Как да бъдеш принц

На 21 юни е рожденият ден на принц Уилям. Един ден, освен в случай на злополука или революция, той ще стане крал Уилям Пети. 65-ият монарх на династия, датираща от преди повече от 1000 години. Подготвен е да живее по протокол и да служи на обществото. Бъдещето му е предначертано - да бъде привилегирован, но не и свободен. Как един млад човек става принц?

Историята показва, че има няколко задължителни стъпала, които принцът трябва да изкачи по пътя си към трона - кои са те?

Всеки повод в кралското семейство се отбелязва с колекция от порцеланови съдове. Лицето на принц Уилям ви гледа от милиони чаши - млад мъж на прага на своята зрялост. Ако ви се струва малко разтревожен, със сигурност има основателна причина. Уилям има много възможности. Но той е затворник на историята, окован от задължения и отговорности

Историята показва, че да си принц е нож с две остриета. В Средновековието принцовете наследявали кралства, които управлявали със силата на свещеното си право и сабята. Опасността от смъртта е била част от тези задължения. Има и компенсации. Преди 200 години младият Джордж IV можел да харчи цяло състояние за дрехи. Но бил принуден да се ожени за жена, която не харесвал.

Векове наред млади мъже били обучавани за принцове. Някои били добре подготвени, а други доста зле. Всички принцове обаче трябва да преодоляват едни и същи стъпала по дългия път към трона. И за да открием тайните, трябва да тръгнем от самото начало.

ПОДХОДЯЩИ РОДИТЕЛИ

Уилям Артър Филип Люи се ражда на 21 юни 1982 г и автоматично става вторият наследник на трона. Един ден малкото бебе ще бъде суверенът на Обединено краство Великобритания и Северна Ирландия, както и крал на Антигуа, Австралия, Бахамите, Канада, Света Лусия и дори Тувалу, с население 9 000 жители.
По традиция раждането на наследник на трона е повод за всеобща радост.

Спокойно може да се каже, че най-важното задължение на кралската династия е да създаде наследници. Те трябва да са здрави, законни и от историческа гледна точка - за предпочитане да са мъже. Неизпълнението на някои от тези изисквания е лишило от престол много царски семейства. Чарлз Втори е бил известен със слабостта си към нежния пол и е имал 16 деца от любовниците си. Всички те обаче били незаконородени и затова не влизали в сметките. Бедната му племенничка кралица Ана прекарала голяма част от живота си в опити да роди наследник. Забременявала е 18 пъти, но 13 от децата били мъртвородени, а останалите починали . Това сложило край и на династията на Стюартите.

В мига, в който Уилям се ражда, той става част от династията на Уиндзорите. Неговият прадядо , Джордж Шести, я наричал "Семейната фирма". Голяма част от задълженията й днес са участие в официални чествания и позиране пред камери.

В минало кралете и кралиците играели слаба роля в отглеждането на децата, които били оставяни на гувернантки и дойки.
Чарлз и Даяна са били напълно единодушни за това как да се възпитават децата им. Даяна била много грижовна майка. Тази родителска загриженост е пробив в кралската традиция. Когато Чарлз и Даяна заминават на официално посещение в Австралия, Уилям също е с тях, както и стотици фоторепортери. Едно поколение назад, Кралицата е била заета със своите светски пътувания още през първите дни след раждането на сина си. Принц Чарлз в голяма степен е отгледан от гувернантката си. Той бил силно привързан към нея.

На втория си рожден ден Уилям вече е усвоил едно от най-важните светски умения - да е търпелив с пресата. Настъпва моментът принцът да изкачи и следващото стъпало.

ПОДХОДЯЩО ОБРАЗОВАНИЕ

В продължение на стотици години кралската традиция повелява принцовете и принцесите да бъдат обучавани в самия дворец от гувернантки. Младата кралица Елизабет била обучавана от Мариън Крофърд, единствената гувернантка, дала публичност на живота си. Ситуацията при принц Чарлз се променя, но дори и той, до осмата си година, е обучаван сам у дома.

Чарлз и Даяна настояват Уилям да прекарва повече време с други деца и когато става на три години, го дават в детска градина. Той расте както всички други деца, които посещават детска градина или забавачка, и една година по-късно го водят в Уетбъри, където остана до 8-годишна възраст. Там той общува с обикновени деца, които са деца с привилегии, богати деца, но обикновени. До осмата си година Чарлз не е имал тази възможност.

