Незавършената симфония на Айнщайн

През пролетта на 1951 година най-известният учен на света празнувал своя 72-ри рожден ден. Цяла орда фотографи дебнели да му направят снимка. Когато се появил в онзи ден, той направил една от най-обичаните гримаси на двадесети век.

Закачлив, дяволит, загадъчен и блестящ, Алберт Айнщайн бил физикът със слава на първокласна филмова звезда. Освен обществения интерес обаче, най-великият учен на света бил подложен на присмех от колегите си.

Историята на последните години от живота му е необикновена и тъжна. До смъртта си великият учен се опитвал да предотврати последиците от собствения си труд, които противоречали на вярата му, че светът е създаден от Господ. Тридесет години работил над последната си теория, надявайки се, че тя ще бъде най-великата от всички, трагичното обаче било, че мнозина са смятали труда му за обречен още от самото начало, само заради личните му предубеждения.

Одисеята на Айнщайн води началото си от Берн, през 1905 година, когато най-великите му научни триумфи били все още пред него. Именно в този малък швейцарски град той започнал да прави необикновените си открития. Всеки ден излизал от този апартамент, тръгвал към работното си място и минавал под прочутата часовникова кула в града, с изображенията на луната и слънцето, която най-вероятно го е вдъхновила да обърне концепциите за времето и пространството. Странното в живота на Айнщайн в този удивителен период е, че той бил напълно изолиран от академичната сфера. Не му давали място в нито един университет. По това време работел като третокласен патентен чиновник и оценявал последните изобретения в този кабинет и въпреки всичко намирал време за своите мисловни експерименти, както той сам ги е наричал.

За няколко месеца през пролетта на 1905 година той записал едни от най-странните научни идеи за същността на Вселената. Кулминацията бил един от най-известните трудове в историята на науката. В този труд не са ползвани никакви други източници. Това било началото на специалната му теория на относителността, която щяла напълно да преобърне представата ни за времето. Преди Айнщайн се смятало, че ходът на времето е неизменим. То минавало по един и същи начин, независимо къде във Вселената се намирате или колко бързо пътувате. Великият учен обаче открил, че времето не е константа и че темпото, с което минава, зависи от скоростта, с която се движите, т.е. единствено непроменени остават скоростта и светлината. Това била специалната теория на относителността на Айнщайн.

Той обаче не спрял дотук. Два месеца по-късно публикувал три нови страници . В тях Айнщайн свързал енергията и материята и по този начин извел най-прочутото математическо уравнение на всички времена. Малкото уравнение един ден щяло да обясни как в самото начало на времето, точно след големия взрив, енергията се превърнала в материя. Kак слънцето може да излъчи огромна мощ от малко количество гориво. То отворило очите на учените за смъртоносната мощ, затворена във всеки атом. В тази малка формула се съдържали съзидание и разрушение. За всеки друг подобен успех би бил достатъчен, но Айнщайн имал още по-големи амбиции.

Докато светът привиквал към теорията на относителността, Айнщайн продължавал напред. Насочил интересите си към най-великия учен на 17 век Исак Нютон и неговите закони за гравитацията. Силата на гравитацията управлява нашата Вселена, тя задържа огромни планети и техните луни в орбита. И въпреки че законите на Нютон описвали ефекта на гравитацията с изключителна точност, никой не можел да обясни причините за нея. Голямото прозрение на Айнщайн било, че всички тела с маса, например планетите и звездите, огъват времето и пространството и именно тази извивка на времето и пространството причинява гравитацията. Това е известно като общата теория на относителността, най-големия триумф на великия учен, който му донесъл невероятна слава.

Въпреки че теориите на Айнщайн за времето и гравитацията изглеждат странни, работата му остава фундаментална за разбирането на Вселената днес. Самолетите разчитат на системата за глобално позициониране и ползват изчисленията му. Сателитите в космоса са там, благодарение на тълкуването му за гравитацията. Резултатите от работата на Айнщайн в този период от живота му са ни помогнали да построим модерния си свят.

