Пътуване до дъното на океана

В един район, известен като гробището на Атлантика, се провежда мащабна спасителна операция. Там е потънал кораб. Кораб, който е променил хода на историята. В спасителния екип влизат едни от най-добрите водолази в света. Тяхната задача е да извадят на повърхността част от кораба, тежаща двеста тона.

Парче история, твърде ценно, за да се остави на дъното на океана. Кораб, който може би съхранява останките на шестнадесет мъже, изчезнали в морето преди сто и петдесет години. Той е най-великият кораб на своето време. Кораб, който прави революция във воденето на морски битки. Името му е "Монитър", а годината - 1861.

Огромни дървени платноходи кръстосват моретата. Малкият военен кораб, направен по поръчка на Ейбрахам Линкълн, бил напълно различен. Невероятната му конструкция включвала много нови неща: имал парен двигател, всички помещения за екипажа били под ватерлинията и най-важното - имал подвижна оръдейна кула, която го направила прочут. Видът му бил толкова необикновен, че хората не знаели как да го възприемат. Но в една от най-важните битки на американската Гражданска война "Монитър" направил незабравим спектакъл.

"Монитър" бил построен, за да възстанови баланса в една опасна надпревара на въоръжаване. През 1861 година Америка е в средата на Гражданската война. Седем южни щата се отделят за да сформират Конфедеративни американски щати. Други се готвят да ги последват. Президентът Линкълн бил решен да обедини нацията. Неговата стратегия била чрез блокада да принуди южните щати да се върнат в Обединените щати. Планът на Севера, така нареченият план "Анаконда", бил да се отреже Юга от останалата част на света и обръчът постепенно да се свива, докато той отстъпел. За този план постигнето на военно превъзходство по море било от решаващо значение. Трите хиляди крайбрежни мили на Юга трябвало да бъдат обградени от кордон кораби на Севера. Южните щати знаели, че флотът на Севера бил по-многоброен. Затова те взели мъдро решение - вложили парите си в нова технология - в брониран кораб. Решили да превърнат един от пленените параходи на Севера в желязно чудовище.
"Меримак" трябвало да бъде преправен и преименуван на "Вирджиния". Южняците се заели със страховития си план, за който Северът скоро щял разбере с гръм и трясък.

Северът имал нужда от свой железен кораб, който да противопостави на "Вирджиния". Линкълн започнал да търси човек с размах и способности да построи такъв кораб. Най-подходящ се оказал Джон Ериксън - шведски инженер - взискателен чертожник, новатор и опитен конструктор на кораби и машини. Той представил проекта си за боен кораб, който щял да нарече "Монитър". Задвижван от парна машина, "Монитор" бил много по-маневрен. С въртящата се оръдейна кула той можел да стреля от всяка позиция. Желязната обшивка го правела неуязвим. Но заплахата от "Вирджиния" се задала и Северът бил принуден да действа бързо.

Септември 1861 г. Линкълн дал на Ериксън 90 дни да построи своя кораб. Корабостроителниците в Ню Йорк работели на пълни обороти, за да осигурят детайлите, проектирани от Ериксън - парни котли, помпи и специално витло. Със своите 17 метра дължина "Монитър" бил малък в сравнение с другите бойни кораби от това време. Тънък и черен, неговият дървен корпус бил покрит с пластове метална обшивка. По-голямата част от кораба била скрита под водата, което я предпазвало от вражески огън. Проектът на Ериксън бил радикален. "Монитър" бил първият кораб, чието машинно отделение било под повърхността на водата, първият, при който каютите били също там, и първият, който имал въртяща се оръдейна кула. Висока 3 метра и 6,5 метра в диаметър, тя била единственото съоръжение, издигащо се на палубата. Докато повечето военни кораби имали над 100 оръдия, на "Монитър" имало само две. Но тъй като кулата се въртяла, те можели да стрелят във всяка посока.

