Леонардо да Винчи - човекът, който искаше да знае всичко

Това е историята на Леонардо да Винчи, един от най-великите гении на всички времена. Той е автор на творби със смайваща красота, включително и на Мона Лиза - най-известната картина на света. Същевременно изобретява ужасни оръжия, които сеят смърт и разрушения. Намира начин да спусне човек на дъното на морето. Измисля летателни устройства 400 години преди човек да полети в небето, но векове наред изобретенеията му тънат в забрава, на тях се гледа като на фантазия и те са изпитани на практика едва днес.

В "Часът на ВВС" ще ви разкажем невероятната история на Леонардо и ще осъществим мечтите му.

Леонардо се ражда през 1452 година в покрайнините на селцето Винчи в Италия. Името му означава Леонардо от Винчи. Той е извънбрачно дете и това определя житейския му път. Забраняват му да учи гръцки и латински, езици, на които са написани всички книги тогава. Но Леонардо превръща забраната в свое предимство. Решава, че истината може да се разбере чрез наблюдение и че гърците и римляните имали грешни представи, които трябва да се обновят. Затова го наричаме първият пробуден ум в историята.

Липсата на образование има и други последствия той пише с лявата ръка отдясно наляво.

През детството си Леонардо изследва околностите на Винчи, любопитството му към околния свят е неизчерпаемо, той непрестанно изучава явленията. Впечатлява го движението на водата, годишният цикъл на растенията, поведението на животните и най-вече чудото на летенето.

През целия си живот той има силна връзка с птиците. Наблюдава ги и ги рисува в полет като постепенно си изяснява принципите на аеродинамиката. Тази натрапчива идея става причина да създаде машина, за която мечтае цял живот устройство, с което човек да лети. Знаем за това от бележките му. Той ни завещава шест хиляди страници с рисунки и текстове, някои от които са събрани в бележници.

В Кралската библиотека в Уиндзор се съхранява най-голямата колекция от негови скици и записки. Тези шестотин страници са оценени на повече от пет милиарда долара. Измежду рисунките на кучета, котки и човешки фигури има и всякакви чудновати машини. Най-известното устройство е орнитоптерът - машина с крила, с която Леонардо мечтаел да полети. Апаратът изглежда доста ексцентрично, но сред рисунките му има и съвсем рационални изобретения. Като тази на планер и на парашут.

Без помощта на Нютоновата физика и без инструментите и техниките, които бихме използвали днес, Леонардо успява да създаде обещаващ проект. Парашутът тежи приблизително колкото и човека. Ефектът на махалото, който се вижда при съвременните парашути не е очевиден в тази структура. Тежестта на парашута изключва всякакъв комфорт и за разлика от днешните парашути, той няма отвор в горната част, който да го стабилизира. Това обаче не е проблем, самото платно се разширява и въздухът може да минава през него.

Парашутът оправдава надеждите. 300 години след скицата на Леонардо, Андре Жак Карналан прави първият успешен скок с парашут. Това е само едно от изобретенията създадени от гениалния ум на Леонардо и интуитивното му схващане на природните закони.

Безгрижното детство на Леонардо приключва през 1460 година, когато баща му го завежда във Флоренция. За момче от хълмовете на Тоскана, Флоренция е необикновено място. Градът е сборище на всякакви таланти. Флоренция е сред най-големите градове в Европа, център на западната цивилизация и сцена на революцията в областта на науката и културата, известна като Ренесанс.
По времето на Леонардо излиза първата напечатана книга и Христофор Колумб открива Новия свят.

Но Ренесансът е и време на кръвопролития и военни конфликти. За много хора животът е бил кратък и брутален.
На 24-ти юни всяка година флорентинците организират празненства и си спомнят за миналото. Кулминацията е игра на топка без правила, в която побеждава най-силният. Твърди се, че Леонардо е измислил костюмите на играчите, макар самият той да посреща насилието със смесени чувства. Леонардо възхвалява мира, но и насърчава военното дело. Той проектира военни машини и оръжия за някои от най-страшните завоеватели.

Но това все още е далечно бъдеще. Баща му го завежда във Флоренция като момче, с целта да му намери работа. Леонардо не може да стане адвокат или лекар, защото е извънбрачно дете, но баща му се надява да го направи художник. По това време живописците са считани за занаятчии. Те не са част от обществения елит, към който се стреми Леонардо.

