Животът на Буда

Петстотин години преди Христа, един млад принц поема на път. Подлага се на болка и изпитания, за да постигне нирвана. Буда израства в разкошен дворец, той се ползва от всички облаги. Но изоставя разкоша, за да се сдобие с мъдрост. Изследва най-потайните кътчета на ума си, за да пребори дявола в себе си. Той основава първата световна религия, която днес има над 400 милиона последователи религия използваща медитацията за постигане на хармония и щастие.

2 500 години след смъртта му, посланието на Буда продължава да вълнува.

Далай Лама духовният водач на тибетския будизъм разпространява учението на Буда и продължава традицията, започнала в деня на смъртта му. Будизмът е усвоен от много различни култури и има много интерпретации. Учението на Буда за висш умствен покой се приема от едни за религия, от други - за филисофия, от трети - за психолечение. Будизмът е съсредоточен върху ума и за разлика от други религии няма върховен бог. Вместо това има велик учител Буда, Пробуденият.

Преди повече от сто години животът на Буда не е известен в западния свят. По време на британската колонизация на Индия родната страна на Буда будизмът е забравен, потъпкан от индийските владетели и мюсюлмански завоеватели.

Когато британските археолози започват разкопки в Северна Индия, попадат на исторически факти от живота на Буда. Но едно революционно откритие разбулва историята за произхода на Буда. В отдалечено село до границата с Непал е намерен стълб. Изпратена е британска експедиция, която да дешифрира надписа върху него, датиращ от времето на ранните брамини, и написан на народен език от Северна Индия. В него е описано къде е роден Буда Просветеният.

Това е първото доказателство, че историята за Буда не е легенда, а той е историческа личност. В древните будистки текстове за родно място на Буда се посочва Лумбини. Археолозите определили точното му местонахождение на картата. Оставало им да открият древния град Капилавасту, където Буда е израстнал. Експедицията се спира на две възможни места едното е в Индия, другото в Непал. Археолозите спорят за тях повече от сто години.

Д-р Робин Конингам и екипът му стигат до заключението, че древният град се намира на мястото на град Тилоракот в Непал. В центъра му е имало дворец. Историята на Буда започва тук.

Преди 2 500 години Северна Индия е разделена на кралства и държавици. Садходана, бащата на Буда, е водач на племето Шаки. Той управлявал от двореца си в подножието на Хималаите.

Легендата разказва, че по време на пълнолуние съпругата му Мая сънувала необикновен сън. Научила, че ще роди специален човек на име Буда. Според легендата, четири божества-пазители понесли кралица Мая в Хималаите. Те я помазали с божествени аромати и я покрили с прекрасни цветя. От небето слязъл бял слон с шест бивника, носещ цвят от лотос с хобота си, и проникнал в утробата й. Така Мая заченала Буда.

Малкото момче получило името Сидхарта, което означава изпълнение на всички желания. Майка му се разболяла след раждането и умряла няколко дни по-късно. Сидхарта бил отгледан от леля си. Семейството призовало браминските свещеници и доверен гадател, който предрекъл бъдещето на младия принц. Казват, че той забелязал знаци по тялото на Буда, включително колело на ходилото му, вещаещи величие. Докато кралят наблюдавал любопитния си син, той се усъмнил в знаменията и разбрал, че Сидхарта ще напусне двореца, за да стане духовен учител, вместо водач на племето Шаки.

Той бил 9-годишен, когато баща му предложил да участва в народните празненства и момчето с радост приело. Впечатленията отвъд стените на двореца отворили сетивата на Сидхарта към един нов свят и променили изцяло живота му. Казват, че той наблюдавал оранта на фермерите. Видял мъката и усилията, борбата и страданието, съпътстващи този тежък труд, нещо което не можел да види в двореца. Той се отделил от хората, за да остане сам. Всички се радвали на празника, но Сидхарта усетил нещо различно. Той постепенно се отдал на съзерцание. Гледал как ралото разравя буците пръст и видял как птица изяжда току-що изровен червей. Питал се каква е причината за страданието на живите същества. Ако орачът не бе разровил земята, птицата нямаше да изяде червея. Той осъзнал причинно-следствената връзка, и че всяко действие има противодействие. Това просто заключение става основна част в неговата доктрина, известна като карма. Докато умът на Сидхарта се реел в тези мисли, той изпаднал в транс или джана състояние, което се превърнало във важна стъпка по пътя към просветлението.

