Земетръсни бури

На 17 август 1999 година, малко след три часа през нощта, силно земетресение удря турския град Измит. Хиляди души бягат от срутващите се около тях домове. Жертвите са 25 000. Разрушенията се простират на стотици километри. Повечето от постройките са изравнени със земята...

За жителите на Измит катастрофата е напълно неочаквана. Но те не знаят, че само година преди това, тя е била предсказана. Учени правят изчисления и разбират, че Измит е в опасност. Работата им показва, че тази зона е рискова, че ще има земетресение и може да загинат десетки хиляди.

Но това предупреждение не било чуто. Почти нямало подготовка, нито планове за спешни случаи.

Същите учени, които предсказаха заплахата за Измит, сега правят нова прогноза. Ако са прави, опасността е насочена към друг град - град, много по-голям от Измит, с над 14 милионно население - Истанбул. Учените вярват, че Турция е в центъра на един нов феномен, при който всяко земетресение дава начало на следващото. Наричат го земетръсна буря. Уликите, довели до откриването на земетръсните бури, започват от Крит. Преди 2 000 години, този гръцки остров е един от ключовите търговски центрове на Средиземноморието. Това приключва, когато островът е разтърсен от най-голямото земетресение в документираната история. Следите от това събитие са навсякъде.

Линия, разделяща светлата скала от тъмната, показва нивото на морето. Тя е видима по целия бряг на същата височина. Преди много години, морето е миело тези скали, но тогава се случило нещо драматично. Внезапно, земята се издигнала с около шест метра, а морето останало надолу. Разлика от шест метра е белег за огромна катастрофа. Археологическите находки показват колко унищожително е било земетресението. Сред останките се намира важна улика за датата на природното бедствие. Това е монета от времето на Константин Втори, което я определя около 360-та година след Христа. Тя е била открита заедно със скелетите на хората под руините, което означава, че опустошителното земетресение се е случило малко след 360-та година.Древни писмена дават още доказателства за катастрофата и определят датата с точност - юли 365-та година. След това, много учени откриват признаци, че разрушенията от 365-та година са се разпрострели много по-надалеч от Крит.

Допълнителните исторически свидетелства, открити около Средиземноморието, добавят още разрушения, причинени от това събитие. Градове на 1 500 километра един от друг явно са били разтърсени от същото земетресение. Само малко области около Средиземно море са избегнали разрушенията. Това земетресение било толкова грамадно, че то станало известно като Всеобщото събитие. Въпреки всички доказателства, някои все още изпитвали съмнения... Трусът просто бил прекалено голям. Историчката Емануела Гуидобони от десетилетия изучава древните земетресения и не била доволна от идеята за това Всеобщо събитие. Зоната на щетите била огромна, но нещо не се връзва. Тя се простира от Кипър до Сицилия, Северна Африка, Крит, дори Южна Италия. Това не е правдоподобно. Заинтригувана, Емануела проучила наново историческите текстове. И била привлечена от един от тях. Ученът Либаний написал епитафия за смъртта на римския император Юлиан Вероотстъпника. В епитафията си за Юлиан, той описва тези огромни земетресения, които разтърсили земите на Либия, Сицилия и Гърция. Повечето историци вярват, че тази епитафия говори за събитията от 365-та година, но Емануела открила нещо, което не пасвало. Либаний пише епитафията за Юлиан след смъртта на императора. Това е през май 363-та. С други думи, Либаний е написал този текст две години преди Всеобщото събитие. Има и други писмена, които внасят различия. Явно датите на земетресенията не са правилни... Имало е седем земетресения преди 365 година и три след това. Така че за 12 години имаме 11 труса - почти по един на година. Това е цяла сеизмична криза в Средиземноморието. Емануела отхвърлила като погрешна теорията, че едно-едничко земетресение е разрушило повечето от Средиземноморието през 365 година. Всеобщо събитие не съществувало. Вместо това, имало серия от отделни трусове, които ударили региона като буря. И всеки от тях давал началото на следващия. Това било гениална идея. Но предположението, че едно земетресение може да породи следващо, винаги било приемано като научна глупост. Земетресенията са едни от най-изучаваните природни феномени. През последните 100 години, те са отнели живота на над един милион души, а много повече остават без домове. Учените започват да разбират причините за тяхното пораждане, макар те да са много сложни... Вече е ясно, че повечето земетресения стават в местата, където големите континентални плочи се търкат помежду си в така наречените разседи. Дори знаем точно как се случват.

