Изключителни динозаври

Патагония, Аржентина. Това е страната на динозаврите, земя, където скалите са пълни с фосили. Милиони години това спокойно място пази една ужасна тайна и едва сега палеонтолозите разкриват истината. Новите открития в Южна Америка, коренно променят представата ни за праисторическия свят. Сега изглежда, че по времето на динозаврите Патагония може би е била сцена на най-кървавата битка в историята на света. Битка, в която съперници са най-голямото животно, живяло на земята и един нов вид динозавър, най-страховитият убиец, съществувал някога.

Представата за двете най-големи същества на планетата, вкопчени в смъртоносна битка се оказва неустоима за писателите на научна фантастика и създателите на филми. Но за учените, които изследват динозаврите, това е чиста фантазия. Те знаят, че този сблъсък между титани не е възможен в реалния живот. Защото гигантските дългошиести тревопасни никога не са живели редом с големите хищници - огромни динозаври като Тиранозавър Рекс, кралят на месоядните. Двамата гиганти никога не са били на земята по едно и също време и на едно и също място. Невъзможно е тези същества да са се срещали или поне така мислеха учените.

Пласа Уинкул, малко аржентинско градче в провинция Патагония, е прочуто с две неща: нефт и динозаври. Палеонтолозите често посещават местните равнини, за да търсят сведения за праисторическия свят. Това място някога е било дом на най-изключителните динозаври на света. Изследователят на динозаври, д-р Родолфо Кория е главен палеонтолог в района и голяма част от най-необикновените находки са негови.

Но дори Родолфо не е подготвен за поредицата невиждани чудовища, които предстои да открие в скалите на Патагония - динозаври, които ще променят представите ни за праисторическия свят. Всичко започва преди 9 години, когато неговият екип открива костите на динозавър. След многодневни изтощителни разкопки, те откриват само част кост от огромен скелет. Когато учените изчисляват размера на животното според костта, установяват, че са попаднали на най-големия динозавър, живял някога, един съвсем нов вид, гигантско тревопасно. Наричат новото същество Аржентиназавър.

С бедра с размерите на автомобил, Аржентиназавърът далеч превъзхожда по тегло всички динозаври, открити досега. Светът на палеонтологията е възхитен.

Огромното тревопасно, вероятно е тежало между 80 и 100 тона колкото цяло стадо слонове. Засега това е най-голямото сухоземно животно в историята на света.

Когато учените анализират слоевете скала, в която е намерен скелетът, те откриват нещо странно. Аржентиназавърът, наред с други видове по-дребни дългошиести в Южна Америка, е живял не когато трябва. Този факт ще се окаже решаващ. Слоевете скала, в които има фосили, показват, че динозаврите са бродили по земята в продължение на 180 милиона години. През този период са се появявали и измирали стотици видове динозаври. Към средата на тяхното пребиваване на земята, през прочутия Юрски период, светът е завладян от грамадните тревопасни динозаври, дългошиестите. Тези огромни животни се носели с грохот из праисторическата джунгла на големи стада. С малки мозъци, колкото топка за голф, те не са нито находчиви, нито бързоноги, но това не им е нужно. Предпазва ги огромният им размер. Господството на дългошиестите продължава 60 милиона години, след което те измират никой не знае защо. В края на последната епоха на динозаврите периодът Креда, на сцената излиза нов, по-страшен вид динозавър големият хищен тиранозавър. Тиранозаврите са най-едрите известни хищници и през следващите 25 милиона години. Гигантските месоядни преследват всички останали видове. Тези исполински хищници никога не са срещали дългошиестите тревопасни. Но в една част на света историята на еволюцията поема по друг път в Южна Америка. Преди милиони години, когато за пръв път се появяват динозаврите, цялата суша представлява един огромен супер-континент, наречен Пангея, но с течение на годините Пангея се разделя на две гигантски земни маси, една на север и една на юг.

Вероятно преди 100 милиона години се е отделила Южна Америка и тогава фауната динозаврите, бозайниците, и цялата флора са започнали да се развиват по друг начин, в нови насоки и нови форми.

Докато на северните континенти гигантските дългошиести измират, на юг се случва нещо необикновено. Тук огромните дългошиести не само оцеляват, но стават все по-големи и по-големи.

Преди около 90 милиона години, не е имало толкова голямо животно в никоя друга част на света, освен в Южна Америка. През периода Креда Аржентиназавърът е бил много разпространен в южното полукълбо.

Но не само дългошиестите тревопасни са различни на изолирания континент Южна Америка. Страшният Тиранозавър Рекс така и не стига до този отделен от останалата суша континент. По времето на дългошиестия Аржентиназавър учените не откриват следи от никакви големи месоядни в Южна Америка. Но предстои представите им да се променят. Няколко години след откриването на Аржентиназавъра, след изследване на ново находище на фосили край Пласа Уинкул учените откриват страховито същество. Погребано преди 95 милиона години, едно ново чудовище започва да се показва от каменния си гроб. Когато сглобяват костите, установяват, че са открили втори уникален динозавър. Вторият гигант обаче не е дългошиест тревопасен, а скелет на най-големия месояден динозавър, съществувал някога. Това е съвсем нов вид животно, което няма връзка с тиранозавъра, при това огромно, първият гигантски хищник, откриван някога в Южна Америка. Наричат го Гиганотозавър.
Гиганотозавърът е поне 10-15 % по масивен и дълъг от Тиранозавър Рекс.

