Човешките инстинкти: битка за оцеляване

Коя е невидимата сила, която ни помага да оцелеем? От моментния рефлекс при стресова ситуация, през вродената способност на бебето да отхвърля потенциално опасната храна, до огромния риск, който поемаме, изправени пред лицето на смъртта. Отговорът е закодиран дълбоко във всеки един от нас и определя човешката ни същност.

Това е история за необикновените ни инстинкти и нашия начин на поведение. Тя ще започне от необятната дива шир на Африканската савана. Това е мястото, което са обитавали древните ни прадеди, и където са се формирали нашите инстинкти. Това е пътуване в историята. За пръв път се съсредоточаваме върху основата на нашето поведение - човешките инстинкти.

Започваме с най-древния инстинктът за самосъхранение. Открихме, че всеки един от нас притежава набор от инстинкти, които ни предпазват от опасности, дори без да го осъзнаваме. Всичко започва още с раждането ни. Подобно на всички същества, телето се ражда с вродени инстинкти, които ще се развиват с времето, но дори и в този момент, те са нащрек за да се притекат на помощ в случай на смъртна опасност. Едно теленце, което е само на два часа, вече стои на краката си. Инстинктите му са готови за употреба и сравнено с него, човешкото дете е напълно безпомощно. Дори и на шест месеца, бебета не могат да се справят сами, даже не могат да сядат. От всички бозайници хората раждат най-безпомощното потомство и то, защото преди 2 милиона години нашите предци са тръгнали на два крака. Така женският таз се е стеснил, а човешкият мозък постоянно се е увеличавал. За да може главичката на бебето да мине през тесния родилен канал, детето се ражда много преди мозъкът му да се развие напълно. Еволюцията е взела своята дан - децата ни се раждат преждевременно и са силно уязвими - зависими от родителите си.

Но как оцелява детето? Благодарение на един инстинкт - да бъде забелязвано на всяка цена. Детският плач е много по-съзнателен, отколкото предполагаме бебетата контролират силата на звука в зависимост от своите нужди. Колкото е по-силен този рев, толкова по-светкавична е реакцията. Това обединява бозайниците и птиците колкото по-голяма е нуждата, толкова по-силен е звукът. При измерването на детския плач са отчетени страховити резултати. Силата му е равна на шума, който издава пневматичния чук 97 децибела. И двата звука са натрапчиви и еднакво силни. Плачът на бебето е толкова могъщ инструмент за оцеляване, че може да активира млечните жлези на майката, особено когато няма друга храна.

Още от момента на раждането ни енергията от храна е това, което ни поддържа живи. Но човекът не жадува за всякаква храна. 1 000 милиарда яйца се произвеждат по света за една година, 600 000 тона захар се изяждат за една седмица, 800 тона пържени картофи се поглъщат всеки час. Защо е така? Защо винаги ни привлича най-калоричната и мазна храна? Защото апетитът ни се е оформил във времето, когато калоричната храна е била лукс. Милиони години наред храната е била трудно достъпна и само тези, които са откривали най-калоричната и най-мазна храна, са оцелявали. Това е ерата на мазнините. Но защо този инстинкт присъства и днес? Всичко започва преди 4 и половина милиона години, когато се заражда човешката раса. Минавайки през тези древни епохи, ние срещаме хиляди поколения от наши предци, които са се борили със суровата природа. Добралите се до по-калорична храна са оцелявали и са предавали генетична информация на децата си, а гладуващите са умирали. Така борбата за калории се е превърнала в инстинкт, предаван от поколение на поколение, който е жив и днес. По тази причина инстинктите, градени за милиони години, не могат да се наситят на богатото меню, с което разполага част от съвременното човечеството. Инстинктът за подбор на храната е много силен. Ние знаем какво да ядем, дори в крайно непозната обстановка.

Инстинктът за изплюване на горчивото също може да спаси живота ни. Човешкият език има много предназначения, но основното е да ни казва кое става за ядене и кое може да ни навреди. 5 000 вкусови рецепторчета ни подсказват кое да глътнем и кое да изплюем. За да бъдат на нужното ниво, те съществуват само 10 дни и биват сменяни с нови. Езиците са верните стражи на нашите стомаси. Способността за определяне на вкуса е жизненоважен инстинкт, който се развива още от най-ранно детство. Храните, притежаващи повече енергиен заряд, обикновено са сладки и затова бебетата предпочитат сладките неща. Така заповядва инстинктът им, защото повечето токсични храни са горчиви. Въпреки че пюрето от касис например е безопасно, горчивината е достатъчна за да активира древния инстинкт за самосъхранение. Не само бебетата смятат горчивото за отвратително всички го правим.