На 30 януари 1862 г. се събрала тълпа, любопитна да види дали "Монитър" ще може да плава. Корабът се плъзнал във водата без инциденти. Линкъл възложил на него надеждите на Обединените щати. Сутринта на 6 март 1862 г. "Монитър" потеглил от Нюйоркската корабостроителница на първото си плаване. Заповедта била да се насочи на юг и да достигне Хамптън Роудс, Вирджиния, а задачата - да защити корабите на Севера. Под командването на капитан Джон Уордън корабът се отправил на юг покрай брега на Ню Джърси. Уордън подбрал 58 мъже, повечето от английски и ирландски произход и двама афроамериканци. Хубавото време дало възможност на екипажа да опознае кораба си. Времето през първия ден било толкова спокойно, че главният инженер Стеймърс отбелязл: "Не бях виждал по-уверен и по-стабилен кораб. Няма никакво вълнение, което да разклати дори виното на масата." Но на втория ден времето се развалило и поставило на изпитание "Монитър" и неговите моряци. Лейтенант Грийн написал следното за първия рейс: "Веднага се видя, че "Монитър" не е годен за плаване в открито море. Обшивката пропускаше вода в каютите, водата проникваше и под кулата и се изливаше вътре като водопад." Вода влизала и през въздушните вентилатори, задавяйки машините. От машинното отделение тръгнали отровни газове, които помпите не успели да изхвърлят.

Докато екипажът на "Монитър" се борел да се задържи на повърхността, бронираният кораб "Вирджиния" пристигнал в Хамптън Роудс. В момента, в който го зърнали, северняците разбрали, че трудно ще го победят. Само за няколко часа "Вирджиния" превърнала в реалност най-страшните кошмари на Линкълн. Той унищожил най-големите му платноходи, оставайки невридим. За Севера "Вирджиния" бил непобедим.

В Хамптън Роудс, на 9 март 1862 година, "Монитър" и "Вирджиния" се изправили един срещу друг. "Монитър" бил два пъти по-малък от "Вирджиния", а екипажът му - неизпробван в бой. Но в онази сутрин бъдещето на Севера зависело от него. Край брега се събрали многобройни тълпи, за да наблюдават съдбоносната битка. Екипажът на "Монитър" тревожно очаквал първите изстрели. На борда лейтенант Грийн описал първата размяна на залпове така: "Нашият капитан даде заповед за стрелба. Аз се прицелих и битката започна." Корабите изстрелвали залп след залп, понякога само на метри един от друг, но никой не успял да порази другия. След 4 часа един снаряд ударил боцманската кабина на "Монитър". Той се оттеглил, за да огледа щетите. "Вирджиния" също се оттеглил, за да поправи теча в машинното си отделение. И на двата кораба решили, че другият е победен. Така завършила прочутата битка - със странен и неясен равен резултат.

Лейтенант Грийн изразил чувствата на целия екипаж, като е написал: "Толкова дълго бях на крака и в такова тревожно състояние, че нервите ми направо се сринаха. Лежах и се опитвах да заспя. Със същия успех можех да се опитам и да летя."

След сблъсъка с "Вирджиния", екипажът на "Монитър" бил нетърпелив за нова среща с него, но президентът Линкълн виждал нещата по-различно. През онова лято все пак се случило нещо добро за "Монитър". С настъплението на Севера, Югът предпочел да запали своя брониран кораб "Вирджиния", вместо да го предаде на врага. Но и без съперник, "Монитър" нямал задачи чак до месец декември, когато Линкълн отново го повикал под бойните знамена. "Монитър" трябвало да отплава на юг към Чарлстън и да се бие отново. На Коледа 1862 г. той напуснал Хамптън Роудс, теглен на буксир от кораба "Роуд Айлънд". Няколко дни времето било хубаво, а вятърът - слаб. Но когато наближили нос Хaтарас, времето се променило. Надигнали се големи вълни. Талази от вятър и дъжд заливали боцманската кабина, водата започнала да прониква през кулата, през люковете на палубата. Залети били помпите и парния двигател. От "Роуд Айлънд" изпратили гребна лодка за моряците от "Монитър". Огромни вълни заливали палубата и 6 човека паднали зад борда. Лодката се върнала за останалите мъже, но "Монитър" не могъл да издържи повече. В един часа той се преобърнал и потънал на дъното, където най-после намеил покой. Командирът на "Роуд Айлънд" - Банкс - щял да докладва на следващия ден: "Сър, със съжаление рапортувам, че бронираният кораб "Монитър" потъна в един часа на 31 декември 1862 година. Липсват двама офицери и четиринадесет моряка."

Силата и подвигът на "Монитър" имали трайни последици върху морското военно дело. Кралският военноморски флот преустановил строежа на дървени платноходи, а американският флот веднага поръчал още 35 кораба като "Монитър", които били използвани чак до 1937 година. Всички бойни кораби копирали конструкцията на "Монитър". А морските битки никога вече нямало да бъдат същите.