Земята се състои от около 12 плочи, които са в постоянно движение. По границите на плочите има разседи. Еластичността на Земята събира налягането, което се натрупва по границите на плочите. В един момент налягането става повече от съпротивлението на триене... и тогава имаме земетресение. Но тези разседи са дълги хиляди километри. Определянето на точното място на трус винаги е било загадка. Учените са сигурни в едно - че малки трусове винаги следват основния. Но да се намери връзка между големи земетресения, разделени с години, се оказало невъзможно. Трябвало да бъде приет фактът, че най-разрушителният природен феномен удря напосоки и напълно непредсказуемо. Идеята за случайността на земетресенията станала общоприета. Проблемът бил, че историческите документи намеквали за сериозна връзка между големите трусове. Откриваме групи от земетресения и в други моменти от историята. Например, през 18-ти и 15-ти век в Турция. Дори има предположения, че краят на Бронзовата ера в Средиземноморието може да е настъпил заради една огромна група земетресения. Големият въпрос е: Това случайно ли е или имаме някакъв процес, където един трус задейства следващия, който задейства следващия? Археологическите находки правят едно предположение, но учените не могат да го обяснят. Няма достатъчно доказателства. Нужна била много повече информация, отколкото предоставяли историческите документи, за да се разбере как могат да си взаимодействат земетресенията... Има едно място, откъдето да се вземат тези данни - разседът Сан Андреас в Калифорния. Това е една от най-активните земетръсни зони в света. Тя е създадена при сблъскването на две континентални плочи. Печалната слава на Сан Андреас идва от местоположението му в залива на Сан Франциско. Шест милиона души живеят тук с мисълта за предстоящо земетресение. Най-известното удря града през 1906 година, убивайки над 700 жители. Последното е от 1989 година. Загиналите са 200 човека. Когато залогът е толкова голям, разбирането на поведението на земетресенията е от жизнена важност. Затова Сан Андреас е един от най-изучаваните разседи в света. В него има едно място, което е по-внимателно наблюдавано от всяко друго... Паркфийлд, земетръсната столица на Америка. Мястото е свързано с огромна мрежа от високотехнологично оборудване. Паркфийлд е пъпът на земетръсната активност в Калифорния, защото трусовете тук се случват с необичайно постоянство...

Последният е през 1966 година. Преди това имало през 1934, а предишният е бил през 1922. Но ако погледнем по-дълъг период от време, те се появяват на всеки 22 години. Имайки това предвид, следващото се е очаквало през 1988 година. През 1987, повечето от оборудването вече е на мястото си и Паркфийлд бил готов да улови земетресението... И чакането започнало. Настъпила 88-ма. Учените чакали, но годината си отминала без да се случи нищо... 89-та, също нищо... 90-та, отново нищо. 91-ва, пак нищо. Тогава, през 1992-ра, нещо се случило. Калифорния била ударена от най-мощното земетресение за последните 40 години. Проблемът бил, че това не станало в Паркфийлд. Случило се на 400 километра от там, в малкото градче Ландърс. Един човек загива, а ранените са 171. Щетите възлизат на милиони долари. Фактът, че е ударен Ландърс, а не Паркфийлд, показва колко непредсказуеми са земетресенията. Но това не се оказва задънена улица. Всъщност, то предоставя на учените най-доброто прозрение как едно земетресение слага началото на друго. Това ги приближава до разбирането на земетръсните бури... Защото три часа след Ландърс, последващо сътресение удря на 40 километра от града Биг Беър. Убеден, че двата труса са свързани, геофизикът Рос Стийн е твърдо решен да открие как точно Ландърс е сложил началото на Биг Беър. Точно последващите трусове бяха ключът към разбирането на това как си взаимодействат земетресенията, смята ученият. Неговият екип имал страхотна възможност. Инструментите из целия щат документирали изключително детайлно Ландърс и последващите трусове. Учените знаели колко дълбоко било разкъсването, къде се нарушил разседът и точно колко се е приплъзнал. Информацията била пълна. Те започнали да търсят връзка между Ландърс и Биг Беър. Разработили компютърен модел, с който се надявали да илюстрират как едно земетресение задейства следващото. Идеята била изненадващо проста. При земетресение, когато линиите на разседа се разделят, се отделя огромното затворено налягане. Според тяхната теория, това отделено налягане се разпределя в близките зони, обозначени в червено. Това са най-вероятните области за следващо земетресение... Проблемът бил да се открие къде може да бъдат тези червени зони.

