Истината за Ноевия ковчег

Историята за Ной, който построил ковчег, за да спаси семейството си и хиляди животни от унищожителния потоп, е приказка, записана в Библията, в Корана и в Тората. Дали обаче се е случила в действителност? Днес има технологии, които позволяват да погледнем прочутата легенда през очите на науката.

Въпреки че е описан като сложна личност с труден характер, Ной е единственият достоен човек, останал в свят, изпълнен с поквара и насилие. Затова, когато Господ решил да накаже човечеството за греховете му с потоп, който ще залее цялата земя, се явил в съня на Ной, за да спаси него и семейството му. Наредил му да построи дървен кораб и да го намаже с катран и отвън, и отвътре. Заповядал корабът да бъде с три палуби, покрив и врата. Най-изненадващ обаче бил съветът за размера на ковчега. В Библията всичко се измерва в лакти. Според традицията, тази мярка е равна на дължината от дланта до лакътя, около 45 сантиметра. Ковчегът, построен от Ной, бил 300 лакти дълъг, 30 широк и 30 висок. Размерите на съвременните танкери и презокеанските лайнери, като Титаник например, са почти същите. Със своите140 метра дължина той със сигурност е бил най-големият кораб в древността. Доста сериозно постижение за обикновен човек. Познатият ни от книгите и комиксите образ е на огромен ковчег от дърво. Той обаче е от 19-ти век и изобщо не съответства на това, което можело да се построи в библейско време. Според експерта по антични кораби, Том Вoсмър, дори и инженерите от 19 век не биха могли да построят 140 метров съд само от дървен материал. Те слагали стоманени рамки на далеч по-малки кораби, за да ги задържат на повърхността.

Със сигурност биха се появили стотици течове и той би потънал. Предполага се, че ковчегът на Ной е бил с доста по-малки размери.

Тук възниква и другият въпрос: как кораб с такава големина може да побере 30 млн. вида животни /по последни проучвания/, които Ной е трябвало да събере за 7 дни? Можем да обявим историята за мит или да предположим, че Господ се е намесил. Има обяснение, което ни дава по-реалистична представа. Заповедта да натовари всички животни може да се е отнасяла само за видовете в областта, където Ной е живеел. Няколко не толкова известни заповеди в книгата Битие ни пределагат обаче възможност за друго обяснение. На старниците и откриваме: ... От всеки чист добитък вземи по седем... За чисти се смятали животните, които можели да се принасят в жертва на Бог. В Книгите Левит и Второзаконие се посочват 10 такива, сред които няколко вида овце, антилопи, добитък, кози и елени. Седем двойки от 10 вида - това прави 140 животни. Ной трябва да вземе и по една двойка от всички нечисти животни и птици - около 30 вида - прасе, заек, гущер, охлюв и накрая седем двойки чисти птици гълъби, патици и петли. Крайният резултат е много по-реален - 260 животни. Следващата част от разказа обаче е най-преувеличената от всички. Историята за Ной, ковчега и животните, би била безсмислена без най-ужасния катаклизъм в човешката история - потопа. Според Библията пороят не спрял, докато цялата земя не се покрила с вода. Навсякъде по планетата би трябвало да има свидетелства за подобна катастрофа под формата на сходни морски отлагания по земята и по океанското дъно. Дали обаче геолозите са открили доказателства за опустошителен световен потоп? Търсенето на следи от библейския световен потоп, в който Ной, семейството му и животните оцелели, всъщност е започнало преди повече от 150 години. Геологът Иън Плaймър претърсил континентите, понякога в изключително трудни климатични условия, не е открил почти никакви доказателства.

Идеята за световен потоп е в противоречие с това, което знаем за планетата Земя. Ако съберем количеството вода от океаните, ледените шапки на полюсите, атмосферата и скалите на едно място, което се е случвало много пъти в геологическото минало, пак няма да наводним континентите. В Библията се казва, че валяло в продължение на 40 дни и нощи, но дори и това не би било достатъчно. След като валежите не биха могли да осигурят достатъчно вода, кое тогава? В Битие се предлага още една възможност - дълбоките извори. ... Всичките извори на голямата бездна се разпукнаха... Възможно ли е големият потоп да е бликнал от центъра на Земята?

