Дева Мария

Мария, майката на Исус. Тя е една от най-прочутите и обичани личности от всяка вяра. Нейната история е позната надлъж и нашир. Според легендата, тя родила в един обор във Витлеем момченце, което станало известно като Месията. Нови исторически свидетелства намекват, че Мария може да е водила по-различен живот от жената, която си мислим, че познаваме...

Четвърта година преди новата ера, Палестина е затънтено кътче от Римската империя. Части от този регион са управлявани директно от римляните от юдейската столица Йерусалим. Това е Назарет, малко селце в далечната област Галилея. Неговото население е по-малко от 400 души, но то е дом на жена, чиято съдба е да се превърне в една от най-прочутите личности на света. До няколко дни, тя ще забременее с дете, което ще промени света.

За милионите християни, тя е чудотворна фигура, почитана като начина, по който Бог е слязъл на Земята. Но нейният познат образ е създаден през средните векове - а жената от първи век е била много по-различна.

Запознайте се с Мария, бъдещата майка на Исус. Това момиче не прилича на Мария, която ние познаваме - откъде идва тя? Най-добрият исторически източник за Мария е самият Нов завет. Но дори там, личните подробности за нея не са в изобилие. Те могат да бъдат събрани заедно и да се получи нейната история. Някои от тях идват от различните евангелия. Но в тях има един голям проблем. Няма една цялостна история, която да разкаже живота й от раждането до смъртта й.

Фактът, че тя присъства в Новия завет е достатъчно показателен. Може би това означава, че у нея или нейния живот е имало нещо, което е направило впечатление на първите разказвачи.

А Мария заема толкова важна позиция не само в християнството. Тя е единствената жена, чието име се споменава в Корана, свещената книга на исляма. Въпреки споменаването в Библията и Корана, не е лесно да се съберат детайлите на този особено важен живот чрез четенето на свещените книги.

Мария идва от време и място, където историята не се е записвала, както се прави днес. Неотдавнашни разкопки в Светата земя ни помагат да съберем изненадващо подробна картина на нейния живот. А ранните години от живота на Мария? Какво можем да открием за това малко момиче? За много хора е трудно да мислят за нея по друг начин, освен като безвременната жена - нейния традиционен образ. Най-голямата изненада е, че името й може да не е било Мария. И какъв език е говорила тя? Отговорът може да бъде намерен в съвременна Сирия. Тук живеят последните няколко хиляди души, говорещи древния арамейски език. Това е бил езикът на Мария и нейния син.

Имаме малко момиче на име Мириам - едно от най-разпространените имена в Палестина през първи век - неподходящо време и място да бъдеш малко момиче. Както в повечето древни общества, в юдаизма жените били смятани за второкласни граждани. В много отношения, те не били приемани за пълни юдеи. Те взимали незначително участие в религиозните ритуали. Гласът им почти не се чувал. Принудени били да работят здраво.

От момента, в който проходила, Мария научила от майка си уменията, на които щял да бъде подчинен целия й живот - всичко, освен четене и писане. Момичетата по онова време били напълно неграмотни. И облеклото й е различно от традиционния облик на Мария. Синият копринен шал символизира чистотата на Мария, ценена от вярващите. В Назарет нямало богаташи. Това бил беден град. Ежедневният живот на Мария бил труден и неизменчив. Но извън дома, животът бил непредсказуем - земята на нейния народ била окупирана от римляните.

Когато починал цар Ирод, настъпил период на хаос. Местните бунтовници го приели като знак за революция срещу омразните римски потисници и въстанали. Отговорът на Рим бил бърз и безмилостен. Евреите от областта открили надежда във вярата и свещените си писания, в които отдавна се предсказвало идването на един цар-воин, който ще разбие римляните и ще ги освободи - Месията.

Галилея била в хаос, но на Мария й предстояли проблеми от далеч по-лично естество. Тя растяла - и хората го забелязвали. Дори днес, преходът от детство към женственост не е лек, а тогава е бил още по-труден. Момичето било подлагано на някакъв вид преглед. Там се определяло дали била навлязла в пубертета. Важните признаци били дали вече имала гърди, дали имала срамно окосмяване. Този преглед бил като вододел. Обявена веднъж за жена, тя се превръщала в потенциална съпруга.

Почти е сигурно, че още преди да стане на 13 години, Мария вече е била сгодена. Ако някое момче хванело окото на Мария - много жалко. Любовта не играела никаква роля при избора на нейния бъдещ съпруг - това щял да бъде Йосиф. Според евангелията, той бил дърводелец. Несъмнено Мария едва ли била заслепена от възрастния мъж. Нейният брак - като повечето други по онова време - бил чиста бизнес сделка.

