Деца на нашето време - от никой до герой

През 2000 година Би Би Си започна да заснема живота на 25 деца. Техните семейства са от цяла Великобритания и от различни социални слоеве. Какво въздействие ще окажат родителите върху живота на децата и как ще се комбинират гените и средата им, за да формират тяхната личност?

Този мащабен проект ще продължи 20 години, като ще проследи растежа на децата, за да открие какво ни прави такива, каквито сме.

Дали ще влезете в помещение, пълно с хора, с радостна тръпка или ще треперите срамежливо, води началото си от най-ранно детство. Ние всички искаме да сме харесвани. Не е приятно да се чувстваш отхвърлен от обществото.
Да си популярен и харесван зависи от няколко изключително важни умения. Трудното е да ги овладееш правилно.

Какво представляваме на 3 години е от огромно значение за умението ни да създаваме приятелства като възрастни. Тази година нашите деца започват своята борба, за да извървят пътя от никой до герой. Ще открием защо смехът е толкова мощен социален инструмент, който понякога има изненадващи последици. Как на 3 години можеш да се превърнеш от побойник в най-добър приятел и защо да послъгваш е добре за теб.

Септември 2003 година.
Хeлена се приготвя за първия ден от новата учебна година. Тя живее с майка си Джанет и с татко Бари Йанг в преустроена жп гара в Глостъшър. Те имат свой бизнес и са решили да запишат Хелена в частно училище. Всеки ден пътуват до Челтенъм, на половин час път с кола. Винаги са знаели, че за Хелена започването на училище ще бъде особено предизвикателство. Тя се е родила преждевременно, а това може да повлияе на способностите на детето за общуване.

Преждевременното раждане е голям потенциален недостатък за детето в социален аспект. Едно на всеки 10 преждевременно родени деца страда от мозъчно увреждане. Хелена се е родила 4 месеца по-рано и при нея вероятността да се появят проблеми е 50%. Шансът не е бил на нейна страна, но пък животът й е разказ за победата над неблагоприятните условия. Когато започнахме да снимаме Деца на нашето време, Джанет беше бременна с тризнаци, след 7 неуспешни опита за оплождане ин витро.
Двете бебета, на които знаят пола, си имат имена - Мили и Бари. Третото се оказва Хелена. Но се случва беда и на 22-рата седмица се ражда малкият Бари. Той живее само 15 минути. Две седмици по-късно Джанет ражда Хелена и Мили. Мили живее само 5 дни. Когато Джанет и Бари погребват децата си в местната църква, те запалват свещ за Хелена, на която лекарите дават минимален шанс за оцеляване.

Лекарите смятат, че ако Хелена оживее, тя ще има сериозни мозъчни увреждания и съветват да се изключи системата й за поддържане на живота. Бари и Джанет отказват. Хелена най-после се е прибрала у дома след 4 месеца в интензивното отделение.
Дори лека простуда би била фатална. Затова тя не трябва да има досег с външния свят. Докато навърши 3 години, Хелена има необикновено детство почти изцяло изолирана от външния свят.Това вероятно е спасило живота й, но дали тази изолация няма да причини други трайни увреждания?

Джанет и Бари решават, че е време за действие. През януари 2003 година Хелена тръгва на детска градина. От централна фигура в къщи, сега Хелена трябва да се научи да се бори за своето място.Тя иска да има приятели, но е обременена от наследството на отминалите години. Понякога сякаш е в друг свят. Хелена е навлязла в света на другите хора, но битката й да я възприемат едва сега започва. Ако не си намерим приятели между 3 и 6 години, след време може изобщо да нямаме приятели.

Преждевременното раждане на Хелена и трите години изолация са я лишили от социалните умения, необходими, за да си намери приятели. За да те приемат, са необходими разнообразни умения, а децата на тази възраст започват да ги развиват едва сега. А най-важно и най-трудно е първо да се научиш да прикриваш чувствата си. На всички ни се е случвало да получим подарък, който не ни харесва. Но доколко добре можем да прикрием този факт?