Дори и потопът да е бил причинен от чудо, семейството на Ной и животните са щели да се изправят и пред друг проблем. Количеството вода, заляло Земята, би променило атмосферата на планетата. С гейзерите е свързан още един проблем. През тях, дълбоко от земната кора, излизат отровни газове, които вероятно биха убили всички, независимо дали са на кораба или не.

Явно нищо на Земята не може да е причинило потопа. Може би причината идва от космоса? Например комета. В тях се съдържат огромни количества замръзнала вода. За да наводни цялата планета обаче, кометата би трябвало да бъде широка 1600 километра, тоест колкото Бразилия. А ако комета с такива размери удари Земята, не биха оцелели много хора, които да се тревожат за потопа. Триенето, причинено от мощното нахлуване на кометата във външния слой на земната атмосфера и силата на удара й биха се равнявали на 12 трилиона мегатона - най-мощната експлозия на всички времена. Опустошителният ефект на кометата би вдигнал температурата на атмосферата до над 6600 градуса по Целзий. Не биха останали живи същества, които да се качат на ковчега. Ной, семейството му и всички двойки животни биха се изпекли преди потопът въобще да е започнал.

Това ли е всичко? Не съвсем. Според Библията, Ноевият ковчег стигнал сушата в планина Арарaт в днешна източна Турция. Животните слезли от ковчега след месеци на палубите, за да населят света отново. Има ли останки от ковчега? Проблемът е, че основното доказателство, дървото, се разлага за няколко столетия. В Арарaт са идвали безброй експедиции, търсещи останките на ковчега, но така и не са открили нищо съществено. Това обаче не спира процъфтяването на туризма: поклонници, търсачи на ковчега и местни хора са убедени, че ще открият останките някъде в планината.

През 50-те години френска експедиция наистина открила древно парче дърво в един ледник, на 3600 метра височина. Като геолог Иън Плaймър искал да разбере повече. Той знаел, че за да бъде част от Ноевия ковчег, дървото трябвало да бъде на около 3000 години преди Христа. След редица изследвания се установило, че парчето било от 8 век, 4000 години след времето, по което е живял Ной. Обаче точно когато търсачите на ковчега сметнали Арарaт за лъжлива следа, древната планина разкрила нещо ново. През 1949 година самолети от флота на Съединените Щати заснели върха на планина . Плъзнал слух, че в леда на върха се вижда конструкцията на кораб. ЦРУ задържало снимките с десетилетия. През 1995 година снимката била показана. На пръв поглед нямало нищо, което да напомня на кораб. Ако се погледне внимателно обаче, се вижда огромна тъмна маса да се подава от ледения връх. На дължина тя е около 140 метра, точно колкото ковчега. Странното събитие терзае търсачите на ковчега, откакто снимките са публикувани. Геолозите обаче остават подозрителни.

Надеждите се събудили отново през 2000-ната година, когато били направени прецизни сателитни снимки на странната форма и се забелязал снежен ръб, под който, според търсачите на ковчега, се крие нещо с подобна форма. Всъщност доказателствата на геолозите сочат, че ковчегът не би могъл да остане задълго замръзнал в ледника. Като допълнение към парчетата дърво и снимките, десетки хора твърдят, че са виждали ковчега. Лойд Бейли изследва Библията и след изтощителен анализ на всички съобщения, установил, че те са лъжливи.

Преданието за премеждията на Ной може и да не издържи рационалния тест на историята. Обаче това никога не е била целта му. На базата на следи в езика, на който е написана Библията, изследователите й са на едно мнение, че разказът за Ной е записан през 6-ти век преди Христа. Писарите, които го записали, били еврейски свещеници в изгнание във Вавилон, в днешен Ирак. Може би това е разказ-предупреждение, който те са измислили и все пак във всяка история има зрънце истина.

