Седемте чудеса на индустриалният свят - Лондонските канали

Лондон е първият мегалополис. Най-големият, най-богатият и най-гъсто заселеният град в целия свят. Населението на Лондон нараства два пъти за 50 години. Това струпване на хора създава криза, която обхваща цялата столица...

Реки от човешки екскременти запушват лондонските канали. Зловонният въздух едва се диша. Изведнъж плъзва непозната болест, от която умират хиляди. Лондон е заплашен от гибел, удавен в собствените си нечистотии.
Но един човек знае отговора.

Непознат инженер, който познава подземния свят и започва най-големия строеж в Англия. Животът му е борба с викторианството, което не приема схващанията за една модерна столица. Името на непознатия инженер е Джоузеф Базалджет.

През 1848 година най-големият град на света е скован от страх. Неизвестно зло вилнее изнего. Това е година на холерата, избухва най-голямата епидемия от времето на бубонната чума. Болестта е мистериозна и никой не знае лек за нея, нито причините за заразата. Но обяснението е налице. Холерата се разпространява, когато канализацията се оказва недостатъчна. Градът е залян от нечистотии и хората забелязват връзката.

От градската комисия по хигиена се опитват да намерят отговор на лондонската криза. Те са добронамерени, но неефективни в споровете си и не постигат съгласие. Не успяват в нищо. През август 1848 година те взимат неочаквано решение. Назначават новия сътрудник-изследовател Джоузеф Базалджет.

Първата му задача е да прегледа старата канализация, която е предназначена само за вода. Каналните нечистотии се изливат в помийна яма и се извозват с каруци през нощта. Но след разрастването на Лондон, старата система вече не може да се справи. Новият тип тоалетни влошава нещата още повече. Съдържанието им пълни старата канализация. Това създава непредвиден и отвратителен проблем.

Старата канализация се излива в реките и потоците на Лондон. Тя не може да се поеме екскрементите и това е причината за проблема. Тези проводи и деривации са предназначени само за дъждовна вода, а не за утайки с плътна консистенция.

Нечистотиите се връщат обратно, просмукват се през дъсчените подове и хората понасят последствията. В отчаянието си 54 души пишат писма до Таймс. Градските управници обръщат внимание, но просто не знаят какво да направят. Те също пишат до Таймс, търсейки идеи от читателите. Базалджет има незавидната задача да прегледа 137 налудничави проекта.

Междувременно холерата плъзва навсякъде. Според много хора самата миризма от канали може да умъртви човек. Те са убедени, че гъстата мъгла в Лондон е виновна за разпространението на болестта. Тя получава името миазма. Това е мнението на Флорънс Найтингейл и други здравни експерти, между които Едуин Чадуик и Уилям Фар.

Чадуик е твърдо убеден, че миризмата е причина за болестта и допуска ужасна грешка. Той прочиства каналите. За една нощ нечистотии и отпадъци, трупани с години, се изливат директно в Темза, което повишава смъртността сред жителите. Епидемията се разнася невероятно бързо. Първият симптом е остро стомашно разстройство и обезводняване, което отслабва черния дроб. Кожата добива сиво-синкав цвят. Смъртта настъпва след около две денонощия. Гробищата се препълват. В Ийст Енд избухват безредици, бедните дори не могат да погребат мъртвите си. Често труповете остават непогребани със седмици. Семействата ядат и спят край мъртъвците. Те ограждали с лук труповете, за да разсеят миризмата.

До края на епидемията през зимата на 1849 година умират над 14 000 лондончани. Но болестта си остава мистерия. Не се знаят причините за нея, нито как да се спре повторна епидемия. Какво е холерата? Дали е плесен, насекомо, миазма, електрическо смущение, озонна недостатъчност или възпаление на чревната лигавица? Не знаем нищо. Лутаме се в мрак и правим предположения. Холерата побеждава най-светлите умове на викторианската медицина.

Но един лекар от Сохо събира доказателства и изгражда нова теория за болестта. Джон Сноу е пионер в областта на анестезията и епидемиологията човек изпреварил времето си. Той първи оспорва теорията за миазмата. Работейки през една улица един от друг, Сноу и Базалджет изучават проблема от две различни гледни точки. Иронията е, че никога не се срещат.

През 1853 година болестта се завръща. От началото на епидемията Сноу прецизно регистрира разпространението на болестта. Теорията му, че холерата се разнася с питейната вода, е прекалено крайна за някои. Когато той я представя пред здравните експерти, те я отхвърлят веднага. Сред невярващите е и Уилям Фар от комисията по изследване на холерата. Въпреки всички съмнения, Сноу ги убеждава да махнат ръчката на помпата на Броуд Стрийт. След дни болестта изчезва от този район. Въпреки това властите настояват, че причината за холерата е заразения въздух.

