По стъпките на Александър Велики: господарят на Азия

Преди две хиляди и триста години Александър Велики нападнал Азия. Целта му била да завладее Персийската империя. Пътуването му обхващало 32 000 километра - от Гърция до равнините на Индия. През третата година от своя поход Александър влязъл в Египет. Жреците го провъзгласили за божий син и египетски фараон. Тогава той отправил поглед към Персия.

Решителната победа на Александър над персийския цар Дарий, господаря на Азия, станала край Исос. Дарий загубил сражението, а жена му и децата му попаднали в плен. Сега той искал да спечели битката край град Гаугамела с цената на всичко. Двете армии се срещнали в пролома под връх Джабон Маклубе. На 20-и септември настъпило слънчево затъмнение, което поизплашило войниците, но ясновидците казали, че е добра поличба. На 25-и разузнавачите видели персийците. После почивали около четири дни. Дарий минал през Ибрил на 18-и и на 23-ти прекосил река Великия Заб.

Това е решаващ момент за кариерата на Александър. Персийската армия го превъзхождала по брой и образувала почти пълен обръч около македонците. Планът на Александър бил да задържи персийците с фланговете си, докато намери пролука в редиците на врага, и с кавалерията си да атакува самия Дарий. Великата персийска армия е победена и Дарий побягва към Иран. Според историка Плутарх, след този разгром могъщата Персийска империя била напълно смазана. Александър бързо навлязъл в Ирак. Град Вавилон се предал. В края на ноември, македонският пълководец влязъл в Суза - зимната столица на Дарий. Неговото нашествие в Персия започнало.

В средата на декември Александър достигнал реката край Суза, в границите на днешен Иран. Градът се предал без съпротива. Гърците нахлули в голямата зала за аудиенции. Александър влязъл вътре и седнал на трона на Дарий. Но тъй като бил нисък, краката му не докосвали горното стъпало. Един от пажовете сложил маса, на която да стъпи. Тогава в залата се дочул плач това бил един от евнусите на Дарий. Александър извикал преводач и попитал евнуха защо е толкова разстроен. Той отвърнал, че господарят му Дарий се хранел на тази маса и сърцето му се късало при това неуважение. Говорят, че в този момент Александър се смутил и наредил да махнат масата. Но един от пълководците му казал: Не го правете, Ваше величество. Вие сте стъпили върху масата на врага. Приемете го като поличба за бъдещите си победи.

Точно до развалините на Суза се намира гробницата на пророк Данаил, хвърлен от персийския цар в клетката на лъва. В библейските пророчества на Данаил има странно съновидение за нашествието на Александър. Насън пророкът видял четири чудовища, които излизали от морето. Последният звяр представлявал македонците на Александър. Той бил с железни зъби и поглъщал всичко по пътя си. Това, сякаш символизира ураганния устрем, с който македонската армия навлиза в иранските земи. Иранците казват за Александър: Той бе демон с разрошена коса, роден от племената на гнева.

В края на декември Александър напуснал Суза. Армията му вече наброявала близо 70 000 души след огромния приток на хора от Гърция. Сега той се отправил към самото сърце на империята, разположено зад планините Загрос - Персеполис.

Александър искал да завладее персийската столица. Той изпратил Парменион с оръженосци и тежки пехотинци по дългия път, водещ на юг, към Шираз.
Искал неговата част да премине направо през планините и бързо да достигне Персеполис. Очевидно е знаел, че имало пряк път. Маршрутът бил много стар. Древните хора го наричали Ключът към Аншах старото име на Централна Персия. Теснините били трудни за преминаване, но водели направо в Персеполис, през прохода Персийските порти. Но пълководецът Ариобарзан им направил клопка. Македонците навлезли дълбоко в теснината преди да разберат, че това е капан. Персите ги атакували, като от надвисналите скали ги обсипвали с камъни и копия. Александър бил безпомощен. Армията му понесла тежки загуби и той бил принуден да отстъпи. Войската се изтеглила и оставила мъртвите на полесражението. За първи път Александър бил надхитрен. От един овчар той научил, че има и друг път за излизане от теснината - пътека, по която цяла армия не би могла да премине. Александър нямал избор. В девет часа вечерта той заповядал да тръгнат. Курций пише, че пътуването било много трудно, защото се движели нощем.