Поведението на младия принц силно безпокояло краля. Брахманизмът тогавашната религиозна традиция - повелявала синовете да следват стъпките на бащите си. Сидхарта растял и баща му направил всичко възможно да го задържи в двореца. Той създал свят, пълен с изкушения специално за сина си. Както се полага на принц, Сидхарта бил в компанията на красиви момичета, които го развличали с музика и с физическата си красота. Когато Сидхарта станал на 16 години, кралят му намерил и красива жена принцеса Ясодара. Принцът трябвало да отвоюва ръката й и кралят се зарадвал на лекотата, с която го направил. Владетелят си внушавал, че животът на принц най-после е допаднал на сина му. Но това си останало мечта и Сидхарта настоявал баща му да го пусне от двореца. Кралят не можел да откаже на сина си. В отчаянието си решил да изличи всички грозотии около палата. Бедните, старите и болните изчезнали като от снимачна площадка на холивудски филм. Въпреки усилията на бащата, първите срещи на Сидхарта с външния свят разкрили мрачна реалност. Той наивно тръгнал с Чана, неговия колесничар, за да го използва за водач.

Принцът направил четири пътешествия и видял четири знака точно, както предрекъл гадателят. При първото си пътуване Сидхарта навлязъл във вътрешността на страната далеч от влиянието на баща си. В едно село забелязал старец, който се придвижвал с мъка. Той попитал Чана какво му е и водачът му разказал за старостта. Сидхарта бил смутен, когато разбрал, че старостта е неизбежна. Тази реалност разкрила един жесток свят, изпълнен със страдание и нещастия. Вторият знак също не закъснял. Сидхарта видял човек, повален от страшна болест. Той попитал Чана дали всички боледуват и отново бил шокиран от утвърдителния отговор. Фантастичните защитни стени около него започнали да рухват. Колкото по-далеч стигал, толкова повече ужаси срещал. Видял труп, завит в ленено платно. Сидхарта бил ужасен от откритието, че хората са смъртни и най-вече от убеждението на брамините, че се прераждат, за да страдат и да умрат отново. Този неизбежен цикъл от нещастия нямал край. Четвъртият знак определил категорично бъдещето на Сидхарта мъж с обикновена роба, който имал паничка пред себе си. Защо се е отказал от удоволствията на света и е дошъл тук да проси? попитал принцът. Чана отвърнал, че човекът го е направил, за да види реалността и да разбере смисъла на този злочест живот.

Когато Сидхарта се върнал в двореца след четвъртото си пътуване, той имал съвсем ново разбиране за света. Плодовете и цветята около него щели да изгният и да увяхнат. Дори стените на двореца един ден щели да рухнат. Жена му родила красиво дете. Но принцът знаел, че то също щяло да остарее и да умре. Това е неизбежно. Разбрал значението на всичко преходно и откривал тленност навсякъде около себе си. Сидхарта знаел, че трябва сам да отговори на въпроса, който го измъчвал, въпреки че се налагало за това да напусне жена си и детето си. Легендата разказва, че падналата мъгла приспала пазачите и той излязъл с Чана през източната порта на двореца. Казват, че край река Анома той свалил бижутата си, облякъл се в дрипи и отрязал дългата си коса. Помолил Чана да върне дрехите в двореца. Сидхарта останал сам за първи път. Най-после избягал от света на фалша, където страданието не съществувало. Когато пристигнал в градовете, видял нищета в невиждани досега мащаби

Сидхарта разбрал, че за да намери отговор за страданието около себе си, трябва да наруши общата религиозна традиция. Той разбрал, че избавлението от всеобщото страдание трябва да е достъпно за всички, а не само за малцина, както гласи браминската традиция. Буда се противопоставил на брамините и казал, че човек не е брамин по рождение, а животът го прави такъв, човек не е парий по рождение, а лошият живот го превръща в парий.

Сидхарта продължил пътуването си в Северна Индия в търсене на алтернативен начин на живот, с който да преодолее страданието. Интересували го новите философии, но той искал да стигне по-далеч в дълбоките недра на ума си. Той решил да използва техниката за медитация и посетил най-добрите учители, но осъзнал, че само тази практика не решава проблема.
Той прилагал и други техники, като този път се съсредоточил върху тялото. Сидхарта опитал нов метод, наречен краен аскетизъм, включващ пълен пост, медитация с продължително задържане на въздуха и изключвал миенето. Аскетите изоставяли грижите за тялото си, за да очистят ума и да освободят душата си. Сидхарта се опитал да достигне това състояние. Той гладувал толкова дълго, че животът му висял на косъм. Накрая разбрал, че ако гладува пак, ще умре без да постигне нищо.