Най-после нещата се променят. През 1856 г. Базалджет става директор на столичната комисия по строежите. Измислянето на нова канализация сега зависи от него. Той изучава този проблем от години и се запознава с чужди идеи. Развива цяла схема на основата на единствен принцип - гравитацията. Базалджет смята, че не бива да се допуска замърсяване на река Темза от канализацията на Лондон. Той решава да направи нова система, която да отвежда нечистотиите до устието на реката, откъдето те да излизат в морето.

Първо той трябва да изчисли ъгъла на наклона и скоростта на течението. При бърз поток, тръбите ще се износят, при бавен - утайките няма да помръднат. Изчисленията му показват, че средна скорост от 2,5 км/ч. е достатъчна. Това означава пад от 60 сантиметра на всеки километър и половина. Канализация с такъв наклон би отвела нечистотиите далеч от Лондон, но това значи да слезе под нивото на реката, което би създало нови проблеми. Хиляди тонове нечистотии ще трябва да се изпомпват обратно, за да се изхвърлят в реката. Няма машини, способни да изпомпат такива огромни обеми. Машините трябва да изпомпват нечистотиите в огромни резервоари. От там ще се отдели канал, който ще ги изхвърля в речната вода.

Най-важното за този проект е разстоянието до естуара на Темза. С всеки метър канализацията се удължава и изпомпването се оскъпява. Базалджет трябва да използва място, близо до Лондон. От там приливът ще отнесе нечистотиите в открито море. Всичко зависи от изчисленията му за нивото на приливите.

Базалджет се изправя пред сложна дилема, правителството настоява изхвърлянето да стане по-далеч, за да няма риск от връщане на мръсотиите в Лондон. Но този проект изисква повече време и средства. Канализацията се финансира от обществени фондове и Базалджет е принуден да съкращава разходите. На 18 февруари 1856 година, след като е удовлетворен от условията на правителството, Базалджет се залавя с проекта.

Той предлага да се направят 3 големи канала северно от реката. Най-северен канал, който започва от Хампстед и тръгва към водите на Темза, втори канал, започващ от Нотинг хил и преминаващ под Оксфорд стрийт, и канал, започващ от Челси, който се движи по самата река. Три подобни канала ще има и от южната страна. Те имат целта да отведат мръсната вода надалеч. Тези канали ще са като булеварди с височина 4 метра и ще минават под града. Конструкцията им ще може да поеме тежестта на цял Лондон. Те имат елипсовидно сечение, най-яката възможна форма. Когато водното ниво падне, течението ще продължи да се движи и каналът ще се самопочиства. Когато започнат да действат, новите канали ще изхвърлят по 200 000 тона вода всеки ден.

Базалджет мисли, че планът му ще спести време, пари и ще спаси много хора. Проектът му надминава изискванията на правителството, но политиците не са убедени. Работата по новата система се отлага отново и отново. И отново. Базалджет и екипът му постепенно стават за посмешище. Те пречертават плановете 5 пъти, за да угодят на правителството. Отхвърлят ги 5 пъти.

През това време нечистотиите се трупат. Лондон е обхванат от страшна смрад. През лятото миризмата става непоносима. Страхувайки се, че холерата ще се върне, почти всички, с изключение на депутатите, напускат града. Въпреки че няма епидемия, през лятото на 1858 година миризмата е по-лоша отвсякога. Нетърпимата воня ускорява хода на нещата.

Слушайки волята на народа, лордовете приемат закон, който дава карт-бланш на Базалджет. След 7-годишни планове, отхвърляния и разочарования му отпускат 3 милиона лири с молбата да започне незабавно. Задачата, която започва Базалджет, е наистина титанична. За да се построят 1 200 километра канали, са необходими 318 милиона тухли. По тях ще минава над 100 милиарда литра вода годишно. Разкопките са изключително опасни. Само дървените подпори предпазват работниците от това да бъдат погребани живи. След завършването на строежа се разчита на здравината на тухлите. И на цимента, който ги заздравява допълнително.

Планът на Базалджет включва мрежа от канали под цял Лондон. Във всяка слаба точка градът заплашва да се стовари върху тях. Изборът на материал е критичен и Базалджет решава да използва нов, неизпитан цимент с името Портланд. Цялата репутация на Базалджет зависи от избора му. Най-малката грешка би причинила катастрофа. Въпреки съмненията, Базалджет разчита на цимента Полтланд. Но за да намали риска, той прави поредица от тестове и така създава съвременния контрол на качеството.

Въпреки проблемите, първоначалният прогрес е добър. Но след година, работата се проточва и всяко закъснение изнервя Базалджет. Зидарите искат да повишат заплащането от 5 на 6 шилинга дневно. Базалджет е принуден да отстъпи. В Лондон има премного работа, изискваща висока квалификация.