Македонският план бил следният: трите пехотни бригади трябвало да слязат в равнината и да направят мост над реката, за да стигнат бързо до Персеполис. Самият Александър с три кавалерийски ескадрона, свитата си и една пехотна част, охранявана от стрелци щели да слязат и заобиколят позициите на персите. А пехотата на генерал Птолемей трябвало да остане тук.

И така, посреднощ, започнал последният етап на тази опасна и рискована операция. Пътеката, по която продължили да вървят, се спускала в дълбок пролом, изпълнен с мрак. Имало сняг и тъмнината била непрогледна. Македонците започнали да се отчайват, някои момчета дори заплакали. Историкът Ариан твърди, че в такива моменти Александър умеел да окуражава хората си. Отчаяният план на пълководеца им ги възнаграждава. До ранните часове на вечерта те стигат до задната част на прохода, в тила на персийските позиции. На следното утро Александър атакувал позициите на Ариобарзан. В същото време пехотата на Кротилий също нападнала врага. Сега персите били хванати като с клещи. Александър нанесъл решителния удар. Птолемей и пехотата му останали назад и нападнали персийските войски отстрани. Персийците се сражавали храбро, но били победени. Александър се отплатил на овчаря, който ги водил през тази нощ, с 30 сребърни таланта около четвърт милион долара.

Пътят към Персеполис бил пред тях.

В началото на своя поход, Александър нарекъл Персеполис най-омразния град на света. Македонецът влязъл необезпокояван в царския дворец. Той намерил хазната непокътната 3 000 тона златни и сребърни кюлчета. В ръцете му попаднало най-голямото съкровище в историята. Александър вече можел да финансира всякаква война - дори до края на света.

Никой не знае какво се е случило през нощта след превземането на Персеполис, но гръцките историци са създали легенда, която се е превърнала във факт. Тогава цар Александър пирувал с приятелите си край двореца. Имало много жени, куртизанки, любовници на пълководците. Всички се напили ужасно. Тогава една жена от Атина, Теис, проговорила: След всички велики завоевания на краля, казала тя, най-славното дело би било, ако той заповяда да изгорят двореца за отмъщение на персийските безчестия в Гърцияи да позволи на жените да заличат славата на цар Дарий. Нека сам царят им загине в пламъците! Събрала се тълпа с горящи факли и момичетата засвирили на флейти. Пияните гуляйджии влезли в двореца. След цар Александър, Теис била първата, която опожарила с факела си символа на империята. Това е случката, разказвана от гърците.

Зороастрийците разказват за онази нощ преди две хиляди и триста години, сякаш всичко се е случило вчера: Ние напълно приемаме този факт, знаем, че той е бил велик воин. Покорил много държави, завладял нашата империя, превзел двореца в Персеполис, изгорил го до основи, напил се и изклал персийските влъхви. Заставил младежите - и момчетата, и момичетата, да се омъжват за гръцки войници. Но най-ужасното му дело е, че изгорил свещените ни писания, нашата библия, която се нарича Гарта - заветът на пророк Зороастър. Това е катастрофа. Може да го наричат Александър Велики, но за нас това момче е самият Дявол. На местен език казваме Александър Годжасте, това значи: Александър Прокълнатия.

След падането на империята, зороастрийски духовник пророкувал съдбата на жестокия Александър: Цяла Азия ще тегли тежкия му ярем, защото той е ученик на Сатаната. Цялата земя ще бъде потопена в кръв. Но накрая тези, чието унищожение цели, ще унищожат самия него, и Персия ще се отърве от това голямо зло.

