Хомеопатията

Този път Хоризонт ще направи нещо съвсем различно. За първи път ще проведем собствен експеримент. Ще изследваме вид медицина, която може да промени света. Ако успеем, един човек ще трябва да ни даде един милион долара. Ако резултатите са отрицателни, тогава милиони хора, само си прахосват парите.

Причина за отправеното към Хоризонт предизвикателството стана проф. Маделин Енис - учен, който откри невъзможното. Работата й засяга вид медицина, която въстава срещу законите на науката.Тя разбуди един от най-горещите спорове през последните години.

Става въпрос за нещо, което се среща на всяка крачка във Велокобритания - хомеопатията. Това не е някакава смахната и повърхностна идея. Хомеопатията е на 200 г. и се използва от милиони хора, включително президенти и попзвезди. С нея Дейвид Бекъм излекува травмата на крака си, кралското семейство я прилага още от времето на кралица Виктория. Но си остава научна загадка. Причината се крие в двата й основни принципа, формулирани през 18-и век. Първият е, че веществото, което причинява симптомите, ги и лекува. Това е принципът, че подобното лекува подобно. Тази теория доведе до употребата на хиляди вещества, някои от които доста необичайни.

Хомеопатично лекарство може да се направи от всичко - от растение, например отровна беладона; от Животно - змийска отрова; от минерал - калциев карбонат или обикновен тебешир; от продукти на болестта - туберкулозна жлеза от крава; от радиация.

Тъй като доста от веществата са отровни, хомеопатите започнали да ги разреждат, което довело до удивителния втори принцип на хомеопатията: колкото повече разтваряш едно вещество, толкова по-ефективно става, естествено ако е разредено по специален начин. Методът, който хомеопатите използват, се нарича серийно разреждане. Към капка от оригиналното вещество, без значение дали е змийска отрова или сярна киселина, се добавят 99 капки вода или алкохол. След това разтворът се разтърсва силно. Хомеопатите удрят шишето в твърда повърхност. Независимо от начина, този етап е жизнено важен. Така се пренася лекуващата сила от оригиналното вещество върху самата вода. Резултатът е смес, разредена сто пъти - така наречения разтвор 1Це (1C), т.е. една част от сто. Когато една капка от тази смес се разтвори в нови 99 капки вода, се получава 2Це (2C).

При него лекарството е една част от 10 000, но хомеопатите продължават да го разреждат и именно тук възниква конфликтът с науката. При 6Це (6C)лекарството е разредено милион милион пъти, което е равно на една капка в 20 плувни басейна. Нови шест разреждания дават 12Це (12C), равняващо се на капка в Атлантическия океан. Но дори това не е достатъчно за повечето хомеопатични лекарства. Често използвано е разреждането от 30Це (30C), едно направо астрономично ниво на разреждане. Според хомеопатите, захарни таблетки с капка от този супер супер разреден разтвор могат да лекуват. Науката твърди, че в това няма никакъв смисъл и затова хомеопатията е толкова спорна.

Учените обясняват, че има граница, до която може да се разрежда едно вещество - докато остане една молекула от него. При следващото разреждане няма тази молекула няма да я има. Ако се преброят молекулите в хомеопатичната доза се оказва, че в нея няма нито една. Шансът да има и една молекула е по-малък от едно на милиард.

Молекулата е най-малката частица от веществото и според конвенционалната наука, за да има някакъв ефект, е нужна поне една молекула. Затова науката воюва с хомеопатията повече от 100 години. Хомеопатите казват, че лекарствата им лекуват. Науката твърди, че са чиста вода.

И изведнъж един учен заявил, че хомеопатите все пак са прави. Жак Бенвенист бил един от най-популярните учени във Франция. Името му било свързано с редица открития и някои били убедени, че ще спечели Нобелова награда. Бенвенист бил специалист в областта на алергиите, но най-вече изследвал кръвните клетки, участващи в алергичните реакции - базофилите. Когато те се свържат с нещо, към което сте чувствителни, се активират и пораждат болестните симптоми. Бенвенист разработил тест, който можел да определи дали човек е алергичен към нещо или не. Той добавил специална боя, която оцветявала в синьо само неактивираните базофили. Така чрез преброяване на сините клетки можел да каже дали е имало реакция. Когато се случило нещо напълно неочаквано. Един лаборант му казал, че не разбира защо веществото, което активира базофилите реагира, тъй като то е разредено до точка, когато не би трябвало да има реакция.

