Защо потъна "Курск"

През август 2000 г. с руската подводница "Курск" се случи ужасно нещастие. На борда загина екипажът й от сто и осемнайсет мъже. Мечтите на жените и децата на моряците умряха заедно с тях. Тази трагедия потресе света.

Цяла година потъването на "Курск" остава обгърнато в мистерия. Месеци наред руснаците твърдят, че подводницата е потънала под действието на външни сили. Научните разкрития обаче опровергават руснаците и посочват съвсем различна причина за потъването на подводницата.

През лятото руската северна флотилия навлиза в Баренцово море, за да проведе серия от военни учения. Около тридесет бойни кораба се приготвят за отплаване. Тези упражнения дават възможност за изпробването на най-модерните оръжия и съоръжения.

В центъра на тези маневри е една изключителна ядрена подводница. "Курск" е гордост на руския военноморски флот и едно от свръхсекретните оръжия на Русия. Тя е отрупана с ракети и торпеда и може да остане месеци под водата без да бъде открита.

"Курск" не разполага само със сила. Подводницата е направена неуязвима. Височината й е колкото шестетажна сграда, а дължината й е сто и петдесет метра. По-дълга от дължината на два самолета "Джъмбо". Дори самият размер я прави трудна за унищожение, но за да не може да потъне, тя е обвита от двоен корпус. Обгърната е от пласт масивна стомана, след него има втори стоманен пашкул с дебелина пет сантиметра, зад който се намира екипажа. Западните подводници не разполагат с такъв двоен щит. "Курск" може да поеме директен удар и въпреки това да оцелее.

На десети август, 2000-та година, "Курск" се присъединява към флотилията в Баренцово море и ученията започват. През първия ден северната флотилия изпробва оръжията си и "Курск" успешно изстрелва под водата най-високотехнологичната ракета в морския арсенал на Русия. Всичко върви добре. На следващия ден се случва нещастието. В девет часа сутринта е последната радиовръзка с "Курск" и подводницата получава разрешение за симулирано нападение срещу руската ескадра.

Командирът издава заповед за издигане до самата повърхност с цел разузнаване на местността, локализация и идентифициране на целите от ескадрата. От флотилията очакват "Курск" да проведе атаката. Чакат цял ден, но никога повече не виждат подводницата. "Курск" вече се намира на дъното на морето. При съобщението за потъването, всички изразяват надежда, че хората от екипажа са още живи. Всички са убедени, че ако руските военноморски сили достигнат до моряците преди да се изчерпа кислорода им, те ще бъдат спасени. Девет дни роднините организират бдение по време на спасителните операции и света тръпне в очакване.

Междувременно на сто метра дълбочина, на дъното на Баренцово море, водолазите откриват Курск и се опитват да отворят люковете на подводницата. Говори се, че те чували тропане от вътрешната страна, но с всеки изминат ден надеждите намаляват. Никой не знае докога ще стигне кислородния запас в подводницата и дали хората ще оцелеят при тези ледени температури.

Екип от норвежки водолази успява да отвори подводницата. Откриват, че тя е пълна с вода. Всички сто и осемнайсет мъже са мъртви. На този етап никой не знае причините за нещастието. Трагедията разтърсва света и руснаците се залавят със страшната задача да извадят телата на мъртвите. В крайна сметка успяват да извадят само дванадесет тела. Едно от тях е на лейтенант Димитри Колесников. Историята на Димитри се превръща в мрачен символ на трагедията с "Курск". Тялото му е открито в задната част на подводницата, в последното девето отделение. В Димитри намират писмо писано в часовете след нещастието. То е внимателно опаковано в найлон, за да се запази сухо. Писмото разкрива на света какво е усещането да умреш на "Курск". Димитри го пише до съпругата си, Олга, с която са женени от четири месеца.

От намереното писмо разбират, че смъртта на част от екипажа не е била мигновена. Двадесет и трима остават живи във въздушен джоб в задната част на "Курск". Оцелелите остават при минусови температури с надеждата, че ще бъдат спасени. Постепенно запасите от скъпоценен кислород привършват. Последната записка на Димитри е само четири часа след потъването на "Курск".