Преди сто години бъдещият крал Хенри Пети разполагал със собствени войници и вече бил започнал уроците си по бойно изкуство. Принц Хенри се научава да се бие със сабя, копие, кама, и тояга. Бъдещето му също било изпълнено с бруталност. Когато пораснал, управлението му се оповавало на насилието и страха. В днешно време не е прието младият принц да действа като разбойник. Днес се ценят добрите обноски. При посещението си в Кардиф по случай деня на свети Давид, Уилям маха с ръка и се ръкува, точно както повелява етикета. Изкуството да водят учтив разговор е нещо, което кралските особи усвояват на съвсем ранна възраст и едва навършил 4 годинки, Уилям седи в трапезарията на персонала и свободно разговаря с тях за семейства им. Това е част от възпитанието - да умееш да разговаряш с хора, с които не ти се иска, или които сигурно няма да срещнеш повече. Светските прояви също имат своя сезон, а през юни Уилям няма равен на себе си при приемането на парада. Но през есента на 1990 трябва да се заеме сериозно с образованието си.

Чарлз и Даяна го записват в пансиона в Ладгроув - следващото стъпало по пътя на младия принц. Някои от предшествениците на Уилям имали доста по-нехайно отношение към образованието. Младежът, който щял да стане Чарлз Втори, имал време да лентяйства. Частният му учител, графът на Нюкасъл, написал книжка за това какво трябва да знае един принц. "От уменията обърнете внимание на тези, които имат практическа полза и особено тези за водене на война; ако сте твърде ученолюбив, съзерцанието ще навреди на управлението, така че внимавайте с многото книги." Това, което Нюкасъл казва на малкия Чарлз е, че религията и учението са вредни за монарсите. Те трябва да умеят да манипулират хората, да са любезни, очарователни, да ги мамят, т.е. да ги управляват. В много отношения Нюкасъл е идеалният имиджмейкър. Той учи как да се поднесат нещата така, че да замажат очите на публиката и тя да одобрява винаги това, което монархът прави. Целта му е бъдещият принц да не изпада в стрес и до голяма степен успява.

РАЗБИРАЙ СЕ С РОДИТЕЛИТЕ СИ

И двамата родители имат близка връзка с децата си, въпреки че Чарлз предпочита да не я показва. Момчетата обожават баща си. Много млади принцове са имали ужасни моменти с родителите си, както пра-пра-пра дядото на Уилям, Едуард, най-големият син на кралица Виктория и принц Алберт. Кралица Виктория била твърдо решена Едуард да не прилича на великия си чичо Джордж Четвърти, екстравагантен плейбой и злополучен крал. Но никой не може насила да направи едно дете добро. Събитията в живота на кралете се повтарят понякога и странното е, че никой не се поучава от миналото. Джордж Трети възпитавал много строго бъдещия Джордж Четвърти. Той обаче кривнал и станал развратник. Виктория и Алберт също възпитавали строго Едуард Седми, който също станал женкар.

Изглежда, че Чарлз и Даяна са си взели поука от уроците на историята. Те отглеждат двама щастливи принцове. Всичко в семейството върви добре... или поне така изглежда.
Докато от Бъкингамския дворец не излизат със съобщението, че принцът и принцесата на Уелс са решили да се разделят.

ПРЕОДОЛЕЙ СЕМЕЙНИТЕ РАЗДОРИ

Дворецът се опитва да скрие раздялата им от пресата. Раздялата става критичен период от живота на Уилям. Той е силно травмиран. Но въпреки семейните неприятности, бъдещият крал трябва да продължи образованието си. Той отива в новото си училище, Итън. Повече от 200 журналисти от цял свят също заминават, за да видят как принцът пристига с родителите си и малкия си брат Хари. Въпреки че живеят разделени, заради Уилям те понякога изглеждат сплотени. Но освен Уилям, обект на грижите на Даяна и Чарлз, е и третият по ред претендент за трона, принц Хенри Чарлз Албърт Дейвид, познат като Хари.

НАСЛЕДНИЦИТЕ И РЕЗЕРВИТЕ

По принцип по-малкият брат е вън от светлината на прожектора, ползва привилегиите на царското си потекло, без да носи бремето на отговорността. Преди 400 години бъдещият Чарлз Първи се чувствал също така пренебрегнат, дори не го изправили пред съда. Но понякога и един миг може да промени хода на историята. Наследникът на трона умира и на него сяда малкият му брат Чарлз, който става Чарлз Първи, който запалва Гражданска война в Англия и загубва главата си.

ВАЖНО Е ДА ЯЗДИШ КОН

През последните 100 години насам принцовете са задължително и добри ездачи Уилям е запален играч на поло, както и брат му. Полото е бърза и опасна игра. Тя е съвременен еквивалент на кавалерийските атаки. През Средновековието принцовете са се учили да яздят едновременно с прохождането си. Не става въпрос за уменията, които са ви нужни, за да яздите коня, а такива, които ви позволяват да го управлявате по време на битка. Разполагате с кон, който не просто е силен и труден за контролиране, а такъв, който ще се бие редом с вас, а това не се учи лесно.