Дадохме на нашите деца по един спукан балон и половин пластмасово яйце. Доста разочароващ подарък. Това как децата прикриват разочарованието си, ще покаже как ще се справят на детската площадка. Хелена не успява да скрие много добре своите чувства. Джеймс със сигурност знае как да се държи.Той дори успява да изобрази нещо като усмивка. Уилям се опитва да направи каквото може. Защо някои деца могат да го правят, а други не? Част от отговора се крие в това какво са научили вкъщи.

Пекъм е една от най-бедните области в страната. Джеймс живее тук с майка си Карол Качия и с 5-годишната си полусестра Бърни. Доколко двете могат да му помогнат да се научи да се разбира с другите хора? Всеки ден Джеймс ходи в местната детска градина. Когато пристигне, всички разбират за това. Джеймс често се спречква с другите деца. Когато сме на 3, родителите имат основно влияние върху нас. Тяхното държание е от огромно значение. Това са родителите на Джеймс Карол Качия и Джейми Лайън. На 8 години Карол била изпратена в пансион за деца с поведенчески проблеми тук, в Маргейт. Нейното училище в Лондон я отписало като неконтролируема. Докато Карол е в пансиона, майка й умира и тя сменя няколко приюта. Юношеството й е проблемно и бъдещето й никак не изглежда добро. Карол е единствената от четирите си братя и сестри, чиито деца не са взети за отглеждане. Джейми е отгледан от майка си. Баща му ги е напуснал, когато той е бил съвсем малък. Джейми и Карол са на помощи. Необходимостта да се справят с две малки деца в тесен апартамент, без пари, доста обтяга отношенията им. През март 2003 година Карол и Джейми решават да се разделят. Карол отново е самотна майка. Трудно й е да се справя. Джеймс и Бърни не винаги се разбират и Карол не знае какво да прави. Тя не може да им помогне да преодолеят различията си.

Как се справя Джеймс с това? Изглежда не намира друг начин, освен да налага своите послания със сила. Дали това му пречи да има приятели?

Деца на нашето време направи експеримент, за да разберем дали нашите деца могат да създават приятелства. В стая с две играчки пускахме групи от по три деца, които никога не са се виждали. Наблюдава ги психологът Дитер Волке. На 3 години децата вече трябва да започнат да играят заедно, а не поотделно. Много е важно дали те ще успеят да се сприятелят. Как се справя Джеймс?

Той стои настрана и е леко разтревожен от новата ситуация. Като възрастните, и децата трябва да могат да създават контакти и да си сътрудничат, ако искат да се разбират. Уилям и Хелена се справят много по-добре. Дали на Джеймс му липсва способността да общува? Трябват му няколко минути преди да направи стъпка към Хелена, но не и към Уилям. Скоро след това той грабва играта от Хелена, но продължава да страни от Уилям.

Професор Волке го отдава на обичайната предпазливост при момчетата. Тревожността на Джеймс може да е отражение на промените вкъщи. Карол има нова връзка с реге певеца Дади Ай Пи. Това е станало наскоро след като се е разделила с Джейми. Той е чест гост у тях. Карол се разкъсва между своите нужди и тези на децата си. Но в случая е заложено не само щастието на Джеймс.

Преживяванията му вкъщи могат коренно да променят отношението му към света. За да се сприятелим с някого, ние трябва да преодолеем първото препятствие - да направим първата крачка към него. Дали това ще ни се удаде лесно, зависи от това доколко сме стеснителни. Стеснителността е отчасти генетично заложена. Дали това е абсолютна даденост, или може да се промени с опита?

Когато Джеймс беше на 12 месеца, ние го тестувахме, за да разберем доколко е срамежлив. Много деца се разплакаха когато видяха този човек с маска на тигър, но Джеймс остана спокоен. Тази година направихме друг тест. При Джеймс влезе Дитер Волке. Критерият за неговата стеснителност е времето, което му е необходимо, за да проговори. Повечето деца проговарят след минута и половина. Проф. Волке преминава през целия си арсенал от играчки. Джеймс проговаря, едва след като Дитер го е заговорил след 3 минути и 35 секунди. Когато Дитер заговаря, сърцето на детето започва силно да бие. Вероятно е обезпокоено. Изглежда Джеймс е предпазлив при нови ситуации. Дали опитът му го е направил стеснителен?