Когато подземният свят на Базалджет започва да се оформя, започват и инцидентите. По време на работата по канала в Шордич, Източен Лондон, работниците спукват газопровод. Газта експлодира и убива минувач. В непосредствено съседство тече работата по първия тунел на подземната железница. Копачите копаят прекалено близо до стената на канала. Стените падат, тунелът се наводнява и за това обвиняват Базалджет.

А после и в Южен Лондон. Вчера в големия канал при Детфорд стана инцидент. В седем сутринта огромно количество пръст и дървени парчета падна върху работниците. Липсват шестима, те са погребани живи. След часове неистово риене, спасителните екипи успяват да спасят трима. Те полагат отчаяни усилия и откриват четвърти, но той е мъртъв. Мъжете дори започват да копаят с ръце, но следващият, когото намират, също е мъртъв. След 15-часово търсене един работник продължава да липсва.

Базалджет преживява всяка загуба трагично. В сравнение с останалите инженери, той има най-високи стандарти за безопасност. През целия строеж на каналите нещастните случаи са по-малко от десет. Но въпреки това пресата го оклеветява. Критиката на Таймс е унищожителна. Мъркюри обявява комисията по строежите за напълно безполезна. Базалджет решава да спечели битката с пресата. Той кани репортерите да видят съединяването на двете части на канала при Улуич. Репутацията му е поставена на карта. Базалджет поема огромен риск. Може би изчисленията му са точни, но няма гаранция, че изпълнителите на проекта са били също толкова прецизни. Никой не е сигурен дали тунелите ще се срещнат. При провал той знае, че вестниците ще го разпънат на кръст.

Плановете са толкова точни, че при срещата на двете групи, тунелите се разминават с няколко сантиметра. Базалджет заслужава възторжените похвали. Щом завършват тунела Улуич, канализацията на цял Южен Лондон отвежда нечистотиите към помпената станция Кроснес. Базалджет винаги е смятал, че това е най-добрият избор. Правителството се противопоставя дълги години и пречи на реализирането на този план. Сега всички политици идват да аплодират това инженерно чудо и най-големите помпи, създадени някога.

Но радостта е преждевременна. Новата система фукционира в по-голямата част от Лондон, но не и в Ийст Енд. Три месеца след церемониалното откриване в Кроснес, холерата се завръща. Здравните експерти взимат отчаяни мерки. Вещите на жертвите се опушват със сяра в напразни опити да спрат болестта. Уилям Фар отново получава тежката задача да регистрира мъртвите. Има и една голяма мистерия. След завършването на каналите, лошата миризма постепенно изчезва. Защо тогава холерата плъзва отново?

Уилям Фар забелязва нещо странно в резервоара с питейна вода за хората от Ийст Енд. Въпреки че водната компания в Източен Лондон го е уверила, че водата е филтрирана и много чиста. Това е важен знак, който кара Фар да разкрие истинската причина за холерата. По водопровода в къщата на Ръсел в Поплар спира да тече вода. След 5 безводни дни г-н Ръсел развива капачката и вижда змиорка, дълга 40 см. Тя е в разложено състояние и издава ужасна миризма. След това се разболяват жена му и две от децата му.

След разследване става ясно, че водната компания доставя нефилтрирана вода с канални нечистотии. Никой не се съмнява във връзката между холерата и каналите, но само д-р Джон Сноу разбира как са свързани. Холерата се пренася с водата.

Това е голямата ирония в историята на Базалджет. Той прави каналите, защото всички вярват в теорията за миазмата и целта му е да спре миризмата. Но с премахването на нечистотиите, той случайно успява да предпази бъдещите поколения от страшната болест. Той спасява града. За изчезването на голямото зло, което днес наричаме с името холера, тиф и едра шарка, трябва да благодарим на човека, който се обяви за техен смъртен враг, големия инженер Джоузеф Базалжет.

Точността на наблюденията на Джон Сноу е вече доказана. Но за съжаление той не доживява да види приемането на теорията си. Тя се приема 8 години след смъртта на Сноу.

Ефектът от системата на Базалджет се вижда от всички на 26 юли, 1867 година. През този месец над Лондон се излива двойно повече дъжд от обикновено. Каналите на Базалджет се справят отлично. Последната част от канализационната система са каменните стени край Темза сами по себе си те са мащабен инженерен проект. Зад тях се намират северните канали и подземната столична железница. Тези брегове осигуряват по-бързотечаща и чиста вода в реката.

Когато приключва каналите, Базалджет насочва вниманието си към самия Лондон. Мостовете му пресичат реката при Пътни, Батърси и Хамърсмит. Той заменя тесните улички с широки булеварди. Създава паркове из цялата столица.

Спокойно можем да кажем, че Базалджет е създателят на съвременен Лондон. Холерата не се завръща след завършването на каналите. Можем само да предполагаме колко хора е спасил той.