Принц Уилям се научава да язди почти веднага след като прохожда. Пра-пра чичото на Уилям гледал на ездата много сериозно. Започнали да се тревожат за неговата безопасност. На наследника на трона не е позволено да рискува живота си.
Едуард бил принуден да се откаже от надбягванията с препятствия. Любовта към конете и спорта го превърнали в земен и обичан принц. Всеки път, когато пътувал зад граница, бил заобиколен от боготворяща го тълпа.

Едно от задълженията на принца е да носи ореола на смел и романтичен герой.

ПРЕВРЪЩАШ СЕ В ИДОЛ

Принцовете в продължение на столетия са били идоли, което в Холивуд се знае отдавна През 13 век, след успехите си по бойните полета, Черният принц става номер 1 сред средновековните знаменитости. Независимо, че Холивуд го идеализира, легендата за смелия Черен принц е исторически правдоподобна. Датира от времето, когато момчето било подложено на най-трудния тест в живота си - битката при Креси. Той е само на 16 и ръководи битката, все едно днес да командваш дивизия. Битката при Креси е церемонията, която отбелязва превръщането на 16-годишния младеж в мъж.

През август 1997 г. Уилям е на почивка в Балморъл. Решителният превратен момент в юношеския му живот предстои съвсем скоро. Когато Даяна загива, сърцата на всички скърбят за Уилям и Хари. Уилям е на 15 години. През следващите три години Уилям учи в Итън и е извън светлините на прожекторите. Той завършва Итън с три отлични оценки, най-добре представилият се член на кралското семейство. Преди да продължи в университета, той преценява, че се нуждае от малко приключения.

ОПОЗНАЙ СВЕТА

Традиция е принцовете да пътуват в чужбина като част от пълния цикъл на обучението. Уилям прекарва 10 седмици в Чили, където помага на селяните да направят калните райони проходими с помощта на дървени трупи. Преди 33 години бабата на Уилям също е ходила в Чили. Там Уилям спи на дървения под с останалите членове на международната експедиция. Поема дежурството си и става в ранни зори, за да запали печката и да приготви закуската. Но след това приключение е време да се прибере у дома и да започне последния етап в подготовката на младия принц. Докато е в чужбина, получава и-мейл от баща си, че е приет в университета Сейнт Ейндрюз.

ПОСТЪПВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТ

Съвсем отскоро на висшето образование се гледа като препоръчително за един млад принц. Бащата на Уилям е първият наследник на трона, който е учил за степен в Кембридж. За Чарлз отиването в университета не е въпрос на избор. Решението е взето от високопоставени лица. На 22 декември се провежда забележителна среща. Тайно съвещание, председателствано от кралицата, на което присъстват премиерът Харолд Уилсън, Кентъбърийският епископ, деканът на Уиндзор и лорд Маунтбатън Приета е препоръката на лорд Маунтбатън най-напред Чарлс да отиде в Тринити, а след това да постъпи във флота, след което наистина би се отличавал от обикновените хора.

Уилям може също да има съветници, но поне посочва Сейнт Ейндрюз на първо място в предпочитанията си, а градът излиза да го посрещне. И след първоначалните съмнения, той се захваща с 4-годишното обучение, спорт и разбира се, сайдер. Това е последното му време за личен живот.

Сега Уилям е въоръжен с 21-годишния си опит на принц. Той е образован, пътувал е по света, преодолял е трагедията, пресата, вътрешните борби и спекулите. Най-тежката му задача обаче тепърва му предстои. Когато завърши образованието си, той ще бъде изложен пред погледа на бдителния свят. Когато намери пътя си в съвременния свят, той ще знае, че където и да отиде, каквото и да направи, хората ще го наблюдават и коментират.

Принц Уилям е вторият претендент за трона. Изчаква своя ред. Чакането може да е дълго, освен в случай на революция, бедствие или абдикация.

И така, как може Уилям да стане принц през 21 век? Има ли какво да научи от принцовете на миналото, от своите предшественици? Уилям живее в богат и уреден свят, но в него са заложени капани, а медиите дебнат и за най-малката грешка. Какво е подготвило бъдещето за Уилям? Ще успее ли да изкачи стъпалата и да преодолее опасностите, докато чака да стане Крал?

Безспорно е, че днес принц Уилям е много популярен. Като син на Даяна той е обект на огромна симпатия, не е извършил нищо, с което да обиди нацията, или медиите. До този момент е идеалният принц. Но, според някои, бъдещето на монархията в Британия е разклатено: Ако Уилям трябва да чака да стане на 50, за да заеме мястото на Чарлз, то навярно монархията вече няма да я има.
Принц Чарлз, който е първият претендент за трона, е привърженик на стария ред. Уилям е този, който олицетворява надеждата за бъдещето.