Бащата на Леонардо го прави чирак на Андреа Верокио, изтъкнат скулптор и живописец. Този период продължава няколко години и Леонардо израсва в ателието на майстора.

Леонардо е нетърпелив от самото начало. Има желание да създава шедьоври.
На двайсет години той получава своя шанс. Верокио получава поръчка за голяма картина на тема Кръщение Господне. Той рисува главните фигури и оставя другите персонажи на чираците си. Леонардо трябва да изобрази фигура на ангел в левия ъгъл. Резултатът смайва колегите му, както и самия майстор Верокио.

Тогава традиционната живописна техника била яйчната темпера. Младият Леонардо обаче решава да нарисува фигурата с маслени бои. Тези бои се използват отскоро в Северна Европа, но на юг са непознати. Решението на Леонардо крие огромен риск, но той е възнаграден за него.

Ефектът от маслените бои е различен. Цветовете са много по-интензивни от сивкавата гама на температа и светлосянката е изградена от много повече нюанси. Тази пластичност не може да се постигне с темпера. Резултатът не се дължи само на боята, но и на начина, по който я използва Леонардо. Геният му е проявен най-силно в лицето на ангела. Този образ силно впечатлява колегите му. Според легендата Верокио е поразен и заявява на чираците, че занапред Леонардо ще рисува лицата, а той няма да пипне четка повече. Но този възход в кариерата е съпроводен от скандал, който заплашва живота на гения.

Леонардо e хомосексуален, мъжкото голо тяло го очарова и обича компанията на красиви мъже. По това време Флоренция e известна с хомосексуалната си култура, но въпреки това тя е незаконна и заловените са наказвани със смърт.

През април 1476-та година, Леонардо е обвинен в содомия. Той е арестуван, заедно с трима негови приятели, заради разговор с младеж, който проституирал. През 15-ти век содомията е престъпление и заловените са изгаряни на кладата.

Леонардо чака с тревога да съберат доказателства по случая му. Знаем за отчаянието му от парче хартия, на което пише: Нямам никакви приятели. На обратната страна добавил. Щом няма любов.. защо живеем?

По щастлива случайност, един от другарите на Леонардо е син на влиятелен човек. Това им помага да се отърват с относително леко наказание, описано във всеки случай поттделно. Пуснали ги след лек побой.

Случаят е от най-мрачните периоди за Леонардо. Дотогава той е ведър и доверчив, след това става потаен и параноичен. Нежеланието му да говори за работата си, ще лиши света от някои велики негови открития.

През 1482 година, Ленодардо заминава за Милано. Градът е като по-нова версия на Флоренция и претендира за достиженията й, без да има същите културни традиции. Владетел на Милано е Лудовико Сфорца един от най-страшните и омразни тирани в цяла Италия. Той иска насила да вкара ренесансовите ценности в града.

Лудовико е опасен маниак с илюзии. Той е сноб, обграден от гадатели и астролози, както и от художници и инженери. Всички знаят, че Лудовико и братята му са обущарски синове, затова когато поема управлението, Лудовико решава да разкраси имиджа си. Той поръчва на Леонардо да му изрисува родословно дърво, което да потвърди божествения произход на рода Сфорца.

Подобно на повечето ренесансови владетели, херцогът се интересува предимно от военни машини. Леонардо ласкае суетата му и задоволява военните му нужди.

Той е назначен в двореца на Лудовико, но не като военен инженер. Заплаща му се по-малко отколкото на придворния шут, за да направи отводнителна система на банята на херцога и да измисли отопление.

На Леонардо възлагат странни задължения. Той съчетава длъжностите на организатор, режисьор и сценограф на приемите на Лудовико. Измисля костюми, маски и механични устройства, които да забавляват гостите. Тези прояви са символ на власт и престиж. Голямата разточителност подчертава славата на Лудовико.