Случайно той срещнал музикант, който настройвал своя ситар. Когато струната била отпусната, не издавала тон, когато била прекалено обтегната, се късала. Мелодичната хармония се намирала по средата. Сидхарта разбрал важността на това наблюдение. Само средният път можел да го изведе до търсеното състояние на ума до мелодична хармония и просветление.

Сидхарта пристигнал в Бод Гая, където терзанията му свършили. Той седнал под едно дърво и си обещал да не помръдва, докато не постигне пълното просветление.
Плътта гние, костите стават на прах, но аз няма да напусна това място, докато не открия път към просветлението. Сидхарта така тренирал ума си, че можел да стигне до най-потайните кътчета на подсъзнанието си.

Сега трябвало да изпита последното и най-силно страдание. Демонът Мара господар на егото и илюзиите, се явил пред него. Той можел да даде образ на всеки кошмар в ума на Сидхарта. Мара призовал армия от демони, които нападнали Сидхарта. Те го обстрелвали с пламтящи стрели, които Сидхарта преврещал в безобиден цвят от лотос, и те летяли около него. Тогава Мара решил да го изкушава с дъщерите си, които пораждали страст или отвращение. Но Сидхарта ги гледал с безразличие. Лицата на дъщерите на Мара започнали да гният пред очите му и злите жени изчезнали. Казват, че земята потреперила, когато Сидхарта прогонил демона.

Принцът бил на 35 години и преминал през четири джани, за да стигне до просветлението и да стане Буда или Пробуденият. Той прекарал 7 дни под едно дърво в състояние на пълна хармония. Тогава умът е пречистен и чувствителен, като гладка повърхност на езеро. Именно в това състояние Буда видял избавлението от неизбежния цикъл на старостта и смъртта. Той разбрал, че ако премахнем желанието, ще изличим недоволството и страданието от живота си.
Прозрението дава началото на будизма религия, която днес има над 400 милиона последователи.

Буда сумира мъдростта си в четири благородни истини, които са основа на будистката вяра. Първата истина приема, че в живота има страдание. Втората посочва причината за страданието желанието. В третата истина, подобно на лекар, Буда разкрива лекарство за желанието. В четвъртата той дава рецепта как да излекуваме болестта и да постигнем просветление или нирвана. Буда ни учи, че моралът, медитацията и мъдростта са важни стъпала към просветлението. През остатъка от живота си той помагал на останалите да тръгнат по неговия път към освобождаване от страданието. Броят на последователите му нарастнал и той основал манастир.

След 8 години Буда се завърнал при изоставеното си семейство. Казват, че баща му му простил за дълбоката мъка, която причинил, тъй като осъзнал важността на мисията на сина си. Втората му майка дори поискала да постъпи в манастира и станала първата будистка монахиня в историята. Буда решил пак да напусне близките си. Но преди да замине, направил сина си монах. През следващите 40 години той се отдал на учението си. Буда умрял на 80 години от хранително отравяне. Говори се, че преди да издъхне, изпаднал в дълбок транс, по пътя от този свят до Нирвана - състоянието на вечно блаженство и освобождаване от прераждането, страданията и смъртта. Тялото на Буда било кремирано и прахта - запазена. Тя била поставена в храм два века по-късно от индийския император Ашока, който станал будист. Той издигнал огромни монументи и стълбове, за да увековечи главните места от живота на Буда.
Император Ашока управлявал две трети от днешна Индия в средата на трети век преди Христа. Той изпратил монаси в съседните страни, мисионерите отишли в Кашмир, в Непал и, разбира се, в Шри Ланка. Кралят на Шри Ланка станал будист и от този момент страната приела будистката вяра.

Днес на мястото, където Буда е получил просветление, се издига храм. Монасите тук съхраняват историята за учението на Буда. Будистите произнасят свещените му думи под дървото на просветлението и това ги зарежда със сила. Пътят към просветлението започва с умствена концентрация и безусловно изпълняване на заповеди. Към такъв живот е приканил Буда хората в първия манастир. През вековете будисткото послание е прераснало в няколко различни традиции със собствени интерпретации и различни практики. Буда казва, че непосветени също могат да достигнат вечно блаженство и мъдрост.

Местата, които са свързани с живота на Буда, привличат туристи и поклонници. Те идват в Бод Гая, за да извървят стъпките на учителя, с надеждата да открият вечен мир, щастие и лек за страданието и смъртта.

Будизмът във всичките си форми се отправя към дървото на Буда мястото където принцът постигнал просветление за един миг и е станал Буда. Този миг дава началото на първата световна религия религия без бог, в която пътят към Нирвана се намира в ума на всеки един от нас.