При нормално стечение на обстоятелствата, Уилям ще трябва да изчака края на управлението на баба си и на баща си, преди да стане Крал Уилям Пети. Но не всички вярват в нормалния ход на нещата.
Според астролозите, едно поколение ще бъде прескочено и следващият крал ще бъде не Чарлз, а принц Уилям.
Уилям е заклещен в релсите на историята. Той няма друг избор, освен да чака реда си, независимо колко дълго, и тук е проблемът.

Колкото и да е добронамерен Уилям сега, историята показва, че живот, който се основава на привилегии, пари и свободно време, е класическа формула за беда.

В края на 19 век, бъдещият крал Едуард Седми трябвало да чака до 60-годишна възраст, за да стане крал.Независимо че се оженил млад, Едуард години наред преследвал жените, за голямо неудоволствие на майка си - кралица Виктория.
Личният му живот неизменно бил описван в пресата, това не радвало Виктория. Кралското семейство се сдобило с лоша репутация.

След продължилото десетилетия строго управление на Виктория, британците простили на Едуард и той станал техен обичан крал. Днес това може да не се повтори. Събитията около кралското семейство през последните десетилетия са охладили чувствата на британците . Отношението е друго, уважението не.
В случай, че монархията продължи да съществува, Уилям ще трябва да поработи върху ролята си първо на принц , а след това и на наследник на трона. В някои отношения животът му е предначертан, той е пленник на историята или не? Ще успее ли да се възползва от възможностите си и да избегне уловките. Как обаче може да е сигурен, че когато дойде времето, британците все още ще му вярват и ще го искат за свой крал?

НАМЕРИ СИ ПОДХОДЯЩОТО МОМИЧЕ

Първото стъпало на Уилям към трона ще е и най-приятното. Най-важното за кралската династия е създаването на поколение - да се роди наследник, който да осигури приемствеността. Това значи да се ожени за подходящо момиче. За жалост на Уилям, най-сигурният повод , който би довел световните медии до истерия, е изборът му на съпруга. Той знае, че в мига, когато каже : "Ще се оженя за тази жена", ще настъпи суматоха. Половината ще се създава от неприятните домогвания на медиите от цял свят, а останалата ще бъде изблик на възторг и радост от страна на нацията, която го обича. Бедата е, че колкото по-дълго чака, за да си намери съпруга, натискът над него ще става по-силен. Баща му накара света да го чака 32 години и дори по време на тези невинни мигове, медиите се надпреварваха да го обвържат с всяка жена, с която го виждаха. Според Чарлз, намирането на подходящо момиче му е било много трудно заради медиите, които все са били по петите му и той чувствал, че най-добрите момичета се отдръпват, тъй като не искали да ги видят с него, заради интереса, който ще последва. Тогава на преден план излизат не дотам подходящите кандидатки, заради което Чарлз се тревожи за Уилям. Чарлз не е имал пълната свобда за самостоятелен избор. Когато той е търсел съпруга, са му били наложени известни ограничения. Той трябвало да се ожени за девственица. Животът на Уилям ще е много по-лесен. Като се имат предвид многото провалени бракове в кралското семейство и особено този на Чарлз и Даяна, на Уилям ще му бъде дадена много по-голяма свобода да се ожени за жената, която обича и да запази брака си. Той няма да е пришпорван от истерията на медиите или от собственото си семейство по пътеката към олтара, няма да му се заповядва какво да прави, така както принц Филип е заповядвал на Чарлз да се ожени. Уредените кралски бракове на са нещо ново. Едуард Седми бил още момче, когато майка му, кралица Виктория, започнала да крои планове за него. Едуард никога нямал шанса да порасне. Скоро след смъртта на Алберт, Виктория била твърдо решена да го ожени, и когато станал на 19, го оженили за Александра, принцесата на Дания, изключителна красавица, с която са се виждали няколко пъти, това си било нагласена сватба. Така му била наложена връзка, за която изобщо не бил подготвен. Уилям наистина трябва да е щастлив, защото на 21-на Едуард вече бил женен за момиче, което едва познавал. По всичко личи , че детството на Уилям е било съвсем нормално, за което той наистина трябва да е благодарен. Избирането на подходяща годеница винаги е било проблем за наследниците на трона. Пра-пра чичото на Уилям, Едуард Осми, намерил подходяща жена за себе си, но не за нацията и конституцията. За да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън, той е трябвало да пожертва короната, с което предизвикал конституционна криза. Ако Уилям се надява на ценен съвет за успешен брак, едва ли може да го получи от семейството си.