Смъртта на тези сто и осемнадесет моряка става национална трагедия. Руските власти имат задачата да открият причините за потъването на неуязвимия "Курск". Междувременно водолазите откриват нещо шокиращо. Цялата предна част на уж неразрушимата подводница е раздробена. Скоро става ясно, че разрушението е причинено от възпламеняването на целия арсенал от бойни глави на борда на подводницата. Степента на поражение показва, че всички бойни глави са експлодирали заедно. Това е необяснимо. Зарядните глави не се взривяват случайно. Въпросът е кой или какво ги е възпламенило. Това остава главната мистерия при потъването на "Курск". Властите разглеждат възможните причини за тази експлозия, колкото и абсурдни да изглеждат те. Саботаж, терористичен акт, дори намеса на извънземни. Предположението, че "Курск" се е натъкнал на мина от Втората световна война е отхвърлено като малко вероятно. Мината не би причинила тези поражения. Теорията, че боен кораб е изстрелял ракета, която случайно ударила подводницата също е отхвърлена. Тези ракети не могат да поразяват подводни цели. Но друга теория се приема като по-правдоподобна.
Две американски подводници шпионират руснаците в Баренцово море по време на нещастието. Те имат задачата да следят маневрите на "Курск" и според руснаците този факт е ключът за разрешаване на загадката.

Руснаците смятат, че всичко започва когато едната американска подводница се отклонява от курса си. Подводниците не могат да се виждат под водата. Използва се сонарен сигнал, с който се улавя шума от двигателите и витлата на другата подводница, но звукът под вода се регистрира трудно. Според руснаците шпионската подводница е загубила следите на "Курск" и в объркването си е поела право към нея.

След удара е избухнал огромен пожар в първото отделение. Огънят е възпламенил зарядните глави намиращи се в предната част на "Курск". Торпедата са се запалили и това е причинило страшна експлозия. Взривът е унищожил предното отделение и голяма част от екипажа на подводницата.

Руският сценарий е правдоподобен. Една ревниво пазена тайна разкрива, че много пъти в миналото е имало сблъсък между две подводници.

От 1967 година до днес са регистрирани двадесет и пет удара между подводници и единадесет от тях се случват в близост до морските бази в Баренцово море - мястото където става нещастието с "Курск".

Руснаците твърдят, че потъването е причинено от сблъсък, но американците отричат това. Според тях американските подводници не могат да понесат такъв удар без сериозни поражения. Никъде обаче след инцидента не изплува пострадала американска подводница. Руснаците намират доказателство, което показва, че действително американска подводница е потърсила убежище в най-близкото пристанище, за да бъде ремонтирана. Те публикуват снимка от шпионски спътник на военноморска база в Норвегия, направена 6 дни след потъването на "Курск". На нея се виждат два бойни кораба закотвени в пристанището, но и един по-дълъг плавателен съд. Руските експерти твърдят, че той има точен силует на ядрена подводница, от типа на подводниците, които са шпионирали "Курск". Задачите на ядрените подводници са обикновено свръхсекретни и те прекарват с месеци под водата. Необичайно е такава подводница да спре в пристанище. Руснаците твърдят, че тя може да произхожда само от една държава.

Норвегия няма ядрени подводници, следователно това е американска подводница. Защо е била в норвежко пристанище? Възможната причина е зареждане с провизии, но този вариант отпада защото ядрените подводници са напълно независими в това отношение. По време на плаване те нямат нужда от презареждане. Защо тогава е дошла на това място? Вероятно, за да бъдат ремонтирани щетите причинени от удара.

Американците не приемат снимките за директно доказателство. Те не са достатъчно ясни, за да се определи националността на подводницата. Не личат и никакви поражения.

Руснаците са решени да докажат тази теория и след три месеца смятат, че са открили решаващо доказателство. Видеоматериал, заснет от водолази, показва дясната страна на "Курск". Точно зад разбития нос се виждат следите от сблъсък и разрез в корпуса. Споровете продължават с месеци, но подозренията на руснаците добиват широка популярност.

Далеч от Русия група учени откриват много важна информация. В крайна сметка тя опровергава теорията за сблъсъка.

В английската провинция се намира институтът "Блекнест" - британски център за наблюдение на сеизмичната дейност. Учените тук разполагат с уреди, които регистрират подземните ядрени опити навсякъде по света, но сеизмографите им отчитат и всички големи експлозии. Сеизмичният сигнал от експлозията причинила потъването на "Курск" също е регистриран.

Данните от Баренцово море, показват земетресение с магнитуд 4 по скалата на Рихтер. То е резултат от експлозията на бойните глави в предното отделение. Сеизмографите са регистрирали и друго събитие две минути и петнадесет секунди преди това. Това е ключът към загадката и причината за експлозията на торпедните глави.

Видовете сеизмична активност имат характерен отпечатък. Земетресенията произвеждат един сигнал, вулканите друг, а събития като сблъсък - съвсем различен.