Учените започнали да подават данни към компютъра. Моделът трябвало да вземе предвид стотици изчисления - колко се е плъзнал разседът, на каква дълбочина под земята е станало разкъсването, каква е еластичността на земната кора. Софтуерът бил нагласен да покаже визуално в кои зони е по-голяма вероятността от земетресение. По-рисковите области били представени в червено, а по-сигурните - в синьо. Моделът показал къде се било преместило налягането от Ландърс. Областта на запад се обагрила в червено. Учените проверяват възможността Биг Беър да се е случило в някоя от червените точки, където е било изтикано налягането след земетресението в Ландърс. И наистина, право в центъра на червената зона се намирал Биг Беър. Но това не е достатъчно доказателство, защото Биг Беър можеше да се озове там по случайност. Затова учените проверяват информацията не само за едно земетресение - колкото и голямо да бе то - но и за 3-4 хилядите други последващи трусове от първите няколко седмици. Те също ли се бяха случили в червената зона? Учените отново се върнали към своя модел. Започнали да въвеждат данните за всички трусове, които последвали земетресението в Ландърс. Точно както Биг Беър, повечето попаднали в червената зона. Това се оказало научен пробив. То предоставило доказателствата как един голям трус може да задейства следващия. Това било най-добрият пример как преместването на налягането дава началото на голям последващ трус. Но това не показало как едно земетресение задейства следващи през по-големи периоди от време. И не доказвало съществуването на земетръсна буря... За тази цел, учените трябвало да изпитат своя модел някъде, където било дори по-опасно отколкото в Сан Андреас. Турция е една от най-големите земетръсни зони в света. Тук, милиони живеят при опасността на един от най-коварните разседи на планетата. Северно Анатолийският разсед разсича горната част на страната в протежение на 1 000 километра. Земетресения в този разсед от векове раздират региона. Само за последните 100 години, те са отнели живота на над 100 000 души. Сеизмологът Джелал Шенгур го знае по-добре от всеки друг. Според него, Северно Анатолийският разсед явно има циклично поведение. Земетресенията започват на изток, преместват се на запад, а после има период на затишие. Ново начало, пак на запад, и нов период на затишие.

Този модел на придвижване привлича изследователи на земетресения от целия свят. Един от тях е Джеф Кинг. Той бил впечатлен от теорията, според която тези трусове може да се задействат един друг... Неговото изследване започнало със събитие отпреди 60 години... През 1939-та, опустошително земетресение удря град Ерзинджан в източна Турция. Земетресението в Ерзинджан от 39-та било началото на серия от трусове, които се придвижили точно върху Северно Анатолийския разсед. Това било голямо събитие, при което загинали десетки хиляди души. Макар че имало много малко данни, те били достатъчни за да се направи предположение къде се е придвижило налягането... Използвайки същия модел, който показал връзката между Биг Беър и Ландърс, червената зона създадена от Ерзинджан обагрила областта на запад... Три години по-късно, през 1942, земетресение ударило град Токат. Моделът явно бил правилен. Серия от трусове се случили по разседа в западна посока. Последният бил през 1967-ма до Адапазари. Моделът показал, че всеки от тях ставал точно в средата на червената зона. Земетресенията сякаш се задействали едно друго, като падащи плочки за домино. Това не били последващи трусове и разликата между тях била в години. Явно в региона се вихрела земетръсна буря. Но предсказването на земетресение, след като то се е случило, е лесно. Най-добрият тест щяло да бъде използването на модела за прогнозиране на следващата буря. Учените тръгват от земетресението през 1967-ма на запад и на юг. Включват всички останали трусове, за които имат исторически сведения, за да установят къде се е прехвърлило налягането и какво е възможното бъдеще на региона. Когато въвели всички данни, червената зона обагрила залива на Измит... град с половин милионно население.