Възможно е историята за Ной да е преувеличение на нещо, което се е случило в действителност. През 1851 година британският археолог сър Хенри Леярд разкопал руините на вавилонската библиотека в Нинeвия. Находките са революционни - стотици глинени плочки с най-различни форма и размери. Те може би съдържали жизненоважна информация за Ной. Проблемът бил, че сър Хенри не могъл да разчете древното вавилонско писмо. Затова той опаковал плочките и ги изпратил в Лондон, в Британския музей, за да бъдат разгледани от специалисти. Служителите на музея нямали представа колко важна е информацията скрита в тях и те останали с години в мазетата на музея. Едва през 1872 година плочките привлекли вниманието на служителя на музея Джордж Смит. Сред плочките той открил древно предание за голям потоп - епос за Гилгамеш.

Революционно откритие, което поразило и самия него. Това, което го развълнувало толкова, били сходствата между преданията за Гилгамеш и Ной. Оттогава в Ирак са открити още истории за потопа. Те потвърждават, че разказът се появява за първи път в древна Месопотамия, където са родени великите цивилизации на Шумер, Асирия и Вавилон. Древните разкази за потопа са с различни имена и са създадени по различно време, но всички те водят към един общ първоначален текст, създаден преди около 5000 години - оригиналната история за опустошителния потоп. Един от най-старите епоси за потопа е този за Атрахазис, написан преди по-известния епос за Гилгамеш. Той бе открит едва наскоро. Алан Мuлард го открил докато ровел из колекцията глинени плочки на Британския музей. Това го накарало да се запита дали в Библията изобщо става дума за световен потоп.

Откритието на по-старите версии на преданието за Ной повдигат объркващи въпроси. Дали не са били вдъхновени от истинско наводнение в земите на Месопотамия? През 1931 година екип археолози начело с Ленърд Ули и съпругата му Катрин разкопали останките на древния месопотамски град Ур. Семейство Ули били колоритна двойка, приятели на Лорънс Арабски и на писателката Агата Кристи. Те оставили подробен опис на находките си, от който личи, че са стигнали до 5-6 хиляди години назад в миналото, във времето, когато се е родило преданието за Ной. Един ден работниците се натъкнали на необичаен слой почва, който би могъл да бъде единствено воден нанос. Когато го анализирали, се оказало, че наносът е донесен от речната вода. Месопотамия по принцип страдала от чести сезонни наводнения, но този слой бил масивен и изключително необичаен. Всъщност по-късните археологически разкопки на улиците на древните градове показват, че преди 5000 години поне три месопотамски града били залети от силно придошлите реки. И така, Ленърд Ули и съпругата му направили важно откритие. В крайна сметка в древна Месопотамия е имало голямо наводнение. Можело да се стигне до заключението, че зад библейския и вавилонския епос стои истинско събитие. Възможно е когато Шумерските писари се заели да напишат историята, да са я разкрасили с митове и свръхестествени разкази. Има обаче и много реалистични подробности, които са безценни за възстановяването на версия, която да е приемлива за историята. Това означава да забравим познатия ни библейски образ на Ной и да приемем, че е възможно той да е изглеждал и живял съвсем различно.

Археологическите находки са установили, че историята с Ной вероятно се е случила в Шумер, древна цивилизация на територията на днешен Ирак. Споменава се, че историята започва в град Шурупaк, люлката на цивилизацията. Писмото, смятането и колелото били изобретени в Шумeр. Известните факти за Шумeрската култура ни позволяват за първи път да различим историческата фигура зад преданията за потопа. Най-явна е разликата във външния вид на Ной. Представете си типичен жител на Шумер, с гримирани очи, гола глава и дори облечен с пола. В епоса за Гилгамеш се споменава, че шумерецът Ной притежавал злато и сребро. Преди 5000 години това била валутата на богатите търговци, тоест Ной не бил фермер или лозар, а бизнесмен. Вместо ковчег, с който да оцелее през потопа, шумерският Ной по-вероятно е построил кораба си, за да изкарва пари с превоз на зърно, бира и животни. Всички големи търговски центрове, например великият град Ур, били на брега на река Ефрат. Превозът на стоки по реката бил по-евтин от този по сушата. Въпросът е колко голям е бил корабът на Ной? Шумерците използвали няколко вида съдове по Ефрат, от малки тръстикови канута до дървени лодки с дължина 6 метра. Смята се обаче , че корабът за потопа е бил много по-голям от тях. Ясно е защо търговците ще са искали да построят най-големия търговски съд, който да плава по реката. Но те били ограничени от технологиите по онова време. Все още не са открити нито останки, нито описания на големите шумерски кораби, затова морските археолози се питат колко голям кораб биха могли да построят Шумeрците с наличните им техники. Едно от простите решения е да навържат по-малки съдове. Тъй като историческият ковчег бил търговски съд, не е трудно да се предположи какво би натоварил шумерецът Ной на него.