Момичетата и жените били собственост, принадлежаща на бащи, братя и съпрузи. Мария вероятно е нямала абсолютно никакъв избор за кого ще се омъжи. Назарет е бил малко градче, но е възможно тя да не е познавала Йосиф. Бащата на Мария сигурно е изгарял от желание да впечатли Йосиф с доброто здраве на дъщеря си, нейните къщовни умения и работливост. Но най-ценното й качество била нейната девственост. Дадена на мъж, тя внезапно става потенциална майка.

Мария поне имала около година, за да свикне с идеята за брака. И тя не била единственото момиче в това положение. Но рано или късно сватбеният ден щял да настъпи. Между годежа и сватбата момичето е трябвало да бъде отведено с голяма процесия от нейната къща до къщата на човека, за когото ще се омъжва. Това било много весело събитие, присъствали много хора, тя била носена в носилка, вероятно през нощта, на свещи. Но тези церемонии не били весели за всички. Не било важно дали момичето е щастливо. Най-важното била нейната девственост. Девиците участвали в сватбената процесия със спусната коса, така че всички да видят и да бъде запомнено, че момичето е било девствено, когато влязла в къщата на съпруга си.

Не такава била съдбата на Мария. Обстоятелствата се променили по най-драматичен начин. Как забременяла Мария си остава тема на значителни дебати. И въпрос на вяра. Както и да е станало, животът на Мария се променил завинаги. Екотът от тези събития бил почувстван на хиляди километри. Това променило историята на страни, за които тя никога не била чувала. Организираната религия се обърнала с главата надолу.

За много от вярващите - как Мария е забременяла без да загуби девствеността си - е просто чудо. Най-могъщият от всички ангели бил изпратен от рая, от трона на Бог, при едно младо момиче, сгодено за човек. Гавраил й казал: "Ти беше избрана". Тя била поразена, изумена! "Как е възможно това?" попитала тя. Гавраил й обяснил, че Светият дух ще дойде при нея и Бог ще действа по загадъчен начин. Тя ще забременее без помощта на мъж и ще стане майка на Месията. Дали вярвате в това, е въпрос на вяра. Дори християните не са на едно мнение какво означава историята. Дали да бъде приемана буквално, символично или метафорично?
Всяка от трите възможности си има свои защитници. Една от трудностите е, че историята за непорочното зачатие явно е добавена по-късно към текстовете. Някои учени вярват, че чудото на непорочното зачатие е история, добавена от вярващи след смъртта на Исус.

По един въпрос, всички евангелия са ясни. Мария е формално сгодена за Йосиф, след като забременява. Дори има намек, че някои хора са вярвали, че бебето на Мария е незаконородено. Ако Мария е забременяла от друг мъж, тя би била в огромна опасност. Нейният баща щял да бъде разярен. Репутацията й щяла да бъде съсипана. Гневът на бащата е примесен с ужас. Можело да е застрашен самият живот на неговата дъщеря.

Мария се намирала в опасно положение. Като неин годеник, Йосиф можел да я прогони, дори да я екзекутира. Но защо не го е направил? В едно от евангелията пише, че при него слязъл един ангел и му казал, че детето било от Бог. Йосиф, като добър човек, решил да не я прокужда, да не я изобличава, а да се ожени за нея. Това повдига доста интересни въпроси - какво точно е мислел съпругът на Мария?

Има една противоречива теория от втори век, която може да обясни търпимостта на Йосиф - но тя е горещо оспорвана. Според някои евреи, истината била, че Мария станала жертва на изнасилване. Войникът се казвал Пaнтера. Но възможна ли е тази теория? Ако Мария е била изнасилена от римски войник, може би това е причината Йосиф да я пощади. Той изпитал съжаление към нея.

Има и друго обяснение. За милионите вярващи по цял свят въпросите около бащата на детето са излишни. За тях това винаги е било чудо - дело на самия Бог. Каквато и да е истината, Йосиф подкрепил Мария, тя оцеляла и родила едно много прочуто дете. Но къде?

Мнозина са израснали с историята, че Йосиф трябвало да отведе Мария от Назарет до Витлеем заради преброяването. Когато пристигнали, нямало къде да отседнат, затова Мария родила бебето в един обор. Тази картина е неразделна част от Коледа и ни е трудно да си представим, че не се е случила. Но евангелията на Матей и Лука описват пътуването до Витлеем по различни начини. Според Матей, Светото семейство вече живеело там. А Лука разказва, отишли там от дома си в Назарет заради преброяването.