Това е Уилям. Той се е родил много срамежлив. Когато си на 3, площадката е бързо движещо се място. А Уилям е бързо подвижно дете. Уилям е дошъл в училище обременен от двойна доза срамежливост, наследена от двамата му родители. Така че какъв е неговият шанс да завладее площадката за игра?
Уилям живее в сърцето на Йоркшър Делс. Той е син на местния ветеринарен лекар. Майка му е домакиня. Това са Нийл и Джилиън Робъртс. Когато се запознахме с тях през 1995 година, Джилиън очакваше третото си дете Уилям. Когато Уилям беше на 9 месеца, направихме теста с тигъра. Уилям не беше много уверено бебе. Джилиън и Нийл решават, че могат да му помогнат, като го изпратят в старото училище на Нийл Гигълсуик. Неговите брат и сестра близнаци Алис и Чарлс са вече там. Обучението на Уилям в това училище, основано през 1512 година, струва на родителите му 5000 лири годишно. Джилиън е завършила местното държавно училище. Заради децата Джилиън се опитва да преодолее своята стеснителност. Когато децата стават малко по-големи, Джилиън се заставя да ги заведе в една група за игра. Най-после тя прави първия си социален контакт. Това е добро начало. Но доколко може да се промени един възрастен човек?

Докато Уилям тръгне на детска градина, Джилиън придобива увереност, за да може да постигне първата си цел да приема приятелчетата на сина си у дома. Необходимо е, обаче, да направи нещо повече от това. Уилям се учи да изчаква реда си. Нещо, което мнозина възрастни не умеят. Това се оказва учудващо важно, когато започнем да създаваме приятелства.
Някои деца започват да се учат на това на около 3 години и 3 месеца.

Как се справя Уилям? Направихме експеримент, за да разберем кое от нашите деца е успяло да осъзнае, че понякога можеш да получиш повече, ако изчакаш. Казахме на децата, че могат да вземат един бонбон веднага, но ако изчакат 3 минути, ще получат всичките. Някои деца просто не можеха да чакат. Изненадващо е, че тази способност на децата на 3-годишна възраст е по-добър индикатор за техния бъдещ академичен и социален успех, отколкото теста за интелигентност в юношеските им години. Нещо повече.

Изследванията показват, че способността да се въздържаш увеличава популярността на детето. Деца, които се справят добре с тази задача, имат повече приятели. Е, имаше ли смисъл от обучението на Уилям? Да, той е схванал идеята.Но може ли да има и нещо друго, което да помага на Уилям? Дали братята и сестрите имат значение в надпреварата за популярност?

В тази къща надпреварата е в разгара си. Рубин живее в Съсекс с двамата си братя Джеймс и Ейдън, с майка си Деби Бейфилд и с нейния партньор. На 3 години Рубин има доста богат социален опит. Баща му живее далече, но около него има доста други хора.Това са: бащата на Ейдън, който идва на всеки 6 седмици, бащата на Джеймс, който идва в края на всяка седмица. И разбира се тяхната майка Деби и приятелят й от три години. Пренаселена къща.

Неочаквано Деби отново забременява и отношенията й с партньора се обтягат. Освен това тя се притеснява и как ще се отрази новото бебе на Рубин. Досега те са имали много тясна връзка. Деби успешно се справя със сложното си, но щастливо семейство, макар че отвреме-навреме се притеснява. Но решенията на Деби може да са предимство за Рубин.

