Съдбата на световния търговски център

Единадесети септември 2001-ва година започва съвсем нормално. Два часа по-късно загиват 2 800 души.

Дори днес мястото на което се издигаше Световния търговски център, ужасява, драмата от единадесети септември не може да се изкаже с думи. Сега хората идват тук, за да си спомнят загиналите и се опитват да си обяснят как две от най-високите сгради на света са рухнали изведнъж. След катастрофа от такъв мащаб човек си задава два въпроса: неизбежно ли беше рухването на сградите и защо загинаха толкова хора? Отговорът може би се крие в развалините, но той се вижда преди всичко в решенията отпреди 35 години. Тогава, когато сградите са били построени.

Всичко започва през 1966 година с една мечта. Кулите на Световния търговски център са замислени като свръхмодерни здания, по-високи от всички небостъргачи на света. Главният инженер на проекта е Лесли Робъртсън, който е само на 34 години. Той поема по съвършено нов път. При по-старите небостъргачи като Емпайър Стейт Билдинг се използват изпитани методи. Скелетът им е изграден от солидни трегери. Структурата им е много здрава, но те имат един общ недостатък навсякъде са изпълнени с колони. Робъртсън смята, че пространството под тях би могло да се използва.

За да увеличи използваемото пространство, младият архитект въвежда нова идея и прегрупира повечето от вътрешните колони от външната страна. Тежестта е изместена към външните стени, направени от близко разположени стоманени стълбове. Външният скелет поема част от тежестта на сградата, но целта му е върху него да падне най-голямото напрежение, на което е подложен един небостъргач силата на вятъра. Той може да се огъва от вятъра. Това свойство се оказва фатално на 11-и септември.

Робъртсън създава отделно вътрешно ядро от стоманени трегери, за да поддържа тежестта на сградата. Там се намират и асансьорите, и аварийните стълбища. Но външният скелет и вътрешното ядро не могат едно без друго. За тази цел архитектът поставя стоманени ферми, които да укрепят цялата конструкция. Стоманената ферма стабилизира структурата и свързва външния скелет с вътрешното ядро. Без тези подпори кулите не могат да стоят прави. Тяхната издръжливост се изследва, за да се разбере какво е станало.

Друго нововъведение са противопожарните мерки. За да бъдат по-леки, подпорите не са покрити с бетон, а с най-новата и лека термоустойчива пяна. Вътрешното ядро също не е изолирано с бетон, а с комбинация от пяна и нови, сравнително леки гипсови плоскости, които са силно термоустойчиви. Но има един проблем. Те не са много здрави.

Световният център е проектиран да издържи при всяка възможна злополука. Кулите са първите сгради, при които са взети всички мерки срещу удар от самолет. При откриването на комплекса няма причини за притеснения. Всички са на мнение, че кулите-близнаци са сигурни както и всички други небостъргачи. През 1993-та година те преминават през най-сериозното изпитание. Терористи взривяват голяма бомба под комплекса. През пет етажа е пробит отвор с диаметър 30 метра и шест души загиват. Но кулите са непоклатими.

11-и септември 2001-ва година. Денят е ясен и нищо не подсказва за предстоящата трагедия. Според сегашни анализи същата сутрин в сградите е имало 14 000 души - много по-малко от петдесетте хиляди, които нормално ги изпълват през по-късните часове.

Само на няколко преки, в китайския квартал на Ню Йорк, пожарникарите от Шести екип изпълняват нормалните си задължения. Тогава един от тях чува рев на самолетни двигатели

Боинг 767 умишлено е блъснат в сградата и я пробива между 93-тия и 98-ия етаж. Самолетът се врязва в сградата със 700 км/ч. При такава скорост силата на удара е огромна. Боингът пробива огромен отвор, висок шест етажа, в стената на северната кула. Две трети от стоманените стълбове са прекъснати, но сградата все още е стабилна. Тежестта веднагае поета от незасегнатите стълбове. Проектът на Лесли Робъртсън изглежда успешен. Но освен въшния скелет са засегнати и други части на зданието. При сблъсъка четиритонните двигатели на самолета се удрят във вътрешното ядро. Огънят се разпространява светкавично заради горивния товар на машината. Горивото запалва хартия, пластмаса и килими. На шестте етажа избухва огромен пожар. Той се разраства толкова бързо, че реално разсича сградата на две. За шестте хиляди души, намиращи се под мястото на удара, стълбищата осигуряват спасителен изход, но за деветстотин и петдесетте души над него няма начин за спасение.