Животът на нашите предци е бил постоянна борба и то не само за откриването на храна имало е и постоянна физическа заплаха. В тези ситуации инстинктът ни за самосъхранение е бил в постоянна схватка със смъртта. Тези инстинкти са закодирани дълбоко в нас и може би това е причината за желанието да ги изпробваме от време на време, търсейки опасности. Панплона в Испания е място, което предлага опасности и подлага инстинктите ни на изпитание. Всяка година, по време на фестивала Сан Фермин, хора от цял свят идват тук за надбягването с бикове идеалното предизвикателство. От началото на гонитбите стотици хора са получили тежки наранявания и голяма част са починали. Но въпреки това хиляди хора се стичат в Панплона за среща със смъртта! родителите си.

Страховитите инстинкти, които ни спасяват в рискови ситуации, са могъщи, затова е трудно да бъдат съзнателно преодолени. Това обяснява страха на повечето от нас от паяци и змии. Той е завещание от времето, когато тези същества са били огромна заплаха за хората. Затова те биват забелязвани моментално от всеки човек по земното кълбо. Страхът от змии е над всички. родителите си.

Страхът е толкова важен за оцеляването ни, че прави почти невъзможното. Тялото ни започва да реагира на заплахата преди да сме осъзнали каква може да е тя, защото пред лицето на опасността са важни дори милисекундите. При първия намек за опасност предупредителните сигнали се изпращат до мозъка по оптичния нерв към нашия миниатюрен и примитивен страхов център омигдала. Това подготвя тялото за действие. Следващият импулс се изпраща по гръбначния стълб към надбъбречните жлези, които изстрелват необходимия адреналин. След като сме нащрек, адреналинът е жизненоважен хормон, изпълващ тялото ни за части от секундата. Когато достигне до дробовете, започваме да дишаме по-дълбоко и поемаме повече кислород, пулсът ни се ускорява. Обогатената с кислород кръв нахлува в мускулите ни и те се превръщат в натегнати пружини, готови за бягство, или борба. Всичко това се случва преди съзнателното възприятие на опасността. Тази реакция е еволюирала през вековете и днес е позната като страхов рефлекс.

Той е помогнал на човека да оцелее хиляди поколения наред, но инстинктът за самосъхранение не се изчерпва с това. Вродените ни реакции могат да бъдат и по-сложни, помагайки да избегнем потенциална опасност. Погнусата ни пази от досег с неща, които могат да ни заразят Пиявиците и глистите са паразити, използващи нашите тела. Личинките обитават места, които може да гъмжат от вредни бактерии. Въпреки че съществуването на бактериите и последствията, които причиняват, са открити едва преди 150 години, хората от всички раси и народи по света, от древни времена до днес, изпитват чувство на погнуса. Инстинктивното отвращение от потенциалните носители на зарази се развива още от четиригодишна възраст.

Но понякога избягването на опасността не е достатъчно за оцеляването ни. Има ситуации, в които всички възможни варианти застрашават живота ни, и тогава се включва друг инстинкт за поемането на риск. Той се корени дълбоко в миналото. Векове наред, в една отдалечена част на африканската савана, племето Калахари пали огньове за топлина, но ги изоставя на следващия ден и продължава напред. Начинът на живот на това племе ни предоставя свидетелства за тактиката, използвана от нашите предци. Поради липсата на храна, племето е принудено постоянно да се придвижва. Ако останат дълго на едно място, ще умрат от глад, но постоянното движение носи други опасности било то хищници или природни бедствия. За нашите предци, както за племето Калахари днес, поемането на риск пред лицето на смъртта се е превърнало в жизненоважен инстинкт. По тази причина съществуват места като това. Лас Вегас град, изграден върху човешкия инстинкт за поемане на риск.

Рискът е тясно свързан с възнаграждението и търсенето на най-добрата награда се дължи на човешката еволюция. Колкото по-силно сме притиснати, толкова по-голям риск поемаме било то за храна, пари или нещо друго. Колкото по-малко притежаваш, толкова по важен е за теб размерът на печалбата. Най-бедните семейства с годишен доход под 10 000 долара, хачат 3 пъти повече за лотарийни билети от семействата с 50 000 долара. Дори най-дивите племена по света са жертва на хазарта. Ние всички дължим живота си на човека, който е поемал рискове, спечелил е и населил целия свят.

Запознахме се с невероятната комбинация от инстинкти, които ни помагат да оцелеем. От вродената способност на детето да отхвърля храна, носеща потенциална заплаха, през моментната реакция, при вида на опасност, до огромния риск, който поемаме, при наличието на смъртна заплаха. Но историята на оцеляването не свършва дотук.

От момента на раждането ни инстинктът за самосъхранение доминира и ни предпазва от нараняване, но всичко това се променя, когато станем родители. Инстинктът на родителите да бъдат до своите деца е част от еволюцията на човека.

Децата гарантират бъдещето на нашия вид и ние ги даряваме с нещо много ценно, без дори да осъзнаваме. Те наследяват от нас жизненоважните инстинкти, които дават възможност на всеки следващ индивид да се бори с трудностите на живота чрез инстинктите си.