Колкото повече контакти имаш с другите, толкова по-бързо разбираш, че всеки мисли различно. Играта на криеница с големия му брат Джеймс ще помогне на Рубин да разбере, че другите хора мислят различно от теб. Какво си мислят повечето тригодишни? Пробвахме с една игра. Повечето тригодишни не могат да играят на тази игра, защото си мислят, че човекът с когото играят вече знае в коя ръка е монетата. Те си мислят, че всички знаят едно и също нещо.

Но Рубин вече е проумял, че той може да има информация, която другите нямат. Той може да разбере и даже да предвиди какво ще направят другите деца. Рубин ходи всеки ден в местното училище. Дали неговите по-добри социални кантакти му помагат да се сприятелява по-бързо?

Деца на нашето време направи експеримент. Още на тази ранна възраст децата могат да правят преценките, от които зависим като възрастни. Кой им харесва и кой не, кой е забавен и кой - опасен. Попитахме класа на Рубин. Почти половината клас го посочи като детето, което им взема играчките, вика най-силно и най-често получава забележки. Рубин е един малък разбойник. Той иска да има приятели, но използва уменията си неправилно. Поведението му е също толкова предизвикателно и вкъщи. Може ли стресът у дома да му влияе така? Бебето трябва да се роди след две седмици. Напрежението в семейството е голямо. На всичко отгоре бабата на Рубин е неизлечимо болна. Деби се страхува, че раждането на бебето ще тласне Рубин към още по-лошо поведение. Може ли тя да му помогне междувременно?

По-едрите риби като тези тук съдържат мастни киселини Омега 3, които подпомагат химичните процеси в мозъка. Колкото повече риба ядеш, толкова по-добре работи мозъка. Омега 3 може да намали агресивното поведение дори на престъпници. Изглежда помага и на децата. Е, ако успееш да ги накараш да ядат риба. Мадлин Портуд е тук, за да прецени Рубин. Тя изследва как приемането на хранителни добавки с Омега 3 се отразява на децата в училище. За първи път ги изпробва върху деца на неговата възраст.

Мадлин намира, че в много отношения Рубин е напред в развитието си, но речникът му е доста беден. Това може да му създава проблеми при общуването с децата. Събитието, което най-много ще се отрази на Рубин, е раждането на бебето. Но той ще взима рибено масло в продължение на три месеца. Ще видим дали това ще помогне.

Деца на нашето време помоли Мадлин да прецени и Джеймс. Може би рибеното масло ще помогне да се разрешат и неговите поведенчески проблеми. Джеймс не може да се концентрира за по-дълго време, което го прави разрушителен и затруднява оценяването. Карол винаги много е внимавала с хранителния му режим и той се храни доста здравословно, но може би някои жизнено важни елементи все още липсват. Пълният резултат от приемане на тези добавки проличава след 3-4 месеца, но Карол може да забележи разлика и след седмица.

Това е третият срок на Хелена в училище. Изследванията показват, че някои преждевременно родени деца на 7-годишна възраст изглеждат на съучениците си затворени, тъжни и нещастни. Такава ли ще е Хелена в бъдеще?

Деца на нашето време направи експеримента със снимките. Когато децата бяха запитани с кого искат да си играят, отговорът беше неочакван. Тя е много харесвано малко момиченце. Защото е приятелски настроено, усмихнато и щастливо дете. Децата уважават това. Тя никога не се оплаква, винаги е в добро настроение. Хелена притежава качествата, които трябват, за да създава приятелства.

Но какво става, ако просто не искаш приятели? Това е Калвин. Суперменът Калвин живее в Норфолк с майка си Хелън Фърминг, със сестричката си принцеса Лорин и с втория си баща Анди. Днес на гости са също така баба му маскирана като полицай, чичо му, който днес е пират, и други членове на семейството. В ролята на каубой - вуйчо Джонатан. Днес е четвъртият рожден ден на Калвин и цялото семейство се е потопило в атмосферата на събитието. Всъщност Калвин пръв се преоблича. Няма външни деца. Членовете на семейството на Калвин предпочитат да общуват повече помежду си, отколкото с приятели.