Повече от век "Монитър" лежи необезпокояван на дъното на океана, без да се знае местонахождението му. Но през 1973 г., след като претърсва повече от сто километра от Атлантическото крайбрежие, един изследователски екип най-после го открива. Той лежи преобърнат на дъното, а корпусът му е затиснал прочутата оръдейна кула. Точно нея ще се опита да извади спасителният екип. Задачата изглежда почти невъзможна заради теглото й - 200 тона.

Ден първи от 45-дневната операция. На 30 км навътре от източното американско крайбрежие спасителният екип се намира точно над останките от "Монитър", на борда на баржата за спасителни операции "Уутанг". През последните 5 години военноморският флот на Съединените щати, напътстван от историци и археолози, с големи усилия е успял да извади важни части от потъналия кораб.
Сега екипът се готви да пристъпи към последната и най-амбициозна задача - изваждането на оръдейната кула. Ръководители на проекта са Джон Бродуотър и Джеф Джонстън. Повече от 100 водолази от военноморския флот, водени от Боби Сколи, ще участват в операцията. Дори за такива професионалисти 80 метра са твърде много. Теченията са непредсказуеми, а условията - опасни.

Краят на "Монитър" е доста бърз, въпреки славата и необикновените му способности. Той потъва в опустошителна буря близо до нос Хaтарас на източното американско крайбрежие. Корпусът му затиска кулата, като погребва нея и нейната история.
Джон Бродуотър се занимава със спасяването на "Монитър" от 30 години. Без него парната машина и витлото му никога нямаше да видят бял свят. Сега той се е заел да извади и оръдейната кула.

10 дни водолазите денонощно се мъчат да си проправят път през 30-тонната част на бронирания корпус. Целта е да се разреже корпуса от двете страни на кулата, да се привърже с въжета и да се повдигне тази част с размери 14 на 8 метра с кран. Бродуотър и неговият екип подготвят водолазите за още едно рязане, надявайки се то да е последно. След часове упорита работа те отстраняват и последната част от корпуса. Оръдейната кула на "Монитър" се открива пред нас за първи път от Гражданската война насам.

12 ден. Мисията започва фаза 2 - разгръщане на "Спайдър" - изработения по поръчка за четвърт милион долара повдигателен механизъм, който ще издигне кулата до повърхността. Докато се правят последни проверки, подводният екип денонощно работи, за да подготви кулата. Всяко спускане е съпроводено от обстойни проверки. На такава дълбочина не трябва да има никакви грешки.
Рик Кейви координира операциите по гмуркането. Пъпната връв на водолазите е кабел, дълъг над 200 метра, чрез който те могат да дишат и да разговарят с повърхността. Всеки сантиметър от него и всяка свръзка е под непрекъснато наблюдение. И най-малкото пропускане може да се окаже фатално.

С помощта на хидробластери водолазите чистят от кулата утайката, трупана десетки години. Трябва да се разчисти двуметрова буферна зона, необходима за по-здрава захватка на "Спайдър". Всяка група разчиства по още малко, но времето е ограничено. Престоят на дъното е само 30 минути, след което водолазите трябва да се изкачат на повърхността и да застъпи друга група. Екипът на повърхността има само минута и половина, за да отведе водолазите в декомпресионната камера. Декомпресията отнема два часа и половина.

Ден 21. Мисията е преполовена, а кулата - почистена и готова за "Спайдър". Той трябва внимателно да се спусне с кран точно над кулата. Това е много деликатна операция. Висящи на 80-метрови въжета, 25-тонните скоби могат лесно да излязат извън контрол и да повредят кулата. Екипът следи времето и морето и очаква подходящи условия.

Кранистът-ветеран Боби Хейдъл спуска "Спайдър". Има само 40 сантиметра луфт от всички страни, така че "Спайдър" трябва да бъде спуснат с голяма точност. "Спайдър" бавно застава в крайната си позиция, като обхваща кулата с огромни метални щипци. Тя е невредима и екипът отдъхва с облекчение.

Ден 25. Появява се проблем. Екипът открива, че един от "краката" на "Спайдър" не е на място и стои под неудобен ъгъл. Работата спира, докато "Спайдър" се нивелира. Операцията е много бавна. Всеки водолаз изкопава само по няколко сантиметра на едно спускане.