Ако се обърне назад в историята, ще открие редица кралски несполуки. След 1701 г. е било забранено наследникът на трона да се жени за католичка, което обаче не спряло бъдещия Джордж Четвърти. Той има незаконен брак с вдовицата Мария Фитзхърбърт през 1785. По-късно Джордж се оженил отново. Този път за братовчедка си Керълайн Брънсуик, която била ужасно занемарена и отблъскваща. Но, Джордж сключил сделка с баща си, който трябвало да плати дълговете му, а той самият да се ожени за жената, която родителите му са избрали и която не бил виждал преди това. Днес няма никакъв шанс Уилям да се ожени тайно за католичка, или да бъде принуден да се обвърже със собствената си братовчедка. И така, за коя ще се ожени? Някои смятат, че Уилям ще има проблеми в отношенията си с жените, поради страха му , че всички излизат с него, заради името му. Засега обаче той нехае по този въпрос. Ако сте на мястото на Уилям, трябва да спазвате основни правила. Тя трябва да е добре обезпечена, за да е сигурно, че в случай на провал, жълтата преса няма да я съблазни с някой чек. В предположенията на поданиците е, че Уилям ще търси жена, която да не скандализира обществото и да не пълни вестниците. Принцът ще тръгне по традиционния път и ще си избере жена от английската аристокрация, бяла, от висшето общество, богата, с добро име, която да се вписва добре в семейството на Уиндзорите. Какъвто и курс да поеме Уилям, за да си намери подходяща партньорка, медиите ще са по петите му. Как да си отдъхне от толкова внимание? Един от начините е да изчезне за известно време от полезрението на обществото и да изкачи още едно важно стъпало към трона. В кралското семейство се е наложила традицията принцовете да прекарват известно време в армията.

ПОСТЪПИ В АРМИЯТА

Когато стане крал, Уилям ще бъде и главнокомандващ на въоръжените сили, а той вече е проявил интерес към военната униформа. Така че отиването в армията ще му е от полза. Това е и начин да избяга от светския шум и да попадне в среда, където може да бъде какъвто е, без да има някакво значение, че е принц Уилям. Знаете, в армията не се церемонят много. За престолонаследника обаче, кариерата в армията създава един проблем - там е опасно. Чичото на Уилям, принц Андрю, е бил военен пилот по време на войната за Фолклендските острови, но не е бил първият наследник на престола. Принц Чарлз прекарва няколко години във флота. Командва собствения си кораб, но никога не му позволяват да участва в истинска акция. И въпреки че е командир на 17 полка, може само да си играе на войник. Така че защо Уилям ще продължава традицията, след като никога няма да се изправи срещу задължението, валидно за всички други в армията - да отиде на война. Все още смятам, че е от изключителна важност човек да се научи на дисциплина в ранна възраст, така после той ще има самодисциплина, а това е единственият начин, по който може да се влезе в цивилизованото общество, споделя принц Чарлз. През Първата световна война бъдещият Едуард Осми отива доброволец на фронта, за да докаже себе си в битката, да сподели опасността и ужасите на окопите с тези, които по-късно щели да му станат поданници. Когато бъдещият крал Едуард Осми отива на война с полка, в който служил, смятал, че е естествено да му позволят да се бие редом с всички, и както се очертавало, да умре заедно с тях. Той обаче прекарал следващите 4 години далеч от фронта, като само гледал как другарите му отиват там. Много били убити, други ранени, малко останали невредими. Фактът, че ги виждал как отиват, а той не можел да замине, не можел да направи каквото и да било, е най-тежкото преживяване за един млад човек. Веднъж той се обърнал към лорд Китчънър и го попитал: "Защо да не отида на фронта, в края на краищата имам други братя и сестри, които ще поемат нещата. Не съм толкова важен." А Китчънър му отвърнал: "Изобщо не ме е грижа ако Ви убият, но си представете, че ви вземат пленник, това ще е ужасно."