Екипът на Маршал решава да увеличи тайнствения първи сигнал и да го сравни с големия сигнал, за да се открият разликите. Ако първият е резултат от сблъсък, той трябва да се различава по вид от сигнала при експлозията на бойните глави. Откритията са шокиращи. Има голямо сходство между сигналите, почти пълно съответствие. С други думи, причината за първия сигнал също е подводна експлозия.

Разследването на потъването на "Курск" трябва да започне отначало. Учените обмислят възможните причини за експлозия от този мащаб, но всичко би причинило много по-силен взрив.

Някои учени смятат, че са открили отговора. Те спират вниманието си на нещо, което руснаците отхвърлят, а американците пренебрегват, възможна причина за експлозия точно с такава сила. Това не е взривоопасен материал, той дори не гори и привидно няма връзка с нещастието, но се е намирал в предната част и е възможно той да е причината за трагедията.

Това е течност без цвят и мирис с химичната консистенция на водата. Нарича се водороден прекис. При разпадане той отделя кислород и понякога се използва като източник на кислород за торпедния двигател.

Торпедото се движи с помощта на малък двигател с витло. Този двигател използва гориво, което се съхранява в резервоар. Но за процеса на горене е необходим кислород и тъй като под водата няма такъв, торпедото трябва да носи собствен запас. За разлика от другите страни, руснаците обикновено добавят малък резервоар с водороден прекис. За тях идеята, че нещо толкова безобидно като въглеродния прекис е причинило нещастието с "Курск" изглежда абсурдна. Той не може да експлодира спонтанна, дори не гори.

Едно почти неизвестно събитие ги кара да се замислят. На 16-ти юни, 1 955 година, британската кралска подводница "Сидон" е закотвена в пристанището Портлънд, на южния бряг на Великобритания. На борда й се намира експериментално торпедо. То носи кодовото име "Мечта" и е заредено с водороден прекис. След качването му на борда и преди отплаването на подводницата се случва нещастие. Металната обшивка на торпедото експлодира.

Ефектът е абсолютно разрушителен. Предната половина на торпедото преминава през затворения капак на торпедната цев и водата нахлува вътре. Подводницата потъва. Провежда се разследване, за да се установят причините за нещастието. Следователите забелязват основната причина. В самото торпедо има тръба от неръждаема стомана съдържаща прекис, който експлодирал. Според заключенията това е причината за нещастния случай. Привидно безобидния водороден прекис е причинил експлозията.
Кралските военноморски сили никога повече не използват прекис в торпедата си.

Водородният прекис е прост химикал. Химичният му състав е водород и кислород както при водата и човек може да помисли, че е безвреден. Но истината е, че при контакт с определени метали, той се разпада като отделя кислород и вода. След изпаряването си, горещият прекис разширява обема си до пет хиляди пъти. Вероятно това е причината за трагедията на "Сидон".

Използвайки опита от трагедията със "Сидон", можем да обясним как след четиридесет и пет години водородният прекис разрушава и "Курск". Знаем, че в деня на трагедията, от "Курск" трябвало да изстрелят торпедо. Торпедото се е намирало в предната част на подводницата. Нещастието е започнало когато някой е запалил двигателя прекалено рано, вътре в самата подводница.

Силното нагряване е пръснало резервоара с прекис, химикалът е залял вътрешността на торпедото и е започнала ужасната верижна реакция. Според тази теория водородният прекис е реагирал веднага с металите зад обшивката на торпедото.

Започнала е необратима реакция, при която се отделя кислород и водна пара. Тези газове са достигнали до много високо налягане, накрая обшивката е поддала и това причинило катастрофата.

Малката експлозия на металната обшивка е причина за първия слаб сеизмичен сигнал регистриран от учените на стотици километри разстояние. Но на "Курск" опасната смес от торпедно гориво и кислород е образувала нещо като кълбовидна мълния. Огънят е погълнал складираните торпеда и не след дълго зарядните глави са експлодирали в резултат на високата температура. Това е вторият сеизмичен сигнал.

Детонацията е толкова мощна, че в подводницата нахлуват тонове вода. Всички хора в предната половина загиват за по-малко от секунда.

Ако останките от предната част на "Курск" бъдат изтеглени навън и се направи внимателен анализ, ще разберем дали водородният прекис в торпедо е причина за трагедията, но засега спасителните планове не включват това. Макар че руснаците смятат да извадят останалата част от корпуса, предната част ще остане на дъното.

Руснаците постепенно изоставят теорията си за сблъсък с американска подводница. Сега се предполага, че експлозия на-торпедо е причинила цялата трагедия. Но докато не се докаже, че водородният Прекис е виновен за това, няма да се взимат мерки за избягването на подобни трагедии.