Седемте чудеса на индустриалният свят - големият кораб

Това е историята на най-големия кораб строен някога - Великият Изток. Проектът разорява и съсипва строителите на кораба. Много хора умират преждевременно.

Великият Изток е триумф на инженерната мисъл на брилянтния конструктор Исамбърд Брунел. Чудовищно творение, което изпива силите му.

1852-ра година. Брунел и личният му асистент Уилям Джейкъмб са в Лондон и се опитват да намерят средства за проекта.

Имам идеята да направя кораб, който да обикаля света и да пренася достатъчно гориво за пътешествието си. Хората повдигат вежди при такива амбициозни проекти, споделя Брунел.
Корабът ми ще бъде най-големият плавателен съд създаден някога. Плаващ град, пет пъти по-голям от корабите, които са плавали в океаните. На борда му ще има петнайсет хиляди тона въглища, двеста работника ще работят денонощно, за да захранват огромните парни двигатели. Парните котли ще са големи колкото четириетажна къща, а освободената мощ ще се равнява на осем хиляди конски сили. Целта ми е да осигуря възможно най-голям лукс. Другите кораби могат да съберат четиристотин пътника, той ще побере четири хиляди. Искам да се превърне в инженерното чудо на света, кристален дворец в океана. Добър символ на могъщата ни империя. Съоръжението ще е скъпо, няма съмнение, но винаги съм имал усет за рационалност и безопасност в проектите си. Убеден съм, че съм прав и проектът ми ще е безкомпромисен.

Но много хора смятат, че творението на Брунел е непостижимо за хората и машините.
Брунел се надява, че компанията Ийстърн Стийм Навигейшън ще финансира проекта му.
Но страховете, че корабът дори няма да може да плава, отлагат изпълнението му.

Шестима директори отказват. Те не желаят да рискуват с банкрут, каквато е съдбата на много хора инвестирали в плановете на Брунел. Брунел се радва на популярност, но инвеститорите не го обичат. Описват го като Наполеон сред инженерите. За него славата е по-важна от печалбата. Но ако някой се пита кой е създателят на модерния индустриален свят, това е Брунел. Проектите му са революционни и дават на света първата система за глобален транспорт. По железопътните му линии се пести време и хората пътуват с невероятна скорост. Мостовете му покриват големи разстояния и блестят с новаторската си мисъл. Корабите на Брунел кръстосват Атлантика. Във Великобритания проектите му са крайно футуристични в сравнение с параходите от същото време.

Този инженер на крайностите пуши по четирийсет пури дневно и му стигат само четири часа сън. Но Брунел страда от бъбречно заболяване и се тревожи, че то ще попречи на най-смелите му проекти.

Това е най-голямото предизвикателство в кариерата ми. Никога не съм отделял на проектите си повече време, мисъл и усилия. От успеха зависи репутацията ми. На моята възраст човек се замисля какво е оставил на света. Искам това да е подходяща епитафия, споделя великият инженер.

Предложението на Брунел се приема. Останалите директори решават, че е дошъл моментът когато корабът на Брунел ще ги направи богати.

