Съдба

Слънцето - великолепно, могъщо. Даващо живот. Но историята е за това как един ден слънцето ще ни стане враг. И за това как ако човечеството трябва да оцелее, ще се наложи да напуснем Земята. Ще трябва да кръстосваме космическия простор, да изследваме всяко кътче от Вселената, в търсене на нов дом на най-невероятни места. Защото един ден слънцето ще стане чудовище, което ще изгори живота на нашата планета, а може да унищожи и другите планети. Това ще се случи. Един ден слънцето ще умре и когато това стане - ние ще си отидем с него. Време е да се замислим за бъдещето.

От пет милиарда години Слънцето подхранва Земята. Осигурява енергия на растенията, за да растат. Определя климата и битието ни. Слънцето прави възможен живота на Земята. Но един ден това ще се промени. Бавно, без да спира, Слънцето става все по-топло. И това, което някога е дарявало живот, ще стане смъртоносно. В далечно бъдеще това може да е нашият дом. Тук, в Космоса, ще трябва да търсим подслон в нови светове, където да се установим и да живеем. Няма да имаме избор - ще трябва да избягаме от нашето Слънце. Сега планетата ни е идеално място за живот - но това няма винаги да бъде така. Със стареенето на слънцето в продължение на милиони години, то ще става все по-голямо и животът на Земята ще угасне. Ето как ще се случи това. Като изгаря атомната си енергия, Слънцето ще става все по-горещо и по-горещо. Когато температурата му се покачи с 5%, растенията навсякъде ще загинат. Хранителните запаси ще намалеят. При повишение с 10%, животните ще започнат да загиват. При 15% повишение реките и океаните ще се изпарят, създавайки огромни облачни маси, които ще бълват все повече топлина. В далечното бъдеще, животът на Земята ще стане невъзможен. И ние нищо не можем да направим. Силата на Слънцето е непреодолима. Какво ще стане с нас? Един човек има план за нашето оцеляване. Инженерът по астронавтика Робърт Зюбрин е мислил върху възможностите и вярва, че има отговор.

Целта на Робърт Зюбрин е да създаде дом за нас на Марс. Сега Марс е студен, там няма живот. Температурите редовно падат до сто градуса под нулата. Атмосферата му е 200 пъти по-разредена от тази на Земята. Ако човек остане на Марс без всякаква защита, ще умре за секунди. Въпреки това, някои учени вярват, че можем да се научим да наричаме тази планета наш дом.
В една отдалечена част на Канада, група изследователи вече се приготвят за живота на Марс.

Времето, когато ще изпратим астронавти на Марс, наближава. Но въпросът не е как ще стигнем до Марс, а как ще оцелеем.

За целта Марс трябва да бъде променен. Тази идея се нарича създаване на земни условия. Ученият от НАСА Крис Макей вярва, че можем да превърнем Марс в нещо, което удивително ще прилича на Земята.

Според Макей, "Когато говорим за излизане в Космоса, ние все мислим за хората. Но се оказва, че е по-лесно за растенията и микроорганизмите първо да отидат на Марс, те ще са първите Марсианци."

Крис Макей търси най-устойчивите земни същества. Тези, които биха могли да оцелеят на Марс. Водораслите са микроскопични организми, които могат да виреят дори при суровия климат в Долината на смъртта, Калифорния. Те биха могли да оцелеят и на Марс. Ще поемат от неговата невъзможна за дишане атмосфера с въглероден диоксид и ще отделят кислород на негово място. Но сега дори и за водораслите Марс е смъртоносно място.

Първата стъпка, за да направим Марс обитаем, дори за така устойчивите водорасли, е да го затоплим малко. Сега там е твърде студено и твърде сухо за който и да е земен вид. Затоплянето на планетата е нещо, което знаем как да направим - правим го и на Земята. Замърсяването на Земята може да е лек за Марс.

Ето как това ще стане. Първо, космически кораб трябва да спусне машини, които замърсяват въздуха. Тяхната работа е да засмучат смес от марсианска прах и атмосфера и да ги преработят в нови химикали. После ще избълват газове, които ще затоплят планетата и черни сажди, които ще погълнат топлина от Слънцето. Ако изпратим достатъчно машини, с времето Марс ще се затопли за следващата стъпка. Можем да променим планетата достатъчно, така че водораслите да оцелеят. И водораслите ще започнат да дават кислород на Марс. Това е начало. Но за да ускорим процеса, ни трябват по-ефикасни производители на кислород. Най-добрите, които познаваме, са растенията и дърветата. Те ще направят този свят обитаем.