Може би Уилям е щастлив, че няма да се изправи пред тази дилема. Пред предшествениците му от Средновековието, като Хенри Пети, също не стояла дилема. Те трябвало да се бият, за да оцелеят. Хенри винаги е искал да демонстрира, че баща му е истинският крал, а той самият - истинският принц на Уелс и бъдещ крал. Всички правят грешки, смелите със сигурност. Тук се сблъскваме с един непреклонен характер, който сега би ни се сторил шокиращ. В средните векове това не изглеждало така. Представата ни за Хенри Пети е по-скоро измислена. Шекспир е създал мита за романтичния принц Хал. Действителността била далеч не така красива. Хенри произхожда от семейство, узурпирало английската корона, и силата му на воин и убиец, обсебен от манията за територия и религия, го е задържала на власт. Ролята на принцовете-войни се е променила до неузнаваемост от средните векове насам. Сега колкото и да им се иска, службата им е по-скоро парадна. Уилям ще трябва да е нащрек с илюзията за величие, когато облече униформата. Джордж Четвърти е бил престолонаследник, който никога не се е сражавал. Джордж Четвърти имал невероятно големи военни амбиции. Искал да се сражава, не се съобразявал и с не дотам солидното мнение на баща си, който му забранил да се присъедини към армията и да се бие. Той бил обсебен от униформите и нашивките, взимал се за велика военна фигура, а когато станал Регент започнал да се изживява като победител на Наполеон, сякаш наистина бил съсипал великия император. Предполага се, че Уилям няма да страда от такава мания и няма да се присъедини към армията, ако не друго, поне има право на избор. Има едно стъпало по пътя към короната обаче, за което той няма думата и което се смята за голяма чест, но от което Уилям няма да има кой знае каква полза.

СТАНИ ПРИНЦ НА УЕЛС

Уилям не може да стане принц на Уелс, докато Чарлз е крал. Титлата е запазена за най-големия син на монарха и се дава само, ако Суверенът благоволи. Исторически погледнато, уелсците нямат кой знае каква причина да харесват английския си принц. Титлата била открадната от Едуард Първи през 1301 г., който я дал на сина си, бъдещия Едуард Втори. Това бил нагъл опит да се парира устрема на уелсците за обособяване в отделна нация, който бил успешен, но не спечелил уважението им. На възрастта на Уилям, Чарлз вече е принц на Уелс. Кралицата му дава титлата още на 9-годишна възраст, но официално това става след като навършва 20 години, в замъка Карнафън. Тържествената церемония през 1969 г, която се предава пряко по телевизията, е дело на съпруга на принцеса Маргарет, лорд Сноудън. Кралското семейство я определя като изключителен успех, въпреки елементите на фарс, които не са чужди на театъра. И така, Уелс се сдобива със своя вълшебен принц, млад и енергичен. Независимо, че претенциите за коронацията са малко пресилени, Чарлз се заема сериозно с ролята си. Той работи много сериозно, прекарва известно време в Уелския университет, където научава доста добре уелски. Но добрите отношения между принца на Уелс и уелския народ могат лесно да се развалят.

В края на 80-те и началото на 90-те, отношенията между Чарлз и Даяна бяха, меко казано, доста обтегнати. Хората остават с усещането, че двамата се надпреварват да спечелят любовта на своите поданници. Те се редуват при посещенията в Уелс. В резултат на което полицията на Уелс трябваше да ги помоли да си стоят у дома ,тъй като охраняването им струваше много време. Уилям си има своите проблеми. Може да наследи короната едва на средна възраст, но какво печели имиджът му от това? Има някаква доза романтика в това да инвестираш в млад мъж на 18, 19 години и да го оградиш с почестите на поданниците му. Когато става въпрос за мъж на 50, романтизмът се губи, усещането е друго. Уилям има проблем, за който нищо не може да направи, освен ако никога не стане принц на Уелс. Въпреки че, Чарлз работи доста усърдно в Уелс, аз не смятам, че той гледа на коронясването и на целия период преди това с някаква голяма любов. Може би не му се иска синът му да измине същия този път и ако нещата се развиват с такава скорост през следващите 25 години, както през предишните години, всичко може да отиде в кошчето на историята. Ако ролята да бъде принц на Уелс не означава кой знае какво за Уилям, тогава какво да прави един съвременен принц с живота си?