Но Леонардо има по-големи амбиции от това да задоволява капризите на херцога. В Милано, както и през целия си живот, Леонардо работи и за себе си. Той разширява границите на науката и прави поредица открития в най-различни области повече от всеки друг преди или след него. Леонардо демонстрира смайваща многостранност. Той дава воля на въображението си и прави забележителни открития. Създава епични по мащаби устройства. Машини за правене на дренажи. Развива нови методи за земеделие, прави напоителни системи и конструира военни машини. Бележниците му отразяват непрестанните му открития. Той разбира, че илюминацията на малки атмосферни частици е причина за синия цвят на небето. Изучава човешкото тяло и първи вижда как втвърдяването на артериите причинява сърдечни болести и смърт.

Но за съжаление не му плащат за повечето услуги.

Домакинството на Леонардо се разрасва. Леонардо наема за свой чирак Джакомо Капроти, наричан още от гения Села или Демонът. Села заема важно място в сърцето на Леонардо, но е и доста скъпа придобивка.

Леонардо решава да спечели благоразлоложението на херцога като му направи най-голямата в света конна статуя.

Статуята трябва да е осем метра от главата на коня до пиедестала. Дотогава никой не е правил кон с такива размери, дори великите скулптори от древността.

Леонардо постоянно се учи, разговаря със занаятчии, с леяри на камбани, с леяри на оръдия, защото те са най-запознати с изливането на големи количества метал.

В бележниците си той прави стотици скици на диви коне и на коне от обора на херцога. Леонардо създава глинен модел с определените размери, който е обявен за шедьовър и чудо на скулпторната техника. Но бронзовата отливка си остава само проект.

По това време, Леонардо създава и гигантска коса, с която режат човешки крака. Сред най-интересните му изобретения е предшественикът на днешния танк, който е направен едва през Първата световна война 400 години след Леонардо.

Двигателят на танка се задвижва от трима души с помощта на 3 лоста. Те го завъртат и задвижват колелото, което прилича на колянов вал на двигател. Полезното му действие е минимално, трябва много бутане, за да направи пълен оборот. Танкът е направен според плана, но привидно в детайлите има грешка. Оказва се, че трансмисиите са на грешни места, на колелата са. Възможно ли е това?

Леонардо не е бил глупак. По онова време не е имало адвокати защитаващи авторските права, така че авторът умишлено е прибавил механичен дефект, за да заблуди крадците на идеи. Но Леонардо е знаел как да го задвижи.

Това било невиждано съоръжение за времето си. Било е същото като днес с летящите чинии. Сякаш е изникнало от нищото.
Гениалният Леонардо е можел да печели войни с това оръжие.

През 1495 година, по случай 13 години от службата на Леонардо при Лудовико Сфорца, хергоцът решава да му повери голям проект. Леонардо трябва да изпише Тайната вечеря" в манастира Санта Мария де ла Грацие.
Това е често експлоатирана тема, но Леонардо решава да направи нещо различно. Той иска да улови реакцията на учениците в мига когато Христос казва, че ще бъде предаден.

Идеята е прекалено амбициозна и се изисква опит в мокрото фреско, който той няма.
Фреското е техника, при която всичко се уточнява предварително. Не може да се бавиш, просто трябва да продължиш, а постоянството не е от силните страни на Леонардо. Затова той решава да използва друга. Създава гипс, върху който да се рисува и след като изсъхне. Така може да забави темпото на работа.

През 1498 година фреската е готова. Да Винчи, рисува това, което вижда във въображението си и надминава себе си. Постига невероятен успех.
За нещастие експерименталната техника върху сух гипс, която му позволява да постигне целите си, поврежда сериозно този шедьовър. Няколко години по-късно се появяват малки, почти незабележими пукнатини под повърхността на боята. Влагата руши фреската. Но и днес личи великолепието на оригинала. Фреската е като призрак, но един великолепен призрак.

Когато Сфорца и Леонардо гледат фреската през 1498-ма година, те не знаят участта й, нито пък своята собствена. Французите се говят да нападнат Милано.
Проектът за бронзов кон остава неосъществен, отделените 60 тона метал се използват за отливане на оръдия. А французите се упражняват в стрелба по великия глинен модел.

След месеци Леонардо напуска Милано и започва работа при тирани в сравнение, с които Сфорца е ангел. Възникват и конфликти с Папата в Рим. Леонардо става най-известният живописец в Италия и тогава среща свой съперник, който го презира и мрази. Скулптор на име Микеланджело.