Днес е весело, но преди време семейният живот на Калвин е бил много по-различен и поведението му е било доста тревожно. Когато Калвин е на 18 месеца, родителите му се разделят. През 2002 г. Хелън се омъжва за Андрю, с когото работят заедно в една он-лайн банка. Двамата с Калвин се разбират добре. Но как се разбира Калвин със света извън неговото семейство? Когато го попитахме с кого обича да си играе, получихме недвусмислен отговор: С никой, с никой. По същия начин не ни отговори на нито един въпрос за децата, чиито снимки му показахме. Всъщност той дори не погледна към таблото със снимите.

В детската градина Калвин никога не играе с другите деца. А когато някое дете се приближи твърде много, той притихва. Калвин е преждевременно роден. Може ли това да означава, че той се развива по-бавно? Сега е само на 3 години, но ако на 6 години децата продължават да играят сами, има голяма вероятност те да станат затворени като възрастни. Хелън смята, че това ще се оправи с времето. Самата тя не е окуражавала особено Калвин да бъде общителен.

Но тъй като Калвин изглежда напълно щастлив, необходимо ли е да се сприятелява с някого? В това да бъдеш част от група има много предимства. Оказва се, че по-общителните хора са обикновено по-интелигентни, по-богати и по-здрави. Но като индивиди всички ние имаме различен брой хора, с които можем да се разбираме. Като животните и ние общуваме тогава, когато ще имаме полза от това. В групата може да се стигне до конфликт, особено когато трябва да се бориш за оскъдни ресурси. Има случаи когато другите могат да са пречка за щастието ти. Да се отделиш от тълпата има своите определени преимущества.

Изненадващо е, че една-трета от нас предпочитат собствената си компания. И така дали изборът на Калвин да бъде сам е негов? Решихме да видим доколко добре познава Калвин другите хора. За целта поиграхме с него на играта Къде е паричката. Калвин отиде дори едно стъпало по-напред, като ни изигра номер. Явно е, че има доста добра представа за това, което става в главите на другите. Значи той притежава уменията, необходими да общува с другите деца. Просто на този етап това не му се прави.

Калвин е напълно щастлив с приятеля си вкъщи със сестра си Лорън. Може би занапред той ще предпочита да има само един добър приятел.

Майката на Уилям Робъртс Джилиън не харесва това, че е била затворено дете. Дали синът й ще избегне нейната съдба сега, когато е почти на четири?

Когато става въпрос за нови приятели, Уилям си има своето оръжие хуморът. Една от причините да харесваме някои хора е тази, че те ни карат да се чувстваме добре. А един от начините за това е да ни накарат да се смеем. Когато се смеем, сърцето ни забива учестено, дишаме по-често и притокът на кислород към мозъка е по-голям. Мозъкът отделя вещества наречени ендорфини, които ни карат да се чувстваме добре, с приповдигнато настроение. Смехът намалява нивото на стреса и подсилва имунната система, което ни прави по-здрави. Затова не е учудващо, че сме по-добре настроени към хора, които ни карат да се смеем.

Направихме експеримент с нашите деца, за да разберем дали наистина смехът е заразителен. Пуснахме им видеозапис на хумористични програми. Сами децата рядко се засмиваха. Но ако сложим две момичета или две момчета заедно, те започват да намират програмата доста смешна. Ако пък сложим момиче и момче, момичето направо изпада в истерия. Смехът е не само израз на забавление - той е социален сигнал, който показва, че всичко е наред. Изглежда, че момичетата са особено чувствителни към това. Когато Хелена гледа анимация с Джеймс, залива я такава вълна от добро настроение, че тя съвсем се увлича. Децата на тази възраст се смеят по 400 пъти на ден. Докато станете на 35 години, цифрата намалява на 15 пъти, независимо с кого гледате комедия.

Дали хуморът помага на Уилям да има приятели? Всички деца го идентифицират като този, който ги кара да се смеят. На детската площадка светът на Уилям е пълен с други деца. И така, с малко помощ от майка си и с добро чувство за хумор, Уилям е на път към успеха.