Освен тях обаче, едно друго произведение, завършено през 1905 година, обсебило съзнанието му и довело до провала и изолацията му. Той съзрял връзка между фундаменталната физика на Вселената ни и чувството за изящество, красота и дори духовност. Тази идея е приета от много учени, сред които и специалистът по физика на частиците, англиканският свещеник професор Джон Полкингхорн. Айнщайн бил уверен, че законите, по които е сътворена Вселената, не само са красиви и точни, а и позволяват на учените да правят прецизни прогнози. Така че ако знаем положението и скоростта на планетите в определен момент от времето, можем да използваме законите на физиката, за да предскажем точното им движение завинаги. Tова смятал той се отнасяло както за планетите, така и за всички тела.

С представянето на новата си радикална концепция за квантовите частици на светлината, за която бил номиниран за Нобелова награда обаче, ученият опровергал собствения си труд. Откритието, че светлината не е само вълна, а и малки отделни частици, било революционно за цялата физика. От него се родил демонът на Айнщайн. Той положил основите за нова област в науката, позната като квантова механика. Тя описва поведението на елементарните частици на Вселената - субатомните частици, които изграждат всеки атом Вернер Хайзенберг предложил изцяло нов закон на физиката. Той твърдял, че положението и скоростта на частиците е невъзможно да се измерят, тъй като самото наблюдение на малките обекти се отразявало драстично на поведението им. Ако това било вярно, то водело до важни изводи. Не можем да знаем с точност скоростта и мястото на частиците, значи е невъзможно да направим точни прогнози за движението им, а Айнщайн смятал, че всичко може да се предскаже.

Ако Хайзенберг бил прав и точното едновременно измерване на скоростта и положението на частиците било невъзможно, значи някои неща щели да останат завинаги неясни. Според квантовите теоретици най-доброто на което можем да се надяваме, е наука на базата на вероятностите. Макар и да виждал ценността на някои аспекти на квантовата теория, Айнщайн смятал, че Господ просто не би могъл да изгради Вселената по този начин. Тревожел го противоречивият научен факт - появата на квантовата механика означавала, че действат две взаимоизключващи се групи правила. Тези, които управлявали всички слънчеви системи и галактики, където всичко може да се предскаже, и квантовата механика, която описвала малките елементарни съставки на света и според която всичко можело да бъде описано само чрез вероятностите.

Между Айнщайн и един от най-сериозните поддръжници на квантовата механика, Нилс Бор, избухнала серия спорове. Това бил решаващият въпрос. Дали Айнщайн бил толкова блестящ, че с лека ръка да отхвърли непредсказуемостта в основата на квантовата механика, или великият гений просто бил сгрешил?

Айнщайн решил да измисли изцяло нова теория, която да съчетава гравитацията, силата, която свързва всеки атом и задържа цялата слънчева система в едно. Трудът му щял да се прочуе като Теория за всичко. Слухът, че Айнщайн ще публикува някаква нова теория за всичко довел медиите до такава истерия, че на него му се наложило да се укрие. На 30 януари 1929 година, Айнщайн публикувал труда си. Новината гръмнала по целия свят. Сензацията била толкова голяма, че в магазин Селфриджис в Лондон изложили шестте страници на витрините. Ако Айнщайн бил прав, това щял да е сериозен удар по непредсказуемостта, която лежи в основата на квантовата механика.

Истината била, че новата му теория не само не успяла да се справи с квантовата механика, а била в противоречие и с най-великия му труд, за общата относителност. След публикацията на труда, колегите на Айнщайн станали много критични, обвинили го, че е обърнал гръб на някои фундаментални идеи на общата относителност. Самият Айнщайн упорствал още около година, но в крайна сметка и самият той признал, че подходът му е бил грешен.

За великия учен настъпили трудни времена. С възхода на нацизма през 1932 година, той напуснал Германия. Като известен евреин, за главата му била обявена награда. Трудовете му били изгаряни по улиците. През 1933 година той пристигнал в Америка и по-късно се установил в Института за модерни изследвания в Принстън. Айнщайн се надявал, че там ще намери време и пространство да обори квантовите теоретици и да завърши своята теория за всичко.

Докато обаче той работел в уединение, светът вървял напред без него. Квантовата механика се превърнала в най-важното течение във физиката. Хората приели странностите й, а прозренията й довели до фантастични технически постижения.. Великият учен продължил борбата с квантовата механика до последния си ден. На 18 Април 1955 г. тялото му най-сетне се предало, а грандиозният му план останал недовършен. Затова наричат Теория за всичко незавършената симфония на Айнщайн.