Обяснението е следното - огънят обхваща вътрешното ядро и прекъсва всички стълбища. Това не би следвало да се случи, ако те са покрити с термоустойчиви плоскости. Проблемът е в това, че гипсовите плоскости не са достатъчно здрави. Тяхната крехкост дава шанс за спасение на хората от долните етажи, но за намиращите се на горните се оказва фатална.

Някои експерти по безопасност смятат, че гипсовите плоскости, които се използват в съвременното строителство, са прекалено леки. По-сериозни мерки биха позволили да се спасят повече хора. Ако стълбищата са били по-укрепени, не всички стени са щели да бъдат отнесени от силата на удара. Може би едно-две стълбища биха останали незасегнати, което значи, че хората от горните етажи биха преминали през мястото на пожара.

В началото, непосредствено след удара, всички мислят за затворените на високите етажи. Никой не предполага, че предстои и нещо по-лошо. Вече съществуват предпоставки за рухване на северната сграда. Самолетът разбива или измества стоманените ферми, а тези, които остават на мястото си, са без никаква термоизолация. Повечето от вътрешните колони не са засегнати и биха понесли тежестта на сградата, но термоизолацията, включително гипсовите плоскости, са отнесени напълно. Така стоманата на централните колони е изложена на високата температура, която я размеква.

Оголването на стоманата е първият етап от процеса, който завършва с рухването на сградите. Незнаещи нищо за тази опасност, пожарникарите се приготвят да влязат в северната кула и да се борят с огъня. Между тях са и хората от Шести отряд. Очаква ги изкачване по стълбите до деветдесет и третия етаж.

Трагичното е, че задачата на пожарникарите е безнадеждна. Пламъците се намират високо и са обхванали огромна площ. Никакви методи за гасене не биха променили това. Конструкцията започва да губи от здравината си. До този момент от северната кула излизат 3 000 души. Остава час и половина до рухването й. Вниманието на всички се насочва към южната кула. След удара в сградата повечето от седемте хиляди души в съседната кула решават да я напуснат. Това решение спасява много хора, но не всички излизат. Пет минути по-късно терористите удрят отново. Вторият отвлечен самолет се разбива в южната кула между 78-ия и 84-тия етаж.

Машината се врязва в южната кула под ъгъл. За разлика от северната сграда, по-голямата част от вътрешното ядро оцелява. От източната стена политат отломки. Първоначално южната кула показва стабилност, но в едно отношение тя е ударена дори по-лошо от съседната сграда. Ударът е доста по-ниско, което означава, че незасегнатите конструкции трябва да понесат много по-тежък товар.

Самолетът отново разрушава много стоманени ферми и отнася термоизолацията на други. Въпреки, че вътрешното ядро не е поразено, голяма част от гипсовите плоскости са разбити. Асансьорните шахти и стълбищата отново са изложени на огъня. В този момент в южната кула се намират около 2 000 души, 1 500 от тях са на по-долните етажи. Както и в северната кула, те все още могат да се спасят, но хората от горните етажи не могат да минат по двете разрушени стълбища. Единствено третото остава незасегнато.

Четвърт час след удара в южната кула, всички предпоставки за рухването й са налице. Огромната тежест на горната една трета се носи от разрушените конструкции. Междувременно стълбовете на външния скелет са огънати от яростния огън на североизточния ъгъл. Той поврежда и стоманените ферми. Те започват да се огъват и да пропадат, удряйки се във външните стълбове. Укрепващата роля на фермите е изключително важна. Колкото повече се огъват, толкова по-нестабилна става сградата.

Южната кула гори вече 50 минути, а северната - повече от час. Служителите и от двете сгради се придвижват към долните етажи в постоянен поток.

По целия площад бяха пръснати горящи отломки, навсякъде имаше тела и части от тела. Мисля, че това бяха хората, които скачаха отгоре, разказва Пол Нийл, който успява да оцелее.