Защо точно Витлеем? Изглежда, че авторите на евангелията са го поставили във Витлеем, защото са го виждали като наследник на Давид. Ами оборът? Евангелията за пореден път съдържат противоречиви данни. Традиционната коледна история разказва, че Исус е бил роден в обор до волове и бил посетен от влъхвите. Но това е така само в евангелието на Лука. Версията на Матея е доста по-различна. Според него, Исус е роден у дома си, а по-късно е посетен от мъдреците от Изтока. Въпреки че това е една от най-обичаните части от общоприетата история, вероятно никога няма да научим истинските обстоятелства около раждането на Исус. Но знаем, че Мария - според традициите от първи век - се е преместила в дома на Йосиф преди раждането. В този момент те официално станали съпруг и съпруга. Дори без официална брачна церемония. И ако преместването в непознат дом не било достатъчно, Мария трябвало да се справи и с предстоящото раждане.

Раждането, особено на първо дете, е било най-страшното преживяване, което можело да се случи на една млада жена. То било болезнено; то било опасно. Раждането било причина за смъртта на 1 от всеки 50 жени. Въпреки грижите на акушерките, това било опасен процес. Мария ражда момче. Като всички нови майки, на Мария било нужно време, за да приеме бъдещия си живот. Но не било писано. Мария и Йосиф трябвало да бягат, за да спасят детето си.

Според евангелието на Матея, когато научил за раждането на Месията, крал Ирод заповядал да избият всички момчета под двегодишна възраст във Витлеем. Светото семейство, наред с много други, избягало в Египет. Тази държава била известно убежище на бегълци по онова време. Защо тази важна история се появява само в едно от евангелията? Някои учени вярвате, че Матей е искал Исус да изглежда донякъде като Мойсей от Стария завет. Също като раждането на Исус във Витлеем, изглежда бягството в Египет е по-скоро легенда, отколкото истина. Отглеждайки сина си в Назарет, Мария трябвало бързо да се върне към ритъма на ежедневния живот.

Годините минавали, и Мария навлизала все по-уверено в ролята си. Макар че цялата власт била у мъжете, в много отношения жените били сърцето и душата на семейството. Мария скоро получила допълнителна помощ в дома си. Исус станал най-голямото дете в увеличаващото се семейство. Според Новия завет, Мария родила на Йосиф още четири сина и поне две дъщери.

Мария нямала думата за брака си с Йосиф. Въпреки че той е споменаван рядко в Библията, оставаме с впечатлението, че той е бил добър и грижовен баща. Знаем, че Йосиф е бил възрастен, когато се оженил за Мария. В земя, където мъжете рядко живеели повече от 45 години, неизбежното скоро се случило. Като негова съпруга, от Мария се очаквало да приготви тялото му за погребението. Болката от загубата на съпруга може да е била само една от тревогите й. Животът на Мария отново се обърнал с главата надолу. Като нова глава на семейството първото задължение на Исус било да води погребалната процесия на своя баща. Неговият живот също се променил. Зависимата от един мъж Мария, вече била зависима от друг.

В евангелията се споменава, че през следващите десетина години Исус изпълнявал покорно ролята си на глава на семейството. Но Библията ни казва, че понякога създавал грижи на Мария - веднъж като дете, той се изгубил в храма. Тези тревоги щели да се задълбочат и това щяло да доведе до загубата на сина на Мария. Внезапно, доста късно в живота, Исус поел по нов път - и той не включвал семейството му. Някъде в началото на тридесетте си години, Исус започнал да пътува далеч от дома. Вроденото му чувство за справедливост го принудило да започне да проповядва.

Лесно е да си представим, че Мария би била очарована от тази отдаденост на нейния син. Но в Библията се казва, че тя далеч не е била щастлива. Според Мария, имало много по-важни неща, с които да се занимава сина й.

През първи век, Галилея била пълна с пътуващи проповедници. Всички те говорели за Светото писание, но Исус се откроявал. Той имал различно послание. Той искал да донесе изцеление и покаяние на евреите. Исус бил водач на група хора, които искали да изтълкуват наново и радикално юдейската вяра. Несъмнено той е смятал, че тя станала прекалено недостъпна. Исус е бил радикал - и като всички радикали - недолюбван от властта. Мария също го е знаела. Въпреки че понякога подкрепяла Исус, има доказателства, че тя изпитвала сериозни съмнения за психическото му състояние. Мария била толкова притеснена, че се изправила срещу сина си. Тя била отчаяна. Публично отхвърлена от сина си, който вървял по пътя на разрушението.

