Хитлер да бъде убит

Денят на десанта. Съюзническите армии навлизат в окупирана Франция. За първи път от началото на четиригодишния конфликт нацията е обнадеждена, че настъпва краят на нацисткия режим. Краят на Адолф Хитлер

Хитлер обаче е на километри от сражението, скрит в планините на югоизточна Германия, в бърлогата си в Бергхоф. Бергхоф е любимата му щабквартира. Тук той се чувства неуязвим, недосегаем. Но греши. Само дни по-късно Хитлер ще се превърне в мишена на операция Фоксли.

Операция Фоксли е план за покушение , който би могъл да промени хода на историята, слагайки край на войната и спасявайки живота на милиони. Ето и историята на този план.

Чърчил създава специалната Оперативна Служба по време на войната за т.н. нестандартни действия. Официално тя не съществува. Това е тайна армия, която наброява около милион агенти из целия свят. Целта й е да обучи мъже и жени, които да се включат в подобен род операции зад граница.

На дневен ред е поставен въпросът, дали службата да изработи план за покушение срещу Хитлер. Свиква се среща на Съвета по сигурност, висшите фигури на оперативната служба. Спорът е дали ликвидирането на Хитлер ще допринесе за края на войната или ще превърне диктатора в мъченик.

След като идеята за атентата е одобрена, е назначен щабен офицер, който да изготви план как Хитлер да бъде убит. Подобна военна операция не може да бъде планирана без да бъде проучена наличната информация, събирана в архивите на Секретната разузнавателна служба . Разузнавателната служба обаче има различен план за действие. Те предпочитат да работят безшумно. И между двете се стига до открит конфликт.

Макар Разузнаването да поставя началото на Оперативната служба, двете агенции имат обтегнати отношения. Една от причините е покушението срещу ръководителя на службата за охрана, немския генерал-лейтенант Хайдрих, през 1942 г. Двама чешки атентатори, обучени от оперативната служба в Британия, са изпратени в Прага, за да взривят колата, в която пътува Хайдрих. Хайдрих е убит на място. Последствията са ужасни. Атентаторите са екзекутирани, а 5000 невинни чешки селяни избити. Атентатът получава висока оценка, но с убийството на Хайдрих различията в методите на оперативната и разузнавателна служба се удвояват. И все пак двете се споразумяват: Разузнавателната служба ще предостави информация за местонахождението на Хитлер.

Бъдещето се учи от миналото и неуспехът на вчерашния план може да допринеса за успеха на днешния.

Операцията Фоксли не е първият опит за атентат срещу Хитлер.

Морис Баво

Морис Баво е швейцарец и студент по богословие. Той гледа на престъпния хитлеристки режим с отвращение. През 1938 г отива в Бергхоф с намерението да застреля Хитлер отблизо. Въпреки твърденията си, че е верен негов поддръжник , не успява да се доближи достатъчно. Един от охранителите му предлага да опита да се срещне с Хитлер в Мюнхен. Така Баво отива на публичния парад и представяйки се за журналист, си осигурява място на първия ред, с пистолет в джоба. Хитлер се появява, Баво посяга към пистолета, но когато Хитлер минава покрай него, една ръка вдигната за хитлеристки поздрав се препречва пред погледа му.

Гьорг Елзер

През 1939 г. Гьорг Елзер, немски дърводелец с комунистическа ориентация, успява да проникне в Мюнхенската бирария и да постави самоделна бомба зад подиума, от който Хитлер трябва да говори. Нагласява часовниковия механизъм за три дни по-късно, в 9.20. Но Хитлер ненадейно напуска, в 9.07.

Два атентата и двата несполучливи. Привидно изглежда, че Хитлер е лесна мишена, а охраната - нехайна или некомпетентна, в зависимост от гледната точка. Според доклад на американските служби, Хитлер е твърдял , че е неуловим и невидим. Смятал е, че му е отредена божествена мисия. Оперативната служба трябва да открие в кой момент Хитлер е най-уязвим, как да го доближат и по какъв начин да го убият.

По това време от всички краища на окупирана Европа пристига секретна информация, с помощта на която агентите трябва да определят своите възможности? Веднъж в Бергхоф, второ - във влака, трето - на публично място, четвърто - на лична среща, но да започнем с Бергхоф. Необходима е панорамна снимка на местността. Службата трябва да открие някой, който е бил там през последните 10 години.