След този ден експертите стотици часове изследват внимателно видеоматериали в опит да разберат причината за рухването на южната кула. Началникът на следствието е инженер Джин Корли. Той забелязва нещо в снимките, направени от група архитекти. На тях личи, че вътрешното ядро на сградата не е засегнато по време на срутването. Централната част е невредима, което навежда на мисълта, че причината за срутването не е в нея. Този материал отхвърля и възможността срутването да е причинено от първоначалния сблъсък.

Сградата пада в противоположната посока, там, където огънят е най-силен, което подсказва за доста специфичен процес. Големите щети идват непосредствено след удара на самолета. Той разпаря източната стена и отслабва носещата конструкция от тази страна, което причинява силен пожар съсредоточен в североизточния ъгъл. Според теорията, от огъня се огъват не само фермите, но и вертикалните стълбове, към които са свързани те. Температурата размеква стоманата в стените и фермите пропадат надолу. Без тяхната опора стълбовете на външния скелет започват да се огъват и накрая се скъсват. Когато изчезне страничната опора на подовете, фасадата се смачква като хартия, или картон.

В южната кула загиват общо 600 души, като 500 от тях се намират над мястото на удара.

Ужасът от първото срутване не може да се опише с думи.

Срутването подсказва и нещо друго. Сред случилото се с южната сграда, северната най-вероятно също ще я последва. До всички полицаи и пожарникари в северната сграда е изпратено съобщение: Евакуирайте се незабавно. До този момент повече от тези, които са могли да излязат, са навън, но на най-горните етажи все още има 1000 души. Двайсет и пет минути по-късно много от пожарникарите се намират вътре в сградата, включително и Шести отряд. Тя рухва. Като по чудо всички членове на отряда оцеляват.

Общо 2 800 души умират в атаката срещу Световния търговски център. 479 от тях са в спасителните екипи. 157 се намират на борда на двата самолета. Повечето жертви са офис служители, останали без възможност за спасение.

Сега много експерти смятат, че северната кула пада по различни причини от южната кула. Отговорът се крие в телевизионната антена на покрива на сградата, която полита директно надолу. Антената е свързана директно с вътрешното ядро на кулата. Посоката на падането подсказва, че причината е в струването на вътрешното ядро, докато при южната кула причината е във външните стени. Тази разлика вероятно идва от различните места на удара при двете кули.

Боингът пробива външната стена и удря вътрешното ядро, отнасяйки термоустойчивата пяна. Пожарът обхваща вътрешността. Тогава се случват две неща. Огънатите ферми се отделят от ядрото. Без тяхната опора централната част загубва своята устойчивост. В същото време оголените стоманени трегери се огъват от топлината и поддават под тежестта на кулата. Резултатът е втори прогресивен колапс.

Останките от Световния търговски център се намират в склад за отпадъци. След 11-и септември анализаторите се ровят в тях в търсене на причините за срутването на кулите. Те виждат сериозен проблем: методът от Световния търговски център е приложен и в други сгради. Ако той има слаба страна, тя ще се прояви и в останалите.

Някои поставят въпроса за издръжливостта на стоманените ферми. Лесно ли са се откъснали? Ако бяха по-добре изолирани и с по-здрави връзки, дали щяха да отложат рухването на сградите?

Други поставят въпроси за термоизолацията. Леката пяна, обвиваща стоманените трегери и ферми, се използва в цял свят. Явно тя се разпада лесно и стоманата остава оголена. При гипсовите плоскости също има проблем. Използва се в много сгради, но не може да устои на чистачка за прозорци, да не говорим за терористична атака. Трябва ли нещо толкова крехко да изолира вътрешното ядро и аварийните стълби от огън? Ако инженерите бяха използвали по-як материал, дали хората щяха да оцелеят?

Има и несъгласни с критиките. Сред тях е и началникът на следствието - Джин Корли. Той смята, че сградите са се държали според очакванията на всички.

Но докато не приключи разследването, тревогите за стабилността на високите сгради ще съществуват. Накрая остава ужасната човешка трагедия и хилядите хора, които се опитват да я превъзмогнат.