Изследователят взел веществото и добавил вода, точно както хомеопатите. Резултатът трябвало да е толкова разреден разтвор, че практически да няма ефект, но странно - ефект имало. Базофилите били активирани. Бенвенист знаел, че това не би трябвало да е възможно.

Екипът на учения бил смаян. Трябвало да открият какво става, затова провели стотици експерименти и скоро разбрали, че са направили изключително откритие. Оказало се, че когато едно вещество се разтвори до хомеопатично ниво, се получавала специална вода. Тя не се държала като обикновената вода, а действала така, сякаш още съдържала оригиналното вещество. Сякаш водата "помнела" веществото, което е било в нея. Бенвенист нарекъл феномена "памет на водата".

Най-после имало научно доказателство, че хомеопатията може да действа. Бенвенист знаел, че това е радикално предположение, но имало начин резултатите му да бъдат приети на сериозно. Трявало да ги публикуват в научно списание. Трявало да изпрати работата си до най-престижното издание в света - "Нейчър".

Работата на Бенвенист стигнала до най-внушителната фигура в науката, тогавашният редактор на списанието сър Джон Мадокс. Той знаел, че в "паметта на водата" няма никакъв научен смисъл, но не можел да пренебрегне работата на толкова уважаван учен, затова изключително се колебаел какво да прави. Накрая взел решение да публикува статията, ако Бенвенист позволи на екип на изданието да инспектира лабораторията му. Ученият се съгласил.

Така през юни 1988 г. откритието на Бенвенист се появило на страниците на Нейчър и предизвикало научна сензация. Бенвенист станал известен. "Паметта на водата" станала новината на деня по света. Сякаш бил намерил доказателство, което да докаже научно хомеопатията.

Мадокс събрал екип изследователи, които да инспектират лабораторията на Бенвенист и изборът му разкрил истинските му подозрения. Първият избран бил Уолтър Стюърт, учен и "ловец на измамници", но следващият предизвикал истинско вълнение - Джеймз Ранди. Той не бил учен, а фокусник, твърде скептичен и свиреп противник на всичко свръхестествено.

На 4 юли 1988 г изследователският екип пристигнал в Париж, готов за крайното становище.

Първата стъпка била Бенвенист и екипът му да направят своя експеримент под зоркия поглед на Ранди. Приготвили два вида епруветки, съдържащи хомеопатична и обикновена вода. Ако хомеопатичната вода покажела истински ефект, различен от този на обикновената, това щяло да е реално доказателство. След преценката на резултата, станало ясно, че експериментът е успял.

Но Мадокс решил, че експериментаторите знаят кои са епруветките с хомеопатична вода и кои с обикновена и може би несъзнателно са повлияли на резултата. Затова ги помолил да повторят опита. Този път епруветките били били номерирани с таен код, така че никой да не знае кои какви са.

Скоро анализът бил готов. Резултатите от декодирането били пълен провал за Бенвенист и хората му. Този единствен неуспех бил достатъчен екипът да напише унищожителна статия срещу Бенвенист, твърдейки, че "паметта на водата " е заблуда. Научната репутация на учения била съсипана.

Теорията за "паметта на водата" била забравена. Науката отново решила, че не е доказала хомеопатията, но странно - това не довело до изчезването й. Напротив. След експериментите на Бенвенист продажбите на хомеопатични лекарства скочили до небето. Хомеопатията станала моден начин на живот, природосъобразна медицина, по-популярна през 21-ви век от всякога досега. Независимо от скептицизма на науката, милиони хора я използват и са убедени, че именно тя им е помогнала.

Тези случаи изправят науката пред проблем. Ако хомеопатията е научна глупост, защо тогава толкова много хора очевидно са излекувани от нея? Някои скептици твърдят, че причината може да е в плацебо ефекта. Това е един от най-странните феномени в науката. Лекарите знаят отдавна, че някои пациенти могат да бъдат излекувани с таблетки, в които няма активни съставки, а само обикновена захар и са го нарекли плацебо. Забелязали са и нещо още по-интересно - по-големите таблетки действат по-добре от малките, оцветените - по-добре от белите. Ключът е просто да вярваш, че таблетката ще ти помогне. Това освобождава сили в мозъка, които намаляват стреса и могат да подобрят здравето ви.

Много учени смятат, че хомеопатията действа заради плацебо ефекта. Идеално обяснение, но се оказва, че хомеопатията действа и когато плацебо ефектът не е възможен - когато пациентите дори не знаят, че взимат лекарство.