Учените били убедени, че моделът им е правилен. Те публикували прогноза за мястото, където има вероятност да удари следващото земетресение. Не можели да кажат точно кога, но посочили, че опасността е за Измит. Информация се появила в специализираните издания, но и в турската преса - в научните списания, дори в обикновен вестник, в научната му притурка. Публикацията събужда слаб интерес, а за хората от Измит, животът си продължава както обикновено. Повечето нямат и представа, че в земята под краката им има извънредно налягане. Но през август 1999-та, точно в три през нощта, прогнозата на Джеф Кинг се сбъдва. 45 секунди по-късно, по-голямата част от града е в руини... Трусът е толкова мощен, че имало срутени сгради на 100 километра от там... Въпреки предупрежденията, хората не били подготвени. Шефът на пожарната Емин Пехливан и неговият екип също не били готови.Спасителните служби нямали нито оборудването, нито хората, за да се справят с това бедствие. Все още не е известен точният брой на жертвите от земетресението в Измит, но предположенията са за 25 000 загинали... Стотици тела изобщо не са открити. За Джеф Кинг - един от учените, които направили прогнозата - трусът в Измит има горчиво-сладък привкус. Той се оказал прав, но вече разбирал, че използването на модела носело със себе си огромна отговорност. Вече изглеждало, че в Турция се вихри земетръсна буря. Жизнено важно било да се предскаже следващия й удар.

Джеф Кинг и неговият екип се заели да открият къде се е преместило налягането. Въвеждайки новите данни от Измит в компютъра, областта на запад блеснала в червено. Но този път нещата не били толкова недвусмислени. Прогнозата за Измит била лесна, защото учените знаели къде точно минава разседът в този регион, но сега били затруднени. Размерът на опасността в тази нова червена зона зависел от точната природа на разседа. Всичко ставало още по-неотложно, защото според техния компютърен модел, в новопоявилата се червена зона се намирал един от най-големите градове в света - Истанбул. При такъв голям залог, познаването на разседа в детайли е жизнено важно... Колко голяма била опасността за града? Италианци, французи, турци и американци се заели да превърнат разседа на дъното на Мраморно море в най-проучения на планетата. Разседът постепенно започнал да разкрива тайните си... Кал от морското дъно разказала за големите трусове в тази област от миналото. Сеизмичните сигнали сочели, че цялата зона била напълно жива. Останалите резултати показали колко голям бил разседът тук. Макар че се оформяла картината на активния разсед, точната му структура оставала неясна. Все пак се знаело, че една активна система се простирала по цялата дължина на Мраморно море и стига само на 20 километра от Истанбул. Едно голямо разкъсване на разседа щяло да причини невероятна катастрофа. В Измит загинаха 20 или 30 хиляди души. Гъстотата на населението в Истанбул е десет пъти по-голяма. Размерът на катастрофата за един европейски град е просто неописуем. Тази прогноза е още по-тревожна, защото повечето сгради не са строени да издържат на подобно бедствие. Все още никой не може да каже кога ще удари земетръсната буря. Не е възможно да се прогнозира. Това може да стане след 100 години, а може да се случи още утре... Учените поне са определили къде е вероятният следващ трус. Това поне дава време за подготовка. Налягането се натрупва около Истанбул. Сигурни сме, че ще има земетресение. Не знаем кога ще се случи това, но сме наясно, че то ще бъде голямо. Сградите могат да бъдат укрепени, строителството да бъде подобрено, спасителните отряди да станат по-добре организирани. Много неща могат да бъдат направени и това ще намали броя на смъртните случаи 10, може би 100 пъти. Всичко това е напълно възможно и икономически постижимо, надява се ученият Джеф Кинг. Прогнозата носи надежда. Има шанс този път народът на Турция да е подготвен, когато настъпи бедствието.