Гигантският хищник е бил дълъг около 13 метра. Главата му е огромна с дължина метър и осемдесет. Черепът на Гиганотозавъра е с размерите на човек, но този грамаден хищник крие още една тайна. Гиганотозавърът е живял през Креда, времето на огромния дългошиест Аржентиназавър, а двата динозавъра са открити само на 80 километра разстояние. За първи път някъде по света учените откриват гигантски месоядни и огромни тревопасни, които да живеят в една и съща епоха на едно и също място.

Ако разгледаме Южна Америка в епохата на Гиганотозавъра, основната потенциална жертва за този голям месояден е един още по-едър тревопасен, гигантският Аржентиназавър. Възможно ли е в Патагония да е станало нещо уникално? Най-голямото тревопасно, съществувало на земята, да се срещне с най-едрия хищник в един невероятен сблъсък между титани? Нима това наистина се е случило? Когато палеонтолозите обсъждат идеята за такава епична битка, те веднага се натъкват на проблем. Огромният месояден Гиганотозавър може да е едър, но все пак не може да се мери с Аржентиназавъра. Няма начин дори толкова едър хищник да е способен да убие такова огромно животно. Невъзможно е, освен ако Гиганотозавърът не е постъпвал като много други хищници, когато попаднат на по-голяма плячка груповият лов. Възможно ли е сблъсъкът между титаните да е изглеждал така не двама самотни динозаври да се бият помежду си, а глутница гладни гиганотозаври да нападат един грамаден Аржентиназавър? Открай време палеонтолозите смятат, че големите месоядни динозаври са живели и ловували поединично. Няма доказателства в подкрепа на идеята, че ловуват на глутници. А ако не са в глутница, не биха могли да нападнат грамадния дългошиест Аржентиназавър.

Най-големите динозаври, гигантските тревопасни животни, са оставили следи, вкаменени отпечатъци от стъпки, които доказват, че са живели на групи или стада.

Отпечатъците от стъпки на месоядни динозаври показват, че те са се движели поединично.

Разкритите находища, където много тревопасни динозаври от най-различна възраст са загинали при злополука, убеждават палеонтолозите, че растителноядните динозаври са живели на стада, щом са загинали заедно.

Липсват убедителни доказателства, че големите месоядни динозаври са живели и умирали на групи.

Изглежда примамливата идея за сблъсъка между титаните в Патагония е обречена... или поне така мислят повечето палеонтолози. Но един човек ще промени техните представи. Фил Къри е един от най-добрите палеонтолози в света. Той е сред малкото учени, които могат да разпознаят месояден динозавър само по един зъб. Страстта на Къри към хищните динозаври го довежда на юг, за да работи с Родолфо Кория в низините на Патагония.

Подобно на колегите си, и Къри до този момент вярва, че големите хищници са самотни същества и не ловуват на глутници. Но с течение на времето той съпоставя фактите и прави връзката.
Къри смята, че е напълно възможно големите хищни динозаври да са ловували в глутница, но за да наложи това мнение, са му нужни убедителни доказателства като тези, съществуващи за тревопасните динозаври. Трябва да намери костно находище, където група едри хищници, които и да са месоядни, без значение от кой вид, са погребани заедно.

Затова Къри започва да обикаля света в търсене на такова място. Тогава той си спомня за статия в много старо списание от един от най-прочутите ранни търсачи на динозаври Барнъм Браун.
В нея той разказвал за разкопките си в южна Албърта и само на едно място се споменавало, че е открил костно находище с останките на множество тиранозаври.
Статията в Нашънъл Джиографик е отпреди повече от 80 години и сведенията за местоположението на находката отдавна са изгубени.

Барнъм Браун никъде не е записал точно къде се намира мястото. След смъртта си той отнася тайната в гроба.

Снимките направени от Браун край находището през 1910 г. помагат за откриването на точното място на разкопките. Находището се намира някъде в скалистия район край река Ред Диър в западна Канада. И така през 1997 г. Къри и екип от палеонтолози потеглят с лодка на експедиция на 160 км по течението на река Ред Диър, като следват стъпките на Барнъм Браун в търсене на находището. Но скалистите земи в Канада се простират на стотици квадратни километри с безкрайни зъбери, хълмове и клисури, които изглеждат съвсем еднакви. В цялата тази пустош никой не знае точното местонахождение на златната мина от фосили.

Но когато проучва снимките по-внимателно, Къри забелязва нещо. На една от тях асистентът на Браун работи на загадъчното находище. Зад него има характерна верига от хълмове. След редица трудности Къри успява да намери уникалното находище и екипът започва усилени разкопки.