На 27-ия ден на помощ идва по-тежко оборудване, но след 24 часа започва силно течение и работата е спряна. Условията се подобряват и след няколко дни усилената работа започва да дава резултати. "Спайдър" е стабилизиран. Но кулата е много тежка. Преди да я повдигнат, тя трябва да се разчисти отвътре, за да стане по-лека.

Сега водолазите сигурно ще намерят много вещи от "Монитър". Но тя може да съдържа и нещо друго. Разкопаването на кулата отвътре е огромна и трудоемка работа. Водолазите трябва да разчистят няколко тона утайка. Задачата би била непосилна без втори екип - тежководолази, или водолази "Сат". Те могат да останат на дъното на океана 10 дни, а после 3 дни декомпресират. Живеят и работят в оборудвана камера за двама, наричана още "Камбаната Сат".

"Монитър" разкрива своите съкровища. В кулата водолазите намират много предмети, които изпращат горе в специални кошове. Термометър, части от инструменти - всеки от тях разказва по нещо за живота на кораба. Копчета от моряшка униформа, шише от горчица, разни други неща, уреди за измерване. Намерени са стотици предмети, всеки от които е внимателно проучен и описан. Откриването на артефакти забавя изкопната работа. Археолозите не искат да пропуснат нищо.

Дълбоко навътре в кулата тежководолазът Уейд Бингъм прокарва пръсти в утаечния слой и напипва нещо необикновено - човешка кост. Изпратен е специален спасителен кош, който да прибере човешките останки. Но костите са покрити с корали и откопаването е трудно. За да наблюдава изваждането на скелета, е извикан Ерик Емери - археолог, специалист по човешки останки. Това, което намират, е напълно запазен скелет. Костите ще бъдат сложени веднага в студена вода, за да бъдат стабилизирани. Надеждата е, че морякът ще може да бъде идентифициран, макар и след век и половина. Строгият протокол на флота забранява публично излагане на останките.
През последната фаза от разчистването водолазът Ед Вретенар се натъква на още една голяма находка първото оръдие.

Ден 42. "Спайдър" е стабилно вкопан стабилно около 200-тонната кула. Сега е необходимо само хубаво време, за да се осъществи повдигането. Екипът е изправен пред трудно решение. Ако не започнат повдигането сега, времето няма да им стигне и ще трябва да прекратят мисията. Ако пък започнат в променливо време, могат да застрашат водолазите и да повредят кулата. Екипът решава да действа. Баржата застава в позиция точно над останките, като се отчитат силата на вятъра и теченията. По-късно през деня течението се засилва. За водолазите е опасно да останат във водата. Сега могат само да чакат.

Сутринта на 43-ия ден. Течението е все още силно, но вятърът е поутихнал. Днес е пролуката хубаво време, която очакват. Упоритият Рик Кейви още веднъж преминава през процедурите по изваждането на кулата. Цялата работа, която екипът е свършил, е подготовка за вдигането. Ако нещо се обърка, месец и половина денонощна работа ще отиде на вятъра. За водолазите това значи "сега или никога". Най-после водолазите могат да прикрепят товароподемните примки към "Спайдър". Една по една те са блокирани. В първия етап от вдигането "Спайдър" трябва да се придвижи над поддържаща платформа. Операторът на крана заема позиция. Той работи на сляпо, насочван само от мъжете на 80 метра под него. Кулата бавно се откъсва от океанското дъно. Водолазите насочват "Спайдър" към поддържащата платформа. Сега вече кулата може внимателно да се снижи. Всичко трябва да е перфектно изравнено. Теченията са все още много силни. След часове работа, "Спайдър" и платформата са скачени. Всички водолази са извадени от бурните води. Сега Боби трябва благополучно да извади кулата на повърхността. Той внимателно издига огромния товар, като спира при всяка промяна на течението.

След като е лежала век и половина на морското дъно, изваждането на кулата е триумф и облекчение. Тя ще бъде транспортирана до Морския музей във Вирджиния, където ще бъде консервирана и където в нея ще намерят още съкровища: джобен нож, венчална халка, кожен ботуш и скелета на още един моряк.

Трудно ще се намери кораб, който да е оказал по-голямо въздействие. Но историята на "Монитър" и на оръдейната му кула не е само историята на един кораб. Това е и историята на моряците, които за първи път са воювали на брониран кораб. "Монитър" и неговата оръдейна кула ще живеят вече на повърхността. Съкровище, достъпно за всички. Моряците ще бъдат идентифицирани и погребани с почести, а заветите на кораба, запазени живи чрез тях, ще бъдат съхранени за поколенията.