Проповядването на Исус щяло да бъде прекратено, а страховете на Мария за нейния син щели да се сбъднат по изключително брутален начин. Пасха - годишният фестивал в свещения град Йерусалим, който привличал хиляди еврейски пилигрими.

По онова време Йерусалим е бил пълен с хора от цялата Римска империя. Той бил окупиран от римляните и всички знаели какво ще стане най-малкият намек за заговор. Голяма била вероятността всеки проповедник, говорещ пред големи тълпи, да бъде арестуван от римляните и екзекутиран. Макар че мисията на Исус не била антиримска, той все пак бил в огромна опасност.

Едва ли на влизане в Йерусалим, Мария е очаквала посрещането, което получил сина й. Сред многото възгласи на хората към Исус се откроявал един. Думата "месия" несъмнено привлякла вниманието на еврейските и римските власти.
В този момент ли Мария разбрала, че синът й ще умре?
Исус не живял и седмица след това. Синът на Мария бил арестуван и набързо осъден на смърт.

Пребиването с камъни било твърде бърза смърт за враговете на властите в Йерусалим. За разлика от него, разпъването на кръст било изключително болезнено и унизително. Никоя майка не би желала да получава такива вести.

По време на Пасха, Йерусалим е бил препълнен. Цели семейства спели в една стая. Дори новината за ареста на Исус да е стигнала до майка му през нощта, цялото семейство би се събудило. Но никой не бил по-засегнат, отколкото Мария.

Историята, позната на хората, разказва за Мария, която наблюдава смъртта на сина си при Голгота. Макар изгаряща от болка, тя е образец на достойнството. Може ли една майка да наблюдава собствената си плът и кръв да умира по толкова ужасен начин? От години Мария наблюдава своя син, който върви към смъртта си. Няма значение колко е благородна каузата му. Трудно е да си представим, че Мария не е подвластна на майчините инстинкти - защо не послуша семейството си, защо трябваше да става така, защо моя син? Независимо дали вярвате, че Мария е майката Божия или просто майка на проповедника Исус, това е завладяващ исторически момент.

Телата на престъпниците обикновено били оставяни на лешоядите. Но и в четирите евангелия Матей, Марко, Лука и Йоан ни казват, че тялото на Исус било погребано. За втори път в живота си, Мария погребва главата на семейството си. Всичко е готово за може би най-голямата загадка за последните две хиляди години.

Три дни след като е положено в гробницата, тялото на Исус изчезва. Хора твърдят, че са го виждали и скоро започва да се разпространява един невероятен слух. Той се е надигнал от мъртвите. Но какво ще стане с неговата майка?

За разлика от днес, жените в древността живеели по-кратко от мъжете. Мъжете били считани за изключително стари на 50 години, а жените на 40. Никой не знае колко е живяла Мария след смъртта на сина си - но знаем, че в този момент тя изчезва от историята.

Съществуват много митове и легенди. Една от най-силните от тях е, че тя прекарала последните дни от живота си в град Ефес, в съвременна Турция. Там живяла с Йоан в една къща, която станала важна цел за много християнски пилигрими. Според друга от теориите, тя била отведена директно в рая, за да се присъедини към своя обичен син. Това е официално въведено в християнска догма през 1950 година.

Въпрос на вяра е, но за мнозина християни Мария има почти същия висок статус като своя син. Видяхме различни образи на Мария - Мария от християнската вяра, майката на Исус, известен като Месията, а също и еврейското момиче от първи век, водещо тежък живот в смутни времена. Два контрастни образа, единият от които е пресъздаван хиляди пъти от вярващите през изминалите две хиляди години. Но каква е била тя в истинския живот?

Понеже Мария е с универсална природа - принадлежи на толкова много хора - днес ни е трудно да си представим истинската жена зад Мария на вярата и теологията. В края на краищата, точно нейната човешка история е завладяла последователите. Затова ролята на Мария е нараснала през вековете. В много отношения е по-лесно да разберем Мария, отколкото нейния енигматичен син. Може би това е причината, че в някои общества образът на Мария - макар да не е боготворен отделно - да е също толкова могъщ, колкото и нейния син Исус.

Ние открихме две Марии - жената от вярата и една друга жена, която не се различава от милионите майки, отглеждащи децата си при трудни обстоятелства. Във всеки случай, тя е силна фигура в сърцето на най-голямата световна религия. Независимо дали вашата Мария е майката Божия, нейната история е драматична и прочувствена. Точно затова тя ще продължава да очарова и да събужда любовта на вярващите.