочитал обвинението, понякога стотици на ден, и надзиравал екзекуцията. Сталин лично подписвал екзекуцията на почти 400 списъка с имена. По време на терора 700 000 души били осъдени на смърт. Сталин убил по-голямата част от тези, които взели участие в революцията.

Сега вниманието му се насочило към друг негов съюзник от ранния му политически живот, Николай Букарин. След като изживял унижението на публичния процес, той си признал, че е заговорничил заедно с Троцки.

В зората на 15 март 1938 старият приятел и съюзник на Сталин бил изведен от килията и разстрелян. Никой не бил в безопасност. Желанието на Сталин да убива се пренасочва към Кремъл. Дори и да си в семейния албум, съдбата ти не била сигурна. Първата му цел били роднините от първия му брак. Не се знаело кога ще дойде краят на терора.

Нямало определена дата, но до средата на 1938 Сталин убил почти всички членове на централния комитет от 1934, повечето от своите генерали и индустриалци, така че всичко в страната било застинало. Тези, които не бил убил, гниели по лагерите. Почти бил привършил.

Дошло време да обвини някого. Ежов бил идеалният човек. Живеел като вампир, през нощта, постоянно пиел, никой не знаел къде е и все още убивал хора като луд. Сталин се обърнал веднага срещу него, както и срещу верния, стабилен и много по-интелигентен грузинец, Лаврентий Берия. Ежов и Берия били арестувани и убити на 4 февруари 1940 г. Терорът бил почти към своя край. На 20 август същата година един от хората на Сталин най-сетне успява да проследи Троцки в Мексико и го убва с ледена висулка по главата. Сталин казва: Няма нищо по-сладко на света от това да отмъстиш на враг, да го видиш екзекутиран и да отидеш да спиш спокоен.

През 1940 той вижда осъществена мечтата си Русия е превърната в голяма европейска сила. Унищожил е вътрешните си врагове и вярва, че е неутрализирал всякаква заплаха от нацистка Германия, подписвайки пакт за ненападение с Хитлер.

Ранните часове на 22 юни 1922, хитлеристките сили нахлуват на руска земя. Фронтовата линия е около 2400 км. През първия ден те свалят 2000 съветски самолета, пленяват стотици хиляди червеноармейци. Когато германците нахлуват, Сталин не е на себе си. За няколко дни той изчезнал от полезрението. От една страна това било криза на самоувереността му, а от друга - тест за лоялността на членовете на политбюро.

На 3 юли Сталин нарушил мълчанието си и произнесъл реч пред нацията. Описват я като безжизнена и безцветна. Навярно Сталин бил по-уплашен отколкото хората си представяли. Според някои съвсем нови факти, през 1941 г. Сталин претърпял не само криза на своята самоувереност, може би се е съмнявал и във вярата си. Сталин преживял войната както всяко друго нещо. Без чужда помощ и без милост.

През август той издал заповед 270, която забранявала на всеки войник от Червената армия да допусне да бъде взет в плен. Сериозни били наказанията за военнопленници, ако се върнат от плен. Бягството било забранено. Сталин не оставил никакво съмнение у своите от кого трябва да се страхуват повече: от него или от Хитлер.

Скоро след като войната започнала, Яков, най-големият син на Сталин, бил пленен от германците. Откривайки неговата самоличност, те предложили да го заменят за един от своите топ генерали. Сталин, който преди това бил казал: Няма руски военнопленници, има само предатели, сега отговорил: Нямам син на име Яков.

Сталин издал декрет, според който жените на затворниците трябвало да се смятат за предатели. Жената на Яков била арестувана, оставяйки 4-годишната си дъщеря Гулия без родители. Липсата на човешки чувства у Сталин била трагедия за семействата, но пък предимство за битката.

Победата струвала на Сталин живота на 20 милиона руснаци. И въпреки всичко неговата популярност никога не е била по-голяма. Той имал своите виждания и поел кормилото. Индустриализацията, която се извършила за 30 години, докато бил на власт, се равнявала на 150 за западните държави.

Когато войната приключила, той бил почти на 70 години. Изхабен и изтощен, но параноята му била по-силна от всякога Членове на семейството му започнали да изчезват още през 1938 година и за тях терорът никога не свършил. През 1937 г. той изпраща Евгеевна, най-голямата си балдъза, най-напред в затвора, а след това и в лагер, а през 1948 г. - Ана Сергеевна, по-малката си бълдъза. Дори и обичаната от него Светлана, лишена от семейството си, била в опасност. Когато тя го попитала Защо прати в затвора лелите ми?, той й отвърнал : Внимавай да не пратя и теб. И най-накрая дошъл ред и на Кира. Тя била затворена в единична килия.

Сега той умира. И сега ние знаем защо умира сам.

В деня, когато погребвали Сталин, милиони руснаци плакали и не само защото така е трябвло. Те скърбели за смъртта на най-големия тиранин от епохата на тираните, човекът, убил много от техните приятели, съседи и дори техните семейства, но те видели как неговата жестоката революция направила страната им велика. Те признали, че Сталин е последният руски цар.