Колизеумът: римската арена на смъртта

Рим, осемдесета година преди Христа. Новопостроеният Колизеум. Един човек, който участва в тогавашните битки е гладиатор на име Верий. Битките му били незабравими и той е обезсмъртен в стиховете на един от големите римски поети. Думите и действията на Верий в този разказ се базират на исторически сведения за живота на гладиаторите. Това е Верий. Сега ще чуете историята му.

Много гладиатори идват от покрайнините на Римската империя, от области като Мизия, размирно място на Балканския полуостров.

През пролетта римляните атакуваха селото ни. Жените и децата избягаха. Ние останахме и се бихме. Но шансовете ни бяха нищожни. Така станах роб. До Италия пътувахме 50 дни. Бяхме разпродадени на търг. Аз бях силен и попаднах в каменна кариера близо до Рим. Наричахме я ямата. През деня сякаш се печахме в пещ. Казвахме: Няма стари кокали в ямата. Работехме всеки ден от изгрев до залез слънце. Но те не ме прекършиха, разказва Верий.

Робите в кариерата дялат камъни за нова, гигантска постройка в центъра на Рим. Строежът се финансира от имперската хазна, която съдържа заграбени богатства от храма в Йерусалим по време на Юдейските войни. Наскоро дешифриран надпис ни показва за какво е била използвана хазната. Гигантски амфитеатър, събиращ 50 хидяди души, най-големият за времето си. Той е поръчан от римския император Веспасиан и неговия син Тит. Ролята му не е само на средище за забавления. Римската арена е важен политически инструмент в ръцете на императора. На това място императорът изнасял речи и контролирал гражданите на Рим. При строежа на огромното съоръжение са използвани един милион и половина кубически метра камък. Дялането на блоковете в кариерата разбивало здравето на хора като Верий.

Работих в ямата десет месеца. Започнах да губя надежда. Но един ден ни посетиха хора. Казаха, че един от тях е ланиста - собственик на училище за гладиатори. Търсеше нови бойци за арената. Той водеше и учител със себе си. Това беше начин да се измъкна от ямата. Казват, че за да станеш гладиатор, трябва да сключиш пакт със смъртта. Но за мен това означаваше единствено свобода. Така съдбата ми беше в собствените ми ръце. Започнах да се бия с него, а дори не знаех името му. След два дни стигнахме в Рим. Сякаш се намирах в друг свят. Знаех, че в Рим има повече хора отколкото във всички италиански градове взети заедно. В този ден явно всички бяха по улиците, разказва Верий.

Верий е заведен в едно от многото училища за гладиатори в Рим. Учителите ланиста купували и продавали гладиатори, както футболните клубове правят трансфер на футболисти днес. Това са едни от най-печелившите сделки в цялата империя.

Половината гладиатори са доброволци. Известни са като гладиатори на договор. Обикновено продавали свободата си за период от пет години, за да изплатят дългове или да търсят слава на римската арена. По времето когато Верий започва обучението си, новият амфитеатър на Веспасиан добива очертания.

За Веспасиан това е най-важната постройка в империята. Той смятал, че ако построи най-голямата арена и осигури зрелища, ще укрепи властта на династията си през следващите векове. Всички негови поданици били наясно с това. По онова време не го наричали Колизеум, а Флавийския амфитеатър, по фамилното име на Веспасиан.

Целта на императора била не само да построи най-голямата арена, но и най-модерната. Пространството под дървения под на арената е с дълбочина 12 метра. По-късно там направили подвижни платформи за животните и съхранявали реквизит и декори за спектаклите. Веспасиан бил почти на седемдесет години. Тит искал на всяка цена да завърши Колизеума докато баща му е още жив и накарал да ускорят работата.

Гладиаторът можел да се бие на арената след тримесечно обучение и само след одобрението на учителя. Вечерта преди битката винаги се приготвяло празненство. Много римлянки били обсебени от гладиаторите. Жените дори плащали, за да се срещнат с мъжете, които можели да загинат пред очите им на другия ден. Много от тях били разведени или вдовици и се радвали на относителна сексуална свобода в Рим.

Самите битки били финансирани от спонсори, обикновено от политици, търсещи популярност. Начинаещите гладиатори не дебютирали в центъра на града, а на по-малки арени около Рим. Преди битката повечето правели приношения на Немезида, богинята на късмета, щастието и отмъщението.

Гладиаторските битки безспорно били най-популярната форма на забавление в древен Рим. Мъжете като Верий въплъщавали добродетели като храброст, преследване на слава и презрение към смъртта. В това хищническо общество, смъртоносните схватки прекрасно илюстрирали какво значи да си римлянин. Битките си имали правила. За всяка част си имало рефер.

Това, че при всяка схватка е загивал гладиатор е мит. При смъртта на гладиатор, спонсорът трябвало да плати за смяната му. Шансът на боеца да оживее бил близо деветдесет процента. Ранените гладиатори получавали най-доброто лечение в Рим.