Из цялата страна се лекуват животни с хомеопатични лекарства. На бременните крави се дава разредена сепия, за възпалените очи на овцете се дава хомеопатично сребро, а прасетата се угояват със сяра. Все повече ветеринари са убедени, че това е медицината на бъдещето. Като Марк Елиът, който е използвал хомеопатията винаги и върху всякакви животни.

За някои учени твърдението, че хомеопатичната вода може да лекува, е като все едно да намериш еднорог. На хомеопатията са й нужни доказателства от високо ниво. В науката най-доброто доказателство е щателно сравняване на медикамента с лекарство с плацебо ефект и през последните години с хомеопатията са правени такива опити.

Дейвид Райли бил конвенционален лекар, който се заинтригувал от тази медицина. Той решил да я подложи на тест и за тази цел избрал сенната хрема. И хомеопатията, и конвенционалтата медицина използват полени за лечение на сенна хрема. Хомеопатията се различава по разреждането. Той събрал 35 пациента със сенна хрема. На половината от тях било дадено хомеопатично лекарство от полен, а на останалите плацебо - захарни таблетки. Никой не знаел какво взима. След четири седмици попълнили въпросник в какво състояние са симптомите им. Въпросът бил ще има ли разлика? За всеобщо изумление резултатът беше ясен: тези на активно лечение имали значително подобрение на симптомите в сравнение с тези с плацебо лекарството. Според тези данни, лекарството е подействало. За да бъде напълно сигурен, Райли решил да повтори изследването и резултатът бил същият. Отишъл още по-далеч и изследвал различни видове алергия. Отново резултатите били положителни, но въпреки тези изследвания, повечето учени отказват да повярват на работата му.

Причината опитите на Райли да бъда пренебрегнати е, че заключението му няма научно обяснение. Скептиците посочват очевидния проблем - все още няма доказателство как нещо, което прилича на чиста вода, може да действа.

За да убеди науката, хомеопатията трябва да намери механизъм, който да обясни как хомеопатичната вода лекува. Това означава да се докаже, че водата наистина има памет. Изведнъж един учен, като че ли намерил такова доказателство. Маделин Енис, професор по фармакология, знаела, че това е научно невъзможно. Но на една конференция тя чула един френски учен да представя объркващи резултати, които изглежда показвали, че водата има памет. Енис знаела, че "паметта на водата" нарушава законите на науката, но вярвала, че един учен винаги трябва да е готов да изследва новите идеи.

Така скептичната Енис започнала да тества централната идея на хомеопатията. Тя извършила експеримент, почти идентичен с този на Бенвенист, като използвала същите кръвни клетки. После добавила хистамин, разреден до хомеопатично ниво. Решаващият въпрос бил дали ще има някакъв ефект върху клетките. За да разбере, трявало да преброи клетките една по една, за да види дали са повлияни от хомеопатичната вода. Резултатите били изумителни. Макар в хомеопатичната вода да нямало нито една молекула на хистамина, тя пак оказала ефект върху клетките.

Енис се чудела дали броенето на ръка не е дало някаква грешка, затова повторила експеримента, като използвала автоматична система, която да брои клетките. За нейно учудване резултатът бил същият.

Най-после има доказателство от високоуважаван учен, че хомеопатичната вода има истински биологичен ефект.

Все пак твърденията на хомеопатията ще се окажат верни. Но скептикът Ранди не бил впечатлен.

Като част от кампанията си да докаже необичайни твърдения, Ранди е решил да прибави и парична награда. На уеб-страницата му има официално обещание да плати 1 милион долара на този, който може да докаже научно невъзможното.

Затова Хоризонт решава да приеме предизвикателството на Ранди. Експерти от водещите научни институции в Англия се събират, за да повторят експериментите на Енис. Те щели да се опитат да открият някакви доказателства за "паметта на водата" при най-строго наблюдение. Джеймз Ранди от Съединените щати идва, за да наблюдава експеримента. За абсолютна стриктност втори учен - Мериън Мейси от Ройъл Ландън хоспитъл, да извърши паралелен анализ.

След разкриването на всички кодове, резултатите са ясни - те са напълно случайни. Статистическият анализ го потвърждава. Хомеопатичната вода няма ефект.

Така Хоризонт не спечелва наградата. Още един триумф за Джеймз Ранди. Репутацията му и парите му са спасени, но дори той признава, че това не е последната дума.

Хомеопатията се връща там, откъдето започва - без научно обяснение. Това няма да спре милионите хора да вярват в нея. Но науката е убедена - хомеопатията е невъзможно лечение.