НАМЕРИ СИ ЗАНИМАНИЕ

В университета повечето младежи на 21 планират кариерата си, умуват как да изкарват прехраната си. Правилата за Уилям са по-различни. Той е в много деликатна позиция и започването на каквато и да било работа, ще е свързано с трудности. Чичо му, принц Едуард реши да се захване с телевизионна продукция, което бе катастрофално във всяко отношение. Той, херцогът на Кент има бизнес интереси и винаги са го упреквали, че спекулира с кралското си име. Едуард напълни заглавията, когато негов телевизионен екип бе хванат в опит да снима тайно Уилям в университета Сейнт Андрю. И така, бизнесът отпада. Има ли и други възможности? Някога принцовете на Уелс са били воини, защото така повелявали интересите на нацията. Това сега отпада, но може би има нещо друго, което един принц може да прави и което да го постави на гребена на вълната, така че нацията да изпитва същите чувства. Може ли Уилям да потърси помощ в историята? Какви роли са изпълнявали предшествениците му? През 17 век бъдещият Чарлз Втори бил принуден да прекара голяма част от младостта си в изгнание в Европа, докато Оливър Кромуел управлявал Английската република. Когато бил млад, Чарлз Втори придобил известност с танцьорските си умения. Чарлз направил кариера от празноглавието си и заради това хората го обичали. Дори и изключително несериозният Джордж Четвърти си намерил поле за изява - както сегашния Принц на Уелс, и той имал сериозно отношение към архитектурата. Като патрон на няколко водещи архитекти, той оставил в наследство едни от най-елегантните сгради на Лондон. Но екстравагантната му натура намерила отражение и в смесицата от стилове, която сам създал - Павилионът Брайтън. Едуард Седми пропилял голяма част от живота си в относително повърхностни занимания - но и той успял да си намери полезна роля, която много се играе в кралското семейство днес. Едуард Седми е основоположник на съвременната представа за кралското семейство. Наследството, което Едуард оставил, е участието му в благотворителни мероприятия. Вършенето на добри дела станало такава важна част от кралските задължения, че днес Уилям няма как да го избегне. Цялото кралско семейство се занимава с благотворителност. И двамата родители на Уилям са еталон за този вид дейност. Каквато и роля да избере Уилям, едно е ясно: да си принц е скъп бизнес. Ако трябва да чака 30 години, за да стане крал, кой ще плаща сметката?

УРЕЖДАНЕ НА СМЕТКИТЕ

Доскоро никой не се съмняваше, че държавата ще поеме разходите за привилигирования начин на живот на цялото кралско семейство. Дори не им се е налагало да мислят за пари. Принц Чарлз има свой собствен източник на доход, който Уилям ще наследи като наследик на трона. Херцогство Корнуол е имение, което винаги е било притежание на принца на Уелс и бъдещ крал. Годишният му оборот е 50 милиона лири, а годишната печалба за принц Чарлз 7 милиона лири. Всъщност, разходите на Чарлз, са били Ако Уилям иска да не прилича изрично на някого, то Джордж Четвърти няма равен на себе си. Когато Джордж става на 21 той, разбира се, има достъп до държавните фондове, а така също и до херцогство Корнуол. Харчел купища пари за дрехи, парфюми, които били голяма рядкост за времето, и давал баснословни суми за пудра. Наистина тогава ставало въпрос за стотици лири, които днес се равняват на десетки хиляди. Уилям има едно огромно предимство спрямо предшествениците си. Той е един от първите наследници на трона, който е финансово независим. Всички други наследници са се тревожили откъде ще идват парите им, ако трябва да се оттеглят. Чарлз изглежда богат, но не и ако се откаже от трона, тъй като всичките му пари идват в качеството му на принц на Уелс. При Уилям нещата са различни. Той е финансово независим. Майка му е оставила 8 милиона лири в банката. И въпреки мнението, че да си част от монархията е несигурна работа, ние знаем, че той може винаги да си позволи и двореца, и колата с шофьор. Личното богатство обаче може да отдалечи Уилям от поддръжниците му. То би променило представата ни за монарсите като великите консуматори. Уилям е расъл в по-реален свят от баща си и баба си и може да го видите в университета Сейнт Андрю, където учи, да пазарува в местния супермаркет, да плаща на касата, да отива в бара. Да, той ще живее добре, но не и екстравагантно. По всичко личи, че Уилям се опитва да изкачи правилно всички стъпала, да заздрави връзките си с обикновените хора, особено със собственото си поколение, но сега трябва да се пази от класическия капан, който дебне всеки наследника на трона - скандала.

ПАЗИ СЕ ОТ СКАНДАЛ

Във века на медиите, още един скандал в кралското семейство сериозно ще разклати монархията, особено ако в него е замесен Уилям. Откровения на охранители и икономи, разбулване на афери, раздели и разводи Те всички са взели своите жертви. Уилям трябва да е много внимателен. Каквато и грешка да направи Уилям, тя ще бъде силно изопачена и ще се тиражира от всички световни медии. Кралското неблагоразумие съществува откакто ги има и принцовете. В средновеквието един от първите скандали завършил с убийство. Едуард Втори, първият английски принц на Уелс, бил доведен в замъка Бъркли през 1327 г , заловен от враговете си и по-късно убит. Едуард вбесил английските барони и църквата , тъй като по времето на религиозния фанатизъм, той бил явен хомосексуалист. Пилеел пари за фаворитите и любовниците си, най- вече за един на името Пиърс Гевисън. Благородниците били толкова яростни, че убили Гевисън на пуст път в Оксфордшиър. Но Едуард бил непоправим и въпреки че се оженил, продължил да скандализира двореца с любовниците си от мъжки пол. След като не можели повече да понасят това, бароните заловили Едуард и го хвърлили в замъка Бъркли , където го убили по най-подходящия, според тях, начин. 600 години по-късно Едуард Седми не предизвикал жестоката си смърт, но със скандалното си поведение рискувал реномето си. Едуард Седми, като принц на Уелс, си позволявал всякакви фриволности, сред които бил и хазартът. Тази негова страст го отвела и в съда. Не е трудно да си представим как днешната преса ще се отнесе с Уилям, ако попадне в скандал. Повече от всеки друг принц в историята, Уилям е зависим от световните медии, готови да се впият и в най-малката му грешка.