Римските лекари били известни с лечението си на порезни рани. Тези от тях, които обслужвали гладиаторите развили познания за лечението на фрактури и използвали опиумни анестезии при операциите. За една спечелена битка гладиаторът получавал колкото цялата годишна заплата на римски войник.

След две победи човек като Приск, един от най-добрите гладиатори за времето си, може да си позволи по-луксозен живот в училището, дори статуетка за молитвите си. Но не всички имали този късмет. При вътрешни наранявания лекарите не можели да направят почти нищо и смъртта била неизбежна. Погребението било важен ритуал за всички римляни.

Гладиаторите често събирали фондове за погребения на техни другари, загинали на арената. Доста сведения за живота на гладиаторите черпим от надгробните им плочи. На тях са изписани възрастта и произхода на гладиатора, историята на боевете и степента на майсторството му. Много гладиатори имали жени и деца. Семействата им получавали обезщетение, ако те загинат на арената. През 79-та година преди Христа подготовката преди първите битки в амфитеатъра е почти приключила. Тя се извършва под ръководството на Тит, сина на императора.

Подобно на много римски аристократи, Тит бил вманиачен в гладиаторските схватки. Като млад той се учел с гладиатори и дори участвал в бой на арената. Тит насърчавал и останалите да споделят любовта му към кръвопролитията.

Живях в училището повече от година и бях призован във вилата на богат аристократ. Охраната каза, че важни хора искат да се срещнат с мен. Във вилата имаше пиршество. Разточителен гуляй. Домакинът обяви началото на празненството. Всички гледаха в мен. Едни от най-могъщите хора в Рим скандираха името ми. Но аз не чувствах нищо. За първи път убих човек, но не на арената, а на пиршество на богатите. Приск! Върнах се в училището, за да разкажа на Приск за станалото. Но в помещението нямаше нищо, дори статуетката му беше изчезнала. Продали го на друго училище. Казаха ми, че е обикновена сделка, разказва Верий.

Веспасиан умира през 79-та година преди Христа, малко преди завършването на Колизеума. Сега новият император Тит трябвало да осъществи мечтата на баща си. Тит си създал много врагове в Рим. Той смятал, че след като започнат битките, ще излезе наглава с тях. Затова организирал най-зрелищните схватки, познати дотогава.

Но Тит добре знаел, че за зрелищата били нужни не само гладиатори. Убиването на диви животни на арената станало много популярно. Дресьорите на животни имали една от най-трудните задачи. Трябвало да ги научат на нещо неестествено за тях. Пред очите на зрителите те трябвало да нападат и да ядат хора. За да свикнат с вкуса ги хранели дори с човешко месо. Подготовката за встъпителните битки минава без проблеми. До една вечер през пролетта на осемдесета година.

През 80-та година голяма част от Рим гори три дни и три нощи. Това е второто бедствие по време на управлението на Тит. Предишната година вулканично изригване в Южна Италия погребва град Помпей. Според историка Светоний, хората в Рим мислели, че новият император е набелязан от боговете. Тит казва на съветниците си, че краят му е близо. Той знаел, че лошото управление ще стане причина за покушение срещу него. Но той притежавал нещо, с което можел да спаси репутацията и живота си. Един огромен амфитеатър в центъра на града останал незасегнат от пожара. Колизеумът бил почти завършен. Сега Тит можел да обяви началото на битките.

През лятото на 80-та година Колизеумът отворил врати и започнали дългите турнири. Билетите били безплатни и се раздавали на повечето семейства с привилегии. Хазартът бил позволен. Благодарните хора носели подаръци. Но семействата никога не били заедно, жените сядали на най-лошите места в горната част на амфитеатъра. Време е зрелищата да започнат. В подземните килии на Колизеума стотици престъпници очакват своята участ. При тези зрелища животните често били изплашвани от виковете на тълпата и отказвали да нападнат жертвите си. При това положение, виновници били дресьорите.

Идва ред на масовите битки между млади гладиатори. Тези битки бяха различни. Императорът искаше кръв и дългът на гладиаторите беше да умрат, разказва Верий. Според историка Светоний, Тит оставил на публиката да избира изхода от боевете. Най-интересното през този ден била битката на двама от най-добрите гладиатори. Тук свършва моята история. Тит беше поискал да участвам аз. Не знам кой ще бъде противникът ми, знам само, че загубилият няма да бъде пощаден., пише Верий.

Битката между Верий и Приск е единственият сблъсък, за който имаме подробна информация. Схватката е описана от римския поет Марций: Верий и Приск започнаха битката, но императорът въведе собствени правила. Двамата трябваше да продължат без щитове, докато той даде знак. И двамата ги признаха за победители. И двамата атакуваха, но никой не отстъпи пред другия. Получиха от императора дървени мечове и палмови листа. Това не се е случвало никога, владетелю мой. Двама се биха и двама спечелиха.

Прост дървен меч, палмово листо и свободата ми, завършва разказа си Верий. Тази битка е едно от най-важните събития в гладиаторските сражения.

Шест месеца по-късно Тит се разболява от мистериозна болест и умира като един от най-популярните императори в историята.