Започват проектирането на кораба. Брунел контролира всеки детайл от работата. Избрал е най-видния корабостроител във Великобритания, Джон Скот Ръсел. Ръсел прави нововъведения в корпуса на корабите и превръща традициите на корабостроенето в съвременна наука. Двамата са най-квалифицираните за предстоящата работа. Въпреки това творениетоще подложи на изпитание таланта им. Трябва да измислят нови инструменти, технологии и методи на конструиране. Те плават в неизследвани води. Огромният корпус на Великия Изток е начертан в калта. Корпусът му ще се построи в корабостроителницата на Ръсел край доковете на лондонския ийстенд. Двамата са съгласни по отношението на повечето технически детайли, но имат разногласия относно това как ще спуснат кораба във водата. Всички са оптимисти, но дали корабът ще плува? Дали гигантското му тегло от осем хиляди и шестстотин тона няма да потопи кораба на речното дъно? Преди да започнат строежа, лумва огромен пожар. Огънят изгаря всичко в корабостроителницата на Ръсел. В складовете има хиляда тона дъски за палубата. Пламъците ги поглъщат и след два часа обхващат помещенията. Заедно с тях изгарят ценни планове, макети и ръкописи, включително проектите на големия кораб. Ръсел е в отчаяние, имуществото му не е застраховано и се налага да вземе огромни заеми от банката за ремонт на корабостроителницата си. Той го запазва в тайна от Брунел, въпреки че заемите могат да се окажат пречка за целия проект. Строежът започва. Великият Изток е първият кораб направен изцяло от метал. Всяка плоча тежи триста килограма и за вдигането й са нужни шестима. Корпусът на кораба ще е облицован с трийсет хиляди метални плочи. Нови двеста работника, известни като чукачи занитват плочите към металния скелет на кораба. От вътрешната страна на корпуса деца притискат плочите. Те взимат нитове нагорещени до хиляда градуса. По целия корпус ще има над три милиона нитове. В корабостроителницата на Ръсел работят дванайсет хиляди души. Готово, господа. Виждате първия кораб без ребра. Корпусът се състои от два слоя метални плочи с дебелина два сантиметра и седемдесет сантиметра разстояние между тях. Ще ме попитате защо. Проектирал съм го на принципа на огромен мост. Ако слоят е само един, плочите ще се огъват в бурното море. Използвах големия си опит в строенето на мостове, мотивира се инженерът. Двойната обшивка има и друга цел. Ако външният слой се пробие, с вътрешния корабът да остане водонепроницаем. Къде може да отиде човек, за да види колосът? В ужасните квартали известни като източен Гринуич и Милуол. Наоколо цари скука и всичко е потънало в сивота. На това място се осъществява гигантският проект. Корабостроителницата на Ръсел става най-голямата забележителност в Европа. На посещение идват дори короновани глави. Тук могат да видят плочите, които приличат на титанични щитове. Корабното витло прилича на плоските кости на влечуго отпреди времето на Адам и Ева. В края на първата година работата не върви добре.

Настояването на г-н Брунел да оглежда всеки детайл от конструкцията, причинява големи забавяния и финансови проблеми. Брунел започва да подозира, че Ръсел крие нещо когато отказва да му даде информация за количеството използвано желязо. Конфликтът между двамата се задълбочава и това разклаща здравето на Брунел. Той свиква борда на директорите и почти обвинява Ръсел в кражбата на желязото. Брунел предлага да вземат мерки, с които да подчини Ръсел. Три седмици по-късно Ръсел затваря корабостроителницата. Вероятното обяснение е липсващото желязо. Плъзват слухове, че Ръсел е използвал желязото, за да изплати дълговете си след пожара. Но сега парите и желязото се изчерпват и той е на прага на разорението. Работата продължава, банката се съгласява да върне корабостроителницата, но при условие, че корабът е завършен за рекордно време. Надпреварата започва. Сега отговорността ми нарасна двойно. Смятам да бъда предпазлив и да държа всичко под контрол. Като резултат от скорошните пререкания, не мисля да се отказвам от услугите на г-н Ръсел, но ще го направя свой асистент. Така той ще отговаря директно пред мен, решава Брунел. Напрежението между двамата се засилва. Спорът за начина на спускането на кораба прераства в скандал. Брунел иска да го вдигне с вериги, Ръсел настоява, да се придържат към изпитаните методи и корпусът да се спусне във водата от собственото си тегло. По-малко от седмица преди края, един работник загива след като пада от скелето. Хората започват да мислят, че корабът носи нещастие. До спускането му остават няколко дни и дори Брунел е обезпокоен. Той не иска нищо да го разсейва при тази сложна и опасна задача. Молбата на Брунел, при спускането на кораба да не присъстват външни хора, се игнорира предвид отчаяното финансово състояние на компанията. Продадени са три хиляди билета. В района на доковете се събират сто хиляди души. Лондончани и хората от цяла Англия очакват това грандиозно събитие от две години. Вълнението и ентусиазмът им не са чудни при положение, че има опасност от голяма катастрофа. Цари пълен хаос. За да засилят объркването, минути преди спускането, шефовете на Ийстърн Стийм решават да преименуват кораба на Левиатан. Една от веригите на Брунел се скъсва и пада върху работниците под нея. В отговор на негодуванието, инженерът спира работата. Големият кораб остава неподвижен, след като е напреднал само с метър и половина. Ранените са петима, един е в критично състояние. По-късно той умира. За цял месец преместват кораба само с десетина метра към водата. Остават около седемдесет метра и Брунел се чувства публично унизен. Защо големите компании вярват на г-н Брунел? Ако великите инженери се познават по гигантските си паметници на глупостта, Брунел е най-великия инженер. Въпреки тегленето с хидравлични машини, трийсет метра продължават да делят кораба от водата. Машините експлодират от огромното напрежение, но корабът почти не помръдва. Работата често продължава и през нощта и корабът напредва сантиметър по сантиметър. Брунел спи когато може. Плъзва слух, че ще рециклират кораба и ще продадат желязото. Бутането и дърпането продължава деветдесет дни. Следва големият успех. На 31-ви януари 1858-ма година корабът плава за първи път. Запазват името Великия Изток.