ВНИМАВАЙ С МЕДИИТЕ

Всичко, което знаем за принц Уилям, го дължим на медиите. Жълтата преса го смята за най-интересната личност сред кралските особи. Все едно дали това му харесва или не, те ще определят мястото на Уилям сред знаменитостите на времето. Очевидно за принц Уилям е много трудно да излезе на глава с пресата. Фактът, че имаше няколко опита да бъде заснет в университета, скандала заради телевизионните камери, които принц Андрю изпрати, травмата, която изживя майка му след раздялата. Всеки път когато си тръгваше от Кенсингтън тя бе преследвана от пресата. Дворецът оставя белези. Ако има външна сила, която може да възкачи или събори една монархия, то това са медиите. Каквито и чувства да има, Уилям не може да ги избегне. Как да се държи с тях?

Но към кого да се обърне Уилям за съвет? Всяко негово лично решение получава публичност - както и пътуването му до Чили, след като завършва училище. Колкото и много да са съветниците, които се грижат за връзките на Уилям с обществеността , извън техния контрол остават журналисти, коментатори, карикатуристи, които дебнат за допуснати грешки. Перото на карикатуриста винаги е било заплаха за имиджа на кралското съсловие. Преди 100 години, недостойното поведение на принца на Уелс го превръща в жертва на карикатурисите. Всяка седмица хората се редели на опашки, за да си купуват последните карикатури на Джеймз Гилрей с Джордж Четвърти. Каква карикатура на Уилям можем да очакваме? В момента карикатуристите не разполагат с информация, но със сигурност, когато принцът започне да се появява в обществото, ще научат много неща за него и ще могат да ги отразят. Какво трябва да направи Уилям, за да ги спре. Как да запази добрия си имидж на съвременен принц? Колкото е по-естествен, толкова по-добре, смятат поданиците. Той притежава много естествен чар, като майка си. Ако се опита да разбере какво мислят и чувстват обикновените хора, принцът има шанс да стане естествен и състрадателен човек, който наистина го е грижа за хората. Има сериозен потенциал. Но потенциалът е всичко, с което Уилям разполага в момента. Все още той е вторият на опашката за трона. През следващите години ще трябва да издържи теста за сила на характера - може ли да се научи да чака?

НАУЧИ СЕ ДА ЧАКАШ

С годините нетърпението от стоенето на опашката може и да му струва скъпо. Ще успее ли да се справи с натиска и да избегне уловките, докато изкачва стъпалата към трона. Какъв крал ще бъде? Той е взел от Чарлз целенасочеността и чувството за отговорност, а от Даяна - външността и чувството за хумор. Според журналистите, бъдещето може да е спокойно, ако е в неговите ръце, стига да не му попречат самите те. Ако Уилям притежава всички качества, които нацията смята за необходими за един съвременен принц, за какво чакаме? Няма ли да е по-добре за страната, ако той пререди опашката, преди да е станал прекалено възрастен? Принц Чарлз изглежда твърдо вярва, че е негово задължение и съдба да стане крал и може би няма да позволи този товар да се стовари върху неукрепналия гръб на Уилям. Има шанс Чарлз да стане съвременен крал и освен това в естествения ход на събитията да даде път и на Уилям, преди той да е минал 50-те. Във века на медиите, ни се ще Уилям да има своя шанс, преди да е станал на 85. Възможно е, когато дойде редът на Уилям, ние вече да не искаме монархия. Дори е възможно Уилям сам да реши, че жертвата не си струва. Какво печели Уилям от това? Нямаш сексуална свобода, не можеш сам да избраш гаджето си. Нямаш религиозна свобода, не можеш сам да решиш в какво да вярваш. Нямаш политическа свобода, забранено ти е да говориш за политика. Не можеш да работиш това, което харесваш. И какво ти остава в замяна? Да обикаляш из страната, да махаш с ръка, да откриваш супермаркети, да прерязваш ленти. Струва ли си?, питат се британците. Да приемем, че монархията продължава да я има и принц Уилям иска да изпълнява своите задължения. Как ще изглежда тази монархия? Когато най-накрая Уилям стане крал, монархията ще е по-различна. Тя ще е много по-ефективна, което е част от програмата на Чарлз. Журналистите се надяват да е в по-голям синхрон с обществото и че Уилям ще продължи този процес.