С пренасянето на растения и животински видове в подходящия момент, Марс може да се промени с невероятна скорост.

Според Макей до 50 години хората ще отидат до Марс, скоро след това - водораслите и бактериите и после, след около 30 години - дърветата ще бъдат пренесени там. После хората ще се върнат, но вече средата ще е биологически подходяща за тях. И така ще можем да живеем на две планети - и то не само хората, но всички живи видове.

Това е смел и удивителен план. И ако проработи, Марс може да стане нашият нов дом. Като става все по-горещо, Слънцето ще затопли и Марс и така ще предизвика живота да се задържи. Но това няма да свърши дотук. С покачването на слънчевата температура, дори и на Марс ще стане невъзможно да се живее. И ние отново ще трябва да се местим - далеч, извън Слънчевата система, за да намерим нови места за живот. Още веднъж хората ще трябва да търсят нов дом, в усилията си да избягат от горещото слънце. Но далечните планети са невероятно враждебни светове. Газообразните гиганти Юпитер и Сатурн не са места, където можем да се надяваме да отидем. Ако ще трябва да оцеляваме в тези чужди светове, то не планетите са тези, които трябва да се променят, а хората.

Нашите предци са еволюирали, за да живеят на Земята. Потомците ни ще се променят, за да се приспособят към нови светове.

Как ще изглеждат потомците те? Ще трябва да почакаме, за да видим. И къде ще живеят? Единственото сигурно е, че няма да е на Земята. Не само че Слънцето ще изгори живота в нашия свят. Самата планета няма да съществува. Всичко, което познаваме, ще изчезне. В далечното бъдеще нашето Слънце ще се превърне в чудовище. То ще погълне цялата Слънчева система. Първата му жертва ще е най-близката планета - Меркурий. След това Венера се превръща в разтопено кълбо и накрая изгаря напълно. А Слънцето продължава да нараства. По-голямо е сто и шейсет пъти от първоначалния си размер. Две хиляди пъти е по-горещо. Следващата му жертва е Земята. Дълго след като всичко на Земята е унищожено, мястото, което някога е било наш дом, сега се разтапя и бива погълнато. След седем милиарда години Земята ще изчезне. За нас днес остава един въпрос. Дали бъдещето на нашата планета е и наше бъдеще? Можем ли да оцелеем след смъртта на планетата си?

Ако сравниме нашия живот с този на нашите прадци от преди 1000, а дори и от преди 100 години, осъзнаваме колко далеч сме стигнали. Днес ние обитаваме научно-фантастичен свят със стоетажни небостъргачи. Тогава, кой може да каже, че след 100 години няма да има човешка чивилизация на Марс? Тогава кой воже да каже, че след 1000 години няма да има стотици нови клонове от човешката цивилизация, които да населяват други светове и звезди в галактиката?

Днешните учени вече си представят далечно и странно бъдеще за хората. Какви ли чудеса очакват нашите деца? За да открием нов дом, ще трябва да завладеем Космоса и да открием нови начини за прекосяване на огромните разстояние между звездите. Да стигнем там, където никой друг не е бил, вече няма да е фантастика, а факт. Ще пътуваме из Вселената, към други звезди и планети.

Ние ще станем нация от космически пътешественици. Ние сме на ръба на Космоса. Погледнахме към нашата планета от повърхността на един друг свят.

За нас това може да е огромен скок, но за мащабите на Космоса е само една малка крачка. Макар наши роботи да достигат звездите, ние сме стъпвали по-далеч от Луната. В момента интергалактическите пътешествия изглеждат невъзможни, но никога не подценявайте човешката изобретателност.

Някои учени вярват, че отговорът на стремежа ни да стигнем звездите, се крие в йонната енергия.

"Дийп Спейс 1" е рожба на учения от НАСА Марк Рейн. Тайната на неговия двигател е в йонната енергия. Енергията на йоните прави Дийп Спейс 1 най-бързата машина, конструирана някога. Какво е различното при йонния двигател? В сравнение с обикновената ракета. Ракетното гориво изгаря с огромна сила. Енергията от изгарянето изтласква ракетата нагоре. Вместо да се използват тонове ракетно гориво, се използват няколко грама газ. Двигателят дава на газа електрически заряд и той дели веществото атом по атом, с невероятна скорост, създавайки нежно-синя мъгла. Йонният двигател няма грубата сила на ракетата. Но има нещо по-добро. Издръжливост. То е нещо между заек и костенурка.