Забравете за животните, които влизат по двойки и си представете как Ной товари животни, зърно и бира за продан. Разказва се, че Ной бил владетел на град Шурупак. Ако не успеел да достави стоките си обаче, него го очаквал социален и финансов крах, независимо от титлата му.

Къде обаче се вписва потопът? Най-вероятният отговор е, че той е попаднал в необичайна поредица природни стихии. В някои части на Ефрат плаването било възможно само при най-високите нива на реката. Това значело, че Ной трябвало внимателно да планира отпътуването си. Топящият се сняг от Арменските планини покачвал нивото на Ефрат през юли. Във вавилонските плочки се казва, че в деня на потопа семейството на Ной се гощавало на борда на кораба, когато изведнъж времето започнало да се влошава. За внезапно наводнение, достатъчно голямо да отнесе Ноевия ковчег и да застраши живота му, обаче били необходими тропически порои в планините, откъдето извирала реката.

Месопотамия не се намира в тропиците, но съществуват доказателства, че ураганите и тропическите бури биха могли да стигнат до нея. Ако подобна буря съвпаднела със сезона на топящия се сняг, Ефрат лесно би могъл да залее равнините на Месопотамия. В Библията се казва, че бурята продължила цели 40 дни. Според вавилонските плочки тя трае седем, което не я прави по-малко опустошителна. Голяма част от стоката била изоставена или отнесена и корабът на Ной бил в хватката на бушуващия Ефрат.

Всички версии на разказа са единодушни, че те не видели суша поне седем дни. Предполага се, че течението е отнесло кораба до Персийския залив. Това съвпада с епоса за Гилгамеш, където се казва, че той погледнал към морето. Няма как да разберем колко време Ной и семейството му се носили из Персийския залив. В Библията се говори за повече от година, във вавилонските плочки едва за седмица. И в двата случая проблемът е бил жаждата, която те са компенсирали най-вероятно с бира, която носели за продан.

В Библията краят на историята е почти веднага след акостирането на кораба. Във вавилонските плочки обаче се загатва, че приключенията на Ной са продължили. По някаква причина Ной не можел да се върне в Шурупак. дори и след края на потопа. От какво е бягал и къде точно го отвело бягството, остава загадка. В една от вавилонските плочки се казва, че Ной отишъл да живее в земя, наречена Дилмун. Това е Шумерското име на днешен Бахрейн. Може би там той е намерил покоя си. Ако настина се е озовал в Дилмун, значи на остров Бахрейн се крие забележителна тайна. Пейзажът му е осеян със стотици хиляди погребални могили, от които са разкопани едва шепа. Много от тях обаче датират от времето на Шумeр. Те са подобаващо място, където да бъде положен велик цар. Възможно е с времето споменът за царя, който оцелял след потопа, да се е превърнал в голяма Шумерска легенда. записана и преписвана от поколения писари, които добавяли нови елементи. Две хиляди години по-късно една от тези версии, потънала в мазетата на Вавилонската библиотека, може да е привлякла вниманието на еврейските свещеници, написали Библията с поуката, която крие в себе си. Ако човечеството не спазва Божиите закони, ще плаща жестока цена. Зад това морално послание стои едно от най-увлекателните предания на света.