Колкото до Джилиън, нейните усилия да направи децата си по-общителни водят до неочакван резултат. Самата тя става популярна. Сега е на екскурзия до Цветарското изложение в Челси с една от новите си приятелки майка от детската площадка. Джилиън дава добър пример на децата си как да станат по-общителни. Това е важно, защото отсега нататък родителите няма да бъдат единствения пример за децата.

Средното британско дете на 3 години е залепено за телевизионния или компютърен екран близо по 5 часа на ден, а почти 50% от 3-годишните имат телевизор в спалнята си. Изведнъж външният свят започва да навлиза в живота на тези деца. Дали това, което гледат, влияе на поведението им? Деца на нашето време показа видеозапис на човек, който се държи мило и с обич към една кукла. После децата отидоха да играят в една стая, в която имаше същата кукла. Две от три деца целунаха куклата, точно както го правеше мъжът от записа.

После им пуснахме запис на човек, който удря и рита куклата. Върнахме ги в стаята за игра. Макар че Джеймс не го прави толкова ожесточено, той подражава на жестокостта, която е видял на екрана. Даже Хелена нанася няколко леки удара с дървеното чукче. А Уилям го прави с ярост. Направо не може да бъде спрян. Вика със същите думи и върши същите действия в продължение на цели 6 минути и 38 секунди.

Децата имитират агресивната програма много по-точно, отколкото програмата без насилие. Уилям не се спря дори когато майка му влезе в стаята. Повечето учени смятат, че телевизията може да поощрява агресивното поведение. На тази възраст децата бързо развиват способности да се учат от заобикалящия ги свят. Експериментът показва колко опасно може да бъде за поведението на децата гледането на подобни програми по телевизията.

За Джеймс животът у дома се стабилизира. Карол и приятелят й са решили да се разделят. Дали промяната вкъщи е повлияла на държанието на Джеймс в училище? Джеймс също е вземал хранителни добавки с рибено масло в продължение на 3 месеца. Това със сигурност е дало някакъв резултат.

Поискахме да разберем дали са се променили взаимоотношенията на Джеймс със съучениците му. Прикрепихме към него камера, за да го наблюдаваме как се държи. Открихме забележителна промяна в отношението му към другите деца. Той вече дава играчките си и си играе, а не се бие. Изведнъж става възможно да видим, че Джеймс има потенциал за социален успех. Джеймс определено се е научил как да се сприятелява.

В Съсекс се е появил най-новият член в семейството на Деби. Тя е родила още един син Бени. Какво е станало с живота на семайството? Рубин е приел много добре новото бебе. Той редовно е вземал рибеното масло и е започнал да ходи в друго училище. Спокойствието се е върнало в дома му и Рубин може да се съсредоточи върху новите си приятели.

Години са нужни на децата за да се научат как да бъдат харесвани. След като си се научил на основните правила, трябва да възприемеш и някои от тъмните страни на човешкото поведение. Като лъжата.

Знаете ли, че възрастният човек лъже по три пъти на ден? Какво щяхме да правим без някоя и друга малка дипломатична лъжа? Подложихме децата на един последен тест. Проверихме дали могат да лъжат. Всяко от нашите семейства получи шоколадова торта. После помолихме майките да оставят децата насаме с тортата, като ги предупредят да не я пипат. Децата започнаха добре. Но кой може да устои на такова изкушение?

Целта на експеримента не е да видим кой ще я опита, а кой най-добре ще се прикрие след това. След това отново изпратихме мама да влезе. Всички деца имат намерението да излъжат, но просто още не умеят. На 4 години всяко от нашите деца е намерило свой собствен начин за създаване на приятелства.

Хелена успя да се пребори и да компенсира изолацията си в ранните години. Сега тя има купища приятели. А голямата й физическа промяна през тази година показва, че тя има намерение да се пробва даже на диско танци. За родителите й днешният ден е нещо като чудо. Те имат повод да празнуват за много неща и не на последно място за куража на хората около нея. В битката за популярност Хелена успя да се пребори и да стане победител.