Докато Оперативната служба работи над своя план, полковник фон Щауфенберг, изработва конспиративен план за покушение срещу Хитлер в бърлогата на самия вълк, щабквартирата в горите на източна Прусия. Щауфенберг отива на среща с Хитлер като носи бомба, предоставена от Оперативната служба. Поставя я близо до мястото на Хитлер. Под предлог, че е забравил нещо, излиза. Бомбата експлодира, когато Щауфенберг триумфално потегля с колата. Хитлер оцелява, а Щрауфенберг е арестуван и екзекутиран същата нощ.

Охраната е здраво затегната, става все по-трудно да бъде извършен атентат още повече от чужденец. Има вътрешен защитен обръч от 24 души, след това втори, трети. Невъзможно е Хитлер да бъде доближен, освен от антуража му. Публичните появи са намалели драстично, в порядъка на една или две на годината. И все пак това щеше да бъде успешният ход, стига атентаторът да разполага с вътрешна информация. Германският защитен обръч не дава надежда да се проникне навътре. Но съюзниците взимат хиляди военнопленници и всеки един можеше да бъде утрешния атентатор.

Бъдещите агенти са обучавани в специални тренировъчни училища на умения, специфични за нестандартните операции като водене на бой, дегизиране,тероризъм, подривна дейност и всичко друго необходимо. Животът им е проучен. Тези, които са физически и умствено годни, които са решени да отмъстят за това, което ги бе сполетяло, са подложени на повторна селекция. Включени са в подготвителни курсове по местоживеене, проверяват ги отново, при констатирана нередност автоматично отпадат.

Смята се, че най-успешните акции на оперативната служба са свързани с дерайлирането на влакови композиции. През 1942 г. полска диверсионна група получава заповед да дерайлира бърз влак. Убити са 420 немски войници. Триумфът е огромен. До този момент вече е събрана значителна информация за Фюрерцуг, специалния влак, който Хитлер използва за пътуванията си в Германия, за това как изглежда, надеждността и разписанието му. Дори се знае, че тези които го чистят, са френски военнопленнички.

Фюрецуг е тъмно виолетов или тъмносин на цвят, движи се със скорост между 90 и 120 км на час. В Германия по това време, освен железопътните линии, слабо охранявани от военната полиция са също така и тунелите и мостовете. И така, от една страна Оперативната служба разполага с поверителна информация за влака на Хитлер, а от друга имат опит в саботажните акции: това им дава пълно основание да планират атентат срещу Хитлер по време на някое негово пътуване.

Пътят към Париж е отворен. Червената армия напредва към Варшава. Нацистката военна машина се тресе, може би точно операция Фоксли щеше да я прекатури в пропастта.

Обмислят се различни планове. План А включва саботажна група, преоблечена като ж.п. полиция, да постави взрив и влакът да експлодира в някой тунел. Но гарите се предизвестяват в рамките на няколко минути и времето е недостатъчно. Разписанията не се предават кодово, а Хитлер е непредвидим. Той променя намеренията си в последната минута и не следва никакъв график.

Съгласно план Б агент трябва да чака на гара с куфар, пълен с експлозив и да го хвърли под колелата на преминаващия влак. Но и този план отпада. Планът трябва да е перфектен. Ако той е несполучлив, последствията ще надхвърлят рисковете на самата операция.

Обсъжда се трета алтернатива: снайперист. През 1938 британското аташе в Берлин пръв я предлага. Но тогава тя е отхвърлена, защото да убиеш някого заради това което ще направи в бъдеще време се нарича убийство.

Снайперистът трябва да е военен и първокласен пехотинец. Да може да се ориентира по карта, да чете топографските особености на местността, да се придвижва без да бъде забелязан, да умее да се маскира, да се укрива и от най-подходящото място да произведе изстрел.

Психиката трябва да му позволява , когато вземе някого на прицел, да е в състояние да изолира от себе си почти всички човешки чувства. Поради наличието на телескоп снайперистът може ясно да вижда пред себе си нормален човек, който може би се реди на опашка за храна или отива до тоалетната. Да убиеш някого, в най-нормалното му човешко състояние, когато върши съвсем обичайни неща, безспорно изисква голяма доза хладнокръвие. Службата разполага с подобен войник. Той е военнопленник.