Проектът четирикратно надвишава бюджета си. Физическият и финансов стрес накрая се отразява на здравето на Брунел. Заедно със съпругата си той заминава за Египет, за да се лекува. Докато Брунел е в чужбина, Ръсел завършва интериора на кораба. След осемнайсет месеца корабът е готов. Налягането в котлите нараства, но никой не е сигурен дали ще бъде достатъчно да задвижи най-големите парни двигатели строени някога. Корабът потреперва при задвижването на винтовете и витлата. Трудно е да се предаде с думи гиганската тяга на тези двигатели. Брунел слиза под палубата да избере каютата си за първото плаване. Но, инженерът получава мозъчен удар. Брунел е закаран у дома парализиран, но в пълно съзнание. Без Брунел на борда, корабът потегля за Холихед. Ръсел го замества. Корабът пори морето, и сякаш разпенените вълни изразяват буйна радост от срещата си с новия крал на океана. На девети септември в шест вечерта корабът подминава Хейстингс, когато става нещастието. Експлозия на водния резервар на първия комин убива пет души от екипажа. Новината съобщават и на Брунел. От това здравословното му състояние рязко се влошава. Той умира в жилището си на Дюк Стрийт в Уестминстър на петдесет и три години. При разследването откриват, че обезопасителен клапан е причинил експлозията на кораба. Според доста хора, Ръсел има пряка вина, но не са отправени обвинения. Той не построява друг кораб. Великият Изток никога не приема четири хиляди души на борда си, защото никога не се събират достатъчно желаещи. Корабът е провал от комерсиална гледна точка. Но той е триумф на инженерната мисъл. Новата система за навигация го прави изключително маневрен. Идеалното средство за прокарването на първия трансатлантически телеграфен кабел. Силата му е пословична. Пътниците не усещат надлъжното поклащане дори и при силно вълнение, корабът Титаник потъва в спокойни води.Великият Изток изпреварва времето си, едва след петдесет години хората се осмеляват да построят подобен гигант. В първия ден на 1889-та година, трийсет години след първото му плаване, работници започват да го разглобяват. Когато разбиват прочутата му двойна обшивка, те правят ужасяващо откритие. Намират две тела, на възрастен и дете, които останали затворени по време на строежа. Твърдят, че смъртта им носела нещастие на кораба. Що се отнася до Брунел, историята го определя като най-великият инженер на всички времена.