През лятото Александър се отправя на север, за да залови цар Дарий. В Исфахан той разбира, че Дарий е избягал на изток, към Афганистан. Александър се впуска след него. Той препускал неуморно - за 11 дни изминал 700 километра и повечето коне измрели от летните жеги.

Вероятно край пътя за Машад е лагерувал Дарий в последната си, трагична нощ. Бил свикан военен съвет, на който персийските благородници обявили, че искат нов водач. Решили да предадат властта в ръцете на Бес - родственик на краля. Дарий отказал да предаде короната, те го арестували и оковали в златни вериги. После Бес и бунтовниците го намушкали и избягали, оставяйки го да умре до малък гьол край пътя.

Александър продължавал да търси персийския цар. Призори той стигнал до лагера на персите. Млад гръцки войник на име Полистрат открил Дарий, докато пиел вода от едно езерце.Персийският цар бил в предсмъртна агония. Той изпратил на Александър съобщение. Изказвал му благодарност, че се е отнесъл с почит към майка му, към жена му и децата му, които били в плен. Помолил се на боговете да погледнат благосклонно на Александър и да го направят световен владетел, какъвто бил той някога. После издъхнал.

Александър станал господар на Азия. Армията му ликувала, войната свършила и бойците можели да се върнат у дома. Но пълководецът имал други планове. Той изнесъл реч пред бойците си - равносметка на постигнатото през тези четири години, и скоро успял да ги убеди да останат, като нагло ги лъжел за бъдещето им. Македонците лагерували северно от Елвруските планини, в днешна Туркмения. Войниците се тревожели за плановете на Александър. Носели се слухове, че е решил за завоюва целия свят. Александър казал, че смята да обучи хиляди млади персийци и да ги включи в своята кавалерия. Самият той започнал да носи персийско облекло. Възприемал местни обичаи и ветераните му негодували. За да ги умиротвори, той разрешил на хората си да се женят за персийските пленнички и да ги вземат със себе си на изток. Това означавало, разбира се, че може никога да не видят своите семейства. Бавно, но сигурно връзките с Македония изтънявали.

А за тюркмените Александър бил свръхестествена личност. В песните им той лети из небесата, кръстосва океаните, намира извора на вечния живот и се среща с племето на жените-воини, точно както в известната гръцка легенда.

Един ден в македонския лагер дошла странна посетителка - Кралица-амазонка, начело на племе само от жени. Пристигнала с триста въоръжени амазонки. Гърците гледали изумено как тя се приближила до Александър и слязла от коня си. Македонецът я попитал: Защо си тук? Тя отвърнала: Искам да родя дете от теб. Ти си най-великият завоевател, а аз - най-смела и силна измежду жените - представи си какво дете ще се роди от нас. В историята има много подобни грешки - следствия от липсата на сходство. Но Александър се зарадвал. Курций обаче пише, че тя била ненаситна и в продължение на 13 дни той се опитвал да я задоволи. Накрая я отрупал с подаръци и амазонката се завърнала в страната си, а той преминал планините и се отправил към Афганистан.

Преди да тръгне на изток, Александър посетил най-северната провинция на Иран, до Каспийско море. В древна Хиркания, Страната на вълците, се намира Стената на Александър - отбранително съоръжение, подобно на Стената на Адриан или Великата китайска стена, която според легендата е построена от Александър, за да отбележи северната граница на империята му. От дясната й страна започва Централна Азия, а от лявата страна - Близкият изток.

Три години след началото на своя поход, македонската армия достигнала бреговете на Каспийско море. Но за първи път през тази експедиция, завоевателите достигат предела на познанията си. Те не знаели, че Каспийско море е вътрешно море. Смятали, както и местните рибари, че това е залив, част от океана, обграждащ познатите континенти - Европа, Африка и Азия. Светът бил несъизмерим с представите им и всъщност - много по-голям. Но Ариан казва, че в природата на Александър било да изследва неизвестни територии.

Но сега пред него се простирал Афганистан.