Решителната новина идва от член на охраната. Според него Хитлер всяка сутрин прави разходка до чайната.

Операция Фоксли е план за покушение, който би могъл да промени хода на историята, слагайки край на войната и спасявайки живота на милиони. Ето и историята на този план.

Съществуват няколко възможности за мястото на атентата: в Берлин, но там мерките за сигурност са максимални, по време на обществена проява - но те стават все по-редки, или в Бергхоф

Бергхоф е разположен в подножието на Баварските Алпи, в близост до бившата граница с Австрия. В по-голямата си част теренът е хълмист и покрит с гъста гора, която би осигурила идеално прикритие дори и през зимата. В Берхгоф са допускани единствено личните приятели на Хитлер. От началото на трийсетте, и по време на войната, Хитлер често идва тук, за да се изолира от света.

За охраната в Бергхоф отговаря военната полиция. Патрулите обикновено се придвижват с кучета. Пропуските са тъмно сини и трябва да са с печат. Околните пътища и местности се охраняват от цивилни постове. Приличат на обикновени работници и са много различни помежду си, но са истински нацисти при това от висок ранг. Вътрешният кръг на охраната е съставен от войници на СС.

Хитлер е непредвидим. Променя намеренията, плановете си, но когато е в Бергхоф, не пропуска сутрешната си разходка до чайната. Тук той се придържа към един и същи режим сутрин става между 9 и 10 сутринта, посещава бръснаря си, и тогава прави сутрешната си разходка надолу по хълма, която трае 15-20 минути. Това е неговото време. Има охрана от СС в началото и края на пътеката и човек, който наблюдава движението му, но Хитлер не обича да му дишат във врата. В Бергхоф се чувства 100 % в безопасност. Дори, когато е там, издига фашисткото знаме, което се вижда от кафенето в града. Тук е неговият свят, неговият дом.

Когато Хитлер отива към чайната, охраната му се движи на около 70 м зад него. Те са длъжни да носят оръжие, което им се зачислява заедно с униформите. Но никои не ги проверява дали го носят.

Оперативната служба се надпреварва с времето. Париж е освободен. Източният фронт пробит, но всяка нова победа е поражение, застрашаващо осъществяването на плана. Гласовете на тези, които искат Хитлер да забърка кашите си докрай, се чуват все по-отчетливо. Сред тях е и Търнли, началникът на щабния офицер натоварен със задачата да подготви покушението

Въпреки че военната ситуация на западния фронт е временно стабилизирана, военната мощ на Германия не е напълно смазана. Ако Хитлер бъде отстранен, това би го канонизирало и би се родил мита за това как Германия нямаше да бъде победена, ако той бе жив.

Планът е вече технически осъществим, но има опасения, че атентат срещу Хитлер няма да е в интерес на Съюзническата кауза.

Всички имат мнение по въпроса. Писмото на Търнли разбунва кошера. От една страна са тези, които желаят смъртта на Хитлер, а от друга хора - които настояват той да бъде оставен да изгние сам. И никой не отстъпва. За първите докато е жив , Хитлер ще разполага с лоялността на по-голяма част от генералите и генералния щаб. Със смъртта на Хитлер си отива всичко. За вторите - ако за убийството му бъдат заподозрени Съюзниците, той ще се превърне в най-големия мъченик на всички времена.

Щабният офицер отказва да участва в политическата дискусия. Неговата задача е да предостави окончателен план. Той е сигурен, че използването на снайперист е най-удачният вариант и трябва да докаже, че планът е осъществим. Когато мишената е от такъв порядък, рискът безспорно е много голям. Той избира за място на атентата Бергхоф заради пропуските в мерките за безопасност и информацията, с която разполагат за дневния режим на Хитлер докато е там.

Атентаторите трябва да са заели позиция не по-рано от 10 часа, за да е сигурно, че патрулното куче е минало. Те трябва да прикрият миризмата си, за да не ги надуши. Трябва да носят дрехи като тези на охраната. Униформите на планински патрули ще им помогнат да се промъкнат до самото място и да се измъкнат оттам.