Усилията им са възнаградени. Откриват останките на няколко големи тиранозавъра на едно място. Дванайсет големи месоядни динозавъра, погребани на едно място. Това е безпрецедентна находка. При огледа на намерените кости става ясно, че откритите динозаври са на всякаква възраст от бебета до напълно развити възрастни тоест приличат на глутница.

Най-после Къри е намерил доказателство, че гигантските месоядни не са самотни същества, че традиционната представа за тях е погрешна. Напротив, големите хищници всъщност са живеели и ловували на групи. Ако това е истина, в Южна Америка глутници гиганотозаври наистина може да са нападали едра плячка с размерите на грамадния дългошиест Аржентиназавър. Доказателството на Къри изглежда неопровержимо, но други палеонтолози още не са убедени.

Те допускат, че може да става дума за събрани кости от различни животни, загинали далеч едно от друго.

Това е бил първият проблем. Водите на придошла река, залели долината, може да са събрали на едно място останките на няколко самотни тиранозавъра. Погребани на едно място преди милиони години, днес те може да приличат на глутница. Но Къри разполага с отговор и на това. Тиранозаврите са рядкосрещани динозаври. Съставлявали са едва 5 % от фауната в тази област. Вероятността 12 самотни тиранозавъра да загинат поотделно и да бъдат събрани от потоп, е минимална.

Съществува и едно по-драматично обяснение защо костите на тиранозаврите, открити от Къри са на едно място. Възможно е всички животни да са попаднали в капан за хищници. Разтопен катран извира от дълбините на земята в продължение на десетки хиляди години и образува нещо като блато. Лепкавият катран е смъртоносен за всяко животно, което попадне в него. Само за секунди, животното залепва и съдбата му е решена.

Плененото животно примамва към блатото хищници, които на свой ред залепват.

С течение на времето стотици трупове на динозаври са залепвали в тези капани. Милиони години по-късно катранът и калта са се превърнали в скала, костите във вкаменелости и мястото прилича на нормално костно находище. Ако находката на Къри всъщност представлява праисторически капан за хищници това би опровергало теорията, че тиранозаврите са живели и ловували на глутници. Но как да разберат това палеонтолозите? Всички капани за хищници имат една обща характеристика: в тях попада всяко животно, което има нещастието да мине през мястото. Затова съдържат костите на много различни видове животни, които са живели на километри наоколо.

Ако екипът на Къри беше открил различни видове животни в своето находище, биха могли да допуснат, че са попаднали на останките от смъртоносен капан за хищници, но след 3 години щателни разкопки, на мястото са открити кости само от един животински вид голям месояден тиранозавър, известен под името Албъртазавър.

Фил Къри е сигурен в тезата си, но не я е доказал. За разлика от него, колегите му палеонтолози още не са убедени.

Тогава се появява неочаквана новина. В Патагония, земята приютила костите на Аржентиназавъра и Гиганотозавъра, е открито още едно съкровище. Д-р Родолфо Кория, е направил ново откритие - кост от стъпалото на огромен динозавър. Родолфо познава, че костта е на месоядно животно и на следващата година поканва Фил Къри в Патагония, за да открият заедно останалата част от скелета.

Учените очакват костите да са от гигантския хищник Гиганотозавър. Но когато оглеждат внимателно новите си находки, забелязват, че костите имат различна форма от тази на Гиганотозавъра. Те откриват нов месояден динозавър най-големият хищник на света. Най-едрият Тиранозавър Рекс е бил дълъг между 12 и 13 метра, а новооткритият динозавър е с дължина между 14 и 15 метра.

Следват още изненади. При анализа на находките се установява, че са намерени четири кости от крака на двукрако животно. Излиза, че в това гробище на динозаври е погребан повече от един екземпляр.

Нещо повече, всички екземпляри са на различна възраст. Със шестте животни от новия вид месоядни динозаври, открити в Аржентина, Фил Къри разполага с нужното доказателство втора глутница от големи хищници.

Най-после доказателствата на Къри започват да убеждават колегите му.

Тези нови открития променят представите на учените за поведението на големите праисторически хищници. Щом са действали заедно, под формата на глутница, група гиганотозаври биха могли да нападнат дори огромно животно като Аржентиназавъра, нещо, което никой не е подозирал до момента.
Но за Фил Къри тази идея не е просто предположение. Според него е съвсем логично гигантските южноамерикански хищници да са нападали огромните дългошиести. Той намира доказателство в зъбите им. Зъбите на новото животно са по-пригодени за преследване на големи динозаври като дългошиестите тревопасни, които са живели в тази област. Те са остри като бръснач и са грапави от всички страни. Тесни са и приличат на ножове.

Дългошиестите динозаври като Аржентиназавъра имат масивни кости, които е невъзможно да се пречупят. Затова южноамериканските хищници дори не се и опитват. Къри смята, че те са използвали тесните си и остри зъби, за да разкъсват месото около костите.

Когато група от тези хищници нападне заедно в глутница, дори огромният Аржентиназавър е обречен. Изглежда, че битката между титани в крайна сметка някога се е състояла.