Обикновените ракетни двигатели създават силен тласък и невероятно ускорение - но само за кратко. Целият им запас с гориво изгаря за няколко минути. След това - всичко е свършено. Йонният двигател въобще не е така мощен. Всъщност, на Дийп Спейс 1 са нужни 4 дни за да стигне от нула до шейсет. Но докато горивото на ракетата свършва за минути, йонният двигател продължава да работи. Причината поради която Дийп Спейс 1 е най-бързият космически кораб е, че той се ускорява в продължение на почти две години.

Космически кораб с йонен двигател би бил достатъчно бърз, за да преследва комети или да пропътува Слънчевата система за няколко месеца. Но дори и йонните двигатели не са вечни. Накрая и на тях ще им свърши горивото. За да отидем по-надалеч, да стигнем звездите, ни трябва нещо ново. И то може да е основано на една от най-старите технологии, които познаваме. Плаването. Много отдавна, силата на вятъра е носила нашите предци до нови светове. В бъдещето ние може да използваме същата идея. С кораби, които улавят единствено слънчевата светлина.

Слънцето отделя фотони, светлина, които ни тласкат. Но тласъкът е толкова слаб, че не го чувстваме. Всички други сили около нас имат много по-висок магнитуд и ние не ги забелязваме. Но във вакума на космоса, ако имаш достатъчно голям и лек материал, налягането, което се отделя от слънчевите фотони, може да спомогне за неговото придвижване.

За да видят дали слънчевата светлина може да движи кораб в Космоса, Лес Джонсън и екипът му създават изкуствено слънце и истински слоране кораб от супер супер тънък и лек материал. И се получава. Той се задвижва единствено от светлината. Въз основа на опитите, които се провеждат в страната, технологията за соларното плаване ще се развие до етап, когато ние скоро ще летим в Космоса.

За да се достигнат невероятните скорости, нужни за пътуването от звезда до звезда, такъв един кораб трябва да започне пътуването си с колкото се може по-силен начален тласък. Трябва да лети близо до източника си на енергия - Слънцето. Тази маневра е опасна. Но ако се получи, корабът ще профучи около Слънцето и ще полети в Космоса с почти 750 хиляди километра в час! Изглежда, че се приближаваме до скоростта, която ни е нужна, за да летим към звездите.

Нашата галактика обаче е огромна. За да пътуваме от единия до другия й край, дори със супер бързия кораб, който използва слънчева енергия и развива невероятни скорости, това ще ни отнеме две и половина милиона години. А нашата галактика е само една от милиардите галактики във Вселената. Ако искаме наистина да пътуваме към звездите, трябва изцяло да променим подхода си. Трябва да се научим да използваме самата структура на Космоса.

Ако пътуваш из Космоса, ти си ограничен от скоростта на светлината. Но е възможно законите на физиката да имат някоя вратичка, която ни дава възможност да пътуваме с по-бавна скорост от тази на светлината, но все пак да минаваме огромни разстояния за кратко време. Това може да се постигне посредством портал. Порталът представлява тунел, който минава напряко през време-пространството. Разстоянието оттук до най-близката звезда може да бъде свързано с много къс портал.

Порталите може да ви звучат като научна фантастика, но тяхното създаване е възможно. Първо трябва да впрегнем могъщите сили на звезда, която експлоадира и да ги използваме, за да пробием дупка в пространството. Нужни са ни необичайни форми на енергията, за да държим тунела отворен. Но науката е сериозна. Поне на теория е възможно да се създаде тунел, който да пресича Вселената. Всъщност вече се провеждат опити за построяването на първите малки портали.

На един пътещественик на Земята му е необходима карта на планетата, на зведния пътешественик ще му е необходима карта на Вселената. Брайън Бойл и екип от австралийски астрономи вече създават най-голямата карта, която можете да си представите. Триизмерна карта на Космоса.

За целта те конструират повече от 10 години уникална апаратура, която тежи над три тона и има над 600 фибро оптични камери. Апаратурата внимателно се поставя върху един от най-големите телескопи в света.

Всяка нощ телескопът гледа към нов участък в небето. И за всяко едно положение на светлината робот поставя отделна камера. Светлината от обекта се измерва и точно се изчислява разстоянието й от Земята. Така за първи път можем да видим как изглежда нашата Вселена в три измерения. Това е само началото, но Бойл и неговият робот вече са изследвали над 75 хиляди звезди и галактики.

Има още много за изследване. И един ден човечеството може да да го направи. Нашите деца, или децата на нашите деца ще достигнат звездите. Там някъде, в Космоса, е нашето бъдеще.