Изискването за снайпериста е да е добър стрелец, да познава местността, да може да премине свободно покрай патрулите.Той трябва да е военен, човек с високи бойни умения. Необходим е и агент на оперативната служба, който да осигури преминаването.
Това ще е последното им пътуване. Те са обучени за тази цел и се стремят към нея. Те имат задача и трябва да я изпълнят. След като планът е вече оперативен, той е представен.

Междувременно, немски младши офицер на име Дийзър е хванат в плен. Той твърди, че е с антифашистки убеждения и ще помогне да вкарат агентите на Оперативната служба. Неговият чичо, Хайденталер, е анти-нацист. Живее в селище, заедно с други анти нацисти. Притежава ловно имение, където ходи с приятели през уикенда, и може да подслони агентите.

Търнли си подава оставката и на негово място е назначен Темплар, уважаван военен, и най-важно, подкрепящ атентата.

Има голямо разминаване в мненията за операция Фоксли от гледна точка на нейната надеждност и гъвкавост. Тя създава общо усещане за несигурност, но има силни поддръжници, както сред членове на оперативната служба, така и сред високопоставени лица, а и е одобрена от Чърчил. Британската и немската преса твърдят, че ходът на войната ще дискредитира Хитлер, но всеки ден от войната загиват хиляди и на операцията, чиито потенциални дивиденти биха били огромни, е даден шанс. Има вероятност тя да се провали, но рискът си заслужава.

Проблемите са разнищени, службата излиза с реални решения, и получават подкрепата на премиера, разузнаването, и Военновъздушните сили.

Атентаторите ще се приземят с парашут в убежище осигурено от чичото на военнопленника Дийзер. Местният продавач ще ги отведе до цивилните патрули, най-външният кръг на охраната. Ще носят униформа на планински спецчасти, с версията, че са изпратени в областта, нащрек за патрули на СС.

Преди да стигнат до следващия охранителен пост, ще се отклонят от пътя, ще заровят униформите си и ще навлязат в гората. Снайперистът ще причаква Хитлер встрани от пътеката - на разстояние между един и 200 метра...

Операцията не се осъществява. Атентаторите не стигат до Бергхоф. Операция Фоксли остава само на хартия, затрупана от последвалите събития на войната. Накрая Хитлер измамва и победители, и победени, като на 30 април 1945 сам слага край на живота си.

И все пак тя можеше да успее. На лице са всички предпоставки. Информаторът е човек от личната охрана на Хитлер. Немски военнопленник на име Дийзер предлага съдействие, атентаторите да се промъкнат в Бергхоф. Полски военнопленници са обучени за агенти на Оперативната служба. Проектът за покушение е предоставен през ноември 1944. Оперативната и разузнавателна служби имат различни планове. Първите смятат, че войната ще приключи ако Хитлер умре, а другите, че за каузата е по-полезен жив. Едните твърдят, че ако Хитлер умре с нацизма е свършено, другите обратно, че ще бъде продължен от друг лидер. Някои се страхуват, че ще бъде канонизиран в мъченик, други са сигурни, че той заслужава да умре. Никой не спечелва в спора. Не се постига съгласие. И така е пропусната и тази макар и малка възможност. Хитлер напусна Бергхоф на 14 юли, за да не се върне никога там.

Какво щеше да се промени, в случай, че операцията бе проведена успешно, да кажем през август 1944? По какъв ли начин щеше да приключи Втората световна война в Европа?

Войната щеше да свърши преди края на годината. Безспорно щяха да изминат още няколко месеца до нейния край, но затова пък нямаше да се стигне до някои от най-ужасните бомбардировки като тези над Дрезден, Пфорцхайм и други. Концентрационните лагери щяха да се закрият, и то веднага. Дори един Химлер стори това по собствена воля през април 1945. Ето защо си струваше Хитлер да бъде убит.

Колко ли души са могли да бъдат спасени при това положение?

Да започнем с евреите. Смята се, че милион и двеста, милион и четвърт нямаше да бъдат убити. Ако операцията бе проведена през август 1944, евреите в Унгария със сигурност щяха да оцелеят. Нека добавим и руснаците, които загинаха, но които нямаше да загинат, както и жертвите в битката за Берлин. Сметката възлиза на около 10 милиона.

През 1945 г Оперативната служба бе разпусната и операция Фоксли потъна в архивите.